Снимка: Булфото

От  Валентина Воденичарова

Представете си, че сте на колела в полите на Пирин. Не, нямам предвид пишман туристите, дето са задръстили планината с джипове, пикапи и разни подобни МПС-та.

Нямам предвид и велотуристите, макар че и за тях могат да се разкажат интересни истории (опасявам се, че ако, да речем, тръгнем да правим велоалеи из Банско, ще ги изкривим като софийските).

Та представете си, че сте турист с инвалидна количка на четири колела, обичате планината и отгоре на всичко сте привлечен от рекламата на курорта Банско – има достъпна екопътека, достъпен лифт, а що се касае за достъпен хотел, все ще се намери нещо при това изобилие от три до петзвездни такива.

Почвате разбира се с резервацията на място за спане – очите обаче ви изтичат от търсене в интернет за достъпен хотел в курорта.

Повечето наистина са симпатични хотели, предлагат почти всичко, само дето вие не можете да се възползвате – нито един от тях не е с удобна за количката ви рампа, вратите на стаите са толкова тесни, че е немислимо да влезете с количката си, а за вратите на баните да не говорим.

Навсякъде има стълби, прагове, препятствия, а уж всички строителни проекти са минали технически контрол и би трябвало да отговарят най-малко на три закона, регламентиращи архитектурния достъп за гражданите на колички.

Въпреки кофти резултатите от търсенето, вие не се отказвате и намирате в интернет няколко хотела, които в рекламната си визитка са заявили и архитектурен достъп.

Единият от тях автоматично отпада – 5 звезден с непосилни цени, но остават още три... Започвате да звъните телефони, да питате, да обяснявате...

В първия само фоайето било достъпно, нямало асансьор, за да се стигне до стаите, за размера на вратите не става дума.

В другия има асансьор, има и рампа пред входа – само дето рампата е за багажни куфари, а не за хора с колички – с такъв стръмен наклон е, че ако тръгнете да я катерите или слизате, пишете се пътник за оня свят.

И последната надежда се оказва фалшива – хотел с четири звезди, нов, сума ти стълби на входа и.... две зациментирани железа на стълбите (релси) за заблуда на неразбиращите.

Само в ушите ви дълго звучи приятният глас на рецепционистката: “Ама количката ви никакви ли стълби не може да изкачва?”

Най-накрая звъните на свой познат и той (с неистови усилия) ви намира една полу-ъмна стаичка (пригоден гараж), която макар и захабена от работници квартиранти, се оказва достъпна – от двора влизате в стаята, пък с малко инат може и в банята да влезете...

И, ура, вече сте в Банско!

На следващия ден потегляте към планината, целта е достъпната екопътека в Пирин.

Рано - рано на паркинга са заели място доста автомобили – не виждате обозначен знак за паркиране на хора с увреждания, но приятелите ви намират място, а вие си яхвате вашата инвалидна количка, за да се порадвате на гората, на боровете, да се заредите с енергия, която само планината може да ви даде.

В началото на пътеката е доста каменисто и друса, та се чудите за кой дявол не са си оставили пръстта, а са насипали този чакъл, но по-навътре вече направо си ви е кеф да се разхождате и да обогатявате познанията си за флората и фауната в Пирин от информационните табла по пътеката.

Дори приемате по-леко гледката от изпочупените маси и дъски на местата за пикник, направени с дървени платформи за количките, почти не забелязвате боклуците и стъклата от изпочупени бутилки, останали от гвардии чалга - туристи.

Готови сте да простите почти всичко, когато с помощта на приятели полягате под дебелата сянка на боровете...

Миг след това обаче буквално до главата ви паркира едно комби, от което слизат “туристи”, натоварили мезета, радиоуредба и др. подобни.

Готвите се да помолите шофьора да свали колата на място за паркиране. Слава Богу, забелязвате двама служители на парка, които свършват тази работа, но от криворазбрана добронамереност не глобяват нарушителя, а му пожелават приятна ваканция.

Все пак се спасявате от комбито и прекарвате няколко чудесни часа в планината.

За финал на деня обаче се оказва, че не можете да си тръгнете, защото... комбито е паркирано на изхода на пътеката, по която минете с инвалидната си количка.

На помощ не идват служителите от парка, нито пък шофьорът турист, а яките мишци на другарите ви, които ви пренасят през достъпната пътека с недостъпен изход.

След този щастлив край на човек му идва да си замине от Банско, от България... и никога да не се връща. Няма да ви разказвам повече, че току виж, решите да си заминете.