Прочетен: 4286 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 11.11.2014 04:07
• Разлика между вяра и суеверие
• Суеверия, свързани с покойниците
• Езически атракции в църковния живот
• Сънища, явявания и „откровения“
• Екстрасенси, астролози, гледачи, баячи, „християнски“ лечители
СЪНИЩА, ЯВЯВАНИЯ И “ОТКРОВЕНИЯ”
„Какъвто е оня, който прегръща сянка, или тича подир вятъра, такъв е и тоя, който вярва в сънища” (Сир. 34:2)
Човешката душа копнее за своя Създател. Ние по природа се стремим към богообщение, вярата в Бога е заложена у всекиго от нас. Особено, когато човек е покрусен от тежка скръб или е изпаднал в голяма трудност, тогава той най-много се нуждае от Божията помощ и утешение. И както удавникът е готов да се хване за сламка, така и отчаяният човек е готов да се хване за всеки „утешителен” сън, знак или явяване от духовния свят.
Това обаче е крайно опасно. Светата Православна Църква ни учи да бъдем изключително внимателни към подобен род преживявания. Мъдрият Иисус, син Сирахов казва: „Сънищата са вкарали мнозина в заблуда, и които са се надявали на тях, паднали са” (Сир. 34:7).
„Бесовете – пише преп. Йоан Лествичник – многократно се преобразуват в ангели на светлината и в образи на мъченици, и ни представят насън, сякаш отиваме при тях; а когато се събудим, то ни изпълват с радост и превъзнасяне... Който вярва на сънища, той е напълно неопитен, а който никак не им се доверява, е любомъдър”[1].
След грехопадението на нашите прародители, „светите духове [ангелите] се отдръпнали от общение с човеците, като недостойни за такова общение, а падналите духове [демоните], които ни увлекли в своето грехопадение, се приобщили към нас... Всички ние, които се намираме в робство на греха, трябва да знаем, че общуването със светите ангели е несвойствено за нас, по причина на отчуждаването ни от тях чрез грехопадението; че за нас е свойствено, по същата причина, общуването с отхвърлените духове, към чийто разред ние принадлежим по душа; че чувствено явяващите се духове на хора, пребиваващи в греховност и падение, са демони, а никак не са свети ангели.”
„Осквернената душа – казва св. Исаак Сирски – не влиза в чистото Царство и не се съчетава с духовете на светиите”. Светите ангели се явяват само на свети човеци, които са възстановили общението си с Бога и с тях чрез свят живот. Макар че демоните, като се явяват на хората, предимно приемат вид на светли ангели за по-удобно измамване, макар да се стараят понякога да уверят, че са човешки души, а не бесове, макар понякога да предсказват и бъдещето, макар да откриват тайни, не бива никак да им се доверяваме. При тях истината е смесена с лъжа, истината се употребява от време на време само за по-удобно измамване. „Сатаната се преобразява в ангел на светлината... и служителите му се преобразят като служители на правдата” (2 Кор. 11:14-15).”[2].
И така, крайно неразумно постъпват онези православни християни, които вярват на сънища.
„Ама всичко стана точно както го сънувах! Целият сън ми се изпълни – казват. – Има нещо”.
Да, хората, които се доверяват на сънища, по начало нямат истинска християнска вяра и често пъти дори не вярват във вечния живот. И когато сънищата им се „сбъднат”, те изведнъж откриват, че има и нещо свръхестествено. И стават много „вярващи”. Но за отбелязване е, че вярват не на Словото Божие, не на Христовата Църква, даже не и на Христос, а... на своите сънища. И ако сънищата им се разминават съсСловото Божие, тези „вярващи” (или по-точно суеверни) люде с лекота отхвърлят Божественото Откровение, за да приемат „откровението”, което бесовете са им представили насън.
