Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.05.2022 21:33 - И отново за националните архетипи – Бай Ганьо срещу Алексис Зорбас
Автор: georgihadjiyski Категория: Изкуство   
Прочетен: 5680 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 18.05.2022 21:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
И отново за националните архетипи – Бай Ганьо срещу Алексис Зорбас (Зорба Гъркът)



Героите на всяка национална литература винаги са проявление на някакви национални архетипи, а самото превръщане на даден литературен герой в олицетворение на типичния представител на нацията освен от таланта на своя автор зависи и от много други обстоятелства – състояние на литературата и на литературната критика в съответната държава, насоки на образователната и културната политика, равнище на грамотност на народа, специфично място на националната литература в световната литература и пр. И ако Бай Ганьо вече над един век е превърнат в олицетворение архетипа на “вечния българин”, а безсмъртната творба на неговия създател Алеко Константинов е претърпявала множество издания, при това и на български език и на езиците на много други народи по света, а също и множество метаморфози като сценарии и за театрални постановки, и за филми, то най-открояващият се гръцки архетип безспорно е героят на Никос Казандзакис от едноименния му роман – Алексис Зорбас, станал световно известен обаче изключително благодарение на американската филмова продукция от 60-те години на ХХ век, озаглавена “Зорба гъркът” с незабравимото превъплъщение на американския актьор от мексикански произход Антъни Куин в образа на “истинския грък”.
Алеко Константинов (1863 г. – 1897 г.) и Никос Казандзакис (1883 г. – 1957 г.), са имали възможността да живеят във време на грандиозни трансформации на своите общества от традиция към модерност и на създаване на съвременната българска и гръцка държавност. И двамата имат юридическо образование. По една или друга причина, творческият подход, както и литературните образи на “типичния българин” и “типичния грък”, които създават, са коренно противоположни.  

Сюжети  
Като начало, ако приемем, че и “Бай Ганьо”, и “Алексис Зорбас”, имат типичните бизнес сюжети, то няма как да не признаем, че приликата свършва само до тук, защото авторите са избрали много различни сюжетни линии. 
В българската книга героят – дребен амбулантен търговец на розово масло продава своите мускалчета в Централна и Източна Европа, където неговите ориенталски обноски, проектирани върху културата на модерната европейска градска среда, го поставят в редица комични ситуации и понеже след  завръщането му в България “предприемчивият му дух” трансформира бизнеса в издателство на вестник и в политика, просто няма как да не се промени и отношението към него от присмех, към жлъчен сарказъм.  В гръцкия роман героят прави завидни опити да добива лигнитни въглища и дървен материал в малко село на остров Крит, но гръцкият технически гений, съчетан с трудолюбието на работещите в мината, закономерно довеждат до крах на начинанието и неизбежен фалит. С други думи – Алеко Константинов е потопил действието своята книга в европейска среда – сякаш за да покаже неистовия стремеж на българина да се измъкне от ориенталщината и да бъде интегриран в бленуваната европейската цивилизация, а Никос Казандзакис – може би защото за гърците Европа започва от река Еврос (Марица) и планината Ибър, (източен дял на Рила, преведено на съвременен български език – Европа), е построил сюжета на книгата си изцяло в гръцка обстановка.   

Главни герои  
Главните герои – и Бай Ганьо, и Алексис Зорбас, са твърде колоритни балкански личности, които биха си приличали като “астрални близнаци”, защото са слабо образовани, макар и със завиден житейски опит, с пъргав комбинативен ум, находчиви и предприемчиви до бруталност, нагли, нахални и безскрупулни, ако не беше диаметрално противоположното отношение към тези им личностни качества, изразено от техните автори. 
За Алеко Константинов присъщата на героя му традиционна българска култура е отвратителен недостатък, срамен порок, признак на не културност, изостаналост, невъзпитаност, истинска остатъчна робска ориенталщина, като всичко това трябва не само да се изобличи и осмее, но и да се промени или унищожи. Никос Казандзакис вижда в присъщите личностни качества на своя герой най-ярките гръцки добродетели, които трябва да се ценят, да се съхраняват, да се развиват във времето и да се предават от поколение на поколение, защото са източник на мъдрост и са в основата на гръцката идентичност.  

Жени  
Авторите на двете книги са показали по твърде интересен начин отношението на своите герои към представителките на нежния пол – отношение на мъже с неизживян патриархален морал, които по стечение на обстоятелствата са принудени да живеят в модерни общества, а това в контекста на достиженията на съвременната психоанализа ги прави типични комплексари. Бай Ганьо има силен афинитет не към равните нему свободни госпожици, а към прислужничките в европейските страните, където пребивава, което безспорно показва дълбоко залегналото в подсъзнанието му  чувство за малоценност, което се явява и повод за много смешни недоразумения, в които изпада. От своя страна Алексис Зорбас, който е фин ценител на женската красота и още с пристигането си в критското село успява да се “уреди” с престаряла проститутка,  се прехласва по вдовиците, което дори и бегло погледнато е един типичен симптом на същото чувство за малоценност, поразяващо подсъзнанието на комплексирано човешко същество. Никос Казандзакис обаче е надарил своя герой с рицарски добродетели, превръщайки го в единствен защитник на красива вдовица, обвинена от местните, че заради нея се е самоубил младеж от селото и подложена на жесток публичен линч. В крайна сметка, в следване на повелите на комплекса за малоценност, той го жени за друга вдовица – в някакво далечно македонско село.  

Взаимоотношения на главните герои с другите герои  
Търсенето на келепир от Алековия Бай Ганьо е превърнато в неотменна аксиома в българската литературна критика, а конкретните прояви на келепира се простират в широкия диапазон от получаване на круша във влака, до печеленето на избори по нечестен начин. Впрочем, това личностно качество е присъщо и на Алексис Зорбас, който успява да “уреди” правото на ползване на манастирска гора по доста странен начин, като ловко си приспада не малка сума от договорената, а чрез нейното приспадане твърди, че се издължава на своя работодател, от който я е взел и неправомерно похарчил.  

*******

Разбира се, в книгата “Алексис Зорбас”, Никос Казандзакис се е опитал да покаже не дребните селски тарикатщини на своя главен герой и неговите малки мошеничества и далаверки, а традиционна гръцка мъдрост – въобраема или реална, която би могла да бъде проследена в някои от най-открояващите се афоризми:   

«Защото, трябва да знаеш, началство, бог е голям благородник и именно това ще рече благородство — да прощаваш!»  

«…знам добре какъв е дългът и каква е наградата на истинския учител: да се стреми да научи всичко каквото може от ученика си, да подуши накъде е поела младостта и да насочи и той душата си нататък…»  

«Този човек, не е ходил на училище и умът му не се е покварил. Много е видял и много е патил, отворил се е умът му, разширило се е сърцето му, но без да загуби първичната си смелост. Всички сложни, неразрешими за нас проблеми той ги разрешава с един удар, разсича ги като сънародника си Александър Велики. Трудно би се излъгал той, защото се опира целият, от главата до петите, на земята. Африканските диваци обожествяват змията, защото с цялото си тяло се допира до земята и по този начин знае всичките й тайни. Узнава ги с корема, с опашката, със слабините, с главата си. Допира се, слива се, става едно с Майката. Такъв е и Зорбас.»  

«Откак се научих да свиря на сандур, станах друг човек. Когато ме хване съклет или ме налегне сиромашията, свиря на сандур и ми олеква. Когато свиря, не чувам какво ми приказват; а и да чуя, не мога да отговоря. Искам, искам, ама не мога.»

«Цялата в кал е душата на човека, неугледна, недодялана, с все още груби, просташки чувства, и не може да предугади нищо ясно, сигурно…»  

«Проклета да бъде красотата, защото е безсърдечна и никак не я е еня за мъката на човека.»  

*******

В крайна сметка, Никос Казандзакис създава един типичен нарцистично прехласнат по собствената си гръцка същност литературен образ, каквито има достатъчно в съвременната гръцка литература, но погледнато в психоаналитичен аспект самият нарцисизъм е тежка форма на патология, която винаги пречи – и на поразените от нея, и на онези в обкръжението им. И един от малкото възможни пътища за освобождаване от невидимите му окови е чрез осъзнаването – дори и във вид на болезнено изваждане на показ на закътаните в подсъзнанието тягостни емоции, чувства и състояния.

*******

Публикувано в:

image      



Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 2303938
Постинги: 382
Коментари: 550
Гласове: 3359
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031