Депутати в Техеран искат отстраняване на президента Ахмадинеджад

Върви ли президентът на Иран Махмуд Ахмадинеджад по пътя на бившия иракски диктатор Саддам Хюсеин? Иска ли той с неговата държава да се случи това, което Ирак преживява сега? Дали Ахмадинеджад наистина вярва, че Джордж Буш се страхува да не повтори грешката си с Ирак, или войната ще е неговият отговор на провала в Ирак?

Бившият президент на Иран Равсанджани вече предупреди наследника си Неджад да не предизвиква Буш, защото той сега е като "ранен тигър". Въпреки всичко Иран продължава да потвърждава позициите си, отказвайки исканията на международната общност за прекратяване на обогатяването на уран, въпреки изкушенията, предложени от Запада. Иранският външен министър Минушахар Мутаки нарече това искане "незаконно и основаващо се върху грешна политическа стратегия". Той добави: "Европейците ни дадоха списък с обещани предложения, икономически и технически помощи за изграждането на атомни централи срещу спиране от наша страна на обогатяването на уран. Това е незаконно и няма да го приемем никога."

Американците засилиха военното си присъствие в Залива, започнаха открито да говорят за поставянето на защитен ракетен щит в Чехия, Полша и Кавказ, твърдейки, че той е насочен не към Русия, а към Иран.

Световната кампания, която САЩ ръководи срещу Техеран, тече успоредно с американски дългосрочен план за спиране на чуждите инвестиции в петрола и природния газ в Иран. Според вестник "Лос Анжелис таймс" Америка цели удар срещу този сектор, защото той е сърцето на икономиката на страната. В същото време делегации от министерството на финансите на САЩ обикалят европейските държави, за да ги убедят да прекратят участието си в бизнес проектите на Иран и да предупредят световните финансови институции, че не желаят съвместната им дейност с ирански банки, която трябва да бъде прекратена незабавно.
В доклад на център "Хенри Стимсън" се посочва, че тази стратегия намира голям успех, тъй като много банки в Германия, Швейцария и Великобритания са прекратили всякакви операции с Иран. Неназован западен дипломат съобщи пред Ройтерс, че икономическата карта е ефектно средство в натиска срещу Иран, която според него ще доведе до спирането на иранското нашествие към ядрената бомба. Дипломатът твърди, че иранската икономика прилича на "сламена колиба", тъй като въпреки увеличаването на цените на петрола с повече от 50 на сто между 2003 и 2006 година, се забелязва спад в производството с 30 на сто в сравнение със 70-те години на миналия век.

В анализ на America Enterprise Institute се твърди, че засилването на икономическата блокада срещу Иран и замразяването на авоарите на страната в чужбина би ограничило възможностите за постигане на успех в ядрената програма. В документа се забелязва, че сигналите, идващи от иранска страна, свидетелстват за дълбока криза в управлението на режима на аятоласите.

Комисията по външна политика и отбрана в парламента на Иран призннава в таен доклад, че санкциите, наложени от Съвета за сигурност, вредят на икономическата стабилност на страната и ще забавят вътрешните инвестиции по начин, който ще принуди държавата да преразгледа приоритетите си и да пренасочи голяма част от приходите си за продоволствия на населението, за да се избегне евентуална бъдеща дестабилизация.

Този доклад твърди, че иранското правителство харчи между 3 и 4 милиарда долара годишно, за да купува от чужбина петролни продукти, тъй като страната няма капацитет да преработва собствения си. Рафинериите в страната преработват само 60 на сто от необходимия за нуждите на населението.

Английското списание "Ню Стейтсмън" съобщи в броя си от 19 февруари тази година, че американски военни операции срещу Иран могат да започнат всеки момент и че вече има повече от 10 хиляди набелязани цели, които могат да бъдат атакувани в евентуална бомбардировка. Самолетите ще излитат от американска военна база, тъй като Буш желае да ликвидира икономическите и политическите ирански възможности. Според списанието неограниченият бюджет, определен за военни технологии, от миналата година позволява внедряването на т.нар. умни бомби, които по едно и също време могат да поразяват до 300 цели едновременно, като максималното им отклонение е един метър.

