Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.03.2017 22:33 - “Да, България“ – поглед отвътре
Автор: boristanouscheff Категория: Лични дневници   
Прочетен: 9540 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 21.03.2017 23:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Не партийни призиви, а грозната действителност в България доведе до това все повече успели и будни българи да се политизират. През последните години всички ние подкрепяхме подписки, ходихме на протести. Убедеността от необходимостта за лично ангажиране и естествените резерви към съществуващите партии накара много хора да видят в “Да България“ (ДаБг) възможността да се включат в политиката.

Учредяването мина при голям ентусиазъм. Прие се устав без дребнави дискусии. Някак нормално тогава присъстващите приеха да се доверят на предложенията на организаторите за Национален съвет – някои от хората бяха познати от протестите, други от професионалните им изяви, трети бяха напълно неизвестни. Кратко представяне в рамките на половин минута и гласуване анблок. Нищо, нали организаторите обещаха, че ще се чува гласа на всеки, че няма да има пренебрегнато мнение… Много скоро предстоеше членската маса да се раздели с тази си  илюзия.

Първото нещо, което започна да дразни, беше повтаряното като мантра от различни представители на ръководството, че само ДаБг са честните и чистите и затова само те няма да подведат хората. Да,  много влизат в политиката с тези характеристики, но малко излизат такива. Само безгласното присъствие осигурява самочувствието на неопетненост. Твърдението доста напомня онова „всички са маскари“, с което кариерните мръсници искат да прикрият себе си спускайки завеса пред усилията на онези, които през годините действително честно са работили и са се борили, стремейки се да постигнат по-добро бъдеще за България. Понякога са успявали, понякога - не, били са охулвани и окалвани, но не са предавали идеалите и принципите си. Доказвали са чистотата си с действия, а не с декларативни твърдения.

Не закъсня да се появи и голямото, най-голямото разочарование – решението на Националния съвет да откаже поканата на “Нова Република“ (НР) за общо явяване на изборите. На много от учредителите  и през ум не им е минавало, че ДаБг няма да върви заедно по пътя с хората около Радан Кънев, Трайчо Трайков, Мартин Димитров, Петър Славов... Та нали ако някой застана решително зад Христо Иванов, води битки за него, събира подпис по подпис подкрепа за съдебната реформа, направи го политик – това бяха точно тези хора.

Наистина, това решение относно коалиционната политика е в правомощията на Националния съвет, но на редовите членове на партията не беше дадена дори минимална възможност да изкажат своето мнение. Едва ли не, те от медиите научиха за него, без и до сега да знаят с какъв кворум е било прието, нито кои са били застаналите зад него. Вместо това, като мярка за противодействие на надигащото се недоволство, ръководството предложи анкета с познатия още от тоталитарно време въпрос “защо обичаме/харесваме“ (тогава това беше СССР, Партията) – а сега -  Христо Иванов!

И помен няма в решението за отказ от коалиция с НР признателност за подкрепата получена от хората, които днес са лицето ѝ. Отказът не дойде в резултат на някакви разговори, които да покажат, че не е възможно да бъде постигнато съгласие. Като основен мотив беше изтъкната необходимостта от налагане на идентичност в политическото пространство. Но когато в резултат на жалбите се провали регистрацията на партията, отново не беше потърсена възможността за коалиране с НР въпреки, че от там бяха готови да подкрепят ДаБг без предварителни условия.

Не стана ясно с какво например Зелените и ДЕОС ще са по-добър партньор от НР. Според някои, те са  били съгласни да предоставят регистрациите си без да искат нищо (може би само субсидията) насреща. Така и не станаха ясни параметрите на тази коалиция, освен, че е кризисна. Не стана ясно какви взаимни ангажименти са поети. Събраната за 24 часа подписка беше сериозен организационен успех на доброволците, но и естествена реакция на хората, включително и извън привържениците на ДаБг, срещу една процедурна несправедливост, а не акт на одобрение на коалиция, която към онзи момент дори не беше учредена.

