Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.10.2007 20:01 - Украйна - все по-далеч от Русия и все по-близко до Европа; Демонстранти в Минск призоваха за присъединяване към ЕС
Автор: meto76 Категория: Новини   
Прочетен: 923 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 18.10.2007 20:02


Украйна - все по-далеч от Русия и все по-близко до Европа
image Руският президент Владимир Путин ще трябва да се примири с прозападния курс на своя колега Виктор Юшченко.
Антони Де ла Реа
Bulgarian Post
10.10.2007 г.

След последните парламентарни избори в Украйна прави впечатление как страната сякаш необратимо е стъпила на своя път към Европа. Европейският избор на Киев обаче е труден и бавен, понеже преминава през едно задължително условие - окончателното излизане от орбитата на Москва.

След смъртта на Леонид Брежнев - съветският ръководител, роден на брега на Днепър - политиците в Кремъл винаги са се отнасяли надменно спрямо своите укрински колеги. Това отношение още повече се засилва след разпадането на СССР. Отношението на Русия към Украйна в постсъветско време е било винаги като към по-малкият, но непослушен брат.

"В Русия битува представата за украинската политика като за нещо нелепо и мътно, далеч от съвременната руска определеност" - заявява наскоро Алексей Макаркин от руския Център за политически технологии.

Руснаците, едва ли не с радост сочат хаотичната политическа ситуация в Украйна като пример за това, което искат да избегнат. Политическа класа в Москва вече е започнала да отвиква от това, че резултатите от изборите може да бъдат непредсказуеми, а след тяхното огласяване партиите да започват да водят дълги преговори за създаване на правителствена коалиция. За Украйна ненормално е противоположното.

Вярно е, че политиката в Украйна е доста объркана откакто избухна "оранжевата революция" в края на 2004 година. Опозицията оспори тогавашните президентски избори и с улични протести и демонстации успя да наложи за държавен глава лидера си Виктор Юшченко за сметка на избранника на Русия - Виктор Янукович.
 
Не закъсня и разцеплението сред победителите. Доскорошните съратници Виктор Юшченко и Юлия Тимошенко се оказаха политически съперници. И на парламентарните изборите проевропейските гласоподаватели бяха принудени да избират между Блокът на Юлия Тимошенко и пропрезидентската "Наша Украйна - Народна самоотбрана".

Въпреки това резултатите от изборите се оказаха леко изненадващи за наблюдателите. Изненадата дойде от това силната подкрепа на избирателите за БЮТ. Окончателните резултати на парламентарните избори в страната показват, че проруската Партия на регионите все пак е спечелила с 34.37% от подадените гласове. Веднага след нея е "оранжевите" опозиционни "Блок на Юлия Тимошенко" с 30.71%,  и пропрезидентската "Наша Украйна" 14.15%. В новатат Рада успяват да влезят същои така и комунистите с 5.39%, и Блокът на Литвин 3.96%.

Така се стигна до патовата ситуация при която победителите не могат да се възползват от поюбедтата си и да съставят сами правителство. Но пък това могат да сторят победените - при коалиция между втората и третата парламентарно представена политическа сила.

При все това изборите от 30 септември бяха напълно демократично и непредсказуемо явление, проведено далеч по-почтено от което и да е било преди това. След усилено пазарене изглежда вероятно да бъде създадено ново оранжево коалиционно правителство. Вече никой не говори сериозно за разцепване на страната: всички политически партии искат да се приближат към Европа. За разлика от Русия, Украйна вече има независими медии, реална опозиция и перспектива за истинска президентска надпревара през 2009 година. Тя има също бързо развиваща се икономика и вероятно ще бъде приета в Световната търговска организация преди Русия.

"Украйна ще бъде член на ЕС, това е само въпрос на време" -заявява Юшченко в интервю за словашки вестник  преди предстоящото си посещение в Словакия. Юшченко посочва, че ЕС трябва да направи всичко възможно за увеличаването броя на неговите партньори. Запитан дали проведените неотдавна предсрочни парламентарни избори са приближили Украйна към ЕС, Юшченко каза, че те бяха демократични и това е изключително важно в контекста на европейската перспектива на страната.

В момента плановете на Украйна за присъединяване към НАТО изглеждат като от областта на фантастиката, но в средата на 90-те години по същия начин се смяташе и за България и Румъния. В момента те вече от няколко години са членки на НАТО, а от тази година и се присъединиха към Европейския съюз.

Резултатите от последните украински избори може да станат по-важни за бъдещето на тази страна, отколкото се очаква. Ако парламентарното мнозинство се формира от “оранжевите”, то новият кабинет може да заеме една определена позиция, която може да се формулира в една фраза “Далеч от Русия”.

