Преди седмица английското семейство Лауренсен идва на почивка в новозакупения си преди година във Владислав селски имот и се стъписва, описва случая в. Борба. Стаите, обзаведени със съвременна битова и компютърна техника, са празни. В мазата липсват всички дърводелски инструменти, резачката за дърва, менгемета и какво ли още не. И това при положение, че всеки месец англичанинът е плащал по 300 евро на местно семейство, за да пази покъщнината и имота. Вероятно нашенците са знаели кога точно ще си дойдат стопаните и месец преди това „пазачите” духнали зад граница.
Два дни английското семейство спи в караваната, за ден го приютява съсед. Малкълм Лауренсен прави отчаяни усилия да открие у кои хора са инструментите му, за да си ги купи, обаче уви – всички гузно мълчали. Англичанинът е международен шофьор, поназнайвал някоя българска дума. Обаче когато трябвало да се жалва пред институциите, не можал да получи бързо съдействие, защото чиновниците не ползвали английски.
След много перипетии г-н Лауренсен написал жалба до министър Р. Петков и до РПУ – Стражица, и… си тръгнал. На свои познати казал, че българската природа, обичаите и българската кухня са легнали на сърцето му. Затова щял да събира пари за ново обзавеждане. А жители на Владислав си припомнили, че миналата година той хвърлил огромни средства, за да ремонтира старинната къща. Местните строители се спазарили да получават космически надници. Щедростта на чужденеца обаче не била критерий за качествена работа. И красивият уж дувар се съборил буквално след дни, та го правили наново.
Месеци наред по време на разпродажбата на вещите в магазините се клюкарело какво става, но нито кметът, нито полицаят проявили инициатива да се усъмнят, че става нещо нередно. Скатавали са се и местните хора, предпочитайки да си купят нещо от пладнешките обирджии, вместо да демонстрират чест, достойнство, национално самочувствие. Сега всички се оправдават, че не са били в течение на частните взаимоотношения и не са знаели дали собствениците не са дали разпореждане за разпродажбите.
Англичанинът се ужасява от мисълта, че трябва да продаде имота, защото е имал лошия шанс да купи къща в едно крадливо село. Но признава, че липсва сигурност, че няма да изпие още една горчива чаша, сервирана от местните хора.
Г-н Лауренсен, чиято съпруга е инвалид, е давал и хуманитарна помощ на нуждаещи се, но това не е трогнало никого и всеки взел, каквото можал, на безценица.
От РПУ – Стражица, заявиха, че започва предварителна проверка по неприятния случай и до края на септември ще има становище.
http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=2&ct=1&id=12187