Коалиционната политика, наложена от ръководството на ДаБг не е нищо друго освен разпиляване на гласовете в дясно. И тук не става изобщо въпрос, както високомерно твърдят от Националния съвет,  да се спасява или подпомага НР – те могат и сами да следват своя път. Това решение поставя на изпитание волята и съвестта на много от членовете на партията, които се насочиха към нея или защото са с либерални възгледи, но без подходяща за тях формация до този момент, или защото не споделят изцяло консервативните възгледи на ДСБ. Общото между тях беше убеждението, че новата партия ще им даде възможност за активно участие в политиката. И наистина, такова беше внушението излъчващо се както от призива “Политизирайте се!“, така и от обещанието, че партията ще се развива като хоризонтална, с таланта и способностите на всички участници.

Това са хората, които по една или друга причина са имали резерви към  останалите партии от десницата, но продължават истински да харесват доказалото се с действията си ядро около Радан, Трайчо, Мартин и Петър. Склонни бяха да дадат шанс на ДаБг въпреки, че добре знаеха, че вярата в нови лица и политици е източник и на нови разочарования. Те са от тези, които се надяваха волята за промени в държавата да има едно по-солидно парламентарно представителство, след като съществуваха реални предпоставки за осъществяването му.

Търсенето  на подкрепа  извън кръга на някакви си “люспи от все по-малката жълтопаветна група" (тук стилът е на висотата на съдържанието)  е възможно само ако се направи абстракция  от предишната  битийност на автора на тази словестност. През  идентично пречистване от миналото  очевидно са преминали  и фигурите от “Протестна мрежа“, които го подкрепиха. Вярва ли обаче някой, че традиционните избиратели на БСП и ГЕРБ изведнъж ще харесат партията на Иванов само защото се е разграничил от “съпаветниците“ си?  Колко пък от трайно аполитичните и пасивни негласуващи могат да бъдат привлечени и срещу какво – срещу обет за почтеност от новопокръстени политици? - ако ентусиазмът беше заразителен, можеше и да прихванат.  Очакващите пък поредния спасител, в лицето на Марешки вече си имат своя Годо …

Наистина, най-важният въпрос за една политическа формация е този за идентичността ѝ. Но тук “нито лява, нито дясна“ изобщо не е достатъчно. Тази сентенция беше носител на основното послание в манифеста “За Републиката“ призоваващ гражданите да загърбят политическите си различия в името на общата борба срещу мафията. Ентусиазмът, който тя предизвика, не е обаче в състояние да заличи разликата между НПО кауза и политическа програма, между гражданска общност и членска маса. Последната е съставена от хора с изразени политически предпочитания. Те търсят това, което не са намерили в другите партии и искат да знаят дали след толкова време политическо въздържание е оправдано усилието им да се политизират. Липсата на еднозначни отговори обаче е много близо до лъжата, защото умишлено кара съмишлениците да вярват и да се надяват.

Междувременно във форума на ДаБг и в разговорите валяха въпроси – има ли хора в Националния съвет, които преди са били в БСП и при Ковачки (Алина Добрева); защо беше използвано името на Вера Асенова за една от жалбите и напуснал ли е Захари Карабашлиев; как семейните връзки се отразяват на политическите позиции (Иво Мирчев); защо вместо Мануела Малеева и Кристиян Таков отпред е все Антоанета Цонева; дали лустрацията от втора степен ще е същностна лустрация; какво е истинското отношение към престъпленията на комунизма (по повод уклончивата декларация за 1-ви февруари)… Заявената претенция за чистота и честност изисква навременни и откровени отговори, дори когато засегнатите от ръководството твърдят, че въпросите  са провокативни. 

Много бързо след учредяването, под предлог за неотложни задачи, ръководството се капсулира, а неясно от кого определени форумни „модератори“ влязоха в ролята на цензури. Всяка критика или основателен въпрос идващ “отдолу“ започна да се приема враждебно, да се цензурира -  мести, трие или блокира. Не беше направен и най-малък опит да се разбере добронамереността на тези критики, вопълът на тези, които направиха възможно учредяването на партията с надеждата за нещо ново и различно.  Явно на редовите членове беше отредена единствено ролите на безмълвни дарители и доброволци. Постепенно, форумът загуби значението си на основна форма за вътрешна комуникация на партията – в него само по изключение влизат представители на ръководните органи. Тези пък, които са останали, гравитират около “правата линия“,  като някои от тях не се посвениха дори да обявят (преди още да са ги пропъдили) радетелите за сближаване с НР за хора с “биполярно разстройство“, защото харесвали едновременно и ДаБг и НР!

Обявената процедура за номиниране на кандидати за народни представители не беше спазена – партията на законността, не спази собствените си правила. Не стана ясно кой от кандидатите от кого е предложен и кой за кого гарантира. Не се случи предвиденото обсъждане и евентуалното оспорване на избора им. Получихме постфактум информация за хоби увлеченията на кандидатите, но не и за техните политически позиции през годините.

Дори изцяло съобразеното с устава мнение за необходимостта от свикване на извънредна Национална конференция след изборите беше обявено за враждебно и маргинализирано. Темата, с която се събираха необходимия брой гласове за провеждането ѝ беше блокирана. Форумът продължи да заглъхва,  ценни хора се отдръпнаха с чувството, че за пореден път са били използвани в нечия чужда политическа игра.

При учредяването на партията се видя, че много от симпатизантите ѝ идват освен със сърцето си и със солидни знания и умения, като доказали се професионалисти. Наистина готови да работят. И отново този потенциал беше разпилян с лека ръка. Много смислени предложения така и не намериха път до програмните документи. Авторите им в повечето случаи останаха анонимни, забележките към тях – посрещнати с враждебност.

Твърдението, че само ДаБг може да спре мафията изглежда все повече като самовнушение, чиято цел е да крепи самочувствието на лидерите. Стана ясно, че мафията ще се бори с  отворени писма, декларации, въпроси, анкети и комисии. И това е огромна смелост… Може би, за някои. Мафията засега е доволна. С  подобни акции може дори да се забавлява.

Съжаляваме за всички приятели, които повярваха, а сега са разочаровани. Съчувстваме на гнева на онези, които са принудени да се съмняват в избора си. Ще ни се нашите преценки да са погрешни. Но, за да останем искрени спрямо убежденията си, се сбогуваме с вас. Пожелаваме успех  на всички свестни хора в ДаБг и дано поне след изборите политическото високомерие отстъпи пред високите цели, в които учредителите вложиха надеждите си.

 

Вержиния Велчева

Борис Танушев

 

Вержиния Велчева е юрист, експерт на СДС на Националната кръгла маса, юридически съветник на президента Желю Желев, народен представител в 36-то Народно събрание, началник на кабинета на Йордан Соколов в 39-то Народно събрание.

Борис Танушев е магистър по философия дипломиран от СУ и от Сорбоната, кореспондент на р-о Свободна Европа през 1989/90г. и съучредител на Съюза на Журналистите в България “Подкрепа“, понастоящем вицепрезидент  на асоциацията CEDIF действаща в защита ценностите на семейството.




Гласувай:
2



1. mamkamu - +
22.03.2017 15:50
Искрено уважавам Христо Иванов и му пожелавам успех. Няма да гласувам за него и партията му поради факта (споменат и от автора), че "Да, България" е с много загадъчно местоположение на политическата координатна система. Но иначе им пожелавам успех!

По сходен начин аз критикувах някои моменти от кампанията на Нова Република в няколко нейни групи във Фейсбук. Там, макар че имаше недоволни и дори доста груби коментари, администраторите не се опитаха да ми наложат цензура или нещо подобно...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: boristanouscheff
Категория: Лични дневници
Прочетен: 370467
Постинги: 60
Коментари: 98
Гласове: 77
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031