Постинг
19.12.2006 16:31 -
НДСВ: 10 виждания за България в Европейския съюз- пълен текст на документа
НДСВ: 10 виждания за България в Европейския съюз- пълен текст на документа
19 Декември 2006
Страната ни няма интерес дълго време да остане външна граница на ЕС
1. Валутният съвет донесе безспорни ползи на всеки български гражданин, като превърна българския лев в стабилна и конвертируема валута. Този паричен режим създаде по-сигурна и предвидима бизнес среда, увеличи доверието у спестители и кредитори, позволи да се развие модерен и динамичен финансов сектор. Вътрешните спестявания растат, а достъпът до финансиране се разширява, като вече на ползите от него могат да се радват мнозинството български граждани.
3. С подписването на Договора за присъединяване на РБългария към ЕС страната ни се ангажира да въведе еврото като национална платежна единица. България трябва да се стреми максимално бързо да изпълни Маастрихстките критерии и да въведе единната валута, като се придържа към приетата от страните членки процедура.
4. Фискалната политика ще трябва да бъде преосмислена в разходната си част. Съкращаването на публичните разходи под 40% от националния доход остава предизвикателство вече за три правителства поред. Това е възможно с необходимите реформи в бюджетните сфери, които ще намалят натиска за публични разходи. Това ще даде още по-добра основа за съкращаване на данъчните ставки, като намаленията биха могли да бъдат още по-значими.
5. Правителството трябва да започне да се придържа към закона за бюджета, одобрен от народното представителство, и да не допуска нито прекомерни излишъци, нито дефицити по своя консолидиран бюджет. Съкращаването на преките данъци трябва да продължи. Данък печалба и данъкът върху доходите на физическите лица може да претърпят по-значими промени надолу без това да застраши сегашния фискален баланс.
Инвестиции: Капиталите ще следват предприемаческата енергия
6. Не само нивото на инвестиции в една икономика има значение, но и това дали те се насочват там, където са най-нужни. В икономиката знанието не може да бъде концентрирано в един човек или група хора; то е разпръснато в милиони участници на пазара. Знанието обаче се обединява в преследване на общата цел чрез механизмите на конкуренцията и свободно определяне на цените. Затова насочването на инвестициите не може да бъде оставено в ръцете на държавния апарат, който би могъл да притежава само част от знанието за икономиката и ресурсите в нея. За насочването на повече инвестиции там, където са най-нужни, ще бъдат необходими политики, които да включват поне:
• Освобождаване на държавата от дейности, които могат да се осъществяват на пазарен принцип,
• Съчетаване на държавното финансиране там, където е необходимо, вкл. за израждане на модерна инфраструктура, с частни инвестиции.
7. Защо е необходимо освобождаването на държавата от дейности, които могат да се осъществяват на пазарен принцип? Като всяка институция, държавата има ограничен ресурс – финансов, човешки, иновационен. Тя може да върши добре типичните публични дейности само ако се “освободи” от тези, които биха могли да се поемат от частния сектор. Това постига две цели: по-ефективно създаване на блага (напр. пътища, пристанища, чистота) и по-висок общ растеж, но и по-ефективни дейности по отбрана, правосъдие, регулация, които гражданите очакват от държавата.
8. Държавната собственост върху активите е една от основните бариери пред преливането на ресурсите към по-високопроизводителни начинания. В допълнение към това, държавната собственост е по същество субсидия (за тези, които пряко ги стопанисват) и затруднява частния капитал в конкуренцията му с тях на същия пазар. Това затруднява достъпа на частни капитали до държавно доминираните индустрии.
9. Има основания да смятаме, че водещите области, в които частните капитали биха имали най-чувствително въздействие върху икономиката са образованието, здравеопазването и базисната инфраструктура. Като цяло няма област, където частните капитали да не могат да участват поне заедно с държавните във финансиране на съответните услуги. Но относително най-наложителни според макроикономистите са инвестициите в пътища и образование.
10. Значимостта на частните капитали за финансиране и развитие на т.нар. “публични” услуги традиционно се подценява (и то не само в България). Основният аргумент за публично финансиране на определени дейности е т.нар. “пазарен провал” – академично схващане, че при определени пазарни условия частните решения ще водят до по-неефективно разпределение на капиталите от политическите (административните) решения.
11. В областта на транспортната инфраструктура България трябва да напредне спрямо останалата част от Европа. Това е важен фактор за по-привлекателна бизнес среда и следователно за повече инвестиции и по-производители работни места. Инвестициите в транспортна инфраструктура изглеждат недостатъчни не само абсолютно погледнато (т.е. всички желаят по-добри пътища), но и в относителен план – насочването на публични инвестиции към други проекти може да почака, ако те не са по-наложителни от инфраструктурата. Разбирането на това кое е по-важно може да стане само чрез привличане на частен капитал в сферите, където в момента основно държавата инвестира.
12. Инвестициите в транспортна инфраструктура не са недостатъчно поради липса на капитали. В България само през 2006 г. са инвестирани близо 6.3 млрд. евро в основен капитал. Близо 40% от ресурсите в частния сектор се насочват към инвестиции. Възможно е този значим за икономиката ресурс да се насочи към нужното финансиране на инфраструктурни проекти. За целта ще се стремим към политики, които допускат частния капитал в значимите за икономиката инфраструктурни проекти. Механизмите на публично частното партньорство трябва да се използват за тяхното финансиране, което ще донесе повече капитали и повече справедливост в „плащането на сметката”. Публично частни партньорства са приложими при финансирането на магистрали, мостове и тунели. В допълнение към това раздържавяване на пристанищата и летищата е важна част от подобряването на обезпечеността на икономиката с модерна инфраструктура.
13. Железопътният транспорт трябва да бъде насърчен в създаването на услуги, които да бъдат финансирани изцяло на пазарен принцип. Секторът трябва да се превърне в конкурентен сегмент от транспортната инфраструктура. Намаляването и евентуалното прекратяване на субсидиите са следващата стъпка в тази посока. Приватизацията на БДЖ изглежда възможна сега, когато транспортните услуги изглеждат обезпечени за широката част от населението.
Образование: Личен избор за интегриране (реализация) в европейското бъдеще на България
14. Човешкият капитал на бъдещето са днешните ученици и студенти. Икономическият растеж се предопределя от решения, свързани с натрупването на знания и умения, взети с десетилетия по-рано. Шансът за успех и замогване на всеки отделен гражданин пряко зависи от качеството на образованието, до което има достъп.
15. Присъединяването на страната към ЕС, а и засилващите се тенденции към глобализация въобще, поставят две съществени предизвикателства:
• пазарът на труда се отваря – както за българи, които ще могат да работят зад граница, така и за чужденци, които желаят да се установят в България;
• предлагането на образователни услуги също се глобализира, като местните институции ще бъдат подложени на все по-силен конкурентен натиск
16. На макрониво българите ще могат да реализират добре потенциала си само ако инвестират в собственото си образование. От своя страна държавата трябва да реформира образователната система така, че тя да предоставя качествен продукт.
17. Основната политика в областта на образованието трябва да бъде следната:
• държавата позволява и насърчава частната инициатива в търсенето и предлагането на знания;
• в публичния сектор държавата ограничава прякото си участие и контрол с нарастване на възрастта на учещите (т.е. има повече роля в предучилищната подготовка и основното училище, и по-малка в гимназиите, професионалните училища и университетите) – така се възприема разбирането, че всеки отделен човек, заедно с родителите си, най-добре може да прецени от какво има нужда
18. В училищното и предучилищното образование държавата ще запази доминиращата си роля в средносрочен план. Доброто управление се изразява в спазването на няколко принципа:
• при постоянно развиващи се комуникационни технологии и интернет пространство учителите и учебниците не могат да се разглеждат като “монополисти на знанието” – те трябва да помогнат на учениците с подход към натрупването и използването на информацията
• публичните средства трябва да бъдат насочени към получаване на резултат – качествено образование, съобразено и адаптиращо се към промените;
• публичните средства са ограничени, и затова трябва да се използват ефективно
19. Тези принципи предполагат няколко основни политики, които трябва да се следват.
20. Обективно оценяване на знанията. Това включва както вътрешно, така и външно оценяване. Това ще позволи както по-добро съизмерване на уменията и потенциала на всеки ученик, така и справедлив подход към приноса на учителите. Едно училище и всеки учител в него си вършат работата добре, когато учениците излизат с повече знания при завършване на съответните образователни степени.
