590 варненски семейства са съхранили стволови клетки

Само за четири години 590 варненски семейства са съхранили стволови клетки от новородените си бебета. Компанията Крио – сейв предлага услугите си в България, включително и в град Варна, от 2006 г. насам. До момента има съхранени над 2000 проби на български деца, а в световен мащаб съхранените проби надхвърлиха 130 000. По случайност 2000-то семейство у нас е от Варна и то получи като подарък т. нар. “Комбинирана услуга”. Тя дава възможност родители да запазят хемопоетични стволови клетки, изолирани от кръвта на пъпната връв, и мезенхимни стволови клетки, добити от самата тъкан – фрагмент от пъпната връв, съобщи г-жа Йорданка Енева, мениджър на компанията Крио – сейв в София.
Стволови клетки от остатъчна кръв на пъпна връв и тъкан, могат да бъдат взети във всяка от болниците във Варна, където се ражда. Това става от лекар със сертификат веднага след раждането. Процедурата е безболезнена и не крие никакъв риск както за майката, така и за бебето. След като пробата е взета и върната обратно в специален сет, с прикрепен уникален идентификационен номер, тя се предава на сертифициран куриер, който я транспортира до главната ни лаборатория в Ниел – Белгия, съобщи още г-жа Енева. Пробата с жизнени стволови клетки се обозначава, разделя се в две епруветки и се замразява. Едната епруветка остава в Ниел – Белгия, а другата се съхранява в лабораторията на Крио – сейв в Холандия. Това важи и за пробата със стволови клетки от тъкан.
Целта е семействата да имат съхранени стволови клетки на две отделни места, заради по-голямата сигурност. И разбира се, ако един ден им се наложи да ги използват, ще имат на разположение четири проби (две с хемопоетични стволови клетки и две с мезенхимни). Клетките се съхраняват за 20 години. След като клетките са успешно съхранени, компания Крио – сейв издава сертификат. Това е официалният документ на родителите, че имат съхранени стволови клетки в Крио – сейв.
Стволовите клетки са клетки родоначалници. Наричат се още “универсални”, защото са недиференцирани, неспециализирани клетки. Впоследствие те се специализират и се превръщат в кръвни, костни, мозъчни, нервни, чернодробни, бъбречни, сърдечномускулни, панкреатични, епителни, чревни, хрущялни и други видове клетки. Значимостта на стволовите клетки се изразява във възможността им да се самообновяват, да заместват или възстановяват увредени такъни. Лекарите по света залагат все по-големи надежди по отношение на терапията с тях. Доказано е приложението им в лечението на онко-хематологични заболявания, като левкемии, лимфоми, сърповидно-клетъчна анемия и други.
Правят се все повече изследвания и във връзка с лечението на други болести, например диабет тип 1, болестта на Паркинсон, болестта на Алцхаймер, детска церебрална парализа, сърдечно-съдовите заболявания, заболяванията на имунната система, при травми на гръбначния стълб, метаболитни нарушения, ревматоиден артрит и други, обясни г-жа Енева.
Съвременната медицина в лицето на клетъчната терапия, тъканното инженерство, клиничната имунология, микробиологията и биотехнологиите отдава голямо значение на употребата на стволови клетки, пред които традиционната медицина е безпомощна.
На 12-ия Национален конгрес по акушерство и гинекология, който се проведе в края на седмицата в Новотел – Пловдив, в Секция “Стволови клетки” участие взеха трима лектори, които представиха развитието на темата в Европа. Двама от тях са световно признати учени от университета в Лион, Франция. Известно са с това, че са създали мини черен дроб от стволови клетки. Професор Колин МакГукин е международен експерт в областта на стволово-клетъчната биология, тъканното инженерство и регенеративната медицина, съветник към Папския научен институт, Ватикана, признат гост-лектор в Европейската комисия и американския Сенат. Д-р Николас Хораз е част от неговия екип, ръководител на изследователската група. Гилермо Мюньос, Испания представител на най-голямата в Европа компания за съхранение на стволови клетки Крио – сейв, бе третият участник. Лекторите разказаха подробности за видовете стволови клетки (хемопоетични – добивани от кръвта на пъпната връв, и мезенхимни – от самата пъпна връв), допълни в заключение г-жа Йорданка Енева./ „Днес +“