Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.11.2006 01:10 - История за едно убийство в Москва
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 1919 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 23.11.2006 01:11


История за едно убийство в Москва

image

От Ан Ейпълбаум, Washington Post


Тя не беше харизматична, не пълнеше залите с лекциите си, нито бе много добра в предаванията на живо. Въпреки това по времето на своето убийство в Москва Ана Политковская беше на върха на своето влияние. Една от най-известните журналистки в Русия и една от най-добре познатите руски журналисти в света. Тя беше доказателство, че няма нищо по-силно от написаната дума.  

Темата на статиите на Политковская беше самата Русия и в частност това, което тя наричаше руската “мръсна война” в Чечня. Дълго след като екипите на международната преса изоставиха Чечня – там беше прекалено опасно за нас, прекалено сложно, прекалено неясно – тя продължаваше да разказва вълнуващи чеченски истории: руски генерал, който успява да спаси 89 стари хора под руините на Грозни, но не получава медал, или чеченски ученик, който страда от болести, причинени от мъчения, но не получава никаква помощ. Запазена марка на нейните книги и статии е описанието на това как тя се опитва и никога не успява да накара враждебните и уклончиви руски власти да признаят своите грешки. В същото време тя не търпеше и фанатичната група отцепници в чеченското движение за независимост.  

През годините Политковская спечели редица международни награди. У дома тя бе заплашвана, арестувана и веднъж почти отровена от същите руски власти, които отказваха да отговарят въпросите й. Единственото признание на нейния статус от властите бе през 2002 година, когато бе помолена да преговаря с чеченски бунтовници, щурмували един московски театър. Властите поискаха от нея да помогне заложниците да бъдат освободени. Тя не можа да ги опази живи и сега също е мъртва.  

Политковская не е първият руски журналист убит при неясни обстоятелства от 2000 година, когато президентът Путин дойде на власт. Сред най-мрачните престъпления – всички, разбира се, неразкрити – бяха убийствата на двама провинциални журналисти от град Тоглиати, причината за смъртта им вероятно бе, че правиха разследване за местната мафия; убит бе и Пол Хлебников, американският редактор на руското издание на Форбс, причината вероятно бе, че знае прекалено много за руските олигарси; убит бе и репортер от една телевизия в Мурманск, който бе критичен към местните политици.  

Въпреки това убийството на Политковская е по-различно. При нея не може да има опити за замаскиране на престъплението като опит за кражба или инцидент. Нейният убиец не просто я застреля посред бял ден, той остави тялото й в асансьора на блока, в който живее, заедно с оръжието, което е използвал – нещо изключително арогантно. Убийството й не може да бъде лесно приписано и на отдалечени провинциални власти или на криминалната мафия: един местен бизнесмен няма мотивация да я убива, но висши служители от армията, полицията и дори Кремъл имат. Докато обикновените крадци се опитват да прикриват следите след себе си, извършителите на убийството на Политковская, както при редица други убийства в Русия, не изглежда да имат страх от закона.

Разбира се, ако съдбата на това убийство се окаже подобна на съдбата на повечето политически или мафиотски убийства в Русия, заподозреният никога няма да бъде открит и никой няма да бъде изправен пред съда. Дори и някой да бъде изправен пред съда, желаният резултат вече ще е постигнат. Както руската и източно-европейската история показват, не винаги е необходимо да убиваш много хора, за да уплашиш останалите. Няколко добре подбрани убийства, на точното време и място, са обикновено достатъчни. От ареста на петролния магнат Курдоковски през 2003 година, няма други руски олигарси, които да демонстрират политическа независимост. След убийството на Политковская трудно можем да си представим руски журналисти да тръгнат по стъпките й в Грозни.

Вече има паника: няколко часа след новината за смъртта на Политковская един притеснен приятел ми изпрати линк към зловещ руски сайт, на който бяха показани фотографии на “враговете на народа” – всички те бяха руски журналисти и защитници на човешките права, някои от тях добре познати. Над снимките имаше рождена дата и празно място, където би трябвало да бъде поставена датата на смъртта им. Този вид неща ще накарат мнозина, вероятно мнозинството руснаци, да мислят два пъти преди да критикуват Кремъл за каквото и да било.

А в момента има много за критика. С кризи в Ирак, Иран и Северна Корея, на малцина им остава време да отбележат скорошната ескалация на политическият диспут между Русия и Грузия или да осмислят политическите последици от растящата европейска зависимост от руския газ или пък да се притесняват от второстепенни проблеми като ограничаването на свободата на словото и пресата в Русия. Критиците на статиите на Ана Политковская се оплакваха, понякога, че мрачността в нейните прогнози е прекалена: тя беше от онези журналисти, които виждаха катастрофа във всяка история. И все пак за мен е трудно да пиша статия за нейното убийство, без тази статия да звучи като нейните. Този текст прилича прекалено на история, която тя би написала сама.  

 Превод: Цончо Цончев


Форуми Media Times Review
Автор:     Димитър Димитров
Дата:     07.11.2006, 18:23:01
Текст:     Русия е била, е и ще бъде страна, която не познава свободата. Според мен основната причина за това е изразена още от Лев Толстой - пропастта между интелигенцията и народа. Те просто говорят на различни езици. Свободата е нужна единствено на интелектуалците - те бяха дисидентите в СССР, те са дисиденти и срещу неокомунистическия, авторитарен режим на Путин. Но гласът им си остава глас в пустиня. Те биха могли да привлекат много по-голямо внимание на Запад отколкото в собствената си страна. Примерите за това са безброй, но е достатъчно да се споменат само Пастернак и Солженицин. Така че убийството на Политковская ще си остане неразкрито защото никой не печели от разкриването му


Тагове:   москва,


Гласувай:
0



1. анонимен - Хубава статия...
25.11.2006 04:35
Хубава статия, трябваше да бъде споменат източника, от който е препечатана: www.mediatimesreview.com Media Times Review e едно от най-качествените български списания, там могат да бъдат открити невероятни текстове не само за Русия...
цитирай
2. meto76 - автора на блога
25.11.2006 21:20
http://www.mediatimesreview.com/index.php - Този сайт наистина е уникален.Текстовете са задълбочени и проницателни.Препоръчвам го на всеки, който се интересува от политика.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 14580240
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9761
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031