С тази статия продължава  традиционната поредица от празнични статии, публикувани към подраздел „Нови статии/празнични статии”  на раздел „Статии” (менюто в ляво). Тя ще бъде посветена на пилотираната космонавтика през 2010 година

Космическият кораб на СпейсЕкс "Драгън" се завръща на Земята по подобен начин, по който са се завръщали корабите "Аполо" на НАСА през 60-те и 70-те години на миналия век. Photo credit : SpaceX

Светослав Александров. 2010 година беше интересна за ентусиастите на космонавтиката главно поради факта, че беше... Кларкова година. Сър Артър Кларк, великият писател на научна фантастика, е известен със своите книги: „2001: Една одисея в космоса”, „2010: Одисея втора”,  „2061: Одисея трета” и „3001: Последната одисея”. 2001 и 2010 година от Кларковите книги, за съжаление, преминаха в алтернативната история, която никога не стана реалност. През реалната 2010 година ние все още нямаме бази на Луната. Няма полети до Марс, а какво ли остава за полети до луните на Юпитер...

През 2010 година пилотираната космонавтика премина през един особен период на преход. Става въпрос за американската космонавтика. Другите две страни, които са добили способност да изпращат хора в Космоса – Русия и Китай, не ни изненадаха през изминалата 2010 година. Русия продължи да изпраща полезен товар и екипаж до „Международната космическа станция” безпрепятствено. Наистина, имаше проблеми със скачването на един от товарните кораби „Прогрес”, но пречките бяха преодоляни благополучно. Русия най-накрая успя да цифровизира и модернизира поостарелите си космически кораби „Союз” и тази година излетя първият модерен „Союз” – „Союз ТМА-01М”. Изстрелването бе осъществено на 7 октомври, а на борда бяха космонавтите на Русия Олег Скрипочка и Александр Калери и астронавт на НАСА Скот Кели. „Союз ТМА-01М”, който все още е в орбита, е оборудван с нов компютър „ТсВМ-101” и авиониките на кораба са цифрови.

Китай нямаше пилотирано изстрелване през изминалата 2010 година, обаче това не означава, че пилотираната космонавтика на страната е замряла. Може да се каже, че в Китай това е затишие пред буря. През 2010 година Китай финализира първата си малка 8.5 тонна орбитална космическа станция „Тиангонг 1” (превеждана още на български и като „Тянгун 1”). През това лято китайските инженери извършиха тестове на електронните компоненти на станцията си и се счита че изстрелването й ще е през 2011 година. Така Китай няма да се присъедини към „Международната космическа станция”, но ще има своя собствена станция. В общи линии изненади в Китай не се очакват. Страната има планова икономика и космическата дейност, както тази, която е известна на хората, така и тази, която е секретна, е планирана за години напред.

Не така обаче стоят нещата в американската космонавтика. През изминалата 2010 година тя премина през един от най-тежките си периоди. За да можем да очертаем всички събития, аз ще разделя статията на три части с три подзаглавия – първото – за „Международната космическа станция”, второто за края на „Съзвездие” и третото – за комерсиализацията на космонавтика.

„Международната космическа станция” – вече завършена

На снимката - астронавтът на НАСА Трейси Дайсън пред огромния панорамен прозорец на модула "Купола". Photo credit : NASA

Независимо че НАСА отложи две от мисиите на космическата си совалка за 2011 година, ние можем да считаме „Международната космическа станция” за практически завършена. Всички основни модули са вече добавени. Разбира се, не включваме в тази статистика модифицирания модул „Леонардо”, който доскоро пътуваше до станцията временно, а пък НАСА планира с един от последните полети да направи „Леонардо” постоянна добавка за орбиталния комплекс. Не включваме в статистиката и руските модули, които биха могли да бъдат добавени по-късно през следващото десетилетие.

Основните модули на „Международната космическа станция” са вече добавени. През 2010 година бяха изстреляни последните три модула – „Спокойствие”, „Купола” и „Рассвет”. „Спокойствие” и „Купола” бяха построени от Европейската космическа агенция с помощ от НАСА. „Спокойствие” съдържа високотехнологични животоподдържащи системи за астронавтите на станцията, а „Купола” представлява куполовиден модул с прозорци, които дават възможност на посетителите на „Международната космическа станция” да съзерцават величието на планетата Земя и на звездното небе. “Рассвет” пък е модул, построен от Русия и предоставя на руските космонавти допълнително пространство за научни дейности и място за скачване на пристигащите кораби „Союз” и „Прогрес”.

С успешното привършване на „Международната космическа станция”, Русия, Европейската космическа агенция и НАСА вече очакват тя да започне да дава своя плод. Цената на станцията е изключително висока и възлиза на около 100 милиарда долара. Всички се надяват, че тези средства не са пропиляни напразно и че „Международната космическа станция” най-накрая ще започне да произвежда научни резултати, които да доведат до революция в световната наука. Дали това ще стане, не е ясно. Учените са разделени на две групи – оптимисти, които смятат, че изследването на адаптацията на живите организми в космоса ще даде ключа към справянето на човечеството с редица заболявания, и песимисти, които смятат, че изследванията на микрогравитацията са незначителни за световната наука и е безсмислено да се надяваме на пробив.

Коя от двете групи е на правилното мнение, не е ясно. Засега обаче е ясно, че космическите агенции са придобили своята отдавна мечтана космическа станция и експериментите на борда вече започват! На 17 декември към станцията се скачи поредният екипаж, доставен на борда от кораба „Союз ТМА-20”. Към този екипаж е европейският астронавт Паоло Несполи, който е ръководител на мисия „Магистра”. Тази мисия е посветена на отглеждането на растения в космоса и Несполи е взел със себе си малка оранжерия. НАСА пък е кръстила американския сегмент на станцията „Национална лаборатория” и ще се отнася към него именно по този начин – като научна лаборатория.

