ЕС на 50 години: Оттук накъде
19 Март 2007

На 25 март 1957 г. шест страни подписват Римския договор

Най-голямото падение на ЕС отдавна е известно, това е зейналата пропаст между самия съюз като проект на интеграцията и общите институции и неговите граждани, пише в анализ на предстоящата 50-годишнина на ЕС британското списание “Икономист”.

Никой не може да претендира, че когато френските и холандските гласоподаватели се обявиха против евроконституцията през 2005 година, те са имали предвид нещо конкретно в нейния текст, нито че са използвали просто една добра възможност да дадат добър урок на своите правителства. Изглежда много по-вероятно те да се изразили своето раздразнение към европейския проект и неговата отдалеченост.

В някои страни това усещане и много по-подчертано, отколко в други. В момента обаче то изглежда силно навсякъде.

Традиционният отговор на правителствата бе да игнорират тези настроения. Европа винаги е била елитарен проект и според някои аргументи тя трябва да остане такъв. Френските гласоподаватели сигурно щяха да отхвърлят създаването на Европейската общност за въглища и стомана през 1951 г., а германците, ако им бе дадено правото на глас, най-вероятно щяха да поставят вето върху отказа от германската марка в полза на еврото.

Игнорирането на гледните точки на хората обаче вече не е възможно. Зам.-председателят на Еврокомисията Маргот Валстрьом винаги използва думата “клуб”, когато описва елитарната институцията, която представлява. Политиците в тези дни трябва да са по-отворени към гражданите. Поради тези и други причини все повече европейци прекарват времето си да критикуват институциите в Брюксел, отколкото да благоговеят пред европейската мечта. Медиите също стават все по-критични към ЕС. Сред увеличаването на референдумите в страните членки техните граждани трябва бързо да бъдат приобщени към преследването на европейската кауза, пише “Икономист”.

През последните 15 години поне една дузина рефендуми са се състояли по европейски въпрос и половината от тях са били загубени. Като цяло подкрепата за ЕС леко се увеличава в страните, но си остава едно на ниско равнище. Това оставя три възможни опции.

Обичай ме

Първата опция, според “Ккономист”, е да се покаже на гражданите на ЕС, че съюзът работи. Председателят на Европейската комисия г-н Барозу е запленен от тази идея. В полето на икономиката това означава плътно придържане към Лисабонската стратегия за продължаване на реформите и либерализация на пазара. Към това могат да се добавят и въпросите около енергийните доставки и замърсяването. Това са области, в които е очевидно, че отделните страни членки трябва да си сътрудничат.

Външната политика също е област, в която гражданите на съюза вярват, че ЕС може да се справи по-добре, отколко отделните държави членки.

Концентрацията на власт обаче не винаги означава, че може да се свърши нещо повече на европейско равнище. Съществуват силни аргументи, които сочат, че някои решения трябва да бъдат оставени във властта на националните правителства, въпреки че през последните години Брюксел ги взе за себе си.

Комисията на Барозу вече обеща, че ще преразгледа и премахне част от огромния поток регулации и директиви, който се лееше от Брюксел през последните 20 години. Бе обещано, че бъдещите регулационни механизми ще бъдат придружени с много по-сериозни анализи относно това колко те ще струват на отделни страни.

Втората идея, чрез която ЕС може да бъде направен по-популярен, е да оправи т.нар. дефицит на демократичност вътре в самия съюз, според анализа на “Икономист”. Евроскептиците градят своята кауза върху липсата на прозрачност и отчетност на европейските институции, върху тяхната корумпираност и тяхната отдалеченост от гражданите. Те са забелязали, че Европейската комисия (ЕК) е отдалечена не само от държавните столици, а и не се структурира чрез избори. Близо 80 % от законодателството в държавите членки се спуска от Брюксел.

Това е съблазнителна линия за размисъл, но има дефекти. В Европа наистина има дефицит на демократичност, но е трудно да се твърди, че в основата на този проблем е на европейско ниво. В сравнение с бюрокрациите на националните правителства, брюкселската машина е определено по-прозрачна, там лесно се открива информация. Корупция сигурно съществува, както навсякъде другаде, но все пак в основната на годишния бюджет на ЕС стои разпределянето на средства между държавите членки.

ЕК се отчита не само пред националните правителства, но и пред Съвета на министрите и пред парламента. В интерес на истината трябва да се признае, че дефицитът на демокрация е много по-лесно откриваем на национално, отколкото на европейско ниво. ЕС е създание като никое друго, нито е супердържава, нито е федерален съюз, нито е междуправителствена организация. Въпреки това ЕС е по-близо до третото, тъй като националните държави имат ролята на главни актьори.

