Постинг
25.04.2010 21:31 -
АЛ ПАЧИНО НАВЪРШИ 70 ГОДИНИ!
Автор: meto76
Категория: Изкуство
Прочетен: 2778 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 26.04.2010 09:10
Прочетен: 2778 Коментари: 2 Гласове:
2
Последна промяна: 26.04.2010 09:10
На днешната дата (25 април) преди 70 години е роден АЛ ПАЧИНО – един от най-големите актьори в световното кино. Едва ли има човек, който да не е чувал това име, а вероятно стотици милиони се възхищават на неговата игра, която винаги е предизвикателство, породено от неистовия му стремеж да разкрие и най-тъмните страни от характера на своите сложни герои. Той толкова се вживява в тях, че просто няма как да останеш равнодушен, когато го гледаш на екрана. И ако по-внимателно се взреш в многобройните му превъплъщения, ще ти стане ясно, че Пачино всъщност е много голям любител на риска, който винаги предпочита дълбоко противоречивите образи, имащи нещо общо с Ричард III – неговият любим шекспиров персонаж. Неслучайно най-ярките му роли са най-близки до този самотен, отхвърлен, тъжен, жесток, едновременно невинен и развратен измамник. Неслучайно и дебютният му филм като режисьор е озаглавен „В търсене на Ричард” (1996).
Ал Пачино е роден в Бронкс, Ню Йорк, в италоамериканско семейство, което се разпада още докато бил малък. Майка му го отглежда с помощта на своите родители.
Младият Ал проявява силно влечение към театъра и затова започва да учи във Висшето училище по сценични изкуства в Манхатън, откъдето обаче скоро го изключват. Амбициозният младеж не се предава и продължава да изучава актьорското майсторство – отначало под ръководството на Херберт Бергхоф, а впоследствие в прочутото нюйоркско „Актърс студио”, оглавявано от знаменития актьор и режисьор Лий Страсбърг, като междувременно си изкарва прехраната, работейки какво ли не. Със своята външност Пачино много подхождал за роли в мрачните, урбанистични театрални постановки, които били модни през 60-те години на миналия век. През 1968г. получава наградата „OBIE”, която се присъжда на актьори, които са се откроили в извънбродуейски постановки. Отличават го за ролята на луд алкохолик от пиесата „The Indian Wants the Bronx” на Израел Хоровиц. Година по-късно печели още по-престижната награда „Тони” за ролята на наркоман в пиесата „Носят ли тигрите вратовръзка?” (Does a Tiger Wear a Necktie?), поставена на Бродуейска сцена.
Първата кинороля, която го прави известен, е във филма „Паника в Нийдъл парк” (реж. Джери Шацбърг, 1971). В него Пачино отново се превъплъщава в ролята на нещастен и безволев антигерой-наркоман. След време този филм е оценен най-високо сред поредицата от кинотворби за наркоманията, излезли през 70-те години, а играта на Пачино е определена като „потресаваща”.
Следващото му участие в киното му носи световна известност. Това е ролята на Майкъл Корлеоне, синът и наследникът на мафиотски бос от епичната гангстерска драма на Френсис Форд Копола „Кръстникът” (1972), заснета по романа на Марио Пузо. Колкото и да е невероятно, но младият и все още непознат Пачино не допуска да бъде засенчен от гениалния Марлон Брандо, с когото си партнира като равен с равен. Поразителният успех на „Кръстникът” му осигурява международна слава и първа номинация за наградата „Оскар”, която все ще му се изплъзва през следващите 20 години.
Пачино се отказва от ролите, с които традиционно напредват в Холивуд повечето актьори. Във филма „Плашилото” (реж. Джери Шацбърг, 1973) той играе обречен аутсайдер в партньорство с Джин Хекмън. През същата година излиза и емблематичният филм „Серпико” (реж. Сидни Лъмет, 1973), в който пресъздава живота на истински таен агент от полицията.
През 1974г. Пачино отново е поканен от Копола да изпълни ролята на Майкъл Корлеоне в продължението на „Кръстникът”. Втората част на знаменитата ганстерска сага е призната от критиката дори за по-добра от първата, което е нещо много рядко срещано в киното. Любопитно е да се отбележи, че някои от най-ярките и запомнящи се сцени от този филм, които ще се наредят сред най-успешните екранни изяви на Пачино, са изиграни от младия актьор заедно с неговия бивш учител и наставник Лий Страсбърг, играещ ганстера Хаймън Рот. През следващата година Пачино отново се снима под режисурата на Сидни Лъмет в неговия филм „Кучешки следобед” (1975). Ролята на банков обирджия-хомосексуалист му носи още по-голямо признание.
През следващото десетилетие Ал Пачино се снима в различни филми, с променлив успех. Най-запомнящите сред тях са „...И справедливост за всички” (реж. Норман Джуисън, 1979), „Белязаният” (реж. Браян де Палма,1983), „Море от любов" (реж. Харолд Бекер, 1989). Но в същото време по една или друга причина пропуска участия в култови филми, като „Крамер срещу Крамер” (1979), „Роден на 4 юли” (1989), „Апокалипсис сега” (1979), „Междузвездни войни” (1977), „Хубава жена” (1990).