Краят на програма „Съзвездие”

2010 година донесе край на програма „Съзвездие”, която целеше построяването на ракетите „Арес 1” и „Арес 5”, полет на човек с космически кораб „Орион” в околоземна орбита до 2015 година и полет на човек до Луната до 2020 година. През 2009 година панел, назначен от Барак Обама, установи, че програма „Съзвездие” е в пълен безпорядък и с този мижав бюджет на НАСА и недостатъците на ракетата „Арес 1” е невероятно човек да полети в космоса до 2017-2019 година, а пък за кацане на Луната изобщо не говорим. Ако програмата на НАСА бе продължила по програма „Съзвездие”, човек щеше да се завърне на Луната най-рано през 2028 година...

Урокът от програма „Съзвездие” бе ясен – НАСА не е в състояние да построи нов космически кораб. През последните 20 години американската космическа агенция се провали по всички параграфи в опитите си да направи кораб, който да замени остарялата космическа совалка. Очевидно космонавтика в САЩ не може да се прави по традиционния начин – назначаване на програма от правителството и сключване на договори с частните компании в последствие. Този метод крие недостатъци и винаги ще крие, защото на всеки няколко години идва нов президент, нова администрация и всеки нов президент ще спре или отложи програмата на предходния президент, за да си наложи неговата. В този ред на мисли Китай е в много по-добро състояние, защото не си сменя космическите програми като носни кърпи всеки четири-пет години.

В условие на демократично общество има само един начин да се спаси космонавтиката – частни предприемачи да поемат инициативата и да строят космически кораби по собствените си планове, а не да чакат правителството да сключи договор с тях.

И в този ред на мисли компания СпейсЕкс успя там, където НАСА се провали.

Полетът на новата частна ракета „Фалкън 9” и новия частен космически кораб „Драгън” – полет под лупа

Компания СпейсЕкс е много интересен случай на пазара на новоформиралата се частна космонавтика. Основана през 2002 година, работещите през 2005 година се били около 160 души. През 2008 година работещите са били около 500, а през 2010 година те надхвърлят 1000.

Сравнете тази цифра със работещите в НАСА. Трудно ми е да намеря точната цифра – според някои сайтове в НАСА работят 18 000 души, според други – 23 000, според трети, ако включим към тях всичките хора от всички фирми, които са сключили договори с НАСА, работниците излизат на над 100 000.

И все пак СпейсЕкс бе компанията, която до 2010 година успя да построи голяма ракета „Фалкън 9” и космически кораб „Драгън”, който тази година полетя успешно и е готов да доставя полезен товар и хора на „Международната космическа станция”. На практика наяве излезе... истината. Че НАСА е огромна и тромава бюрократична организация, която просто не може да тласка космонавтиката напред към развитие. Създадени са много работни места, но тези работни места са тук, на Земята, а резултатите в областта на пилотираната космонавтика през последната година са практически нулеви. Да, нулеви. Защо от 2004 година насам, шест години след катастрофата на совалката „Колумбия”, НАСА не завърши ракетата „Арес 1” и защо не  изстреля кораб  в космоса с тази ракета? Защо през същия този период СпейсЕкс построи ракета и изстреля пълнофункционален космически кораб? Отговорът е ясен: НАСА е нищо повече от фабрика за работни места. СпейсЕкс не е подвластен на бюрократичните спънки в НАСА.

Това, че частните предприемачи са бъдещето на космонавтиката, се знаеше. И Обама го знаеше и реши правилния път за НАСА: парите, които агенцията получава за пилотирана космонавтика, трябва да се използват за подпомагането на частни фирми. Обама сбърка единствено в това, че остави пилотираната космонавтика без път и без цел, но това бе коригирано от Конгреса, който реши, че до 2016 година останалите средства трябва да се използват за строежа на нова, тежкотоварна ракета.

Истината е, че новият план срещна много противници, дори и от моя страна. Защото частната космонавтика тепърва има да се доказва. Може да се каже, че когато СпейсЕкс изстрелваше ракетата „Фалкън 9” за пръв път през това лято, този полет се следеше под лупа. Трябва да се знае, че историята показва, че голяма част от първоначалните стартове на всяка една ракета завършват с провал. Но СпейсЕкс и нейният основател Елон Мъск бяха подложени на нечувано напрежение – те знаеха, че ракетата им може да не успее, защото колкото и да са се трудили, реалният полет е реален полет, а компютърните симулации са си компютърни симулации. Ако ракетата им не беше успяла, всички щяха да нападнат тях, Барак Обама и привържениците на частната космонавтика.

Но „Фалкън 9” успя. Не стига че успя, но през този месец декември СпейсЕкс проведе втори, повторен полет – на функционална ракета с функционален кораб „Драгон” в безпилотен режим. Ракетата излетя, изведе кораба в орбита, корабът направи две обиколки на Земята и се приводни успешно в океана, както навремето са се приводнявали корабите „Аполо”.

Наистина, СпейсЕкс успя там, където НАСА се провали. Събитията през 2010 година бяха изключително вълнуващи, но благодарение на една частна компания ние знаем, че пилотираната космонавтика все още има голямо бъдеще.

http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/


http://www.cosmos.1.bg/portal/index.php?option=com_content&view=article&id=1106%3A2010-&catid=19%3A2008-12-21-14-12-24&Itemid=53