В този контекст липсата на демокрация не бе правилно разяснена на гражданите на съюза. Не бе казано, че те могат да влияят върху случващото се в Брюксел през своите национални институции. Това все още изглежда лесно, тъй като основният орган на ЕС – Съветът на министрите е съставен от представители на националните правителства.

Има много ясни примери в тази посока. Когато Дания се присъедини към Европейската икономическа общност през 1973 г., датският парламент беше загрижен да не загуби своята способност да изработва законодателство. Тогава бе създаден достатъчно овластен комитет в местния парламент, чрез който се въведе възможност министрите да се отчитат.

Този комитет събира датските министри всеки петък, за да бъде обсъден дневният ред на заседанията в Брюксел и да дава мандат за бъдещи преговори. Ако министрите поискат да се отклонят от мандата за разговори, те трябва да се обадят по телефона от Брюксел, за да получат нови инструкции от комитета за продължаване на разговорите.

Това звучи доста неудобно, но явно работи и със сигурност е дало на датчаните достатъчно чувство на убеденост и вяра в ЕС. Този орган поддържа още огромна база данни и Интернет сайт, който всички датчани биха могли да използват. Така в началото известните с евроскептицизма си датски избиратели със сигурност са станали забележимо по-спокойни относно членството на тяхната страна в ЕС през последното десетилетие, въпреки че враждебността към Брюксел расте в останалите държави.

Отдалеченият парламент

В момента Европейският парламент (ЕП) има репутацията на скъпа говорилня, която смешно щъка между Страсбург и Брюксел, което добавя още 250 милиона евро годишно към неговата издръжка, отбелязва “Икономист”.

Безспорно през последните години качеството на евродепутатите се повиши, те се научиха как работи системата на ЕС.

Европарламентът вече изигра важна роля при намирането на компромис за прокарването на евродирективата за услугите и общите правила за търговията и употребата на химикали. Неговото влияние върху ЕК също се повиши. През 1999 г. дори предизвика оставката на цялата ЕК.

Въпреки това все още има една област, в която ЕП търпи пълен провал. Това е неуспехът му да се легитимира като естествен проводник, обвързващ гражданите на съюза с европейския проект. Сигурно едва няколко европейски граждани имат обща представа кои са техните избраници в Страсбург, а още по-малко знаят какво той или тя правят по цял ден. Почти навсякъде избирателната активност на изборите за ЕП е ниска. Кампаниите се водят върху плоскостта на местните, а не на европейските проблеми.

Един отговор на този въпрос често се пробутва и като лекарство – увеличаването на властта на парламента. Дайте власт на ЕП да избира председателя на ЕК и хората ще проявят по-голям интерес към случващото се. Ще бъде лесно да се разшири това упражнение. Нека политическите групи да започнат да предлагат свои кандидати, ако получат мнозинство. Но дори и това да се направи, ще бъде трудно ЕП да получи необходимата легитимност.

Много по-здравословно решение ще е да се признае, че ЕП се е провалил в целта и бъде закрит. На негово място би могло да се създаде Европейски сенат, съставен от Европейските комитети (по датски модел) в националните парламенти. За съжаление обаче ЕС, също както и останалите международни организации, никога не премахва каквото и да е, пише “Икономист”.

Третата идея за връщане на ентусиазма на хората е да им се даде нова мечта за Европа, нещо, което някои наричат приказка. В началото приказката на ЕС е била за мир и благополучие. Сега повечето граждани на съюза, освен тези на Балканите, вярват, че тя не им помага за първото и не действа много активно по второто.

Сън и реалност

Притесненията около замърсяването на околната среда биха могли да постигнат нещо. Втората идея може да засегне много активна външна политика, което би могли да включи дори и нов напън за разширяване. Поляците и латвийците няма да бъдат единствените хора, които ще са доволни, ако Украйна стане член на съюза.

Все пак Оранжевата революция през 2004 г. отекна из целия континент. Това, което е най-необходимо, е много по-активно лидерство на европейските министър-председатели, включително пълната осведоменост на техните избиратели относно практическото значение на ЕС. И накрая – това, което всички гласоподаватели наистина искат, е икономически успех и по-голям напредък. Това показва, че икономическите реформи са наистина много належащи.

Все още обаче твърдите глави на европейците не се интересуват от сънища и лозунги. Веднъж в Германия Хелмут Шмидт заяви: “Ако имате видения, ви трябва доктор”. Подобен народ може би има нужда от малко по-различен вид окуражаване. Например, че ЕС ще бъде една група на различието, а не на еднаквостта, както и че няма нужда всички да правят своето европейско пътуване на една и съща скорост.

Това на практика вече се случва. Всички 27 държави членки участват в общ пазар, но само част от тях се радват на всички свободи.

