Източна Европа може да се защити - “Уолстрийт джърнъл

Източноевропейците са основателно разтревожени от безсрамието и успеха на руската операция в Грузия. За много, живеещи в сянката на Русия, това предизвиква травматични спомени – 1968 г. за чехите, 1956 г. за унгарците, 1939 г. за поляците. Не помага и това, че висши руски генерали заплашват с ядрено унищожение Украйна и Полша, ако откажат да се съобразяват с линията на Кремъл.
Дори тези страни, които за разлика от Грузия и Украйна вече са в НАТО, могат да си позволят съвсем малко комфорт. Както заяви полският външен министър Радослав Сикорски, “договорите и споразуменията са много хубаво нещо, но в историята на Полша има самотни борби, след като сме били изоставяни на собствените си сили от нашите съюзници”.
Отговорът на Варшава бе да се сближи със САЩ с помощта на бързо сключване на споразумение за разполагане на американски ракети на полска територия. Това е добър старт, но тази стъпка има само символична стойност. Малкият брой ракети има за цел да прихваща еквивалентен брой ирански ракети, а не съкрушителната численост на ракетите, с които Русия разполага. Полша и други страни не трябва да имат илюзии, че могат да разчитат на САЩ в момент на криза. В миналото Вашингтон изостави Полша, Унгария и Чехословакия. По-късно САЩ не оказаха и особена подкрепа на Грузия.
Единственото нещо, на което страните от предната линия могат да разчитат, е тяхната собствена воля за борба за независимост. Но само желание не е достатъчно. Те се нуждаят и от средства за тази цел, които в момента нямат. Вече видяхме как малките грузински въоръжени сили – по-малко от 30 хил. души – бяха разгромени от руските агресори.
Това, на което не се обръща внимание, е, че Грузия, въпреки че е малка страна (с население 4,6 млн. души), има потенциал да направи много повече за своята отбрана. По данни на ЦРУ Грузия разполага с над 900 хил. души на възраст между 16 и 49 години. Тя може лесно да създаде много по-мащабни въоръжени сили, но това ще изисква и повече разходи за отбрана. Както ЦРУ изчисли, бюджетът за отбрана на страната е едва 0,59% от брутния вътрешен продукт през 2005 г.
Грузинските военни разходи се увеличиха през последните години, но не и тези в Източна Европа. Според Международния институт за стратегически изследвания, само една страна в Източна Европа изразходва повече от 2% от брутния си вътрешен продукт за отбрана. Това е България с 2,2%. Румъния е на второ място с 1,9%, следвана от Полша с 1,8%. Нито една от тези страни няма мащабни постоянни сили. Полша разполага със 7,9 млн. мъже в подходяща възраст, но само със 127 266 активен персонал във въоръжените си сили. Унгария може да мобилизира 1,9 млн. души, но има само 32 300 души в униформа. България има потенциал от 1,3 млн. войници, но разполага само с 40 747 военнослужещи.
Има едно изключение от тази демитализираща тенденция. Русия, която има над 1 млн. войници на разположение, увеличава своя бюджет за отбрана до нивата от непосредствената постсъветска епоха. Според официални данни Русия отделя най-малко 2,5% от своя БВП за армията си. Но, ако добавите разходите за паравоенни сили и други цели, общият процент достига почти 4 – общо взето колкото този на САЩ.
Малките страни често демонстрират способност да влияят на големите сили. През 1920 г. под ръководството на маршал Йозеф Пилсудски поляците осъществяват брилянта контраатака за спасяване на Варшава и изтласкване на Червената армия от своя територия. През зимната война от 1939-1940 г. смелите финландци задържат съветските агресори, принуждавайки Кремъл да се задоволи с част от тяхната територия, вместо с цялата. По-късно афганистанските муджахидини изтласкват Червената армия от страната си, с което помогнаха за падането на Съветския съюз.
Но, ако те имат някаква надежда за подобни подвизи или, по-точно, да разубедят руснаците от заплахи на първо място, днешните източноевропейци трябва да положат много повече усилия в заздравяване на отбраната си. Те трябва да удвоят военните си разходи и да се превърнат в “страни-таралежи”, които дори руската мечка да не може да преглътне.
САЩ могат да помогнат, както помогнаха на афганистанците през 1980 г. и както французите оказаха помощ на поляците през 1920 г. Това ще наложи преустройство на американската стратегия за оказване на военна подкрепа – създаване в Източна Европа на миниатюрни копия на въоръжените сили на САЩ.
Надеждата на Вашингтон бе, че тези страни ще помогнат в американските военни ангажименти в Афганистан, Ирак и др. Но в добавка към развитието на експедиционен капацитет в стил НАТО, тези страни трябва да могат да осъществяват отбрана в дълбочина.
Това означава, че трябва да има наличие на резерви, готови за спешни случаи и голям обем оръжие за отбрана – в частност мобилни ракетни системи, като например “Стингър”, които да могат да нанесат големи щети на тромавите руски военновъздушни и бронирани сили. САЩ трябва да предложат продажба на тези сравнително евтини отбранителни системи и да осигурят консултантска подкрепа за най-ефективното им използване. Но първата стъпка е източноевропейците да се ангажират в по-голяма степен със собствената си отбрана.

