Прочетен: 764 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 11.02.2007 12:48
И на Георги Илиев му се размина тази чест... ...но никой не попречи на поклонниците му да сложат паметна плоча Евгений Тодоров |
Общинските съветници от родния град на Шумахер му отказали почетно гражданство. Решили, че големият спортист е работил преди всичко за себе си, а не за родния си град.
В България такива преценки не се правят. Вземеш ли златен медал и сами те канят за почетен гражданин. А покрай славата можеш да откачиш и някой общински имот.
В Пловдив общинските съветници слава-богу не направиха почетен гражданин Георги Илиев, но с едно-две изключения гузно си замълчаха, когато феновете на Локомотив иззеха функциите им и сложиха на стадиона паметна плоча с името на боса.
Даже кметът на града препоръчваше на несъгласните с този жест да не дразнят феновете. След като Локото е станало шампион, значи всичко е позволено. Правните и моралните норми тъмнеят пред блясъка на спортната слава. И спортните зрелища.
Впрочем това, което наблюдаваме у нас, е открито още в Римската империя. И е доразвито от Паоло Ескобар, който се е грижил за спортната база в родния си град. И затова са го обичали като баща.
“Може да е престъпник, но даде толкова много за спорта” – тази крилата фраза обединява българи и колумбийци.
У нас “СПОРТИСТ” звучи гордо. Въпреки че тези дни криминалните хроники са пълни с имена на бивши спортисти и бивши волейболисти. За борците да не говорим.
Когато Велко Режнятович- Аркан /става дума за убития съпруг на Цеца Величкович –поясняваме за тези с по-къса памет / е все още бандит от местен мащаб, посветените му обяснили, че иска ли да израсте, трябва да влезе във футболния бизнес. Защото на трибуните е най-лесно да се срещнеш с политиците и да се разбереш с тях. Което той и направи – макар финалът да беше трагичен.
И у нас по трибуните могат да се видят доста странни комбинации от хора.
Още преди години ми направи впечателние, че прочути български интелектуалци не се чувстваха толкова горди, че са обядвали с нобелисти, колкото че са пили по една ракия с Вуцов.
Българските президенти са горди, когато се снимат със Стоичков.
И бъдещите български президенти ще са горди.
Докато най-после Стоичков стане президент. Което е закономерон процес. Народът го поиска открито още през 94-та.
А вицепрезидент би трябвало да бъде Румен Гайтански – Вълка.
Не е важно каква ще бъде тяхната политика, важното е какво ще направят те за спорта.
Живите мъртви протестират срещу живота.....
Студентите са Пратеници от Бога и Мъчени...