В днешния брой на 24 часа има забележително интервю с актьора от Сатиричния театър Филип Трифонов. Дано не се приеме като реклама на вестника като цяло вестника не е нищо особено, но интервюто е хубаво. Искам да обърна внимание на един въпрос от него: Има ли нещо, което те прави щастлив ?
Отговор :
"Бих бил щастлив, ако законодателството не пречи на изоставените деца в домовете да се дават за осиновяване на европейски граждани вместо да ги морят тук до 16-годишна възраст.И да увеличават населението с нещастни и бедни хора.Присъствах на един мач за момичета в Детройт. На врата на шампионите пазеше една индийка. Беше страхотна като бразилски играч! Русите момичета и родителите са радваха неистово на изявите й. После разбрах, че индийката всъщност е циганче, осиновено от България. Имало е някакъв дефект, който бил отстранен в САЩ и сега било отличничката на класа."

В Интервюто има и други забележителни неща, но като юрист ме наведе на един размисъл за промяна на българското законодателство. В момента не стига че един чужденец, ако иска да осинови нашенче е изправен пред армия от държавни чиновници рекетьори, които му искат такси за всевъзможни неща. В резултат едно осиновяване излиза 20 000 - 30 000 лева, а сигурно и повече. Но има една съществена дискриминационна клауза. Българче не може да бъде осиновено от чужденец, ако не е отхвърлено от поне 3-ма осиновители - българи.
Искам да попитам законодателя в България народните избраници, слугите на народа, ние интереса на кого трябва да поставим по напред на децата без родители или на бездетните двойки. Естествено, че интереса на децата трябва да е на преден план. Според мен даже ако за едно дете се конкурират български осиновител и чужденец, предимство трябва да има този, който може да осигури по-добър живот на детето.
Според Европейското законодателство не може да има национална дискириминация на европейските граждани и тази разпоредба на българското законодателство противоречи на Европейското право.

Много изоставени деца в домовете, които имат някакъв дефект след като биват осиновени в чужбина биват подложени на операция и ставата пълноценни личности. Тук стои въпроса в Домовете за деца, кой и как преценява едно дете дали трябва да бъде закарано в болница и да бъде подложено на операция, за да бъде излекувано или в нашите домове децата само се поят и хранят, а ако страдат от заболяване  ги оставят цял живот с този дефект без да се правят опити да бъдат излекувани.
Преди няколко години се сещам за един документален филм по БТВ където се разказваше за две деца - братчета. Едното осиновено в Швеция, а другото останало в български дом. Хората бяха ходили до Швеция снимали детето едно съвременно европейче с очилца говорещо няколко езика и седящо пред компютъра. Облечено, спретнато излъчващо интелигентност.Една от мечтите на детето бе да да се види със братчето си. Мечта му бе осъществена родителите го доведоха в България изнамериха поредния Дом, в който е  пребивава братчето. Резултата, като дадоха двете деца на срещата между тях бе - да ти се доплаче. Едно цигане нашенче, говорещо диалектно, незнаещо какво да каже, излъчващо духовна простата без никакво бъдеще в тая държава и едно уверено европейче, което също бе в неловко положение.Питаха нащенчето какво ще прави като навърши 18 години с какво ще се занимава.Не помня дали имаше отговор или вдигане на рамене, но НИЕ СМЕ ЖАЛКА ДЪРЖАВА лошото е че много хора не го разбират и си мислят че сме пъпа на света, а ние сме една туземска африканска държава, която вчера за мое щастие ратифицира Лисабонския договор - бъдещата Конституция на ЕС.Тук е надеждата да се оправим някой да ни накара да играем по правилата, а не псевдо полицаи да покровителстват престъпници. Другата алтернатива е "МАФИЯТА СИ ИМА ДЪРЖАВА", но това не е нашата държава, сънародници.

http://childrenoftime.org/index.php?m=707&lang=1


http://www.osinoviavane.com/index.php?option=com_content&task=view&id=45


http://www.osinoviavane.com/index.php?option=com_content&task=view&id=31

Не е лесно и за българите да осиновят дете. Мои близки минаха през тази процедура, отне им ДВЕ ГОДИНИ, защото детето беше на 10 годинки(да им е живо издраво), за малко не се отказаха. Не мога да опиша колко пречки срещнаха, какви неуместни въпроси им бяха задавани, колко въпростници попълваха....Държаха да минат по законният път, не искаха да дават подкупи. Много хора не издържат на всичкият този "АД" и се отказват или приемат някое роднинско дете за свое. Законът трябва да бъде променен.

Въпросът е че държавата има интерес ДЕЦАТА да не се осиновяват, защото иначе няма да има деца за домовете.Няма ли деца за домовете няма да има далавери с храната, нафтата за отопление, с назначенията и т.н.Всичко е въпрос на корупция в тая държава.

Въпроса е че не се прави нищо за създването на институцията ПРИЕМНО СЕМЕЙСТВО. В Румъния има 15 000 приемни родители.Тези деца не са осиновени чисто и просто държавата плаща на хора, които искат да се грижат за тях всеки месец.И децата живеят в семейна среда.Тук няма интерес да се закриват домове.Има интерес децата да живеят в казарми и да излизат от тях животни, които не са готови да живеят самостоятелно.