21. Национални стандарти, но децентрализирани методи на обучение. Доколкото държавата запазва правото си да определи какъв набор от знания са необходими за завършване на различните образователни степени, отделните училища, както и самите учители трябва да получат свобода в избора на техника на преподаване и източници на информация. Учебниците може да се превърнат в излишен или допълващ източник на знание при разширяване на съдържанието, достъпно през интернет. Училищните директори трябва да имат повече свобода в избора и назначаването на преподаватели, като така ще адаптират учебния процес към промененото търсене от родителите.
22. Децентрализация в управлението. Крайната цел е всяко училище да управлява собствен бюджет, а настоятелството да взима по-голяма част от решенията. От своя страна, учениците чрез родителите си като “клиенти” на училището трябва да получат реална власт, както при насочването на средствата, така и при избора на училищни директори.
23. Държавното финансиране се разпределя според избора на учениците и постигнатите резултати в училището. От една страна, когато “парите следват ученика”, се получава по-справедливо и ефективно разходване на публичните средства. Така училищата се стимулират да привличат ученици чрез по-добро качество на образованието. Същевременно финансирането трябва да се обвърже и с резултатите “на изхода” – така държавата няма да плаща само за записани деца, а за реално свършена работа във всяко училище. При повече самостоятелност в управлението на училищния бюджет, това стимулира директора и всеки отделен учител да работят по-добре.
24. Учителите получават заплащане според качеството на труда си. Всяка от горните политики са необходими, за да позволят справедливо определяне на приноса на всеки учител.
25. Училищното образование е чувствително към две основни връзки – на “входа”, т.е. мотивирането на максимален брой деца да се запишат и да останат в рамките на първите години, и на “изхода” – когато децата трябва да решат дали да се ориентират към професионално образование или продължаване на образованието в университет.
26. Предучилищната подготовка е основен ключ към разширяването на достъпа до образование. Инвестициите за интеграция, особено на деца, за които българският не е майчин език, трябва да се насочат именно към тази фаза. Колкото по-ранна е фазата, толкова по-голям резултат може да се постигне.
27. Намаляването на отпадащите деца и етническата интеграция ще се постигнат, ако родителите осъзнаят ползата от инвестицията в образование на децата си, както и когато училищата получат финансов стимул да записват и обучават такива деца. Всяка от политиките, които целим, ще допринесе за създаването на такива стимули както у директорите, така при всеки отделен учител.
28. В по-късните класове (около и при завършване на 10-ти клас) учениците трябва да получат помощ за професионална ориентация. Училищата в сътрудничество с работодатели и университети могат да изградят центрове за ориентация, където да се осъществи връзката между знанията, получавани в средното образование, и изискванията на пазара на труда и висшите училища.
29. Във висшето образование, държавата ще има две функции – финансиране и контрол върху предоставянето на образователните услуги и издаването на дипломи.
30. Ще следваме два принципа в политиката:
• Трябва да се финансират студенти, а не учебни заведения. Принципът “парите следват студента” може да се приложи и към висшето образование. Това ще стимулира реална конкуренция между училищата, а и ще изравни възможностите на частните университети.
• Гарантирането на качествено образование в университетите и създаването на конкурентен пазар на знания са еднакво важни. Държавните изисквания и регулации не трябва да ограничават адаптивността на учебните заведения към променящите се нужди на пазара и конкурентния натиск от чужди (най-вече от ЕС, но и от САЩ) университети.
31. Висшите училища трябва да активизират позицията си като средище на научни изследвания и иновации. Това налага както ясни механизми на проектно финансиране от публични средства, така и механизми за публично частни партньорства с бизнеса при взаимно гарантиране на интересите.
32. Образователните програми трябва да са базирани както на реалностите на пазара на труда в общия европейски пазар, така и на разнообразните лични предпочитания на студентите. Трябва да се засили ролята на работодателите при подготовка на учебните планове и програми чрез участието им в управлението на висшите училища и създаване на механизми за обратна връзка, отчитащи професионалното развитие на завършващите студенти през годините след дипломиране. От друга страна най-заинтересован от образованието си е отделният студент, който прави рационален избор на училище и специалност с оглед на очакванията си за бъдеща лична реализация. Изместването на финансирането към отделния студент ще засили значително ефекта от индивидуалния му избор на специалност върху учебната програма на съответното училище, създавайки стимул за адаптивност и качество.
33. Динамичната и глобална икономическа среда налагат постоянна преквалификация и допълване на знанията. Това предполага нова роля на висшите училища като средище за учене през целия живот. От своя страна, подобен процес се нуждае от разнообразни форми на предаване на знания, включително чрез използване на дистанционни форми на обучение през глобалната мрежа интернет. В бъдеще работодателите ще се превърнат в значим “клиент” на учебните заведения, осигуряващи голям дял от финансирането им.
Конкурентоспособност: По-иновативни фирми в глобалната конкуренция
34. Зад всяко подобрение на производителността и съответно скок на доходите стои някаква иновация – подобрение на технологиите, което позволява с по-икономично използване на ресурсите да бъдат задоволени по-добре потребителите. Фирмите непрестанно се борят за по-предни позиции в този процес. Конкурентоспособността им зависи от способностите им да откриват и прилагат в бизнеса си нови технологии. Конкуренцията в иновациите предполага оборот на фирми – закриване на стари и раждане на нови – както и на работни места. Промяната на технологиите върви ръка за ръка с промяна на структурата на икономиката.
35. Този процес ще трябва да бъде насърчен чрез ограничаване на пречките на „входа”, основно пред малките нововъзникващи фирми. Малките фирми често са носител на промяна за индустрията и тяхното присъствие е важен източник на конкурентен натиск върху утвърдените играчи. Прохождането на тези с най-голям потенциал за растеж не трябва да зависи от административни бариери и произвол. Необходима е политика на целенасочено и системно ограничаване на административните бариери пред стартиращия и разрастващия се бизнес. Тези политики трябва да получат и прием на ниво местна администрация, която на места все още упражнява ненужно тежко регулиране върху бизнеса.
36. Бариерите на „изхода” затрудняват свиването на по-нископроизводителните производства. Това означава, че е по-трудно преливането на ресурс към по-производителните, иновативни и конкурентни фирми. Ограничаването на бариерите на „изхода” следва да е основна политика в насърчаването на конкурентоспособността на местните фирми. Това включва поне следното:
- ограничаване на субсидиите за покриване на текущи разходи,
- ограничаване на капиталовите разходи от страна на държавата в нетипични дейности,
- освобождаване от контрола върху държавни активи в нетипични дейности.
37. Всяко откритие трябва да бъде подкрепено от предприемаческа енергия, за да стигне до пазара. Свързването на иноваторите и капиталите остава задача основно за предприемачите. Гладкото функциониране на капиталовите пазари ще улесни този процес. Стабилната регулативна рамка предполага защита на правата на инвеститорите без излишно ограничаване на техните възможности за инвестиции. Това предполага постепенно либерализиране на регулирането на институционалните инвеститори, вкл. колективните инвестиционни схеми.
38. По-конкурентните фирми ще трябва да разполагат с по-добре тренирани служители, които от своя страна да имат по-голяма адаптивност. Непрекъснатото усъвършенстване на уменията и знанията на отделния служител остава задача на работодателите. По-адекватна образователна система на техните нужди обаче може да помогне в този процес. Откриването на таланти може да започва още във висшите училища. Връзката между бизнес и академичен свят трябва да улеснява процеса на иновации.
Пазар на труда: Мобилност и по-производителни работни места
39. Свободата на отношенията на трудовия пазар дава шанс за реализация на талантливите, квалифицираните и работливите. Това подкрепя иновациите и мобилността. Най-динамичните икономики в Европа и света са тези, които налагат по-малко регулации върху наемането на работна сила. Свободната размяна на труд и идеи е необходимо условие за успешното насочване на ресурсите там, където са най-нужни. Пазарът на труда ще трябва да бъде освободен от излишните ограничения, за да може свободното преливане на човешки ресурс между фирми и индустрии по-бързо да носи по-висока производителност. Данъците върху наемането на труд ще трябва да бъдат намалявани още. Политики като „минималната работна заплата” /МРЗ/ ще трябва да бъдат преосмислени. Държавата ще трябва да се стреми към освобождаване на ресурс от нископроизводителни бюджетно зависими сфери.
