Последна редакция: 20.04.2007, 16:50

Публикуване: 20.04.2007, 16:23

©

Автор: Wharton

След разпадането на Съветския съюз двете държави бяха лидери в реформата за техните региони. И в двете страни имаше компактно католическо население от около 36 милиона души. И в двете се въвеждаха реформи за свободен пазар. И след десетилетия авторитарно управление, и в двете се утвърждаваше демокрация.

Аржентина изглеждаше по-добрият случай. Демокрацията там бе далеч по-напреднала и вече започваха много на брой приватизационни програми. Поляците не тръгнаха с нито едно от тези. И след това през 2001 Аржентина изпадна в икономическа криза от която се възстановява и досега. Междувременно Полша изживя силен икономически ръст.

Професорът по мениджмънт от Уортън Джералд МакДермот, който е фокусирал изследването си върху международните институции, преди няколко години започна да чува една шега в Латинска Америка: ако искате страната ви да забогатее, присъединете се към Европейския съюз. МакДермот е започнал да се пита дали това наистина е шега, или тук има нещо повече. Той е започнал да изследва блоковете за международна търговия и политическите клубове като международни програми за развитие, сравнявайки различията в интеграцията към ЕС на бившия източен блок, въздействието на НАФТА (Североамериканското споразумение за свободна търговия) върху Мексико, и ефекта от Mercosur - договор за свободна търговия включващ Аржентина, Бразилия, Уругвай и Парагвай - върху Аржентина и Бразилия.

В работен материал назован „Режимите на международна интеграция като програми за развитие: сравнение на присъединителните процеси в ЕС и НАФТА", МакДермот и двама негови съавтори предполагат, че моделите на икономическа интеграция имат мощен ефект върху ръста в развиващите се държави.

Студията първо разглежда голям брой индикатори за икономическо развитие и управление, които доказват, че Източна Европа изпреварва Латинска Америка. По-точно, петте Централно- и Източноевропейски държави (ЦИЕ - 5) Полша, Унгария, Чешка република, Словакия и Словения - се радват на по-добро качество на икономическото развитие, включително и концентрация на високотехнологични фирми и бизнеси базирани на иновацията. „Страните от Латинска Америка са в лошо състояние, докато Източноевропейските държави, които влизат в ЕС, се справят много по-добре".

След това са анализирани характеристиките на схемите на международна икономическа интеграция във всеки регион: Европейският съюз и NAFTA.

НАФТА е в същността си търговско споразумение, насочено към либерализиране на търговията между членките му. Когато става въпрос за икономическо развитие, теорията заложена в изграждането на NAFTA приема, че либерализирането на търговията евентуално ще доведе до равенство в разпределението на благата и това ще подкрепи демокрациите. В НАФТА теорията е, че ако на разположение стоят няколко силни икономически поощрения, то частните и публичните „актьори" в по-слабо развитите страни ще направят всичко възможно за да се възползват от ситуацията.

80,000 страници регулации

Първо, икономиката на Мексико трябваше да отговори на новия търговски режим. Производителността се повиши и бяха направени сериозни крачки в износа. После в края на 1990те това спря. Анализът на икономиката на Мексико от страна на Световната банка приема, че страната не е успяла да разработи капацитет за иновации и икономиката се базира основно на производството на евтини стоки за износ.

Междувременно в Европа новите демократични държави всячески се стремяха към влизане в ЕС, а ЕС създаде стандарти за новопостъпващите, които освен отваряне на пазара, изискваха от тях развитие на нови социални и политически институции. В добавка към това, ЕС осигури финансова подкрепа на новопостъпващите, които можаха да отговорят на правилата му. Между 2007 и 2013 повечето т страните ще получат като помощ между 2% и 4% от техния БВП. Това е повече, отколкото страните получават по плана Маршал след втората Световна война. „Европейската система за интеграция е изградена върху политически институции и механизми, които увеличават вероятността печалбите и разходите (за интеграция) да се разпределят равномерно".

