Постинг
23.11.2006 12:35 -
Милтън Фридман – неуморният борец за свободен пазар Професорът, за когото се твърди, че никога не е загубил дебат
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 1498 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 23.11.2006 12:38
Прочетен: 1498 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 23.11.2006 12:38
Милтън Фридман – неуморният борец за свободен пазар
Почина професорът по икономика, който никога не е загубил дебат
На 16 ноември 2006 г. на 94-годишна възраст почина Милтън Фридман - професор по икономика и лауреат на Нобелова награда.
Защитник на свободните пазари и свободата на избора, Фридман е сред основните двигатели за преодоляване на интелектуалното наследство на кейнсианството, за превъзмогване на сляпата вяра във вездесъщата държава и за осъзнаване на вродените недостатъци на бюрократичния контрол.
Икономическата политика през последните десетилетия без съмнение е в голяма степен резултат от неговото силно влияние - влияние, на което много страни от Европа дължат бързото си развитие. Наследството на Фридман можем да усетим навсякъде около нас - от премахването на военната служба до плоския данък.
Милтън се ражда на 31 юли 1912 г. в Бруклин, Ню Йорк, в бедно семейство на имигранти от Австро-Унгария. Въпреки че доходът на семейството му е нисък и несигурен, както пише самият той в Нобеловата си автобиография: "Винаги имахме достатъчно храна, атмосферата в семейството беше топла и насърчаваща." Баща му си отива рано, поради което Фридман трябва сам да финансира висшето си образование чрез стипендия, работа като продавач, сервитьор, лятна работа.
Обучението му в университета "Рутгерс" го насочва към специализация по математика, но по-късно е привлечен от икономиката. През 1932 започва обучението си в университета "Чикаго", където се запознава с бъдещата си жена Роуз. В тази среда попада на много добри икономисти, а сред състудентите му е и Джордж Стиглър - също бъдещ лауреат на Нобелова награда.
Лицензи, монопол и лекари
През 1937 г. започва да работи в Националното бюро за икономически изследвания като асистент на друг бъдещ нобелист - Саймън Кузнец. С него работят по изследване върху доходите от свободни професии, в което доказват, че въвеждането на лицензиране на лекарите води до ограничаване навлизането в професията, намалява конкуренцията и увеличава таксите за лечение.
Въпреки съпротивата на лекарската асоциация книгата е публикувана през 1945 г. и служи както за докторска дисертация на Милтън Фридман в университета "Колумбия", така и за утвърждаването му като икономист. През 1951 г. Милтън Фридман получава медала "Джон Бейтс Кларк", който се предоставя за изключителни постижения на млади икономисти.
Няма как да не отбележим изключителната релевантност на изследването на Фридман и Кузнец за България. Не само лекарската, но и немалко други професии в страната ни са се преборили за ограничаване на навлизането и конкуренцията и устояват тази си привилегия с всички възможни средства.
Ранна кариера
Между 1941 и 1943 г. Фридман работи в Министерството на финансите на САЩ по въпросите на военновременното данъчно облагане, а между 1943 и 1945 като статистик работи в група по проблемите на дизайна на оръжия, военна тактика и металургични експерименти в университета "Колумбия". Преподава в университетите "Минесота" и "Чикаго" (където има дългогодишна кариера), след което отново се връща в Националното бюро за икономически изследвания, за да изучава връзката между парите и стопанския цикъл.
В началото на 50-те години е консултант в Париж на американска агенция, която администрира плана "Маршал". През 1953-1954 г. е гост-професор в "Кембридж", където кейнсианското течение в икономиката е в своя апогей.
Потребление и стабилни пари
Сред най-известните му научни публикации е "Теория за функцията на потребление", в която доказва, че не настоящият доход, а очакваният доход през целия живот влияе на потреблението на хората. Друг принос на Фридман е т.нар. монетаризъм - твърдението, че печатането на пари е причина за инфлация, че инфлацията не помага за борба с безработицата и че парите трябва да са стабилни.
След 60-те години едновременното проявяване на инфлация и безработица доказва теорията му и слага началото на края на господството на кейнсианските възгледи, които не могат да обяснят какво се случва. Необходимостта от стабилни пари става общоприета в икономическата наука.
Пенсионна система, данъци и армия
В своята книга "Капитализъм и свобода" и по-късната "Свободата на избора" Милтън Фридман сложи началото на дебата за приватизация на пенсионната система. Това, което в България познаваме като "втори стълб на пенсионната система", е именно частична реализация на тази идея - лични пенсионни сметки, а не държавен фонд, управляван от бюрократи.