40. България ще има един от най-ниските дялове на участие на трудовия пазар в ЕС – около 50% в сравнение с 58% в ЕС25. В същото време заетостта е едва 44% в сравнение с 53% в ЕС25. Производителността на труда, средно погледнато, е вероятно най-ниската в Европа. Значима част от заетостта е в нископроизводителни сфери, включително в държавно доминирани индустрии.
41. Насърчаването на заетостта ще трябва да включва по-нататъшно съкращаване на данъците върху наемането на труд. Вече са направени първите стъпки в тази посока и резултатите доказват успеха на тази политика, съчетан с фискална и макроикономическа стабилност. Заетостта расте значително по-бързо в следствие на по-ниската данъчно осигурителна тежест. По-нататъшно съкращаване на данъците върху наемането на труд ще съкрати чувствително нерегистрираната икономика, което ще доведе до подобрена събираемост на всички данъци, по-добра фискална предвидимост и по-надеждно знание за макроикономиката.
42. По-ниските данъци ще имат положителен ефект върху увеличаването на производителността При сегашните относително високи нива част от работодателите стоят в „неформалната” икономика, която концентрира преди всичко нископроизводителни работни места. По-ниските данъци следователно ще помогнат за по-конкурентното участие на българския бизнес в европейския пазар и за по-бързото увеличаване на средната производителност.
43. Заетостта може да бъда насърчена чрез въздържане от по-нататъшни значими увеличения на „минимална работна заплата”, която продължава да бъде относително висока в България – 50% от регистрираната средна заплата в частния сектор. Бариерите пред създаването на нова заетост пречат на процеса на експериментиране с нови комбинации от ресурси – основния механизъм, чрез който расте средната производителност в една икономика. Относителното понижаване на МРЗ (като дял от средната работна заплата) ще помогне на този процес.
44. Същото се отнася и до други ограничения за създаване на заетост, в частност нормираността на работното време и забраните за освобождаване на служители. Бариерата „на изхода” на пазара на труда има същият ефект като бариерите „на входа” на пазара – а именно ограничаване на ръста на заетостта и производителността. Реформата на трудовото законодателство може да помогне много за облекчаването на тези два процеса.
45. Заетите в държавно доминираните индустрии не могат да се радват на ползите от конкуренцията и предприемачеството. Демонополизацията на сфери като здравеопазването и образованието е от съществено значение за подобряване на статута на заетите там, качеството на тези услуги и структурата на икономиката като цяло. Важно условие за това е прехвърлянето на стопанисването на активите в частни ръце. Субсидирането на заплати и други текущи разходи трябва да бъде сведено до минимум.
46. Помощите за социално слаби и безработни могат да имат отрицателен ефект върху предлагането на труд и създаването на нова заетост, когато надминават оптимално необходимото. В относителен план България има нужда да преосмисли тези политики като намали тяхното въздействие върху гладкото функциониране на трудовия пазар. Има достатъчно основания да смятане, че нивата на плащания за безработни и социално слаби са, средно погледнато, твърде високи и създават изкривяване на пазара. Разходите за труд в България са сред най-ниските дори в реално изражение и въпреки това създаването на заетост е очевидно възпрепятствано от политики, които дестимулират предлагането на труд.
Здравеопазване: Добри и отговорни пред пациента лекари
47. Целта на държавната политика в здравеопазването е да даде максимално добра възможност на всеки гражданин да се възползва от съществуващите достижения на медицината за подобряване на личния си живот.
48. С членството на България в ЕС възниква ново предизвикателство: създаването на възможност за българите да ползват здравни услуги на цялата територия на съюза, както и условия за гражданите на други страни членки за достъп до българската здравна система.
49. Държавната политика в здравеопазването трябва да се подчини на следните принципи:
• върховенство на личния избор на пациента (клиента);
• свобода на реализация и просперитет на лекарите и другите здравни работници;
• разгръщане на здравното предприемачество на основата на конкурентност, адаптивност и иновативност в предлагането на здравни услуги и въвеждането на нови технологии;
• ефективност в харченето на публичните средства и минимално възможна регулативна намеса на държавата.
Тези принципи се превръщат в реалност с няколко основни политики.
50. Разделяне на системата на здравни услуги от социалните програми на правителството – това позволява прозрачност на разходите и създаване на пазарна конкуренция както във финансирането, така и в предлагането на здравни услуги. Социалните функции в здравеопазването (трансгенерационният трансфер, финансирането на хора с увреждания и др. под.) ще се постигнат по-добре от целеви социални програми.
51. Солидарността в осигуряването постига целта за всеобщ достъп до основни здравни услуги. Тя трябва да продължи да се развива, като се отделя съществено внимание на ефективността на разходите и адаптивността й към динамичните промени в обществото.
52. Развитието на здравеопазването и увеличаването на свободата на личния избор налагат разширяване на модела на здравно осигуряване отвъд солидарния подход, заложен в създаването на НЗОК. Солидарността в здравното осигуряване не бива да спира развитието и разширяването на други модели на финансиране на здравни услуги. Индивидуалният избор на пациента и възможността за най-точна оценка на нуждите на отделния човек са най-добре защитени при конкуренция и разнообразие в предлаганите медицински осигуровки и застраховки.
53. Разнообразието от механизми на финансиране на здравните услуги и конкуренцията между различни фондове, каси и застрахователни компании ще даде поле за разгръщане на иновативността и предприемчивостта на здравните предприемачи. Така ще се създадат стимул за повишаване на качеството на медицинските услуги, а пациентът, чрез избора си на лекар, лечебно заведение и финансираща организация, ще бъде реалния оценител за добрата работа.
54. Предлагащите здравни услуги (здравните предприемачи, лекарите и другите медицински работници) ще получат повече възможност за реализация, като иновативността, качеството и ориентираното към пациента отношение ще бъдат стимулирани. От своя страна, конкуренция между финансиращите организации и стремежът им към ефективност ще гарантира постоянен натиск за добро управление на средствата и постигане на най-добро качество при най-ниска цена.
55. Трябва да се насърчат както здравноосигурителни планове, организирани от работодателите, така и други схеми, базирани на доброволен или благотворителен принцип. От една страна те в голяма степен отговарят най-точно на специфичните потребности на определени групи хора. От друга - така се стимулира доброволната солидарност и взаимопомощ в малки групи граждани, обединени от обща воля и чрез лично волеизявление, без да се използва и натоварва административния апарат на държавните институции.
56. Приватизация на здравните заведения и улесняването на навлизането на частен капитал в нови здравни инвестиции. Създаване на възможности за бързо възприемане на най-новите технологии и научни открития – това предполага повече свобода на частния сектор в предлагането на здравни услуги и наличие на частни осигурителни институции.
57. Не трябва да се ограничава пазара на платено здравеопазване чрез скрити или явни бариери. Личният избор на хората с по-високи доходи също трябва да е защитен, вместо да се принуждават да прибягват до закупуване на по-скъпи услуги в чуждестранни здравни заведения.
Социална политика: Шанс за интеграция на всеки в динамичното модерно общество
58. Опитът, натрупан в много страни през 20-ти век показва, че няма пряка връзка между стойността на трансферите и ограничаването на бедността. Единственият траен и устойчив начин за повишаване на качеството на живот е икономическият растеж, движен от частна и конкурентна икономика. Социалните програми не бива да се разглеждат като общ инструмент в борбата с бедността, а като действия, насочени за подкрепа на конкретни целеви групи, които по различни причини не могат да се интегрират в стопанския живот. Големият въпрос на социалната политика не е “колко” пари се отделят за програми, а “за какво” и “как” се харчат тези средства.
59. Съхранението на достойнството на личността налага социалните програми да не създават зависими индивиди. Държавното финансиране не трябва да създава поводи широк кръг граждани да губят шанс за собствена реализация и просперитет. Социалните помощи трябва винаги да се разглеждат като “временно състояние”, а не като дългосрочен житейски хоризонт. Бенефициенти на трансфери от държавата трябва да бъдат само две групи: изпаднали временно в затруднение и трайно и обективно възпрепятствани да участват в стопанския живот.
60. Политиката трябва да се основава на разбирането, че почти всички хора могат да постигнат успех в живота със собствени сили, при една разумна стопанска политика. Пазарната икономика дава множество шансове за хора с различни умения, способности и желания.
61. Основна цел на социалната политика не може да бъде борба с бедността или общо повишаване на жизненото равнище на хората с ниски доходи. Тя трябва да се използва като инструмент за подкрепа на тези, които по някакви причини не са успели да се интегрират в икономиката и не могат – временно или трайно – да създават доход.