Американските автори изтъкват като нещо положително, че новите членки на ЕС за присъединяването си е трябвало да отговорят на стандарти за всякакви неща, вариращи от правилата за труд до сигурността на регулацията по конкуренцията, банковите и финансовите пазари. Като цяло, членовете на Евросъюза е трябвало да отговорят на регулации от 80,000 страници.

„Търговските съглашения са тънки като хартия. Макар свободната търговия да има важни положителни и отрицателни въздействия, тя може да те заведе само дотам. За постигането на устойчиви ползи за всички въвлечени страни, либерализираната търговия на стоки, услуги и капитали трябва да бъде подплатена с по-голяма институционална, политическа и социална интеграция. Търговията отваря икономиките, но ако останалата работа не е свършена, няма да се видят ефектите от търговията във времето". Например, институционалната интеграция включва общи регулативни системи за пазара като храна, труд, капиталови пазари и т.н.; социалната интеграция включва потоци работна сила и миграция, както и по-силно развитие на образованието и културната обмяна; а политическата интеграция включва създаването на над-национални общности, които създават закони и регулират различни територии, но се управляват от представители на всички страни членки.

Друга важна разлика в двете схеми на интеграция е възможността страните, наречени във въпросното изследване „малки братя", да се развиват и да учат от своите „големи братя", които имат високо развити икономики.

Според доклада, „относителният успех на посткомунистическите страни е в това, че ЕС и „големите братя" в съюза експериментираха с голямо множество механизми с цел подобряване процеса на създаване на институции в техните ‘малки братя"". Тези механизми на поставяне на условия и правене на отстъпки означават системи за мониторинг и техническа подкрепа, използвани от ЕС за да се увери, че претендентите за членство отговарят на критериите, използват по надлежния начин финансовите си помощи и развиват отлична инфраструктура и институции. За разлика от това, Мексико изглежда неудачник поради липсата на институционализиране на ученето и мониторинга в рамките на НАФТА. „Нафта се отнася само до свободната търговия. Когато нови членки стават част от ЕС, те стават част от една политическа машина".

Като членове на тази машина, малките братя са изправени пред условия за членство, които се наблюдават отблизо от другите членове на ЕС. Този дълбок ангажимент дава на нововъзникващите икономики възможността да видят отвътре как действат успешните икономически системи. Оттам нататък те се учат как да изграждат и управляват собствените си институции.

Капитализъм: две гледища

Статията признава, че има трудности във всеобщото разпространение на интеграцията в европейски стил. Първото предизвикателство се състои в това, че подобен модел на развитие залага твърде много на наличните финансови ресурси и институционален потенциал на ‘големите братя". Така въпросът за политическия ангажимент е централен, не на последно място заради това, че осигуряването на политически и икономически награди се поема от големите. МакДермот отбелязва: „Едно нещо е напредналите демокрации да искат стабилност и просперитет в задния си двор; друго нещо е да се поемат икономически разходи и да се раздели властта след минали случаи на провал в развитието и продължаващи социални нужди вътре в страната".

Второ, друг потенциален проблем може да представлява характерът на поставяните условия - стриктните условия на ЕС могат да се възприемат като патерналистични и недемократични, създаването на институции като прекалена намеса във вътрешните дела. Например, ЕС изисква претендентите за членство да отговарят на 31 „глави" - политически области, в които те трябва да хармонизират институциите и законите си с европейските. Това в Америка е по-скоро неприложимо. Макар и САЩ да имат грамадни институции и бюрокрация за регулиране на пазара (напр. капиталови пазари, сигурност на храните, трудови отношения, екология и т.н.), там все още не се счита, че тези неща трябва да се свързват по някакъв особен начин с търговските отношения: регулациите в Мексико трябва да дойдат от неговите (на Мексико) усилия и пазарни сигнали.