Европа на различните скорости би могла да разреши няколко свои проблема наведнъж. За пример може да бъде взет конституционният дебат. Някои страни  искат повече интеграция от други. Това може да доведе до ярки скандали като тези, които са в малцинство ще бъдат изтикани в ъгъла и от своя страна ще заплашат, че ще наложат вето или ще подпишат без желание от страх да не бъдат изолирани. Много по-добро разрешение е тези, които не искат да се обвързват, да позволят на тези, които искат, да продължат сами напред. По този начин действа Великобритания, когато се подписваше споразумението за създаването на обща валута.

Създаването на Европа на много скорости би могло да е много добър начин да се разреши проблема с бъдещото разширяване. Новите, по-бедни членки на съюза вече бяха поканени на основата на това, че те няма да могат да участват във всички действия на ЕС и ще трябва да изтърпят дълъг преходен период. Тази идея би могла да бъде доразвита по отношение на Турция. Тя може да бъде приета в съюза не само с дълъг преходен период, но и с клауза за изключване за неопределено време от европейските правила за свободно движение и труд.

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=127048&srcpos=3




50 причини да обичаме ЕС
в. “Индипендънт”
22 Март 2007 


1. Край на войната между европейските нации.

2. Демокрацията сега процъфтява в 27 държави.

3. Някога бедни страни като Ирландия, Гърция и Португалия, сега просперират.

4. Създаването на най-големия вътрешен търговски пазар.

5. Безпрецедентни права  на европейските потребители.

6. Сътрудничество в рамките на целия континент по въпросите на емиграцията.

7. Сътрудничество по въпросите на престъпността посредством Европол.

8. Закони, които правят по-лесно за британците купуването на имот в Европа.

9. По-чисти плажове и реки в цяла Европа.

10. Гарантирана от закона платена 4-седмична отпуска годишно за работниците в Европа.

11. Няма смъртна присъда.

12. Конкуренцията между частните компании означава по-евтини телефонни разговори.

13. По-малка бюрокрация (24 000 служители в ЕС - по-малко, отколкото в ББС).

14. Французите отново ядат британско говеждо.

15. Признати и защитени бяха малцинствени езици като ирландски, уелски и каталонски.

16. Европа помага да се спаси планетата като съкращава емисиите на въглероден двуокис.

17. Обща валута от Бантри (Ирландия) до Берлин (без Великобритания обаче).

18. Забрана за пътуване из цяла Европа на тирани като зимбабвийския Роберт Мугабе.

19. ЕС отпуска два  пъти повече помощи за развиващите се страни, отколкото САЩ.

20. Строги стандарти за безопасност на колите, автобусите и самолетите.

21. Безплатна медицинска помощ за туристите.

22. Миротворци от ЕС са по всички горещи точки на света.

23. Общият европейски пазар осигури евтини полети за всички и ново процъфяване на забравени градове.

24.  Въвеждане на паспорти за домашни любимци.

25. Сега от Лондон до Париж се стига само за 2,35 часа с Евростар.

26. Перспективата за членство в ЕС принуди Турция да се модернизира.

27. Пазаруването без граници дава на потребителите по-голяма власт да влияят на пазарите.

28. Евтиното пътуване и учебни програми означава по-голямо движение на младежите в Европа.

29. Етикетите на храните са много по-ясни.

30. Няма уморителни проверки по границите (с изключение на британските).

31. Компенсации за  пътниците, засегнати от закъснения.

32. Строга забрана върху опитите със животни за козметичната индустрия.

33. По-голяма защита на европейската дива природа.

34. Фондът за регионално развитие помогна на изостаналите части във Великобритания.

35. Европейските шофьорски книжки признати на територията на целия ЕС.

36. Британците сега се чувстват много по-малко изолирани.

37. Европейските банани си останаха със същата закривена форма, въпреки опасенията на скептиците.

38. Стабилен икономически растеж - по-висок от САЩ миналата година.

39. Общият пазар докара най-добрите континентални футболисти във Великобритания.

40. Законите за човешките права защитават правата на отделните индивиди.

41. Европейският парламент извършва демократични проверки на всички закони на ЕС.

42. ЕС дава повече, не по-малко, суверенитет на отделните държави.

43. Съзряващият ЕС е порядъчен контрабаланс на мощта на САЩ и Китай.

44. Имиграцията от Европа даде тласък на британската икономика.

45. Европейците започват да говорят все повече езици - с изключение на британците.

46. Европа даде пример на Великобритания как правилно да финансира националното здравеопазване.

47. Британските ресторанти сега са по-космополитни.

48. Пълна свобода на движението на професионалистите в Европа.

49. Европа революционизира  британското отношение към храната и готвенето.

50.  Списък като този влудява евроскептиците.


http://mediapool.bg/show/?storyid=127172