В основата на доверието към сънища, видения и чувствени „откровения” стои тънката гордост и самомнение на човека, които отварят достъп на тъмните сили към душата му. Бесовете имат възможност, по Божие допущение, да приемат образ на ангели, на светци и дори на Самия Христос[3]. Това те правят с цел да измамят лековерния християнин.
„Добре – питат някои, – как тогава всичко, което сънувах, се сбъдна?” И се заблуждават, че „сбъдването” на съня им е сигурен белег, че сънят е от Бога. А заблудата им произтича от това, че не познават начините, по които сатаната и демоните изкушават хората. Сънищата и чувствените видения са един от тях.
Дяволът не знае бъдещето, но знае миналото на човека. Затова не е учудващо, ако насън или чрез някой човек, който общува с демоните (а с тях общуват врачките и гледачите), те ни откриват нашето минало. Това го правят с цел ние да се доверим на средството (сънищата или врачката), чрез което демоните могат да ни въздействат. Който им се довери, той е в ръцете им. Така човек доброволно отваря вратите на душата си за демоните. Оттам нататък той е в тяхна власт.
Колкото до бъдещето, демоните могат само да имитират предсказване. По същия начин, както и човек би могъл да го направи. Виждаме например, че някой иска да пипне горещата печка, и му казваме: „Не пипай, ще се опариш”. А той пипа, опарва се и учудено казва: „Вярно, както ми предсказа, така и стана”. Или се връщаме от среща с наш близък, с когото сме се уговорили след два дни да дойде на гости, и „предсказваме” на домашните си: „След два дни той ще дойде при нас”. Така и става, „предсказанието” ни се сбъдва[4].
Такъв е механизмът на бесовските „предсказания”, които демоните представят насън на лековерния християнин. А целта е проста: да му спечелят доверието. Довери ли се човек на сънищата, демоните започват чрез тях да го управляват незабелязано и все повече го увличат в мрежите си. Затова и Свещеното Писание казва:
„Празни и лъжливи надежди има у безразсъден човек, и сънни бълнувания окриляват глупци. Какъвто е оня, който прегръща сянка, или тича подир вятъра, такъв е и тоя, който вярва в сънища. Гадание, белези и сънища са суета. Сънищата са вкарали мнозина в заблуда, и които са се надявали на тях, паднали са” (Сир. 34:1-2,5,7).
[1] Преп. Йоан Лествичник. Лествица. М., Изд. „Лествица”, 1999. с. 30.
[2] Свт. Игнатий Брянчанинов. Собрание сочинений. Том III. Гл. I. Слово о чувственном и о духовном видении духов (http://pravlib.ru/ignatij3/ignaty3.htm#a1).
[3] Такива случаи има например в житията на препп. Исаакий (14.ІІ) и Никита (31.І), Затворници Киево-печерски, на преп. Симеон Стълпник (1.ІХ) и др.
[4] Трябва да имаме предвид, че заради своята духовна природа демоните имат способността да се придвижват в поднебесното про-странство с много голяма бързина. Ето защо, както добре обяснява св. Антоний Велики, те имат такова предимство пред хората, както ездач пред човек, ходещ пешком.
2. логослово ру
3. ЛЕСТВИЦА
4. Православная энциклопедия
5. Чудотворната икона на Богородица “Аз съм с вас и никой не ще устои срещу вас”
6. православна беседа
7. богоносци
8. света гора атон
9. аудиокниги - православие
10. библиотека на светите отци и учители на църквата
11. българските манастири
12. "Православно слово"
13. иконата на Пресв. Богородица, наречена "Акатистна-Предвъзвестителка"(Зографска)
14. православни електронни книги
15. - Электронная библиотека „Митрополит Антоний Сурожский“
16. - Библиотека Православный Свято-Тихоновский гуманитарный университет в Москве
17. православна класика
18. светлина и икони
19. нашият кръст
20. православен храм Свети Николай Мириклийски Чудотворец
21. за греховете - описание по десетте Божи заповеди