Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.04.2009 21:15 - Джоузеф Пулицър
Автор: meto76 Категория: Новини   
Прочетен: 3964 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 22.04.2009 21:41


Наградите "Пулицър" носят името на унгарски евреин

Най-престижната американска премия за журналистика е завещана от един от бащите на "жълтата" преса

По материали от Интернет



За края на 19-и век името Джоузеф Пулицър е синоним на американската журналистика. Унгарският евреин е един от идеолозите на "жълтата" преса. Въвлечен в битката за по-високи тиражи, Пулицър не се свени от иновации - а това значи по-шарена и сензационна преса. Неговите издания "Ню Йорк уърлд" и "Сейнт Луис пост-диспатч" променят представата за журналистиката.
Един от най-успешните вестникари в САЩ, той е истински визионер в своята област. Пулицър е първият, който посочва нуждата от университетско обучение по журналистика. Благодарение на неговата проницателност днес наградата "Пулицър" има такова влияние върху журналистиката, литературата, музиката и драмата.
----------------------------
През 1904 г. в своето завещание Джоузеф Пулицър предвижда бъдещата награда да стимулира постиженията в американската култура. Той определя четири номинации за журналистика, четири за литература и драма, една за образование и четири за пътуване и стипендии. От 1917 г. досега броят им се е увеличил до 21, като се включени поезия, музика и фотография.
Пулицър завещава 2 милиона долара за създаването на факултет по журналистика към университета "Колумбия" в Ню Йорк, една четвърт от които трябва да служат за награди и стипендии, вероятно защото самият той през живота си не получава голяма помощ.

Пулицър не без право претендира, че е "self-made-man",

т.е. сам е станал това, което е.
Роден е през 1847 г. в Мако, Унгария. Баща му е богат унгарски евреин, търговец на грозде. Майка му е набожна католичка. Старият Пулицър се пенсионирал в Будапеща, където Джоузеф получил образованието си при частни учители. Когато навършил 16, нетърпеливият 185-сантиметров юноша решил да стане войник и опитал да се запише в австрийската армия, Чуждестранния легион и британската войска. Отрязали го навсякъде - заради лошото зрение и крехкото здраве, което го тормози до края на живота му.
Все пак в Хамбург той успява да се уреди в американската армия, за да участва в Гражданската война. Пулицър пристига в Бостън и служи една година в кавалерията на Линкълн. Той говорел много добре немски и френски, но съвсем слабо владеел английски. По-късно попада в Сейнт Луис, където се препитава като мулетар, сервитьор и хамалин. Все повече време обаче прекарвал в градската библиотека, където започнал да изучава английски и право.
Големият му шанс се открил по уникален начин в същата библиотека. Докато наблюдавал играта на шах на двама редовни посетители, той проницателно коментирал един ход. Впечатлени, играчите се заговорили с него.

Шахматистите били редактори на водещия

немскоезичен всекидневник "Вестлихе пост". Последвало предложение за работа.
Четири години по-късно, през 1872 г., когато младият Пулицър вече си бил изградил репутация на енергичен журналист, му било предложено да стане съдружник в почти фалиралия вестник.
На 25 г. Пулицър станал издател. Последвала серия ловки сделки, в резултат от които през 1878 г. той станал собственик на "Сейнт Луис пост-диспатч".
Джоузеф работел от ранни зори до среднощ, като се занимавал с всеки детайл. Опитвайки се да убеди публиката, че вестникът е нейният защитник, Пулицър започнал да печата разследвания и анализи за корупцията във властта, данъчни измами и комар. Този популистки подход се оказал ефективен. Тиражите нараснали, а вестникът просперирал.
Пулицър обаче платил за упорития труд със здравето си.

Той почти ослепял.

През 1883 г. се готвел с жена си да отпътува от Ню Йорк за Европа на предписаната от лекарите ваканция. Упорит както винаги, вместо да се качи на парахода, Джоузеф Пулицър се срещнал с финансиста Джей Гоулд, с когото договорил покупката на изпадналия във финансова криза "Ню Йорк уърлд". Оставяйки настрана сериозните си здравословни проблеми, Пулицър направил революция в редакционната политика, съдържанието и формата на "Уърлд". Той приложил същите техники, които качили тиража на "Пост-диспатч". Пулицър подел кръстоносни походи срещу корупцията, пълнел новинарските колонки с гневни и сензационни материали, пръв започнал да илюстрира богато страниците.
Формулата проработила толкова добре, че през следващото десетилетие тиражът на "Уърлд" и всичките му издания достига до 600 000 - най-високият в Съединените щати! Но неочаквано самият Пулицър става жертва на борбата за тиражи, когато Чарлз Дана, издателят на "Сън", ядосан от успеха на "Уърлд", започнал яростни персонални атаки срещу него, наричайки го

"евреина, който се отрече от расата и религията си".

