Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.09.2021 21:08 - ЩО Е ТОВА „ТУИКСТЪР” И ИМА ЛИ ПОЧВА У НАС?
Автор: djani Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1976 Коментари: 1 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 ЩО Е ТОВА „ТУИКСТЪР” И ИМА ЛИ ПОЧВА У НАС?

 image

С този фундаментален въпрос от преди 130 години, за това ще го бъде ли социализма у нас, се питам днес за друго нарастващо явление у нас. Всъщност, това е дума с английски произход за необвързаните и отраснали млади хора, живущи с родителите си. От думата  (betwixt - между). Между зрелост и незрелост. За разлика от нашето поколение, което не желаеше да остарае, немалка част от новото не желае да порасне. В нашия блок с около 100 апартамента съм преброил над двадесет  относително млади хора от двата пола, на възраст между 35 и 50 години, попадащи в категорията.

С известно умиление си спомням, как част от съученичките ни в гимназията, дори не изтрайваха до завършването си, от страх да не останат стари моми и бързаха да се омъжат, като някои идваха на абитюрентската вечер на класа си с набъбнали коремчета и дори вече с детска количка. Момчетата също не изоставаха и тези, които не се стремяха към висше образование веднага след казармата се изпоженваха. Често бившите им гаджета бяха вече го сторили. Не случайно Емил Димитров пееше „Аз чакам, чакам тоз сигнал, от песничка която съм ти дал”. Напразно чакане, защото всички бързахме да вземем живота в ръцете си. В студентските общежития семейните двойки бяха  нещо обичайно. Тези романтични времена отдавна отминаха. Всички се борихме с трудностите в живота, служехме в армията, трудехме се усилено, създавахме семейства, отглеждахме деца.

През юношеството си вярваме, че всичко е възможно и можем да станем каквито си поискаме. Реалностите на шанса и избора обаче изискват от нас да следваме последователно само една посока. Не можем да сме всичко наведнъж. Живота неумолимо ни обособява, индивидуализирва и разрушава. Трябва да кажем „сбогом” на илюзиите и мечтите да бъдем герои на достойни за възхищение благородни каузи и на бунтарския си идеализъм. Живота ужасно осакатява идеалите ни, хваща ни в прегръдката на материалното и постепенно преминаваме през страданието Независимо дали е причинено от злополуки, усамотение, или себеконфронтация. Когато преживяваме осакатяващо събитие, внезапно се изправяме пред бруталното осъзнаване, че не сме галеници на съдбата, не сме изключителни, не сме предпочетени пред другите, не сме това, което си въобразяваме. С бунта в сърцата си, че сме изоставени, трябва да се примирим с живота, какъвто е.

Статистиката у нас и по света показва, че процента  на тези „туикстъри” в обществото се е удвоил и дори утроил. Каква е причината да не напускат семейното гнездо. Една от тях е крхкостта на мъжката идентичност. За да стане мъж, малкото момче трябва да мине от идентификацията и зависимостта си от майката, към идентификация с бащата. Тази идентификация е деликатен и изпълнен с опасности процес. В племенните африкански общества, юношата трябва да убие лъв, а в цивилизованите да бъде воин, или поне да премине задължителната военна служба. Това е процес, подпомагащ юношата да започне живота си на зрял мъж. Що се отнася до половата идентичност, можем да кажем, че жените „са” си жени, докато мъжете трябва „да бъдат направени мъже”. Първата менструация сигнализира за способността на девойката да ражда деца и с това се установява женската и идентичност. За мъжете обаче природата трябва да бъде допълнена с процес на обучение.

Биологията потвърждава, че в ембрионалното си развитие първоначално всички сме от женски пол в началото на бременността. Това, макар и символично внушава, че мъжествеността трябва да бъде прибавяна. Това на практика става с присъствието на бащата. При положение, че всеки втори брак завършва с развод, както и в тези връзки   на „съвместно” съжителство със свободен изход за двете страни, често бащата напълно отсъства. Именно тогава майките са вездесъщи и всемогъщи, оформящи облика и зависимостта на синовете си от тях.

Бащата е първият присъстващ „друг”, след раждането на детето. Той става третото действащо лице в любовната история, внасяйки елемент на раздяла на детето от майката и въплащава принципите на реалността и реда в семейството. Неговото присъствие помага на детето /особено момчето/ да развие собствена агресивност, като способност за себеутвърждаване и самозащита, чувство за самоизследване, абстрахиране и обективиране. Бащиното поощрение и подкрепа е особено важно за децата от двата пола и за уважение и съобразяване със съществуващите йерархии в семейството и в обществото. Синовете, които не са получили адекватната бащинска грижа, често преживяват объркване по отношение на половата си идентичност и приемат женствен тип на поведение и някои страдат от задръжки по отношение на половото си влечение към жените. Някои проявяват и престъпно поведение, като несъзнателен, или осъзнат  протест към обществото. Бащиното отсъствие прави така, че на детето липсва самоувереност, става прекалено боязливо и несамостоятелно, с трудности в адаптация към различни обстоятелства. Става незрял възратен, прекалено зависим, във властта на тревожност, депресия, натрапливи фикс идеи и фобии, с нарушена самостоятелност.

Освен тези, стават все по-масови и случаите, когато младите от двата пола са облагодетелствани с наличие на любящо семейство, но все по-налагащия се конформизъм в обществото ги кара да търсят удобството на семейния „ол инклузив” с осигурени подслон и прехрана. Работят, но харчат основно за себе си. Отдават се на неангажиращ секс, без мисъл за обвързване, а някои неуспешно търсят несъществуващи принцове и принцеси и така времето лети. Биологичния часовник цъка и неусетно ще настъпи менопаузата и съответстващата за мъжете такава, когато своободния ловец в полето на секса ще се прости с оръжието си и ще настъпи неизбежното пенсиониране. И мрачната равносметка за пропуснатото в живота...




Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krumbelosvet - Ами ако
23.09.2021 16:26
Днешният бял човек не живее ли с ТВ и нета повече отколкото с живото си обкръжение? Да прибавим и образованието, 8, 11 или 16-17 и повече години. Плюс градене на кариера в по-сложните и престижни професии.
И ето идват мигранти които заедно с местните жители на гета, са живели по-естествен живот и започват да ни поглъщат БИОЛОГИЧЕСКИ, при цялото ни образователно и технологично превъзходство.
Това"поглъщане" може чудесно да се ръководи от притежателите на медиите, нета и образованието, които май принадлежат на ЕДНА и съща клика.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3244237
Постинги: 925
Коментари: 3370
Гласове: 4678
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031