62. Трансферите, или социалните плащания, трябва да са такива, че да стимулират бъдещото включване в пазара на труда. В момента част от програмите са така устроени, че за определен кръг лица започването на работа би означавало по-нисък доход от оставането в групата на подпомаганите. Размерът на социалните помощи трябва да е винаги такъв, че намирането на работа да е по-добрия избор.
63. Социалната политика трябва да “разтовари” здравеопазването и пенсионното осигуряване от присъщи и скрити към момента дейности по преразпределение на доход. Ако определени групи в обществото се нуждаят от значително повече разходи за лечение или трябва да получават доход без да са успели да плащат достатъчно осигурителни вноски, тежестта не бива да се поема от останалите чрез изкривено финансиране в здравеопазването или определяне на пенсиите – затова трябва да се предвидят целенасочени социални програми, финансирани от бюджета.
64. За част от хората бедността е следствие от трудната интеграция – както в обществения, така и в стопанския живот. Към момента те са траен бенефициент на социални помощи – такива са например голям брой граждани от ромското малцинство или хора с трайни увреждания. Основна цел на политиките към тях трябва да бъде интегрирането им и даването на възможност за индивидуално подобряване на качеството на живот чрез труд и създаване на доход. За да стане това са необходими не трансфери, а социални програми, които адресират конкретните причини за трудното включване на всеки един в стопанския живот – такива може да са липсата на образование или недостъпна архитектурна среда например.
65. Помощта на хората в нужда е също така и естествен приоритет на доброволната солидарност и благотворителност. Държавата трябва да насърчава и подкрепя частната инициатива в предлагането на социални грижи и публично частните партньорства, гарантиращи ефективни резултати.
Демографска политика: Нов стандарт на живот и сигурност
66. Свободата на придвижване е ценност, сама по себе си с принос в благоденствието на отделния индивид. Мобилността гарантира повече възможности за избор – за образование, работа, инвестиции, отдих и лечение.
67. Една от свободите в Европейския съюз е именно свободата на движение на хора. Така територията на 27-те страни се превръща в общо пространство за живот с единен пазар на труда. България и българите са част от това общо пространство, те са част от “европейското население”.
68. Населението не е ресурс на държавата – напротив, държавата служи на гражданите си. Основна цел на политиката е повече свободи и възможности на гражданите. Затова правителството трябва да преследва два типа политика: такава, която помага на българите да се реализират (в България или извън нея), и такава, която превръщат страната в привлекателно място за живеене и бизнес на способните и талантливите.
69. В модерното общество, основано на свобода на индивида, “добрата” демографска политика не може да се измерва с показателите на миналото. Така например броят на населението не е ценност сам по себе си – в глобализиращия се свят хората често се придвижват и сами избират къде да реализират амбициите си. По-важно е качеството на живот на тези, които са избрали да се установят в дадена страна.
70. България трябва да се превърне в привлекателно място за живеене. Качеството на живот е пряко свързано с личната сигурност. Гражданите предпочитат да живеят там, където животът и здравето са защитени, собствеността е неприкосновена, заобикалящата среда е функционална и безопасна. Това означава приоритет за опазването на околната среда, инвестиции в градска инфраструктура и ефективно действащи институции, защитаващи реда и индивидуалните човешки права.
71. Съществуващите реалности на членството в ЕС предполагат българската държава да може да прави политика спрямо българската територия, но не и според българските граждани. Така приоритет трябва да бъде превръщането на страната в добро място за живеене – както на българи, така и на всички европейци, пожелали да се преместят тук. Емиграцията на българи зад граница не е следствие на проблеми с демографската политика, а резултат от икономически реалности и стопанска политика. Тъй като хората не могат да бъдат спирани да избират място на работа и заселване, държавата трябва да направи така, че българската икономика да дава най-добри шансове за личен просперитет и замогване на максимален брой индивиди.
72. Ако демографската политика се разглежда със старите разбирания, тогава правителството трябва да пречи на талантливите и способните да напускат страната. Създава се привиден парадокс – колкото по-добро е образованието, толкова повече това може да доведе до “влошаване” на демографската картина. Обратно, ако основна цел е свободата на личната инициатива и индивидуалния просперитет, по-добрите шансове на всеки – в България или в друга страна – е вече положително развитие.
73. Успехът на българската икономика зависи от това не “колко”, а “какви” хора живеят и работят в страната. За много по-бедни страни България е мечтано място за емиграция. Държавата трябва да приветства всеки, който иска да започне да допринася с личен труд, талант или капитал – човешкият капитал е най-важният фактор за икономическия растеж в дългосрочен план.
74. Развитието на технологиите и глобализацията в икономиката позволява много хора да работят далеч от мястото на дейността. Така хора, живеещи в страната, добавят стойност за чужди компании извън България, а такива от цял свят могат да създават доход в българската икономика.
Външна политика: Нови хоризонти
От 1 януари 2007 г. България е с нова геополитическа роля, която ще наложи и нови взаимовръзки между вътрешната и външната българска политика, както и в отношенията на България със света.
75. България ще трябва да се концентрира и върху задълженията, произтичащи от членството си в ЕС и НАТО, и върху възможностите, които това членство разкрива пред нейната външна политика и развитие. Това означава да разгърнем способността вярно да интерпретираме от една страна споделяните демократични ценности, а от друга – възможната степен на постигане на националните ни интереси в условията на динамично развиваща се международна среда. Необходима е активна позиция спрямо новите партньорства на НАТО и новите съседи на ЕС. Самият български опит доказа формулата „разширяване равно на сигурност”. От тази гледна точка в краткосрочен и средносрочен план България трябва да се докаже като стабилна външна граница на ЕС, но няма интерес в дългосрочен план да остане външна граница на ЕС.
76. Повишена регионална отговорност: от 1 януари 2007 г. българската външната политика трябва да работи за „завръщането” на България на Балканите като държава член на ЕС. Това означава външна политика, която изхожда от разбирането, че европейски стандарти се постигат само чрез сътрудничество. България няма интерес да остане остров на стабилността, а да провежда такава външна политика, която да прави целия регион на Балканите „полуостров на стабилността”. Интеграция и инфраструктура – гаранция за развитието на региона.
77. 2007 – ЕС получава излаз на Черно море. Черноморските съседи на България се превръщат в съседи на ЕС. Ясна и активна политика на черноморско сътрудничество.
78. Азия: най-бързо развиващият се пазар в света. България трябва да се наложи като врата между Европа и Азия. Активното сътрудничество със страните от азиатския регион ще улесни достъпа до пазари и енергийни източници и ще привлече финансови ресурси и технологии
79. България – част от Шенгенското пространство и Еврозоната в краткосрочна перспектива..
80. Добрата външна политика е съчетана със силно изразена икономическа ориентация и желание за отстояване на икономическите интереси на страната. Това е валидно както за двустранните отношения със страните членки, така и за трети страни извън ЕС.
81. Енергийната дипломация – водеща тема в европейския дневен ред. Необходимост от нови проекти с цел разчупване на стари зависимости в енергийната област. Основният компонент на енергийната независимост е активното участие на България в изработването на единна европейска енергийна политика. Заедно държавите членки на ЕС могат по-успешно да защитават своята енергийна сигурност.
Културна и национална идентичност: Модерният патриотизъм
82. България влиза в ЕС като носител на хилядолетна история и култура. За утвърждаване на нашата национална идентичност в ЕС е необходима активна патриотична позиция, изградена на основата на познаване на българската история, национално самочувствие и политика на защита на националните интереси на България в ЕС.
83. Българската култура е пространство на единение, което не търпи конфронтация и етническо противопоставяне. Културата е територия на национално единство. Нейната същност е да вдъхновява и мобилизира, да толерира различията и да поощрява многообразието. Необходимо е активизиране на държавната политика по съхранение и насърчаване на културата на различните етноси и религии в нейния най-широк цивилизационен смисъл.
84. Българската култура е неотделима част от европейската и световната култура. Тя определя нашата специфична българска идентичност и ни приобщава към световните културни ценности, което е основание за заслужена гордост.
85. Българската нация ще се утвърждава в семейството на европейските народи чрез уникалността на своя език и писменост. С присъединяването на България към ЕС кирилицата ще се превърне в 3-тата официална азбука на Съюза.
http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=2&id=9503
|
Икономическа политика: Стабилна среда, в която свободният избор води до национален просперитет
1. Валутният съвет донесе безспорни ползи на всеки български гражданин, като превърна българския лев в стабилна и конвертируема валута. Този паричен режим създаде по-сигурна и предвидима бизнес среда, увеличи доверието у спестители и кредитори, позволи да се развие модерен и динамичен финансов сектор. Вътрешните спестявания растат, а достъпът до финансиране се разширява, като вече на ползите от него могат да се радват мнозинството български граждани.
