Фани Чоджумова
Палестиннецът с българско гражданство д-р Ашраф поиска Либия да си плати за изтезанията му в затвора. Шестте български медицински сестри мълчат. Може би терапията им се изразява в това, че пишат книги за мъченията по затворите на страната на Кадафи. Вероятно те така са посъветвани от своите психолози. Да пишат и да си траят. И не само от психолозите, но и от политиците. Разликата в поведението на д-р Ашраф и сестрите е огромна, толкова голяма, колкото е разликата от небето до земята. Тя беше видна още в първите минути, когато слязоха от самолета на българска земя.
Още тогава Ашраф беше гневен, а те тихи и някак си примирени. Така остана до днес. Докато палестинецът с българско гражданство говореше гневно за мъченията пред камери и микрофони, сестрите се усмихваха свенливо и толкова. Защо Ашраф не се уплаши от това, че може да развали нечии прекрасни междудържавни взаимоотношения или пък да навреди на чужденците, които работят в Либия? Защото е възпитан да цени човешкия живот повече от всичко друго на света. Възпитанието му не позволява гавра с този живот. Според манталитета на Ашраф това е най-голямото престъпление срещу човечеството. Не така стои този въпрос за нас. Ние носим на всичко. Търпим всякакви издевателства и над малолетни и над възрастни. Някак си нямаме думата, става ли въпрос за гавра с живот. Това, което Ашраф е изтърпял, не трябва да остане скрито за света и той работи през всичките месеци да се разбере какво става в затворите на джамахирията, където животът на човек не струва пукната пара. Докато и ние не преодолеем това отвратително безразличие към себе си, ще ни мачка кой откъдето мине.
|