Някои анализатори считат, че войната срещу Иран вече е започнала на територията на Ирак с арестуването в Арбил, Кюрдистан, на петима ирански граждани, които по-късно се оказаха офицери в иранската национална гвардия. В тях бяха открити карти, документи и електронни носители, доказващи директната намеса на Иран във въоръжения бунт в Ирак. Вашингтон от няколко седмици отправя директни обвинения срещу Иран, че той въоръжава ислямистки шиитски и сунитски организации с ракети и бомби, способни да проникнат в американските танкове и да ги поразят за секунди. В резултат на това оръжие бяха убити 170 американски войници, а ранени - повече от 800. В този контекст, американската армия в Багдад започва широкомащабни арести на проирански групи и въоръжени милиции, като задържаха над 800 главатари, които признаха, че са финансирани директно от различни служби в Иран.

Американски експерти по сигурността твърдят, че Ирак вече е полигон на иранско-американски сблъсък. Уали Насър, експерт по близкоизточни проблеми във висшата военноморска академия на САЩ, забелязва нарастване на напрежението в голяма степен между двете държави, които могат да навредят на Ирак.

Кристофър Дубилаг счита, че, въпреки че аятолах Хаменей е непредвидим политик и притежава твърди позиции, под неговото управление Иран провежда по-гъвкава външна политика. Затова аятолахът започна да показва своето неодобрение за курса, поведен от президента Ахмадинеджад. Хаменей даде зелена светлина на група депутати, които да отправят критики към икономическата политика на президента. Сто и петдесет от членовете на парламента подписаха декларация, в която обвиняват президента за високата инфлация в държавата и големия процент безработица.

Прагматиците в иранското ръководство считат, че провокационната риторика на Ахмадинеджад подкопава всяка възможност за постигане на споразумение с международната общност по отношение на ядрената програма на Иран. Те поискаха откриването на процедура за отстраняването му от президентския пост, но, разбира се, последната дума за това ще има Хаменей, който не е изключено да предприеме такава стъпка, защото той вече е получил такова искане от едрия капитал в страната.

Медиите в Техеран започнаха да съобщават за очаквани радикални промени, без да се фокусират на подробностите. Санкциите, наложени от Съвета за сигурност преди три месеца, и тези, които се очаква да бъдат добавени след няколко дни, ще окажат влияние вътре в страната и върху самия президент, който вече се сблъска явно с нарастващата роля на Равсанджани, който се отличава с по-голяма гъвкавост по отношение на диалога с американците.
Следващите дни ще станем свидетели на радикални промени в отношенията между Иран и САЩ, след като Вашингтон се съгласи да участва в международната конференция относно Ирак. Иран също обяви, че ще присъства там, макар че американците съобщиха, че техните представители няма да се срещнат официално там. Повечето анализатори обаче прогнозират промяна в позициите на Иран спрямо американското присъствие в Ирак, която ще позволи тайни срещи по време на форума.

Сблъсъкът между САЩ и Техеран според анализаторите е неизбежен, тъй като Иран вече навреди достатъчно на американската стратегия за демократизация на Близкия изток. Иранците успяха да подкопаят американските усилия за изграждането на демократичен Ирак и нанесоха дълбоки поражения на проамериканското правителство в Ливан чрез покровителстваната от тях терористична групировка Хизбула. Досега Техеран успя да развали всички опити за уреждане на конфликта между Израел и Палестина чрез финансова и политическа подкрепа на правителството на Исмаил Хания, което доведе до втвърдяване на позициите на екстремистките палестински организации.

Главнокомандващият войските на САЩ в Ирак твърди, че регионът никога не е бил на такова ниво на напрежение и е пълен с предпоставки за избухване на нова война. Той допълва, че режимът в Техеран представлява по-голяма заплаха от терористичната организация "Ал Кайда". Самият американски президент твърди, че шиитите екстремисти представляват не по-малка заплаха от сунитите.

Освен това повече либерални арабски политици не виждат решение на проблемите, които обхващат Близкия изток в момента, освен премахването на религиозната върхушка в Иран и установяването на демократично управление в страната.

В същото време генерал Рахим Сафауи, който притежава най-високия военен чин в иранската армия, предупреди, че тя не е в състояние да гарантира сигурността на страната. Той призна в реч миналата седмица, че Иран е уязвим, тъй като въздушните сили и противовъздушната отбрана са в технически слабо състояние и не могат да попречат на врага да навлезе във въздушното пространство на страната. Сафауи твърди, че неговите сили не могат да защитят морските и сухопътните граници, чиято дължина е 8000 километра. 


http://www.epochtimes-bg.com/2007-01/2007-03-07_09.html



http://www.segabg.com/online/article.asp?work=print&issueid=2573§ionid=5&id=0001501

http://www.debati.net/predstoqshto/nato.php

http://www.debati.net/home.php


http://pishtov.blogspot.com/2007/01/blog-post_14.html