2. Съществуващият в момента режим на паричен съвет и ниво на фиксиране на валутния курс от 1.95583 лева за едно евро ще се запазят до пълноправното членство на РБългария в Икономическия и паричен съюз. На инвеститорите в страната – местни и чуждестранни – трябва да се гарантира макроикономическа среда, основана на стабилен лев, ниска инфлация и развит финансов сектор. Всяко отклонение от поддържания от 1997 година насам режим на паричен съвет може да има тежки макроикономически последствия, които биха засегнали благосъстоянието на гражданите на България. Запазването на режима на паричен съвет и нивото на валутния курс на лева към еврото ще бъде основният приоритет на макроикономическата политика.
3. С подписването на Договора за присъединяване на РБългария към ЕС страната ни се ангажира да въведе еврото като национална платежна единица. България трябва да се стреми максимално бързо да изпълни Маастрихстките критерии и да въведе единната валута, като се придържа към приетата от страните членки процедура.
4. Фискалната политика ще трябва да бъде преосмислена в разходната си част. Съкращаването на публичните разходи под 40% от националния доход остава предизвикателство вече за три правителства поред. Това е възможно с необходимите реформи в бюджетните сфери, които ще намалят натиска за публични разходи. Това ще даде още по-добра основа за съкращаване на данъчните ставки, като намаленията биха могли да бъдат още по-значими.
5. Правителството трябва да започне да се придържа към закона за бюджета, одобрен от народното представителство, и да не допуска нито прекомерни излишъци, нито дефицити по своя консолидиран бюджет. Съкращаването на преките данъци трябва да продължи. Данък печалба и данъкът върху доходите на физическите лица може да претърпят по-значими промени надолу без това да застраши сегашния фискален баланс.
Инвестиции: Капиталите ще следват предприемаческата енергия
6. Не само нивото на инвестиции в една икономика има значение, но и това дали те се насочват там, където са най-нужни. В икономиката знанието не може да бъде концентрирано в един човек или група хора; то е разпръснато в милиони участници на пазара. Знанието обаче се обединява в преследване на общата цел чрез механизмите на конкуренцията и свободно определяне на цените. Затова насочването на инвестициите не може да бъде оставено в ръцете на държавния апарат, който би могъл да притежава само част от знанието за икономиката и ресурсите в нея. За насочването на повече инвестиции там, където са най-нужни, ще бъдат необходими политики, които да включват поне:
• Освобождаване на държавата от дейности, които могат да се осъществяват на пазарен принцип,
• Съчетаване на държавното финансиране там, където е необходимо, вкл. за израждане на модерна инфраструктура, с частни инвестиции.
7. Защо е необходимо освобождаването на държавата от дейности, които могат да се осъществяват на пазарен принцип? Като всяка институция, държавата има ограничен ресурс – финансов, човешки, иновационен. Тя може да върши добре типичните публични дейности само ако се “освободи” от тези, които биха могли да се поемат от частния сектор. Това постига две цели: по-ефективно създаване на блага (напр. пътища, пристанища, чистота) и по-висок общ растеж, но и по-ефективни дейности по отбрана, правосъдие, регулация, които гражданите очакват от държавата.
8. Държавната собственост върху активите е една от основните бариери пред преливането на ресурсите към по-високопроизводителни начинания. В допълнение към това, държавната собственост е по същество субсидия (за тези, които пряко ги стопанисват) и затруднява частния капитал в конкуренцията му с тях на същия пазар. Това затруднява достъпа на частни капитали до държавно доминираните индустрии.
9. Има основания да смятаме, че водещите области, в които частните капитали биха имали най-чувствително въздействие върху икономиката са образованието, здравеопазването и базисната инфраструктура. Като цяло няма област, където частните капитали да не могат да участват поне заедно с държавните във финансиране на съответните услуги. Но относително най-наложителни според макроикономистите са инвестициите в пътища и образование.
10. Значимостта на частните капитали за финансиране и развитие на т.нар. “публични” услуги традиционно се подценява (и то не само в България). Основният аргумент за публично финансиране на определени дейности е т.нар. “пазарен провал” – академично схващане, че при определени пазарни условия частните решения ще водят до по-неефективно разпределение на капиталите от политическите (административните) решения.
11. В областта на транспортната инфраструктура България трябва да напредне спрямо останалата част от Европа. Това е важен фактор за по-привлекателна бизнес среда и следователно за повече инвестиции и по-производители работни места. Инвестициите в транспортна инфраструктура изглеждат недостатъчни не само абсолютно погледнато (т.е. всички желаят по-добри пътища), но и в относителен план – насочването на публични инвестиции към други проекти може да почака, ако те не са по-наложителни от инфраструктурата. Разбирането на това кое е по-важно може да стане само чрез привличане на частен капитал в сферите, където в момента основно държавата инвестира.
12. Инвестициите в транспортна инфраструктура не са недостатъчно поради липса на капитали. В България само през 2006 г. са инвестирани близо 6.3 млрд. евро в основен капитал. Близо 40% от ресурсите в частния сектор се насочват към инвестиции. Възможно е този значим за икономиката ресурс да се насочи към нужното финансиране на инфраструктурни проекти. За целта ще се стремим към политики, които допускат частния капитал в значимите за икономиката инфраструктурни проекти. Механизмите на публично частното партньорство трябва да се използват за тяхното финансиране, което ще донесе повече капитали и повече справедливост в „плащането на сметката”. Публично частни партньорства са приложими при финансирането на магистрали, мостове и тунели. В допълнение към това раздържавяване на пристанищата и летищата е важна част от подобряването на обезпечеността на икономиката с модерна инфраструктура.
13. Железопътният транспорт трябва да бъде насърчен в създаването на услуги, които да бъдат финансирани изцяло на пазарен принцип. Секторът трябва да се превърне в конкурентен сегмент от транспортната инфраструктура. Намаляването и евентуалното прекратяване на субсидиите са следващата стъпка в тази посока. Приватизацията на БДЖ изглежда възможна сега, когато транспортните услуги изглеждат обезпечени за широката част от населението.
Образование: Личен избор за интегриране (реализация) в европейското бъдеще на България
14. Човешкият капитал на бъдещето са днешните ученици и студенти. Икономическият растеж се предопределя от решения, свързани с натрупването на знания и умения, взети с десетилетия по-рано. Шансът за успех и замогване на всеки отделен гражданин пряко зависи от качеството на образованието, до което има достъп.
15. Присъединяването на страната към ЕС, а и засилващите се тенденции към глобализация въобще, поставят две съществени предизвикателства:
• пазарът на труда се отваря – както за българи, които ще могат да работят зад граница, така и за чужденци, които желаят да се установят в България;
• предлагането на образователни услуги също се глобализира, като местните институции ще бъдат подложени на все по-силен конкурентен натиск
16. На макрониво българите ще могат да реализират добре потенциала си само ако инвестират в собственото си образование. От своя страна държавата трябва да реформира образователната система така, че тя да предоставя качествен продукт.
17. Основната политика в областта на образованието трябва да бъде следната:
• държавата позволява и насърчава частната инициатива в търсенето и предлагането на знания;
• в публичния сектор държавата ограничава прякото си участие и контрол с нарастване на възрастта на учещите (т.е. има повече роля в предучилищната подготовка и основното училище, и по-малка в гимназиите, професионалните училища и университетите) – така се възприема разбирането, че всеки отделен човек, заедно с родителите си, най-добре може да прецени от какво има нужда
18. В училищното и предучилищното образование държавата ще запази доминиращата си роля в средносрочен план. Доброто управление се изразява в спазването на няколко принципа:
• при постоянно развиващи се комуникационни технологии и интернет пространство учителите и учебниците не могат да се разглеждат като “монополисти на знанието” – те трябва да помогнат на учениците с подход към натрупването и използването на информацията
• публичните средства трябва да бъдат насочени към получаване на резултат – качествено образование, съобразено и адаптиращо се към промените;
• публичните средства са ограничени, и затова трябва да се използват ефективно
19. Тези принципи предполагат няколко основни политики, които трябва да се следват.