Плоският данък - това, което допринесе за икономическото чудо в Естония и се разпространява много бързо в Централна и Източна Европа, е отново идея, предложена и защитавана от Милтън Фридман. Само за няколко години България се оказа обградена от страни, въвели плосък данък - Сърбия, Румъния, Македония, а освен тях Естония, Литва, Латвия, Словакия, Русия, Украйна, Грузия. Българската данъчна политика също върви в тази посока, макар и с бавни крачки.
Милтън Фридман винаги убедително защитава възгледа, че ниските данъци са изключително важни за икономическото развитие. Професорът, за когото се твърди, че никога не е загубил дебат, споделя, че подкрепя намалението на данъците винаги и при всякакви обстоятелства. Причината е проста - бюрокрацията харчи чужди пари за чужди хора, което е много по-неефективно от харченето на свои пари за себе си. Твърдението му "Когато едно частно предприятие фалира, то се прекратява; когато едно държавно начинание фалира, то се разширява" изобилства с потвърждения - особено в България.
Винаги голям защитник на премахването на задължителната военна служба, Милтън Фридман постига резултат - включително и чрез членството в президентската комисия за въвеждане на доброволна армия. Премахването на задължителната служба е толкова важно за професора, че той сам отива в Конгреса, за да лобира пред конгресмените.
Икономическа свобода
Милтън Фридман е интелектуалният баща на идеята за измерване на икономическата свобода - което се прави от два международни индекса - на института "Фрейзър" и на фондацията "Херитидж". Индексите доказват това, което Фридман твърди от десетилетия - страните, които са по-свободни икономически, имат по-висок икономически растеж и доходи, по-малко бедност и безработица.
Идеите за реформиране на пазара на труда и премахване на пречките пред неговото развитие са неотлъчно защитавани от Фридман. Държавното регулиране на труда и минималната заплата не защитават отделния работник - точно обратното, те пречат на икономиката да създаде достатъчно работни места, за да няма безработица.
Изучавайки държавната намеса в икономиката - обоснована със "защита на потребителите" или "защита на работниците", Фридман показва, че в стремежа си да помогне чрез интервенция на пазара държавата създава повече проблеми, отколкото решава - урок, който българските правителства и администрация все още отказват да приемат въпреки всекидневните доказателства за неговата правота.
Образование
Милтън Фридман е силен привърженик на въвеждане на ваучерна система в образованието, децентрализация на образователната система и приватизация на училищата, които да осигурят конкуренция. Той не престава да повтаря, че влошаването на качеството на образованието е пряк резултат от централизацията и бюрократизирането на системата и превръщането й от система за образование на деца в система за осигуряване работа на учителите. От това страдат най-много бедните и малцинствата - нещо, което можем да видим и в България.
По отношение на университетите той доказва, че ваучерната система би работила добре, а още по-добре би работила система, при която отпуснатият ваучер се разглежда като инвестиция (кредит) в съответния студент, която се връща от него от доходите му след завършване на университета.
Съвети за правителства
Фридман е съветник на кандидата за президент Бари Голдуотър, президента Никсън и президента Рейгън, негови последователи са Маргарет Тачър и успешните реформатори в Източна Европа. Той съветва военното правителство в Чили, за което е критикуван, както и комунистическото правителство на Китай, за което никой не го критикува, въпреки че и двете са еднакво недемократични. Така или иначе и Чили, и Китай се определят като икономическо чудо - което се дължи и на работата на Фридман.
Наркотици
Всеизвестно е твърдението на Милтън Фридман, че забраната на наркотиците създава много сериозни проблеми - мафия, корупция, убийства, нарковойни, затваряне на наркоманите в затвора, ограничаване на свободата. Промяната на политиката към наркотиците за избягване на тези сериозни проблеми остава за неговите наследници.
Наградата "Милтън Фридман"
Преди няколко години институтът "Като" във Вашингтон учреди награда на името на Фридман, която се връчва за насърчаване на свободата. Първите й носители са английският икономист Петер Бауер, известният Хернандо де Сото и бившият премиер на Естония Март Лаар. Работейки всеотдайно за каузата на свободата, Милтън Фридман насърчи достатъчно последователи, които продължават достойно делото му. Той остави и голяма колекция от добри книги, известните му телевизионни серии, както и множество публикации в научни издания. Светът загуби голям защитник на свободата, наследството му обаче е живо навсякъде около нас.
Георги Ангелов е старши икономист в институт "Отворено общество"
Н
 |
| Милтън Фридман [Reuters] |
Защитник на свободните пазари и свободата на избора, Фридман е сред основните двигатели за преодоляване на интелектуалното наследство на кейнсианството, за превъзмогване на сляпата вяра във вездесъщата държава и за осъзнаване на вродените недостатъци на бюрократичния контрол.