Целта на кампанията била да скара "Уърлд" с нюйоркската еврейска общност. Пулицър се срива и през 1890 г., 43-годишен, се оттегля от редакторския пост на "Уърлд". Почти сляп, в жестока депресия, той страдал от болезнена чувствителност към шума. До края на живота си бил принуден да живее в звукоизолираните помещения на яхтата си "Либърти" и двете си имения.
През тези години Пулицър обаче успял да запази контрола над вестниците си. От 1896 до 1898 г. той е въвлечен в нова война - с "Джърнъл" на Уилям Хърст. Война на сензационни материали и фабрикувани новини.
Когато кубинците се разбунтували срещу испанците, Пулицър и Хърст се надпреварвали в разпалването на гнева срещу последните. И двамата призовали за война с Испания, след като американският боен кораб "Мейн" мистериозно е потопен в Хавана на 16 февруари 1898 г. И Конгресът наистина обявил война, която продължава четири месеца.
Този случай кара Пулицър да се отрече от журналистиката, станала известна като "жълта". "Уърлд" става по-сдържан.
Мнението на историците е, че лептата на Пулицър в създаването на "жълтата" журналистика се компенсира от заслугите му към обществото. Неговите акции срещу корупцията са смели, понякога дори успешни. Пулицър помага за въвеждането на антимонополно законодателство в началото на века и разкрива измама за

милиони долари около прокопаването на Панамския канал.

През май 1904 г., пишейки в подкрепа на създаването на факултет по журналистика, Пулицър обобщава кредото си:
"Нашата Република и нейната преса ще се издигнат или падат заедно. Способна, безкористна и вдъхновена от обществото преса с журналисти, които знаят кое е правилно и имат куража да го правят, може да запази тази обществена добродетел, без която правителството, избрано от народа, е шмекерия и фарс. Цинична, меркантилна, демагогска преса ще произведе след време хора също толкова жалки, колкото самата нея. В ръцете на журналистите от идните поколения е силата да оформят бъдещето на Републиката."
През 1912 г., една година след като Пулицър умира на борда на яхтата си, в университета "Колумбия" в Ню Йорк е основан факултет по журналистика. А първите награди "Пулицър" са раздадени през 1917 от специална комисия.

Паричното изражение на наградите "Пулицър" е 7500 долара

с изключение на категорията "Журналистика в служба на обществото", за която се връчва златен медал. Имената на наградените се обявяват през април. Месец по-късно те получават наградите си на специален обяд.
В областта на журналистиката повечето награди обират мастодонтите "Ню Йорк таймс", "Уолстрийт джърнъл" и "Вашингтон пост". Но комисията често е отличавала и неизвестни вестници. През 1995 г. тя награждава всекидневник от Вирджинските острови заради разкритията му за връзката между религиозните убийства и корупцията в местната съдебна система.


image

Тази снимка на Алан Диас от АП за нощния рейд на ФБР в Маями бе отличена с "Пулицър" преди 5 дни.

 


image

Фотографката Ани Уелс от "Прес демократ" спечели със снимката си от наводнение в САЩ през 1996 г. най-престижната американска журналистическа награда.

 


-------

"Пулицър" 2001

Тази година историята на невръстното кубинче Елиан Гонсалес донесе два "Пулицъра" на американски журналисти в категорията "гореща новина". Тя бе присъдена на вестник "Маями хералд", отразил драматичната акция на федералните агенти, които взеха Елиан от роднините му в Маями, за да го върнат на баща му в Куба. Фоторепортерът Алан Диас от Асошиейтед прес бе награден за снимка от нощния рейд на ФБР.
Вестник "Ню Йорк таймс" взе две награди - за серия статии за расовите отношения в САЩ и за поредицата на своя журналист Дейвид Гей Джонсън за неравноправието в данъчната система. Вестникът вече може да се похвали с 81 награди "Пулицър" в колекцията си.
Две награди бяха присъдени за най-добър международен репортаж - рядък случай в историята на "Пулицър". Иън Джонсън от "Уолстрийт джърнъл", автор на поредица за репресиите срещу китайската религиозна секта Фалунгун, си подели наградата с Пол Салопек от "Чикаго Трибюн", отличен за репортажите си от Конго.
В категорията "Журналистика в служба на обществото" бе отличен в. "Орегониън" от Портланд, разкрил злоупотреби в системата на имиграционните служби и случаи на жестоко отношение към чужденци

http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=1527§ionid=7&id=00015






Гласувай:
0
0



1. meto76 - http://www. youtube. com/watc...
22.04.2009 21:51
http://www.youtube.com/watch?v=zPbaA3V41sc
цитирай
2. tili - Сериозен и изчерпателен,
23.04.2009 11:00
както винаги. Благодаря за инфото!
цитирай
3. meto76 - Благодаря!
23.04.2009 14:38
Благодаря!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13134367
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9760
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930