20. Обективно оценяване на знанията. Това включва както вътрешно, така и външно оценяване. Това ще позволи както по-добро съизмерване на уменията и потенциала на всеки ученик, така и справедлив подход към приноса на учителите. Едно училище и всеки учител в него си вършат работата добре, когато учениците излизат с повече знания при завършване на съответните образователни степени.
21. Национални стандарти, но децентрализирани методи на обучение. Доколкото държавата запазва правото си да определи какъв набор от знания са необходими за завършване на различните образователни степени, отделните училища, както и самите учители трябва да получат свобода в избора на техника на преподаване и източници на информация. Учебниците може да се превърнат в излишен или допълващ източник на знание при разширяване на съдържанието, достъпно през интернет. Училищните директори трябва да имат повече свобода в избора и назначаването на преподаватели, като така ще адаптират учебния процес към промененото търсене от родителите.
22. Децентрализация в управлението. Крайната цел е всяко училище да управлява собствен бюджет, а настоятелството да взима по-голяма част от решенията. От своя страна, учениците чрез родителите си като “клиенти” на училището трябва да получат реална власт, както при насочването на средствата, така и при избора на училищни директори.
23. Държавното финансиране се разпределя според избора на учениците и постигнатите резултати в училището. От една страна, когато “парите следват ученика”, се получава по-справедливо и ефективно разходване на публичните средства. Така училищата се стимулират да привличат ученици чрез по-добро качество на образованието. Същевременно финансирането трябва да се обвърже и с резултатите “на изхода” – така държавата няма да плаща само за записани деца, а за реално свършена работа във всяко училище. При повече самостоятелност в управлението на училищния бюджет, това стимулира директора и всеки отделен учител да работят по-добре.
24. Учителите получават заплащане според качеството на труда си. Всяка от горните политики са необходими, за да позволят справедливо определяне на приноса на всеки учител.
25. Училищното образование е чувствително към две основни връзки – на “входа”, т.е. мотивирането на максимален брой деца да се запишат и да останат в рамките на първите години, и на “изхода” – когато децата трябва да решат дали да се ориентират към професионално образование или продължаване на образованието в университет.
26. Предучилищната подготовка е основен ключ към разширяването на достъпа до образование. Инвестициите за интеграция, особено на деца, за които българският не е майчин език, трябва да се насочат именно към тази фаза. Колкото по-ранна е фазата, толкова по-голям резултат може да се постигне.
27. Намаляването на отпадащите деца и етническата интеграция ще се постигнат, ако родителите осъзнаят ползата от инвестицията в образование на децата си, както и когато училищата получат финансов стимул да записват и обучават такива деца. Всяка от политиките, които целим, ще допринесе за създаването на такива стимули както у директорите, така при всеки отделен учител.
28. В по-късните класове (около и при завършване на 10-ти клас) учениците трябва да получат помощ за професионална ориентация. Училищата в сътрудничество с работодатели и университети могат да изградят центрове за ориентация, където да се осъществи връзката между знанията, получавани в средното образование, и изискванията на пазара на труда и висшите училища.
29. Във висшето образование, държавата ще има две функции – финансиране и контрол върху предоставянето на образователните услуги и издаването на дипломи.
30. Ще следваме два принципа в политиката:
• Трябва да се финансират студенти, а не учебни заведения. Принципът “парите следват студента” може да се приложи и към висшето образование. Това ще стимулира реална конкуренция между училищата, а и ще изравни възможностите на частните университети.
• Гарантирането на качествено образование в университетите и създаването на конкурентен пазар на знания са еднакво важни. Държавните изисквания и регулации не трябва да ограничават адаптивността на учебните заведения към променящите се нужди на пазара и конкурентния натиск от чужди (най-вече от ЕС, но и от САЩ) университети.
31. Висшите училища трябва да активизират позицията си като средище на научни изследвания и иновации. Това налага както ясни механизми на проектно финансиране от публични средства, така и механизми за публично частни партньорства с бизнеса при взаимно гарантиране на интересите.
32. Образователните програми трябва да са базирани както на реалностите на пазара на труда в общия европейски пазар, така и на разнообразните лични предпочитания на студентите. Трябва да се засили ролята на работодателите при подготовка на учебните планове и програми чрез участието им в управлението на висшите училища и създаване на механизми за обратна връзка, отчитащи професионалното развитие на завършващите студенти през годините след дипломиране. От друга страна най-заинтересован от образованието си е отделният студент, който прави рационален избор на училище и специалност с оглед на очакванията си за бъдеща лична реализация. Изместването на финансирането към отделния студент ще засили значително ефекта от индивидуалния му избор на специалност върху учебната програма на съответното училище, създавайки стимул за адаптивност и качество.
33. Динамичната и глобална икономическа среда налагат постоянна преквалификация и допълване на знанията. Това предполага нова роля на висшите училища като средище за учене през целия живот. От своя страна, подобен процес се нуждае от разнообразни форми на предаване на знания, включително чрез използване на дистанционни форми на обучение през глобалната мрежа интернет. В бъдеще работодателите ще се превърнат в значим “клиент” на учебните заведения, осигуряващи голям дял от финансирането им.
Конкурентоспособност: По-иновативни фирми в глобалната конкуренция
34. Зад всяко подобрение на производителността и съответно скок на доходите стои някаква иновация – подобрение на технологиите, което позволява с по-икономично използване на ресурсите да бъдат задоволени по-добре потребителите. Фирмите непрестанно се борят за по-предни позиции в този процес. Конкурентоспособността им зависи от способностите им да откриват и прилагат в бизнеса си нови технологии. Конкуренцията в иновациите предполага оборот на фирми – закриване на стари и раждане на нови – както и на работни места. Промяната на технологиите върви ръка за ръка с промяна на структурата на икономиката.
35. Този процес ще трябва да бъде насърчен чрез ограничаване на пречките на „входа”, основно пред малките нововъзникващи фирми. Малките фирми често са носител на промяна за индустрията и тяхното присъствие е важен източник на конкурентен натиск върху утвърдените играчи. Прохождането на тези с най-голям потенциал за растеж не трябва да зависи от административни бариери и произвол. Необходима е политика на целенасочено и системно ограничаване на административните бариери пред стартиращия и разрастващия се бизнес. Тези политики трябва да получат и прием на ниво местна администрация, която на места все още упражнява ненужно тежко регулиране върху бизнеса.
36. Бариерите на „изхода” затрудняват свиването на по-нископроизводителните производства. Това означава, че е по-трудно преливането на ресурс към по-производителните, иновативни и конкурентни фирми. Ограничаването на бариерите на „изхода” следва да е основна политика в насърчаването на конкурентоспособността на местните фирми. Това включва поне следното:
- ограничаване на субсидиите за покриване на текущи разходи,
- ограничаване на капиталовите разходи от страна на държавата в нетипични дейности,
- освобождаване от контрола върху държавни активи в нетипични дейности.
37. Всяко откритие трябва да бъде подкрепено от предприемаческа енергия, за да стигне до пазара. Свързването на иноваторите и капиталите остава задача основно за предприемачите. Гладкото функциониране на капиталовите пазари ще улесни този процес. Стабилната регулативна рамка предполага защита на правата на инвеститорите без излишно ограничаване на техните възможности за инвестиции. Това предполага постепенно либерализиране на регулирането на институционалните инвеститори, вкл. колективните инвестиционни схеми.
38. По-конкурентните фирми ще трябва да разполагат с по-добре тренирани служители, които от своя страна да имат по-голяма адаптивност. Непрекъснатото усъвършенстване на уменията и знанията на отделния служител остава задача на работодателите. По-адекватна образователна система на техните нужди обаче може да помогне в този процес. Откриването на таланти може да започва още във висшите училища. Връзката между бизнес и академичен свят трябва да улеснява процеса на иновации.
Пазар на труда: Мобилност и по-производителни работни места
39. Свободата на отношенията на трудовия пазар дава шанс за реализация на талантливите, квалифицираните и работливите. Това подкрепя иновациите и мобилността. Най-динамичните икономики в Европа и света са тези, които налагат по-малко регулации върху наемането на работна сила. Свободната размяна на труд и идеи е необходимо условие за успешното насочване на ресурсите там, където са най-нужни. Пазарът на труда ще трябва да бъде освободен от излишните ограничения, за да може свободното преливане на човешки ресурс между фирми и индустрии по-бързо да носи по-висока производителност. Данъците върху наемането на труд ще трябва да бъдат намалявани още. Политики като „минималната работна заплата” /МРЗ/ ще трябва да бъдат преосмислени. Държавата ще трябва да се стреми към освобождаване на ресурс от нископроизводителни бюджетно зависими сфери.