Икономическата политика през последните десетилетия без съмнение е в голяма степен резултат от неговото силно влияние - влияние, на което много страни от Европа дължат бързото си развитие. Наследството на Фридман можем да усетим навсякъде около нас - от премахването на военната служба до плоския данък.
Милтън се ражда на 31 юли 1912 г. в Бруклин, Ню Йорк, в бедно семейство на имигранти от Австро-Унгария. Въпреки че доходът на семейството му е нисък и несигурен, както пише самият той в Нобеловата си автобиография: "Винаги имахме достатъчно храна, атмосферата в семейството беше топла и насърчаваща." Баща му си отива рано, поради което Фридман трябва сам да финансира висшето си образование чрез стипендия, работа като продавач, сервитьор, лятна работа.
Обучението му в университета "Рутгерс" го насочва към специализация по математика, но по-късно е привлечен от икономиката. През 1932 започва обучението си в университета "Чикаго", където се запознава с бъдещата си жена Роуз. В тази среда попада на много добри икономисти, а сред състудентите му е и Джордж Стиглър - също бъдещ лауреат на Нобелова награда.
Лицензи, монопол и лекари
През 1937 г. започва да работи в Националното бюро за икономически изследвания като асистент на друг бъдещ нобелист - Саймън Кузнец. С него работят по изследване върху доходите от свободни професии, в което доказват, че въвеждането на лицензиране на лекарите води до ограничаване навлизането в професията, намалява конкуренцията и увеличава таксите за лечение.
Въпреки съпротивата на лекарската асоциация книгата е публикувана през 1945 г. и служи както за докторска дисертация на Милтън Фридман в университета "Колумбия", така и за утвърждаването му като икономист. През 1951 г. Милтън Фридман получава медала "Джон Бейтс Кларк", който се предоставя за изключителни постижения на млади икономисти.
Няма как да не отбележим изключителната релевантност на изследването на Фридман и Кузнец за България. Не само лекарската, но и немалко други професии в страната ни са се преборили за ограничаване на навлизането и конкуренцията и устояват тази си привилегия с всички възможни средства.
Ранна кариера
Между 1941 и 1943 г. Фридман работи в Министерството на финансите на САЩ по въпросите на военновременното данъчно облагане, а между 1943 и 1945 като статистик работи в група по проблемите на дизайна на оръжия, военна тактика и металургични експерименти в университета "Колумбия". Преподава в университетите "Минесота" и "Чикаго" (където има дългогодишна кариера), след което отново се връща в Националното бюро за икономически изследвания, за да изучава връзката между парите и стопанския цикъл.
В началото на 50-те години е консултант в Париж на американска агенция, която администрира плана "Маршал". През 1953-1954 г. е гост-професор в "Кембридж", където кейнсианското течение в икономиката е в своя апогей.
Потребление и стабилни пари
Сред най-известните му научни публикации е "Теория за функцията на потребление", в която доказва, че не настоящият доход, а очакваният доход през целия живот влияе на потреблението на хората. Друг принос на Фридман е т.нар. монетаризъм - твърдението, че печатането на пари е причина за инфлация, че инфлацията не помага за борба с безработицата и че парите трябва да са стабилни.
След 60-те години едновременното проявяване на инфлация и безработица доказва теорията му и слага началото на края на господството на кейнсианските възгледи, които не могат да обяснят какво се случва. Необходимостта от стабилни пари става общоприета в икономическата наука.
Пенсионна система, данъци и армия
В своята книга "Капитализъм и свобода" и по-късната "Свободата на избора" Милтън Фридман сложи началото на дебата за приватизация на пенсионната система. Това, което в България познаваме като "втори стълб на пенсионната система", е именно частична реализация на тази идея - лични пенсионни сметки, а не държавен фонд, управляван от бюрократи.
Плоският данък - това, което допринесе за икономическото чудо в Естония и се разпространява много бързо в Централна и Източна Европа, е отново идея, предложена и защитавана от Милтън Фридман. Само за няколко години България се оказа обградена от страни, въвели плосък данък - Сърбия, Румъния, Македония, а освен тях Естония, Литва, Латвия, Словакия, Русия, Украйна, Грузия. Българската данъчна политика също върви в тази посока, макар и с бавни крачки.
Милтън Фридман винаги убедително защитава възгледа, че ниските данъци са изключително важни за икономическото развитие. Професорът, за когото се твърди, че никога не е загубил дебат, споделя, че подкрепя намалението на данъците винаги и при всякакви обстоятелства. Причината е проста - бюрокрацията харчи чужди пари за чужди хора, което е много по-неефективно от харченето на свои пари за себе си. Твърдението му "Когато едно частно предприятие фалира, то се прекратява; когато едно държавно начинание фалира, то се разширява" изобилства с потвърждения - особено в България.