През 1990г. за пореден път играе Майкъл Корлеоне в третата част на „Кръстникът”, но този път нито филмът, нито Ал Пачино нямат предишния успех.
През 90-те години започва нов възход в кариерата му, благодарение на признанието, което получава за ролите си във филми като „Франки и Джони” (реж. Гари Маршал, 1991), Гленгари Глен Рос (реж. Джеймс Фоли, 1992), „Пътят на Карлито” (реж. Браян де Палма, 1993), „Дони Браско” (реж. Майк Нюъл, 1997), „Адвокат на дявола” (реж. Тейлър Хакфорд, 1997), „Вътрешен човек” (реж. Майкъл Ман, 1999) и др. Но най-ярките му изпълнения през това десетилетие са във филмите „Усещане за жена” (реж. Мартин Брест, 1992) и „Жега” (реж. Майкъл Ман, 1995). За своето блестящо превъплъщение в ролята на слепия и озлобен полковник в оставка в първия от двата филма Пачино най-после получава отдавна заслужения „Оскар”, а участието му във втория ще се запомни с това, че за първи път влиза в пряк сблъсък на екрана със своя най-голям конкурент сред кинозвездите – Робърт Де Ниро.
През 2000г. Ал Пачино отново се пробва като режисьор и заснема „Китайско кафе” по сценарий на Айра Луис, в който сам изпълнява главната роля. Филмът е представен на някои кинофестивали, но така и не излиза по американските екрани.
През 2002г. Пачино напомня за най-добрите си роли с изпълнението на полицай във филма на Кристофър Нолан „Безсъние”. Следващият голям актьорски успех е участието му в мини-сериала „Ангели в Америка”, заснет за телевизията от Майк Никълс през 2003г. Ал Пачино е отличен с награда "Еми" и със „Златен глобус”.
Напоследък големият актьор поразреди своите появявания на екрана, които подобно на изпълненията на Робърт Де Ниро, вече като че ли не са заредени с предишния хъс.
За мен лично най-добрата му роля след „Ангели в Америка” бе тази на Шейлок от филма „Венецианският търговец” (реж. Майкъл Редфорд, 2004) по едноименната пиеса на Шекспир. Затова и очаквам с толкова голямо нетърпение да видя неговото превъплъщение в ролята на крал Лир от едноименния филм на британския режисьор Майкъл Редфорд, който предстои да излезе през тази година. Надявам се, чрез него Пачино да докаже отново, че е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ! Макар че, както самият той признава „Актьорският занаят продължава да си остава загадка за мен. Човек никога не може да го проумее докрай. Репетираш, колкото щеш, научаваш се да надвиваш отегчението, непрекъснатото чакане, но истинската игра – нея не можеш да разбереш”. (Из книгата на Лорънс Гробъл „В търсене на Ал Пачино”, издадена на български от издателство "Колибри" през 2009г.).
Ал Пачино никога не се e женил, но има една дъщеря от връзката си с преподавателка по актьорско майсторство и двама близнаци (Антон и Оливия) от актрисата Бевърли Д"Анжело.
http://kastel.blog.bg/izkustvo/2010/04/25/al-pachino-navyrshi-70-godini.534428
Ал Пачино е роден в Бронкс, Ню Йорк, в италоамериканско семейство, което се разпада още докато бил малък. Майка му го отглежда с помощта на своите родители.
Младият Ал проявява силно влечение към театъра и затова започва да учи във Висшето училище по сценични изкуства в Манхатън, откъдето обаче скоро го изключват. Амбициозният младеж не се предава и продължава да изучава актьорското майсторство – отначало под ръководството на Херберт Бергхоф, а впоследствие в прочутото нюйоркско „Актърс студио”, оглавявано от знаменития актьор и режисьор Лий Страсбърг, като междувременно си изкарва прехраната, работейки какво ли не. Със своята външност Пачино много подхождал за роли в мрачните, урбанистични театрални постановки, които били модни през 60-те години на миналия век. През 1968г. получава наградата „OBIE”, която се присъжда на актьори, които са се откроили в извънбродуейски постановки. Отличават го за ролята на луд алкохолик от пиесата „The Indian Wants the Bronx” на Израел Хоровиц. Година по-късно печели още по-престижната награда „Тони” за ролята на наркоман в пиесата „Носят ли тигрите вратовръзка?” (Does a Tiger Wear a Necktie?), поставена на Бродуейска сцена.
Първата кинороля, която го прави известен, е във филма „Паника в Нийдъл парк” (реж. Джери Шацбърг, 1971). В него Пачино отново се превъплъщава в ролята на нещастен и безволев антигерой-наркоман. След време този филм е оценен най-високо сред поредицата от кинотворби за наркоманията, излезли през 70-те години, а играта на Пачино е определена като „потресаваща”.
Следващото му участие в киното му носи световна известност. Това е ролята на Майкъл Корлеоне, синът и наследникът на мафиотски бос от епичната гангстерска драма на Френсис Форд Копола „Кръстникът” (1972), заснета по романа на Марио Пузо. Колкото и да е невероятно, но младият и все още непознат Пачино не допуска да бъде засенчен от гениалния Марлон Брандо, с когото си партнира като равен с равен. Поразителният успех на „Кръстникът” му осигурява международна слава и първа номинация за наградата „Оскар”, която все ще му се изплъзва през следващите 20 години.