40. България ще има един от най-ниските дялове на участие на трудовия пазар в ЕС – около 50% в сравнение с 58% в ЕС25. В същото време заетостта е едва 44% в сравнение с 53% в ЕС25. Производителността на труда, средно погледнато, е вероятно най-ниската в Европа. Значима част от заетостта е в нископроизводителни сфери, включително в държавно доминирани индустрии.
41. Насърчаването на заетостта ще трябва да включва по-нататъшно съкращаване на данъците върху наемането на труд. Вече са направени първите стъпки в тази посока и резултатите доказват успеха на тази политика, съчетан с фискална и макроикономическа стабилност. Заетостта расте значително по-бързо в следствие на по-ниската данъчно осигурителна тежест. По-нататъшно съкращаване на данъците върху наемането на труд ще съкрати чувствително нерегистрираната икономика, което ще доведе до подобрена събираемост на всички данъци, по-добра фискална предвидимост и по-надеждно знание за макроикономиката.
42. По-ниските данъци ще имат положителен ефект върху увеличаването на производителността При сегашните относително високи нива част от работодателите стоят в „неформалната” икономика, която концентрира преди всичко нископроизводителни работни места. По-ниските данъци следователно ще помогнат за по-конкурентното участие на българския бизнес в европейския пазар и за по-бързото увеличаване на средната производителност.
43. Заетостта може да бъда насърчена чрез въздържане от по-нататъшни значими увеличения на „минимална работна заплата”, която продължава да бъде относително висока в България – 50% от регистрираната средна заплата в частния сектор. Бариерите пред създаването на нова заетост пречат на процеса на експериментиране с нови комбинации от ресурси – основния механизъм, чрез който расте средната производителност в една икономика. Относителното понижаване на МРЗ (като дял от средната работна заплата) ще помогне на този процес.
44. Същото се отнася и до други ограничения за създаване на заетост, в частност нормираността на работното време и забраните за освобождаване на служители. Бариерата „на изхода” на пазара на труда има същият ефект като бариерите „на входа” на пазара – а именно ограничаване на ръста на заетостта и производителността. Реформата на трудовото законодателство може да помогне много за облекчаването на тези два процеса.
45. Заетите в държавно доминираните индустрии не могат да се радват на ползите от конкуренцията и предприемачеството. Демонополизацията на сфери като здравеопазването и образованието е от съществено значение за подобряване на статута на заетите там, качеството на тези услуги и структурата на икономиката като цяло. Важно условие за това е прехвърлянето на стопанисването на активите в частни ръце. Субсидирането на заплати и други текущи разходи трябва да бъде сведено до минимум.
46. Помощите за социално слаби и безработни могат да имат отрицателен ефект върху предлагането на труд и създаването на нова заетост, когато надминават оптимално необходимото. В относителен план България има нужда да преосмисли тези политики като намали тяхното въздействие върху гладкото функциониране на трудовия пазар. Има достатъчно основания да смятане, че нивата на плащания за безработни и социално слаби са, средно погледнато, твърде високи и създават изкривяване на пазара. Разходите за труд в България са сред най-ниските дори в реално изражение и въпреки това създаването на заетост е очевидно възпрепятствано от политики, които дестимулират предлагането на труд.
Здравеопазване: Добри и отговорни пред пациента лекари
47. Целта на държавната политика в здравеопазването е да даде максимално добра възможност на всеки гражданин да се възползва от съществуващите достижения на медицината за подобряване на личния си живот.
48. С членството на България в ЕС възниква ново предизвикателство: създаването на възможност за българите да ползват здравни услуги на цялата територия на съюза, както и условия за гражданите на други страни членки за достъп до българската здравна система.
49. Държавната политика в здравеопазването трябва да се подчини на следните принципи:
• върховенство на личния избор на пациента (клиента);
• свобода на реализация и просперитет на лекарите и другите здравни работници;
• разгръщане на здравното предприемачество на основата на конкурентност, адаптивност и иновативност в предлагането на здравни услуги и въвеждането на нови технологии;
• ефективност в харченето на публичните средства и минимално възможна регулативна намеса на държавата.
Тези принципи се превръщат в реалност с няколко основни политики.
50. Разделяне на системата на здравни услуги от социалните програми на правителството – това позволява прозрачност на разходите и създаване на пазарна конкуренция както във финансирането, така и в предлагането на здравни услуги. Социалните функции в здравеопазването (трансгенерационният трансфер, финансирането на хора с увреждания и др. под.) ще се постигнат по-добре от целеви социални програми.
51. Солидарността в осигуряването постига целта за всеобщ достъп до основни здравни услуги. Тя трябва да продължи да се развива, като се отделя съществено внимание на ефективността на разходите и адаптивността й към динамичните промени в обществото.
52. Развитието на здравеопазването и увеличаването на свободата на личния избор налагат разширяване на модела на здравно осигуряване отвъд солидарния подход, заложен в създаването на НЗОК. Солидарността в здравното осигуряване не бива да спира развитието и разширяването на други модели на финансиране на здравни услуги. Индивидуалният избор на пациента и възможността за най-точна оценка на нуждите на отделния човек са най-добре защитени при конкуренция и разнообразие в предлаганите медицински осигуровки и застраховки.
53. Разнообразието от механизми на финансиране на здравните услуги и конкуренцията между различни фондове, каси и застрахователни компании ще даде поле за разгръщане на иновативността и предприемчивостта на здравните предприемачи. Така ще се създадат стимул за повишаване на качеството на медицинските услуги, а пациентът, чрез избора си на лекар, лечебно заведение и финансираща организация, ще бъде реалния оценител за добрата работа.
54. Предлагащите здравни услуги (здравните предприемачи, лекарите и другите медицински работници) ще получат повече възможност за реализация, като иновативността, качеството и ориентираното към пациента отношение ще бъдат стимулирани. От своя страна, конкуренция между финансиращите организации и стремежът им към ефективност ще гарантира постоянен натиск за добро управление на средствата и постигане на най-добро качество при най-ниска цена.
55. Трябва да се насърчат както здравноосигурителни планове, организирани от работодателите, така и други схеми, базирани на доброволен или благотворителен принцип. От една страна те в голяма степен отговарят най-точно на специфичните потребности на определени групи хора. От друга - така се стимулира доброволната солидарност и взаимопомощ в малки групи граждани, обединени от обща воля и чрез лично волеизявление, без да се използва и натоварва административния апарат на държавните институции.
56. Приватизация на здравните заведения и улесняването на навлизането на частен капитал в нови здравни инвестиции. Създаване на възможности за бързо възприемане на най-новите технологии и научни открития – това предполага повече свобода на частния сектор в предлагането на здравни услуги и наличие на частни осигурителни институции.
57. Не трябва да се ограничава пазара на платено здравеопазване чрез скрити или явни бариери. Личният избор на хората с по-високи доходи също трябва да е защитен, вместо да се принуждават да прибягват до закупуване на по-скъпи услуги в чуждестранни здравни заведения.
Социална политика: Шанс за интеграция на всеки в динамичното модерно общество
58. Опитът, натрупан в много страни през 20-ти век показва, че няма пряка връзка между стойността на трансферите и ограничаването на бедността. Единственият траен и устойчив начин за повишаване на качеството на живот е икономическият растеж, движен от частна и конкурентна икономика. Социалните програми не бива да се разглеждат като общ инструмент в борбата с бедността, а като действия, насочени за подкрепа на конкретни целеви групи, които по различни причини не могат да се интегрират в стопанския живот. Големият въпрос на социалната политика не е “колко” пари се отделят за програми, а “за какво” и “как” се харчат тези средства.
59. Съхранението на достойнството на личността налага социалните програми да не създават зависими индивиди. Държавното финансиране не трябва да създава поводи широк кръг граждани да губят шанс за собствена реализация и просперитет. Социалните помощи трябва винаги да се разглеждат като “временно състояние”, а не като дългосрочен житейски хоризонт. Бенефициенти на трансфери от държавата трябва да бъдат само две групи: изпаднали временно в затруднение и трайно и обективно възпрепятствани да участват в стопанския живот.
60. Политиката трябва да се основава на разбирането, че почти всички хора могат да постигнат успех в живота със собствени сили, при една разумна стопанска политика. Пазарната икономика дава множество шансове за хора с различни умения, способности и желания.
