Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.03.2007 12:16 - Как точно работи Федералният резерв
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 1093 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 31.07.2007 14:03


Как точно работи Федералният резерв

Всеки, който следи финансовите и икономически новини от последните няколко дни, се сблъсква с името на една институция почти постоянно – Федералният резерв на САЩ, представляващ централната банка на страната.

Въпреки че много от централните банки по света си приличат, има едно нещо, което отличава Федералния резерв, наричан накратко Фед, от много други такива финансови институции в други държави. Федералният резерв е частна банка, т.е. той не се финансира от правителството. 12-те федерални банки, които съставляват федералната система и предоставят капиталите за операциите на Фед, се притежават от частни корпорации, банки и индивидуални инвеститори.

Въпреки това обаче бордът на председателите се назначава от американския президент и Федералният резерв е длъжен периодично да докладва пред Сената.

Много хора смятат, че Федералният резерв има неограничена власт върху лихвените проценти и контролира цените на заемите както и когато сметне за необходимо. Това обаче не винаги е точно така и вижте защо.

Системата на Федералния резерв в САЩ е основана, в днешния си вид, през 1913 година под патронажа на тогавашния президент на страната Удроу Уилсон. Пол Уорбург е първия президент на Федералния резерв.

Основните функции на Фед са да контролира монетарната политика, като с това цели главно да поддържа икономиката на нива от пълна заетост,* ниска инфлация и стабилност в банковата и финансовата система на САЩ.

Системата на Федералния резерв включва следните институции:

- Председателския борд на Фед (Board of Governors) – състоящ се от седем човека;

- 12-те федерални банки;

- Отворения пазарен федерален комитет (Federal Open Market Committee – FOMC) – състоящ се от седемте членове на Председателския борд, а също и от петима души, представляващи на ротационен принцип 12-те федерални банки, като сред тях единственият постоянен представител е председателят на федералната банка в Ню Йорк;

- Много банки членове, които притежават акции от 12-те федералните банки.

Седемте членове на Борда на председателите на Фед се назначават от президента и се одобряват от Сената за един мандат за период от 14 години. Никой няма право да изкарва повече от един мандат, освен ако не е назначен по време на мандата. Според американските закони президентът на САЩ има правото да уволнява членовете на борда по „сериозни причини,“ което и дава значителна влияние на тази институция върху най-мощната световна икономика.

Основна функция на Фед е контролът над лихвените проценти. Повечето съвременни теории по икономика стипулират, че ниски лихвени проценти оказват благоприятен ефект върху икономиката, но имат и потенциал да стимулират инфлацията. Фирмите се възползват от евтините кредити и така инвестират в инфраструктура, маркетинг и др. Това има благоприятен ефект върху печалбите на компаниите, заетостта и като цяло върху БВП на страната. Ниските цени на заемите обаче могат и да предизвикват необуздан ръст на икономиката, което да отприщи инфлация. Обратното важи за високи лихвени проценти.

Членовете на Фед, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката отколкото бавния ръст (и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти), носят нарицателното „ястреби,“ (hawks), а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ (doves).

Фиксиране на основните лихвени проценти

Това е една от най-популярните и най-малко разбраните (и най-малко ефективни) функции на Фед. Федералният резерв има правото да фиксира лихвата, при която той финансира други банки (Federal Fund Rate). С други думи, когато една банка изпита краткосрочни финансови затруднения, тя може да изтегли заем от Федералния резерв на тази лихва (която за момента е 5,25 на сто).

На теория, когато Федералният резерв увеличи лихвите, при които банките теглят пари от него, това увеличение се прехвърли на останалата част от пазара и така се вдига лихвения процент. На практика обаче това не винаги е така.

Защо тази мярка не е толкова ефективна в Америка?

Защото развитата финансова структура в САЩ е богата на банки и частен капитал, които размиват част от влиянието на Фед. Повечето банки предпочитат да теглят такива краткосрочни заеми от други банки, дори и при по-висока лихва. Това е така, защото обръщане за помощ към централната банка е изключително лош PR, тъй като се интерпретира като сигнал за нестабилност и възможен фалит на финансовата институция. Теглене на заем от Фед може да предизвика сериозни счетоводни проверки на банката от страна на Фед, което е друга причина, поради която банките избягват да се обръщат към централната банка за помощ в такива ситуации. Така че независимо от основния лихвен процент, фиксиран от Фед, частните банки имат значителна свобода при „фиксирането“ на лихвените проценти в САЩ.

Логичният въпрос е защо тогава финансовите пазари следят толкова отблизо решенията за фиксиране на лихвените проценти на Фед. Защото основният лост, с който Федералният резерв контролира лихвените проценти, са отворените пазарни операции (open market operations).

Отворения пазарен федерален комитет (Federal Open Market Committee – FOMC)

Това е тялото на Фед с най-много и най-важни функции. FOMC се състои от седем председатели на борда на Фед, които са постоянни членове, и още петима представители на 12-те частни федерални банки.

FOMC отговаря за т. нар. отворени пазарни операции, при които Федералният резерв купува или продава определени финансови инструменти (най-често държавни облигации) и така контролира паричното предлагане в страната.

Например ако Фед иска да ограничи паричното предлагане, започва да продава държавни облигации, което намалява парите в циркулация (тъй като Фед ги „прибира“ от пазара). Това има и позитивен ефект върху лихвените проценти. Малкото пари в циркулация увеличават „цената“ на парите, което всъщност са лихвените проценти.

Обратното също е в сила. Тоест ако Фед започне да купува облигации (или други финансови инструменти), това инжектира пари обратно в икономиката и увеличава паричното предлагане, което намалява лихвените проценти (големият обем на парите в обращение понижава „цената“ им).

Друга функция на Фед е фиксирането нормата на минималния задължителен резерв на частните банки. Минималният задължителен резерв е процентът на депозитите, които банките не могат да дават като заеми. Например при 1 млрд. долара депозити и 10% норма на минималния задължителен резерв банката може отпусне само 900 млн. заеми. Нискофиксиран резерв увеличава парите в обращение, тъй като банките отпускат повече заеми, което и намалява и лихвените проценти в страната.

Основната функция на Федералния резерв си остава контролът на лихвените проценти в страната, но това не става с едно решение за промяна на лихвите, а е по-скоро комплексен процес, който отнема време. Нито една от функциите сама по себе си не афектира сериозно върху икономиката. Но всички заедно го правят. Именно затова изказванията на Борда на председателите на Фед и най-вече на неговия президент (в момента Бен Бернанке) са изключително важни, тъй като те дават индикация за цялостната политика и възгледи на институцията в дългосрочен план. Това показва на инвеститорите какво да очакват и каква ще бъде политиката на Фед през следващите месеци и години.

http://www.investor.bg/?id=48240
 



Тагове:   как,   резерв,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13038001
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9759
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031