Винаги голям защитник на премахването на задължителната военна служба, Милтън Фридман постига резултат - включително и чрез членството в президентската комисия за въвеждане на доброволна армия. Премахването на задължителната служба е толкова важно за професора, че той сам отива в Конгреса, за да лобира пред конгресмените.
Икономическа свобода
Милтън Фридман е интелектуалният баща на идеята за измерване на икономическата свобода - което се прави от два международни индекса - на института "Фрейзър" и на фондацията "Херитидж". Индексите доказват това, което Фридман твърди от десетилетия - страните, които са по-свободни икономически, имат по-висок икономически растеж и доходи, по-малко бедност и безработица.
Идеите за реформиране на пазара на труда и премахване на пречките пред неговото развитие са неотлъчно защитавани от Фридман. Държавното регулиране на труда и минималната заплата не защитават отделния работник - точно обратното, те пречат на икономиката да създаде достатъчно работни места, за да няма безработица.
Изучавайки държавната намеса в икономиката - обоснована със "защита на потребителите" или "защита на работниците", Фридман показва, че в стремежа си да помогне чрез интервенция на пазара държавата създава повече проблеми, отколкото решава - урок, който българските правителства и администрация все още отказват да приемат въпреки всекидневните доказателства за неговата правота.
Образование
Милтън Фридман е силен привърженик на въвеждане на ваучерна система в образованието, децентрализация на образователната система и приватизация на училищата, които да осигурят конкуренция. Той не престава да повтаря, че влошаването на качеството на образованието е пряк резултат от централизацията и бюрократизирането на системата и превръщането й от система за образование на деца в система за осигуряване работа на учителите. От това страдат най-много бедните и малцинствата - нещо, което можем да видим и в България.
По отношение на университетите той доказва, че ваучерната система би работила добре, а още по-добре би работила система, при която отпуснатият ваучер се разглежда като инвестиция (кредит) в съответния студент, която се връща от него от доходите му след завършване на университета.
Съвети за правителства
Фридман е съветник на кандидата за президент Бари Голдуотър, президента Никсън и президента Рейгън, негови последователи са Маргарет Тачър и успешните реформатори в Източна Европа. Той съветва военното правителство в Чили, за което е критикуван, както и комунистическото правителство на Китай, за което никой не го критикува, въпреки че и двете са еднакво недемократични. Така или иначе и Чили, и Китай се определят като икономическо чудо - което се дължи и на работата на Фридман.
Наркотици
Всеизвестно е твърдението на Милтън Фридман, че забраната на наркотиците създава много сериозни проблеми - мафия, корупция, убийства, нарковойни, затваряне на наркоманите в затвора, ограничаване на свободата. Промяната на политиката към наркотиците за избягване на тези сериозни проблеми остава за неговите наследници.
Наградата "Милтън Фридман"
Преди няколко години институтът "Като" във Вашингтон учреди награда на името на Фридман, която се връчва за насърчаване на свободата. Първите й носители са английският икономист Петер Бауер, известният Хернандо де Сото и бившият премиер на Естония Март Лаар. Работейки всеотдайно за каузата на свободата, Милтън Фридман насърчи достатъчно последователи, които продължават достойно делото му. Той остави и голяма колекция от добри книги, известните му телевизионни серии, както и множество публикации в научни издания. Светът загуби голям защитник на свободата, наследството му обаче е живо навсякъде около нас.
Георги Ангелов е старши икономист в институт "Отворено общество"
Алтернативният бюджет на Георги Ангелов и Института за пазарна икономика можете да видите на http://www.capital.bg/getatt.php?filename=o_294812.pdf
Арнолд Шварценегер за Милтън Фридман
http://www.youtube.com/watch?v=ABF1uW6wOyg&eurl=
Грег Манкю за Фридман
http://gregmankiw.blogspot.com/2006/11/milton-friedman.html
статия за Фридман в Ню Йорк Таймс
http://www.nytimes.com/2006/11/16/business/17friedmancnd.html?_r=1&hp&ex=1163739600&en=b22d188423a336e8&ei=5094&partner=homepage&oref=slogin
Уолстрийт джърнъл - статия за Фридман
http://www.opinionjournal.com/editorial/feature.html?id=110009268
Уолстрийт джърнъл - колекция извадки от текстове на Фридман
http://www.opinionjournal.com/extra/?id=110009267
Ахмадинеджад поиска дебат с Обама
Мексиканският президент: Готови сме за д...
''Тайм'' взриви дебат с шокираща снимка ...
Мексиканският президент: Готови сме за д...
''Тайм'' взриви дебат с шокираща снимка ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
