Руди се надига 1 Март 2007 Може ли най-известният американски кмет да се превърне в победителя на републиканците?

На 5 февруари Рудолф Джулиани обяви, че ще се кандидатира за президентските избори. Резултатите от проучванията са в негова полза - той разполага с около пет точки преднина пред основния си претендент Джон Мак Кейн. Случващото се е и отражение на  разделението между основните консервативни фракции – тази на про „джулиани” настроените възхваляващи го, че е неотстъпчив по отношение на престъпността и тероризма, и тази на социалните консерватори, обвиняващи го в  „обезличаването на институцията, поставила основите на човешката цивилизация”, както отговорният редактор на „Хюмън Ивентс” Тери Джефри заключи. 

Социалните консерватори са голям проблем за бившия кмет на Ню Йорк. Той е най-социалният либерален републиканец, заемал висок пост от Джералд Форд насам. Тони Пъркинс, председателят на Евангелиският съвет за изследване на семейството, определи възможната кандидатура на Джулиани като „неприемлива”.

Бившият кмет на Ню Йорк е „за” правото на избор и против ползването на оръжие, „за” човешките права и против моралните цензори. Той има три брака, живял е с двама хомосексуални мъже и чихуахуа, за да се снима в комедиен етюд се е обличал като Мерилин Менсън. Последното може да мине успешно в Готхам , но за Пиориа  не е толкова сигурно. Демократичните странности по-скоро изглеждат като опит на партията да дава поле за изява на човек, търсещ себе си.

Резултатите от допитванията показват, че вижданията на Джулиани могат да бъдат проблем за членската маса на републиканците, както и да провокират културните притеснения. Скорошно проучване на USA Today/ Gallup показа, че всеки пети републиканец не знае, че Джулиани подкрепя правото на избор на аборт и гражданските обединения на гей двойките. Всеки пети републиканец, когато бива информиран за това, казва, че тези му виждания поставят подкрепата му/й за него под въпрос.

Но вижданията и освободеността на бившия нюйоркски кмет могат и да не са чак толкова голям проблем? Джулиани безспорно може да се похвали с  три големи постижения. Той е много успешен кмет ( заради това, че поде борба с надменната бюрокрация, че беше „за” създаване на организации, подкрепящи хората под средната класа, както и затова че изигра ключова роля за драстичното намаляване на престъпността, и то облягайки се на силно консервативни принципи).

 Както Стивън Маланга от „Манхатън Инститют” отбеляза, той постави закона и реда над всичко, например, проявявайки „нулева толерантност” към леката престъпност; подкрепи частния сектор, чрез намаляването и премахването на 23 данъка. Резултатът бе революционен – нивото на извършените убийства в Ню Йорк намаля с 67%, туристите се върнаха обратно в града, частният сектор буквално процъфтя.

Джулиани може да се похвали с цял списък от постижения в тази посока. Той служеше в администрацията на Министерство на правосъдието на Рейгън, впоследствие Джордж Буш го назначи за председател на Върховния Съд и като прокурор бе особено настоятелен.
Вторият му голям плюс е, че повечето американци, включително и по-консервативните, го възприемат като героя на 11 септември. Дързостта в постъпките му от онзи ден го отличи от колебанието на администрацията и го превърна в „кмета на Америка”. Когато всички бягаха вън от града, той тръгна в обратната посока. Още щом първият хеликоптер успя да си проправи път в бъркотията, Джулиани се потопи в сърцето на града.

С други думи ореолът на Джулиани не избледнява както този на Буш.

Третото му предимство е вярата му. С нея той успя да победи рака. Миналият ноември, повторната победа на социалния либерал Арнолд Шварценегер в Калифорния бомбардира социалните консерватори. Рик  Сантоурум взе едва 40% от вота за сенаторската надпревара в Пенсилвания (ужасен резултат за сенатор в средата на втория му мандат). Консерваторите загубиха в редица гласувания – в Южна Дакота и Калифорния за аборта, в Мисури за проучванията за стволови клетки, в Аризона за гейпарада.

Каква е алтернативата?

Не е ясно около кого ще се обединят социалните консерватори, ако искат да разполагат с нещо сигурно за голямото надбягване. Джон Мак Кейн ? Много от тях не го харесват почти толкова, колкото не харесват и Джулиани. Мит Роумни?  Мормон, проявил нерешителност по отношение на спорните въпроси за аборта и гражданските съюзи и, който преди не повече от две години каза, че е за „правото на избор”. Майк Хъкабий? Човек без цялостна програма, който неотдавна бе яростно нападнат от Клуба на консерваторите за увеличаването на данъците и за харченията му като губернатор на Арканзас. Сам Браунбак ?
Кандидатурата му по всяка вероятност ще даде на демократите ключа и към  трите види власти в правителството.

На Джулиани със сигурност му предстоят трудни моменти с най-упоритите представители на партията. Също така ще се сблъска и с лични въпроси - той е  от типа „дразнещи нюйоркчани”, и това прави трудно избирането му от нация, предпочитаща бащински настроени президенти като Роналд Рейгън и Бил Клинтън. Освен това разполага с добър набор от лоши приятели – близък е с Бернард Кирик, бивш нюйоркски полицейски комисар, разследван за ползване услугите на нелегална детегледачка, съмнителни бизнес сделки и извънбрачни връзки.

Но все пак Джулиани има някои предимства – консервативните му  привърженици. Към това трябва да прибавим и представянето му по „Фокс Нюс” тази седмица, преминало като мечта; има необходимия екип, за да постигне още много победи. Ако желае обаче да получи подкрепа и на запад, и на юг ще трябва да преосмисли виждането си за притежанието на оръжията. Но като цяло основното, което екипът му трябва да направи, е да разтръби силните му черти. Джулиани от своя страна ще трябва да убеди хората, че вижданията му относно престъпността и тероризма са възможност за разрешаване на други въпроси и, че е най-способният да остави  Хилъри Клинтън вън от Белия Дом.

Той оглавява почти всички допитвания и когато следващата година републиканците ще трябва да направят своя избор, може и да го предпочетат пред замиращите реторики на Джефри и Пъркинс.

Превод: Илия Петров

По материали на сп. "Економист"


http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=14&id=10245



Мнението на Хенри Полсън министър на финансите на САЩ за американската икономика, свободния пазар и бъдещето.


http://video.google.com/videoplay?docid=-9129286749970910343&q=owner%3ACharlie_Rose+Paulson

“Телеграф”: Надеждите на Джон МакКейн за победа в президентската надпревара в САЩ бързо угаснаха

11 март 2007 | 06:37 | Агенция "Фокус"

Вашингтон. Едва седмица измина откакто сенаторът-републиканец Джон МакКейн обяви кандидатурата си за президент на САЩ, но привържениците на кандидата на Републиканската партия чувстват, че вече сякаш са загубили надпреварата, пише днес британския вестник “Телеграф” . Сблъсквайки се с внезапно надигналата се вълна на подкрепа за неговия противник, Рудолф Джулиани, сенатор МакКейн се стреми да остане в борбата с бившия кмет на Ню Йорк. Запитан за неговото обяснение за бързо нарастващата популярност на Джулиани сред републиканските гласоподаватели, МакКейн призна, че няма обяснение.

http://www.focus-news.net/?id=n662911