Той трябва да замете следите на изчезналото зърно

Люба Кулезич
Класа

Дни преди края на 2007 година само младият Делян Пеевски може да се похвали, че е излязъл невредим от най-мътната политическа афера на 2007 г., а може би и на новия век, наречена “Скандалът Овчаров-Александров”.

Александров се сбогува с шефското място в Националната следствена служба, Румен Овчаров бе избутан от мегаминистерското си кресло в енергетиката и икономиката, заместничката му Корнелия Нинова бе уволнена. Следователките по делото на Вальо Топлото, което стана гориво на аферата, също са сритани в ъгъла. Само Делян Пеевски се завърна на бял кон - преди да е навършил 30 години, той стана за втори път зам.-министър на бедствията и авариите,

През юни премиерът лично го прогони изпод крилото на Емел Етем заради корупционни съмнения, но сега пак той го върна на поста с краткото обяснение, че се „съобразява с настояването на коалиционния партньор ДПС”.

Този семпъл аргумент казва и малко, и много.

Истинският сюжет

Само “Класа” обаче разполага с достоверна версия за същинските мотиви при възстановяването на Пеевски. Оказва се, че причината е една тиктакаща в подмолите на властта бомба, която само той може да обезвреди. Според нашите източници, които пожелаха имената им да не се съобщават, става дума за летния минискандал, свързан с изнасянето на 150 000 т зърно от Държавния резерв. То било одобрено с подписа на Пеевски като ресорен зам.-министър във ведомството на Етем.

В един момент Корнелия Нинова оповести, че е станала мишена заради отказа си да подкрепи натиска на младия кариерист в полза на депесарски обръчи около Държавния резерв. Твърди се, че дружбата й със следователките по делото на Топлото е била използвана като мюре за отклоняване на публичното внимание към чувствителната тема с източването на парното.

Вече излезе наяве, че става дума за хитроумни договори на няколко фирми с Държавния резерв от февруари и март т.г. Имената им усилено се пазят в тайна поради наложената заповед за класифициране на информацията относно сделките в резерва. По искане на ДПС те бяха обвързани с проблемите на националната сигурност.

Заговори се, че е задействана схема за източване на зърното, протежирана от ДПС. Тогава обаче скочи новият директор на Държавния резерв Николай Боршуков. Той разпалено отби подозренията за криминални действия. И доказа пред журналисти законността на договорите за презареждане на силозите с пшеница от новата реколта за сметка на освободените 150 000 тона от старата.

Междувременно облаците над Пеевски се сгъстиха с порция нови слухове за кадруването му в “Булгартабак” и той беше оттеглен от поста си.

Но схемата с изнесеното и невърнато в резерва жито остана да тлее и сега само Пеевски можел да тури пепел отгоре й. За целта трябвало да заеме предишната си служба, за да удължи времетраенето на светлата част от действието на схемата.

Природата провали схемата

Схемата е проста - фирми, лицензирани за търговия със зърно, получават правото да освободят държавните складове от стари житни запаси и да ги попълнят с нови. Те продават държавното жито през пролетта, когато цената е висока, и го възстановяват след жътвата, когато цената пада. Планираната разлика от десетки милиони при тези количества остава в джоба на играчите.

Сделката изглежда юридически неуязвима, но става голям гаф – годината е лоша и реколтата се проваля. Вместо да поевтинее, цената на пшеницата литна нагоре в световен мащаб. Докато житото от резерва е било остойностено по 292 лв. за тон, в един момент то стигна 670-90 лв. за тон. И вместо да спечелят, фирмите изпадат в несъстоятелност, ако, разбира се, върнат дълга си.

Празнините в резерва и до ден днешен зеят непопълнени. Междувременно държавата внася скъпо и прескъпо пшеница отвън, за да компенсира изпарилите се 150 000 тона. Загубите са за сметка на данъкоплатците.

Но по-важното е да бъде отклонен и забавен прокурорският дамоклев меч и да не се разчуе за далаверата. Спасението е да се подпишат нови анекси към старите договори, така че изпълнението да се отложи с още една година. Тогава пшеницата ще поевтинее и зърненият “кредит” ще бъде погасен.

За зла беда шефът на резерва Николай Боршуков се уплашил и отказал да подпише допълнителните споразумения, уреждащи батака с пшеницата. Точно това е ролята на Пеевски. Той се връща реабилитиран, но трябва да подпише анексите.

Елитът е под пара

Защото в момента липсващата пшеница може да бъде окачествена като кражба в особено големи размери. Разследването става неизбежно, а медийната реакция непредвидима. Така на бял свят пред обществото ще изскочат имената на фирмите получателки.

Най-вероятно те са кухи структури с подставени лица, зад които са скрити видни фигури от политическия елит.

В един момент в пресата се промъкна информация, че получател на една трета от фактически харизаните 150 000 тона пшеница е фирмата “Мадли” ООД. Като неин собственик е записана никому неизвестната дама Мадлена Трайкова. Когато се е облажила с договор от Държавния резерв за прибирането на 50 000 т. жито, тя дори не е имала разрешително за подобна търговия. Придобила го е чак през март, след като е осъществила сделката.

Сега изглежда логично, че когато скандалът срещу Овчаров набираше скорост, Пеевски беше тласнат в ролята на бумеранг, който да цапардоса атакуващия Александров и поръчителите на атаката.

Това свърши работа само донякъде. Той беше изваден от играта със свенливи антикорупционни мотиви. Сега пак го връщат в нея в ролята на чистач, който да замете следите – доста опасна и рисковата задача.

Но така излиза, че заверата “Овчаров-Александров” е с отворен финал. Не само за Пеевски, но и за останалите персонажи в нея.

Защо? Четете след празниците.


http://www.epochtimes-bg.com/2007-02/2007-12-22_11.html