61. Основна цел на социалната политика не може да бъде борба с бедността или общо повишаване на жизненото равнище на хората с ниски доходи. Тя трябва да се използва като инструмент за подкрепа на тези, които по някакви причини не са успели да се интегрират в икономиката и не могат – временно или трайно – да създават доход.
62. Трансферите, или социалните плащания, трябва да са такива, че да стимулират бъдещото включване в пазара на труда. В момента част от програмите са така устроени, че за определен кръг лица започването на работа би означавало по-нисък доход от оставането в групата на подпомаганите. Размерът на социалните помощи трябва да е винаги такъв, че намирането на работа да е по-добрия избор.
63. Социалната политика трябва да “разтовари” здравеопазването и пенсионното осигуряване от присъщи и скрити към момента дейности по преразпределение на доход. Ако определени групи в обществото се нуждаят от значително повече разходи за лечение или трябва да получават доход без да са успели да плащат достатъчно осигурителни вноски, тежестта не бива да се поема от останалите чрез изкривено финансиране в здравеопазването или определяне на пенсиите – затова трябва да се предвидят целенасочени социални програми, финансирани от бюджета.
64. За част от хората бедността е следствие от трудната интеграция – както в обществения, така и в стопанския живот. Към момента те са траен бенефициент на социални помощи – такива са например голям брой граждани от ромското малцинство или хора с трайни увреждания. Основна цел на политиките към тях трябва да бъде интегрирането им и даването на възможност за индивидуално подобряване на качеството на живот чрез труд и създаване на доход. За да стане това са необходими не трансфери, а социални програми, които адресират конкретните причини за трудното включване на всеки един в стопанския живот – такива може да са липсата на образование или недостъпна архитектурна среда например.
65. Помощта на хората в нужда е също така и естествен приоритет на доброволната солидарност и благотворителност. Държавата трябва да насърчава и подкрепя частната инициатива в предлагането на социални грижи и публично частните партньорства, гарантиращи ефективни резултати.
Демографска политика: Нов стандарт на живот и сигурност
66. Свободата на придвижване е ценност, сама по себе си с принос в благоденствието на отделния индивид. Мобилността гарантира повече възможности за избор – за образование, работа, инвестиции, отдих и лечение.
67. Една от свободите в Европейския съюз е именно свободата на движение на хора. Така територията на 27-те страни се превръща в общо пространство за живот с единен пазар на труда. България и българите са част от това общо пространство, те са част от “европейското население”.
68. Населението не е ресурс на държавата – напротив, държавата служи на гражданите си. Основна цел на политиката е повече свободи и възможности на гражданите. Затова правителството трябва да преследва два типа политика: такава, която помага на българите да се реализират (в България или извън нея), и такава, която превръщат страната в привлекателно място за живеене и бизнес на способните и талантливите.
69. В модерното общество, основано на свобода на индивида, “добрата” демографска политика не може да се измерва с показателите на миналото. Така например броят на населението не е ценност сам по себе си – в глобализиращия се свят хората често се придвижват и сами избират къде да реализират амбициите си. По-важно е качеството на живот на тези, които са избрали да се установят в дадена страна.
70. България трябва да се превърне в привлекателно място за живеене. Качеството на живот е пряко свързано с личната сигурност. Гражданите предпочитат да живеят там, където животът и здравето са защитени, собствеността е неприкосновена, заобикалящата среда е функционална и безопасна. Това означава приоритет за опазването на околната среда, инвестиции в градска инфраструктура и ефективно действащи институции, защитаващи реда и индивидуалните човешки права.
71. Съществуващите реалности на членството в ЕС предполагат българската държава да може да прави политика спрямо българската територия, но не и според българските граждани. Така приоритет трябва да бъде превръщането на страната в добро място за живеене – както на българи, така и на всички европейци, пожелали да се преместят тук. Емиграцията на българи зад граница не е следствие на проблеми с демографската политика, а резултат от икономически реалности и стопанска политика. Тъй като хората не могат да бъдат спирани да избират място на работа и заселване, държавата трябва да направи така, че българската икономика да дава най-добри шансове за личен просперитет и замогване на максимален брой индивиди.
72. Ако демографската политика се разглежда със старите разбирания, тогава правителството трябва да пречи на талантливите и способните да напускат страната. Създава се привиден парадокс – колкото по-добро е образованието, толкова повече това може да доведе до “влошаване” на демографската картина. Обратно, ако основна цел е свободата на личната инициатива и индивидуалния просперитет, по-добрите шансове на всеки – в България или в друга страна – е вече положително развитие.
73. Успехът на българската икономика зависи от това не “колко”, а “какви” хора живеят и работят в страната. За много по-бедни страни България е мечтано място за емиграция. Държавата трябва да приветства всеки, който иска да започне да допринася с личен труд, талант или капитал – човешкият капитал е най-важният фактор за икономическия растеж в дългосрочен план.
74. Развитието на технологиите и глобализацията в икономиката позволява много хора да работят далеч от мястото на дейността. Така хора, живеещи в страната, добавят стойност за чужди компании извън България, а такива от цял свят могат да създават доход в българската икономика.
Външна политика: Нови хоризонти
От 1 януари 2007 г. България е с нова геополитическа роля, която ще наложи и нови взаимовръзки между вътрешната и външната българска политика, както и в отношенията на България със света.
75. България ще трябва да се концентрира и върху задълженията, произтичащи от членството си в ЕС и НАТО, и върху възможностите, които това членство разкрива пред нейната външна политика и развитие. Това означава да разгърнем способността вярно да интерпретираме от една страна споделяните демократични ценности, а от друга – възможната степен на постигане на националните ни интереси в условията на динамично развиваща се международна среда. Необходима е активна позиция спрямо новите партньорства на НАТО и новите съседи на ЕС. Самият български опит доказа формулата „разширяване равно на сигурност”. От тази гледна точка в краткосрочен и средносрочен план България трябва да се докаже като стабилна външна граница на ЕС, но няма интерес в дългосрочен план да остане външна граница на ЕС.
76. Повишена регионална отговорност: от 1 януари 2007 г. българската външната политика трябва да работи за „завръщането” на България на Балканите като държава член на ЕС. Това означава външна политика, която изхожда от разбирането, че европейски стандарти се постигат само чрез сътрудничество. България няма интерес да остане остров на стабилността, а да провежда такава външна политика, която да прави целия регион на Балканите „полуостров на стабилността”. Интеграция и инфраструктура – гаранция за развитието на региона.
77. 2007 – ЕС получава излаз на Черно море. Черноморските съседи на България се превръщат в съседи на ЕС. Ясна и активна политика на черноморско сътрудничество.
78. Азия: най-бързо развиващият се пазар в света. България трябва да се наложи като врата между Европа и Азия. Активното сътрудничество със страните от азиатския регион ще улесни достъпа до пазари и енергийни източници и ще привлече финансови ресурси и технологии
79. България – част от Шенгенското пространство и Еврозоната в краткосрочна перспектива..
80. Добрата външна политика е съчетана със силно изразена икономическа ориентация и желание за отстояване на икономическите интереси на страната. Това е валидно както за двустранните отношения със страните членки, така и за трети страни извън ЕС.
81. Енергийната дипломация – водеща тема в европейския дневен ред. Необходимост от нови проекти с цел разчупване на стари зависимости в енергийната област. Основният компонент на енергийната независимост е активното участие на България в изработването на единна европейска енергийна политика. Заедно държавите членки на ЕС могат по-успешно да защитават своята енергийна сигурност.
Културна и национална идентичност: Модерният патриотизъм
82. България влиза в ЕС като носител на хилядолетна история и култура. За утвърждаване на нашата национална идентичност в ЕС е необходима активна патриотична позиция, изградена на основата на познаване на българската история, национално самочувствие и политика на защита на националните интереси на България в ЕС.
83. Българската култура е пространство на единение, което не търпи конфронтация и етническо противопоставяне. Културата е територия на национално единство. Нейната същност е да вдъхновява и мобилизира, да толерира различията и да поощрява многообразието. Необходимо е активизиране на държавната политика по съхранение и насърчаване на културата на различните етноси и религии в нейния най-широк цивилизационен смисъл.
84. Българската култура е неотделима част от европейската и световната култура. Тя определя нашата специфична българска идентичност и ни приобщава към световните културни ценности, което е основание за заслужена гордост.
85. Българската нация ще се утвърждава в семейството на европейските народи чрез уникалността на своя език и писменост. С присъединяването на България към ЕС кирилицата ще се превърне в 3-тата официална азбука на Съюза.
http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=2&id=9503
Няма коментари
Търсене