Сегашното правителство на Виктор Янукович може да се определи като проруско, но то се старае да дистанцира малко Москва, за да не предизвиква раздразнението на източния си съсед. Евентуалната коалиция на Юшченко, Тимошенко и Литвин, които са съвкупност от политически конкуренти, може да бъде обединена само от външнополитически “западен” вектор. В този случай тя може да не се разпадне за няколко месеца, както това стана с първото правителство на Тимошенко. Ако подобна коалиция бъде създадена, то тя ще положи всички усилия, за да може Украйна да се присъедини към Световната търговска организация преди Русия. Тя също така ще се стреми към сериозен прогрес по пътя на евроатлантическата интеграция.

Политологът Костя Бондаренко се съмнява, че Янукович ще дръзне да свика нови предсрочни избори, при които може да получи по-лош резултат от сегашния. По вероятно е да се стигне до компромис между премиер и президент и с подкрепата на комунистите и на Блока на Литвин да се сформира нова управляваща коалиция

Една наистина широка  коалиция в Украйна практически е несъвместима със схемата за газово сътрудничество с Русия, включващо в себе си основна съставяща в лицето на компанията “РосУкрЕнерго”. Така че “Далеч от Русия”, е и “Напред към Европа”. Разбираемо е, че в Украйна само най-закоренелите евроромантици смятат, че тяхната страна може да се присъедини към Европейския съюз, дори и в не толкова близка перспектива. Но те са готови да застанат на този път, ако получат определени гаранции, че в далечно бъдеще ще ги приемат в заветната обединена Европа.

Политиците от Централна и Източна Европа бяха готови на изглеждащи невъзможни компромиси, за да присъединят своите страни към ЕС. В България в едно правителство влязоха социалисти и бивш цар. В Словакия най-различни партии се обединиха срещу вече бившия премиер Мечиар, който Европа възпрепятстваше. Защо Юшченко с Тимошенко и Литвин да не последват този пример?

http://news.bpost.bg/story-read-14723.php

http://news.bpost.bg/story-read-14789.php


Bulgarian Post
15.10.2007 г.

Хиляди демонстранти излязоха по улиците в Минск на 14 октомври. Те настояваха Беларус да се присъедини към Европейския съюз. Протестите станаха факт въпреки засиленото полицейско присъствие в столицата. Демонстрантите, повечето от които бяха млади хора, носеха знамена на ЕС и искаха всички руски военни бази в страната да бъдат закрити.

Около 6000 демонстранти протестираха в столицата на Беларус, Минск, за присъединяването на страната им към ЕС и против политиката на президента Александър Лукашенко, определян от САЩ като „последния диктатор в Европа” и обвиняван в погазване на основни човешки права. Организаторите бяха предвидили в протеста да вземат участие между 10 000 и 30 000 души. Демонстрантите обаче се оказаха по-малко на брой.

Администрацията на президента Лукашенко позволи провеждането на протеста в отдалечен градски парк, но полицейски части следяха зорко движението на хората. Източници от опозиционните сили съобщиха, че мнозина активисти са били задържани и предупреждавани да не посещават събитието.

„Европа означава свободни избори за свободни граждани,” заяви опозиционният лидер Александър Милинкевич пред тълпата.

Милинкевич се състезава на миналогодишните президентски избори в Беларус с Александър Лукашенко, който спечели трети пореден мандат.

Кандидатурата на Александър Милинкевич за президент бе подкрепена и от либералите, и от националистите, които са в опозиция на сегашното управление.

Президентът Лукашенко е обвиняван в преследване на политически опоненти, фалшифициране на избори, както и във възпрепятстване работата на свободните медии в страната.

Протестите в Беларус през последните години бяха разпръсвани от полицията. Този път, обаче, още в петък (12.10.07) полицията арестува мнозина опозиционни активисти. Това предизвика мигновена реакция от страна на Вашингтон, който изрази загриженост за състоянието на политическите затворници.

Политическите партии в Беларус се подчиняват на строги закони, които на практика не позволяват съществуването на реална опозиция на управлението на Лукашенко.

Кой е Александър Лукашенко

Александър Лукашенко е на 51 години. Бивш директор е на колективно селскостопанско предприятие по времето на СССР. Той е станал депутат през 1990 година. През 1994 година след избори застава начело на държавата. Налага цензура на медиите и редовно получава критики от ЕС за неправомерни арести и присъди срещу опозиционери.



Тагове:   Украйна,   Минск,   Далеч,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13033258
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9759
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031