Мисля че ние сме изправени пред един нов момент в този процес, който всички включително политиците и адвокатите на подсъдимите трябва да имат предвид и той не е свързан с делото в Либия, с някакво ново доказателство за невинността на българките, с някакво ново изследване на световноизвестен учен.Това което променя значително нещата и дава нови възможности на нас, българите като възможност за реакция е членството на България в ЕС.

Ние подценяваме силата на гражданското общество в случая и неговите възможности, които според мен се разширяват неимоверно. Какво имам предвид. След 01.01.2007 год. България става член на Европейския съюз. Едно обединение от 27 държави с 500 млн. население. Един цял континент. С Договорът от Маастрихт 1992 год. ЕС въведе един нов правен институт в правния мир, нямащ аналог до настоящия момент и това е института  - европейско гражданство. Какво е това животно и има ли почва у нас? Това значи, че всичките 500 милиона граждани на 27 европейски държави, освен своето национална гражданство ( британско; немско; френско; испанско; българско; италианско; австрийско;полско и т.н.) имат едно ново гражданство европейското. От 01.01.2007 год. петте  българки и нашия доктор, (незнам палестинеца дали получи българско гражданство, знам че поиска такова. Ако не е получил трябва да му се даде.) стават и граждани на Европейския съюз. Една смъртна присъда няма да е присъда само срещу 5 българки, а присъда спрямо 5 европейски граждани. Според същият този договор от Маастрихт от 1992 год. всеки гражданин на държава членка когато се намира извън Европа , в държава не членка на ЕС, например Индонезия и неговата родна държава няма посолство там, той (европейския гражданин) може да търси защита и помощ от посолство на която и да е държава членка в тая страна и то е длъжно да му я осигури. Това ще рече,че ако българин попадне под ударите на закона в Индонезия и ако България да речем няма посолство с тая държава, то нашия сънародник може да иска защита от британското, немското, френското посолства там.

         Членството на България в ЕС дава изключително много и разностранни възможности на нашите политици за въздействие върху Либия. Външната политика на ЕС се определя с консенсус между страните членки. Ние сме свидетели как една малка държава като Кипър успя да спре преговорите с Турция за членство в ЕС. Ние също можем да направим изключително много поразии на отношенията на Либия и ЕС, които Кадафи иска да подобри и развива, поради липса на инвестиции в петролната му промишленост, Запада също заради достъпа до петрола в Либия. Българските политици могат да влияят при изготвянето на различни резолюции в Европейския парламент. В Европейската комисия и в Съвета на Европейския съюз.  Освен политиците, аз смятам, че ролята на гражданското общество, на различни неправителствени организации за защита на човешките права, като ”Хелзинския комитет”, и основно адвокатите на медиците, които досега глътнаха хиляди долари на държавата,без да има някаква полза от тях е огромна. Всеки гражданин на Съюза има право да подава петиции до Европейския парламент (ЕП) и да сезира европейския омбудсман, предвижда ревизираният договор за ЕО. Ние можем вече да сезираме като европейски граждани, за които важи Правото на ЕС и Съдът на Европейския съюз в Люксембург.

Не на последно място смятам, че адвокатите на нашите медици трябва хубаво да се запознаят с националното право на отделните  страни членки на ЕС. Не е далечен примера когато преди една, две години британските власти задържаха един бивш държавен глава Аугусто Пиночет, който бе стъпил на тяхна територия, защото един испански съдия издаде международна заповед за арест за Пиночет по подадена жалба от роднини на убити чилийци от режима на чилийския диктатор. Белгийското законодателство също дава или даваше такава възможност диктатори да бъдат съдени по белгийските закони за престъпления срещу човечеството, а режима на Кадафи определено има хиляди убити, зад гърба си. Има и достатъчно избягали либийци от този режим,който нашата дипломация може да организира за съответни искове.Друг случай за който се сещам е че някаква неправителствена организация в Германия заведе дело пред немски съд срещу Доналд Ръмсфелд министъра на отбраната на САЩ, заради войната в Ирак.От такива дела може и нищо да не излезе, но ние сме длъжни да опитаме още повече че отзвука от тях ще е огромен не само в Европейското обществено мнение,но и в света. И на края самия либийски диктатор е чувствителен към своя имидж в света.

Изводът, който всички български граждани трябва да си направят е че да се ходи на гурбет в една диктатура, независимо дали е Либия, Северна Корея, Куба или полудемокрация като Русия е направо лудост и безразсъдство  и не може да бъде акламирано от нашето общество,а заклеймено. Всеки от тук нататък трябва да си носи отговорност за постъпките.