Пачино се отказва от ролите, с които традиционно напредват в Холивуд повечето актьори. Във филма „Плашилото” (реж. Джери Шацбърг, 1973) той играе обречен аутсайдер в партньорство с Джин Хекмън. През същата година излиза и емблематичният филм „Серпико” (реж. Сидни Лъмет, 1973), в който пресъздава живота на истински таен агент от полицията.
През 1974г. Пачино отново е поканен от Копола да изпълни ролята на Майкъл Корлеоне в продължението на „Кръстникът”. Втората част на знаменитата ганстерска сага е призната от критиката дори за по-добра от първата, което е нещо много рядко срещано в киното. Любопитно е да се отбележи, че някои от най-ярките и запомнящи се сцени от този филм, които ще се наредят сред най-успешните екранни изяви на Пачино, са изиграни от младия актьор заедно с неговия бивш учител и наставник Лий Страсбърг, играещ ганстера Хаймън Рот. През следващата година Пачино отново се снима под режисурата на Сидни Лъмет в неговия филм „Кучешки следобед” (1975). Ролята на банков обирджия-хомосексуалист му носи още по-голямо признание.
През следващото десетилетие Ал Пачино се снима в различни филми, с променлив успех. Най-запомнящите сред тях са „...И справедливост за всички” (реж. Норман Джуисън, 1979), „Белязаният” (реж. Браян де Палма,1983), „Море от любов" (реж. Харолд Бекер, 1989). Но в същото време по една или друга причина пропуска участия в култови филми, като „Крамер срещу Крамер” (1979), „Роден на 4 юли” (1989), „Апокалипсис сега” (1979), „Междузвездни войни” (1977), „Хубава жена” (1990).
През 1990г. за пореден път играе Майкъл Корлеоне в третата част на „Кръстникът”, но този път нито филмът, нито Ал Пачино нямат предишния успех.
През 90-те години започва нов възход в кариерата му, благодарение на признанието, което получава за ролите си във филми като „Франки и Джони” (реж. Гари Маршал, 1991), Гленгари Глен Рос (реж. Джеймс Фоли, 1992), „Пътят на Карлито” (реж. Браян де Палма, 1993), „Дони Браско” (реж. Майк Нюъл, 1997), „Адвокат на дявола” (реж. Тейлър Хакфорд, 1997), „Вътрешен човек” (реж. Майкъл Ман, 1999) и др. Но най-ярките му изпълнения през това десетилетие са във филмите „Усещане за жена” (реж. Мартин Брест, 1992) и „Жега” (реж. Майкъл Ман, 1995). За своето блестящо превъплъщение в ролята на слепия и озлобен полковник в оставка в първия от двата филма Пачино най-после получава отдавна заслужения „Оскар”, а участието му във втория ще се запомни с това, че за първи път влиза в пряк сблъсък на екрана със своя най-голям конкурент сред кинозвездите – Робърт Де Ниро.
През 2000г. Ал Пачино отново се пробва като режисьор и заснема „Китайско кафе” по сценарий на Айра Луис, в който сам изпълнява главната роля. Филмът е представен на някои кинофестивали, но така и не излиза по американските екрани.
През 2002г. Пачино напомня за най-добрите си роли с изпълнението на полицай във филма на Кристофър Нолан „Безсъние”. Следващият голям актьорски успех е участието му в мини-сериала „Ангели в Америка”, заснет за телевизията от Майк Никълс през 2003г. Ал Пачино е отличен с награда "Еми" и със „Златен глобус”.
Напоследък големият актьор поразреди своите появявания на екрана, които подобно на изпълненията на Робърт Де Ниро, вече като че ли не са заредени с предишния хъс.
За мен лично най-добрата му роля след „Ангели в Америка” бе тази на Шейлок от филма „Венецианският търговец” (реж. Майкъл Редфорд, 2004) по едноименната пиеса на Шекспир. Затова и очаквам с толкова голямо нетърпение да видя неговото превъплъщение в ролята на крал Лир от едноименния филм на британския режисьор Майкъл Редфорд, който предстои да излезе през тази година. Надявам се, чрез него Пачино да докаже отново, че е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ! Макар че, както самият той признава „Актьорският занаят продължава да си остава загадка за мен. Човек никога не може да го проумее докрай. Репетираш, колкото щеш, научаваш се да надвиваш отегчението, непрекъснатото чакане, но истинската игра – нея не можеш да разбереш”. (Из книгата на Лорънс Гробъл „В търсене на Ал Пачино”, издадена на български от издателство "Колибри" през 2009г.).
Ал Пачино никога не се e женил, но има една дъщеря от връзката си с преподавателка по актьорско майсторство и двама близнаци (Антон и Оливия) от актрисата Бевърли Д"Анжело.
http://kastel.blog.bg/izkustvo/2010/04/25/al-pachino-navyrshi-70-godini.534428
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене