Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.12.2006 21:29 - ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ - има ли почва у нас.В памет на дядо ми.
Автор: meto76 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4494 Коментари: 5 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  • Ноември станаха 9 месеца от смъртта на дядо ми.Това написах в края на февруари и разпратих по имейл на приятели. Поредната тъжна история в българското здравеопазване. Това е истинска история, пресъздадена от мен и братовчедка ми (текста с различен шрифт). На 18.02.2006 год. събота в 9.00 часа сутринта в с.Крива бара, общ.Козлодуй дядо ми Методи Маринов Илиев получи инсулт. Когато пристигнахме към 11.00 часа на село баба ми плачеше, личния доктор въпреки, че бе викнат преди час и тридесет минути не беше пристигнал, по негови думи заради катастрофа в гр.Мизия. Дядо ми лежеше на кревата и не можеше да говори свързано. Движеше ръце и крака, но само толкова. Към обяд личния доктор дойде, би една инжекция и каза, че състоянието на дядо ми било “някакво преходно към инсулт.” Ако искаме да го оставим или да го водим в болница. Написа  направление и си замина. Към 13.00 часа в село пристигна братовчедка ми д-р Василева – лекар в гр.Плевен. Според нея дядо ми беше получил исхемичен мозъчен инсулт и трябва да се транспортира с линейка до болница.
  • С оглед по-добрите диагностични възможности в гр. Враца – наличие на скенер, невролог на разположение и прочие, приехме, че това трябва да е болницата във Враца, а не тази в Козлодуй. Братовчедка ми се обади на личния лекар в с.Бутан да извика линейка. Оказа се, че линейката “не работи”, защото шофьора давал година на баща си и затова не можел да дойде. Защо ли не се изненадвам?! Явно в съботен ден на човека не му се работи. Защо ще работи,след  като може и да не работи, нали заплата в крайна сметка ще получи?! Братовчедка ми след като видя, че дядо ми движи ръце и крака, реши да го закара на Враца с личния си автомобил.(а и друга възможност нямаше.) Към 16.00 часа бяхме в града, на портала на Бърза помощ. Някакво санитарче, предполагам, направи неуместния извод, че лицето не било за Враца, а за Козлодуй, въпреки,че има направление от личен лекар важащо за територията на цялата страна. До конфликт не се стигна, защото докторите поне със законовото положение бяха наясно.  Случая, обаче, е показателен доколко на лицата в бели престилки им се върши работата, за която им се плаща. (не съм съгласна за извода ти за лицата в бели престилки; визираш санитаря, а правиш извод за всички медицински работници. Напротив, в СПО направиха всичко както си го пише в книгите – до петнадесетата минута направиха скенер на глава, ренген на бял дроб, биохимични изследвания, консултация с невролог. За един час случаят беше диагностично уточнен, на дядо беше сложен  венозен източник и катетър и бе насочен към неврологично отделение. До тук бяха перфектни и мисля, че това бе причината да им се предоверя. Явно не е трябвало).
  • За наша радост тогава, сега вече не знам, дежурен лекар бе и завеждащият неврологично отделение във врачанската болница д-р Драганов. Лицето бе запознато от братовчедка ми със състоянието на дядо ми, като му бе показана цялата документация, епикризи от предишните му хоспитализации, (по повод артериална тромбоза на долните крайници и хеморагичен колит с неясна етиология.) която имаме. Това стана в мое присъствие и присъствието на баща ми и леля ми. Преведено на български, дядо ми има епикриза от болницата в гр.Козлодуй, че е с неизяснено кървене от стомашно-чревният тракт, което е абсолютно противопоказно за приемането на каквито и да е улцерогенни медикаменти, включително аспирин. Налице е абсолютна забрана за вземането на какъвто и да е аспирин до края на живота му!
  • До Четвъртък 23.02.2006 год. положението му в болницата се стабилизираше, хапваше по-малко супа, благодарение на баща ми,който ходеше сутрин, обед и вечер, въпреки че и той ходи на работа. Не знам дали същото се отнася до медицинските сестри в неврологично отделение. Тяхната роля може би е да разнасят бели престилки из отделението да пият по някое кафе, да пушат по някоя цигара и на края на месеца, за това да им се плати. Какво беше това отделение със стая за пушене и докога в лечебно заведение ще е разрешено пушенето?! Не разбрах. Но това е най-малкият въпрос. По-големия въпрос, е че за целия престой в отделението дядо ми нито веднъж не бе поканен с една лъжица супа от обслужващия медицински персонал, и ако не бе баща ми, този човек, би бил обречен на гладна смърт.
  • ( не съм свидетелка на такова нещо – да пият кафета и да пушат цигари. Ти ако си, добре, напиши го. Мен лично повече ме интересува:  1. Лекуващият лекар подценил ли е риска от кървене в хода на провежданата терапия?; 2. Провеждани ли са контролни изследвания на коагулационния статус и ако са провеждани защо са пропуснати продромите на това кървене? 3. Случайно ли е, или е обичайна практика нощната смяна да не поглежда пациентите?
  • Това са въпроси, които третират отговорността, ангажираността на здравния работник към пациента и не на последно място морално-етичния аспект на тези отношения. Печалният ни личен опит показа, че това са понятия много далечни и неприложими за българския медицински Работник с малки изключения. И оправдание няма. А и никой от нас не търси такова. Единствения смисъл на това, което пишеш е да го напрвавиш достояние на тези, които вероятно допуснаха грешка, със сигурност показаха небрежност към задълженията си и вероятно са отговорни за смъртта на дядо. Идеята е да се променят нещата, ако не по съвест, то поне по задължение.)
  • Но ако бе само това не бих си правил труда да ви занимавам с неразбориите в здравната ни система. На 23.02.2006 год. вечерта, някой малоумен доктор от неврологично отделение е дал аспирин на дядо ми Методи Маринов Илиев, а може би и през цялото време да му е бил даван, поредната проява на пълно безхаберие, простащина и идиотия във врачанската болница и цялото ни здравеопазване. За резултата се досещате и сами. В Петък на 24.02.2006 год. сутринта баща ми както винаги отишъл да нахрани дядо ми, защото може би е медицинска сестра в отделението и затова му се плаща. Вие си мислите, че резултата е установен от някоя медицинска сестра в отделението, на която й се плаща за това да обикаля включително и нощно време болните. Ами, лъжете се, кафетата и цигарките през работно време са изключително важни неща. На сутринта баща ми е заварил дядо ми с кръвоизлив, в локва кръв, която по думите му е “могла с шепи да се събира.” Вие си мислите, че след случилото се някой се е разшетал и разбързал от медицинския персонал?! Моля ви се, не бъдете толкова големи оптимисти, кой го е еня за 80 годишен старец (на 20 май щеше да ги навърши) с куп болежки. Дядо ми е преместен във второ вътрешно отделение на Врачанската морга, пардом болница.
  • От 7.00 часа сутринта до 12.00 часа на обяд, баща ми чака да благоволи, да дойде някой си доктор от вътрешно отделение, да види и да каже какво е положението, а то е силно влошено. Дядо ми едвам диша и отказва всякаква храна. Къде ли е тоя доктор? Може би в частния си кабинет през работно време или до обяд не е могъл да се е възстановил след среднощен запой?! Но баща ми седи и чака, какво би могъл да направи, въпреки че и той е на работа и може да бъде уволнен от частника, че го няма. А докторите? Кой ще ги уволни докторите в държавната болница, скапана?! На 26.02.2006 год. неделя, дядо ми Методи Маринов Илиев, на когото нося името почина благодарение на неуморните усилия на медицинския персонал от Врачанската болница, за което мислех да благодаря на майките им. Но с оглед факта, че те жените не са виновни ще се въздържа.
  • Пределно ясно ми е, че бързането на баща ми и леля ми да закопат дядо ми, без да се прави аутопсия, с което аз не мога да се справя, е в ущърб на търсенето на наказателна отговорност по чл.123 ал.1 от НК – „причинена смърт, поради немарливо изпълнение на занятие”, но мой дълг е да сезирам контролни органи с надеждата, да се предотвратят нови такива случай на некомпетентност и безхаберие. (това не го направих)
  • На 28.02.2006 год. дядо ми бе погребан,с което бе погребана и истината за родното здравеопазване. Чудя се след като един юрист и един лекар не можаха да осигурят нужното внимание и грижи в българска болница на свой близък човек, какво ли става с ромите от някоя селска махала. Как може да има държава, в която нито една система да не работи - здравеопазване, образование, правосъдие, полиция, митници, данъчни и т.н. Компетентните органи не сезирах, но сезирам обществото.
  •            
  • Ако смятате, че тази история трябва да бъде прочетена и от други хора изпратете я на трима ваши приятели с надеждата, че нещо ще се промени в нашето здравеопазване.
  • Изпратете я на петима човека, с надеждата това да не се случи един ден с вас, вашите деца и близки.

 



Тагове:   дядо,   НАС,


Гласувай:
0



1. bambola - Разбирам гнева ти
06.12.2006 22:11
и знам че няма да ти помогна ако ти кажа, че не е нито първия нито последния случаи.

Знам че ни учат преваzxодно, познавам и знам че има невероятни български лекари, не знам защо цялата система куца толкова.
Един ден разказах на един професор от Шваицария как сам видяла да се оперира в една провинциална болница, и отговора му беше , " докарай ми този човек тук и ще го позлатят" уви уви уви....Успех

цитирай
2. meto76 - Не смятам, че нашите доктори са м...
06.12.2006 22:54
Не смятам,че нашите доктори са много големи специалисти. Не може да имаш калпаво оборудване.Лоши условия. Лоша системата от държавни болници с развита корупция и лошо заплащане и ти да си на ниво.Лошо,лошо,лошо.Пошло,пошло и т.н.
цитирай
3. cheriti - Искрено ти съчувствам
06.12.2006 23:55
Прочетох много внимателно това което си наяписал.От 10 годишния ми опит на медицинска сестра в хирургично отделение те разбирам , но Не искам да оправдавам колегите , но вината в положението в което се намира здравеопазването е цялостна , а не само на обслужващия персионал. Стаята за пушене те е възмутила , а занеш ли какво възмущение и унижение е да работиш за 200 лева, да не знаеш какво е празник и какво е денем и нощем , да се претрепваш от работа и да носиш отговорност за толкова Човешки животи, да отговаряш сам на дежурство за повече от тридесет пациента и да нямаш физи4еската възможност да го направиш? А психиката ти която е разбита след има няма 4 години работа? И най-лошото навсякъде да гледат на тебе като втора ръка човек само защтото заплащтането ти е унизително. Как да не искаш да запалиш една цигара? И дали тази цигара ще реши всички наболели въпроси в здравеопазването ни? Ще кажете сега на копйто не му харесва да не работи. Да това решение взех и аз. Но представете си ако го вземат всички ? Тогава ? И все пак аз съм оптимистка , че нещтата някой ден ще се оправят.
цитирай
4. meto76 - ИЗХОДА ЗА МЕН Е ПРИВАТИЗАЦИЯ НА Б...
07.12.2006 00:21
ИЗХОДА ЗА МЕН Е ПРИВАТИЗАЦИЯ НА БОЛНИЦИТЕ, БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ. НИЩО КОЕТО Е ДЪРЖАВНО НЕ РАБОТИ. ОТ НЕГО САМО СЕ КРАДЕ.
цитирай
5. snowflake - Напълно те разбирам! Това лято и аз ...
07.12.2006 10:28
Напълно те разбирам! Това лято и аз се разочяровах напълно от нашето здравеопазване. Много накратко ще кажа най-шокиращите факти.
Първите дни на август заминавам на село. Баба ми преди половин час беше паднала и беше в безсъзнание. Линейка - няма. Още 40 минути...линейката идва. Лекарят просто и слага лепенка на нищожната раничка на челото й. Не й измери нито кръвното, нито поне пулса, не ни каза нищо. Просто е леко паднала. А баба ми беше много зле няколко дена. Положението й се влошаваше все повече и повече...Влезе в болницата в Шумен (зле, но все пак , ходейки и хранейки се). След 4 дена в интензивното тя излиза на количка и напълно неадекватна. В епикризата пише - изписана: в стабилно клинично състояние...
Просто нямам думи. В болницата пък установяват, че баба ми е получила инсулт (при падането), но никой не й е обърнал внимание...
Свършвам...само и за дядо...Човекът ослепя в болницата...получава редица микроинсулти, без някой да го погледне...
Не мога да си подредя мислите, така че, ако е неясно, съжалявам...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 14578976
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9761
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031