Защо има толкова силна разлика в подходите към развиващите се страни? Вероятно защото САЩ все още здраво са прегърнали дълбоката си вяра в свободния капитализъм. А в Европа отколе има две гледни точки към капитализма. Едната е свободния пазар, американският подход. Другата е, че капитализмът трябва да се укротява от силна регулативна държава, която осигурява социална протекция - пример е ордолиберализмът, изправил на крака Германия след втората Световна война.

След падането на комунизма много учени предвиждаха, че е възможно населението на Източна Европа да се обърне към социалистическа държава, ако икономическите времена станат сурови. Сега, след 17 години, почти навсякъде властват про-демократичните настроения, свързани и със свободния пазар. Най-големият проблем според МакДермот ще дойде, ако капитализмът и демокрацията не успеят да се съчетаят: големи сегменти от обществото, поне в кратък период, могат да изживеят сериозни икономически и социални трудности и да използват либерализираната политическа среда за да се обърнат срещу реформите.

Според МакДермот европейският подход към икономическата интеграция - поне отчасти - се ръководи от етиката и вероятно и от вината. Германия, една от най-богатите и най-силната страна на ЕС, е и най-активна в предлагането на помощи и приемане на нови членове от Източна Европа. „Германия казва, „Европа е цялата Европа". Единствената причина посткомунистическите страни да не са част от Европа е Берлинската стена и втората Световна война".

В добавка на това, Западноевропейските държави, които живеят в близко съседство до населението на развиващите се страни, имат интерес на сигурността да поддържат най-близките до себе си щастливи в собствената си родина. Позитивна роля играе и туризмът - много повече, отколкото в Латинска Америка и САЩ. „Мисля, че за процеса е важно, че те са врата до врата. Постепенно западноевропейците ще опознаят тези хора. Не че французите познават и обичат поляците - но има повече взаимодействие".

Друга геополитическа характерна черта - големият размер на САЩ, може да е довел до различния от Европа подход към икономическата интеграция. Европейският съюз е изграден от много държави и даже най-големите от тях са средни по размер. А САЩ винаги ще има „асиметрични отношения със света, специално в Америките. САЩ е гигант. Защо ще искат да споделят нещо с някого? Те не са длъжни да споделят".

И накрая статията търси пътища за изход от дисбаланса.

„Зад интеграционния процес на ЕС не стои тесен икономически интерес или чиста филантропия. Той е ‘истинско - политически" в един многостранен свят. Страните в сърцето на ЕС искат икономическа, социална и политическа стабилност. Чрез про-активно засилване на институциите в съседите си на Изток, в замяна на политически глас и икономическа подкрепа, същинските членове на ЕС печелят сплотен континент и много силен клуб за конкуренция с останалата част от света".

„Свръх-акцентът на САЩ в икономиката и пазарната експанзия твърде много засегнаха възможността им да водят геополитика. За всички практически цели, НАФТА и институционалното развитие на Мексико са замръзнали. По-нататъшна икономическа интеграция изисква много по-дълбока институционална интеграция, хармонизиране и осъвременяване, тези са и фундаменталните политически въпроси. Желаят ли мексиканците по-голяма намеса на САЩ и Канада в техния живот в замяна на икономическа и техническа подкрепа? Ще желае ли САЩ да финансира голяма част от инфраструктурното и институционално развитие в Мексико и постепенно да споделя властта в управлението на тези програми с Канада и Мексико?"

Авторите отбелязват: „Важно е да се осъзнае характера на условията, необходими за мотивиране на реформите, както и механизмите за отстъпки, които могат да ги въведат. След като веднъж тези механизми са известни, може да се експериментира с възможността те да се реплицират" (пресъздават, като гени). При наличието на толкова много международни организации за подкрепа, надеждата е че някой ще поеме водещата роля и ще осигури на Латинска Америка подкрепа, за да изживее тя същия като в ЦИЕ -5 институционален ръст.

Превел от английски Димитър Събев



http://money.ibox.bg/comment/id_514633488