http://www.focus-news.net/?id=a874

	Руснаците все още не са приключили изтеглянето си от Грузия. Очевидно е, че поне засега те имат намерение да се възползват от една от клаузите на споразумението за прекратяване на огъня, която им дава неясно формулираното право да гарантират своята сигурност, като запазят присъствието на свои части в някои райони на Грузия. Москва очевидно иска да покаже на грузинците, че Русия прави онова, което реши, а не каквото иска Западът. Вчера край Гори бе взривен влак с цистерни с гориво и грузинците обвиниха руснаците, че са минирали железопътната линия. Няма значение дали това е вярно или не, по-важното е, че руснаците се опитват да изпратят едно много просто послание: ние сме най-добрите ви приятели и най-страшните ви врагове. Ударението за момента е поставено върху втората част на посланието. За руснаците е важно да покажат, че въобще не се страхуват от Запада. Тази демонстрация се прави както заради останалите бивши съветски републики, така и заради грузинците. Вече стана ясно, че Русия чака с нетърпение президентът Михаил Саакашвили да бъде свален от поста си. Москва разчита, че след като кризата се поохлади, а руските части продължат да заемат позиции на грузинска земя, у грузинците ще се създаде чувство на изолация и те ще обвинят Саакашвили, че ги е докарал до катастрофа. Ако това не стане и ако Саакашвили остане на президентския пост, тогава руснаците просто ще останат на позициите си във вътрешността на Грузия. За Русия в пълното изтегляне на руските части няма смисъл и логика независимо кой от вариантите ще се осъществи, тъй като единствената сила, изправена срещу тях, ще бъде западното обществено мнение. А при такава ситуация руснаците просто ще станат още по-неотстъпчиви. Затова е интересно, че американски военен кораб достави хуманитарна помощ в Грузия. Корабът не акостира в пристанището Поти, което на практика е блокирано от руснаците, а в Батуми, на юг. Фактът, че корабът е въоръжен с ракети, е важен. С това се дава знак, че САЩ разполагат със сили - американските ВМС, които по принцип превъзхождат всичко, с което разполагат руснаците. Има слухове, че и други военни кораби се готвят да навлязат в Черно море. А това повдига още един важен въпрос: Турция. Турция граничи с Грузия, но положи доста усилия да не се замесва в конфликта. Преминаването на каквито и да било кораби през Босфора и Дарданелите става под турски контрол в съответствие с Конвенцията от Монтрьо - отдавнашно споразумение, което ограничава движението на военни кораби през Проливите и с което руснаците не се съобразяват, когато прехвърлят свои кораби в Средиземно море. Но САЩ се сблъскват с един специален проблем, като се решиха да преминат през Босфора. Независимо какви са клаузите на конвенцията и независимо какви са прецедентите, те не могат да си позволят да влошат отношенията си с Турция - не и когато има криза в Кавказ. Всеки потенциален ход на САЩ е свързан с някакво усложнение. Но в момента именно САЩ трябва да решават какво да правят по-нататък. Стратегическият въпрос е дали Вашингтон има апетити за военно присъствие в Черно море в този исторически важен момент. След като на този въпрос бъде даден отговор, САЩ трябва да се съобразят и с турската позиция. И след като американската бойна група се разположи в Черно море, въпросът ще бъде как ще реагира Русия, която е преди всичко сухопътна сила. Европейците не участват в това уравнение, дори ако свикат среща на високо равнище, както иска Франция. Те не могат да направят нищо, докато САЩ не решат да действат, и не могат да ги спрат, ако решат да предприемат някакви действия. Така че фокусът сега у върху САЩ. Те могат да оставят руско-грузинската война да потъне в историята и на по-късен етап да се договорят с Русия. Могат и да решат да действат. А какво ще решат САЩ зависи от това какви въпроси ще започнат да задават и да си задават руснаците след пристигането на ракетоносеца "Макфол" в Грузия. Източник: Агенция "Стратфор"