Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.02.2008 12:54 - Тихомир Безлов: Затварянето на безмитните магазини е в общ интерес и е преди всичко въпрос на политическа воля
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 1961 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 03.02.2008 12:55


Тихомир Безлов: Затварянето на безмитните магазини е в общ интерес и е преди всичко въпрос на политическа воля
image
03 февруари 2008 | 10:30 | Агенция "Фокус"
image

Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията пред Агенция “Фокус”.
image
image
image
© 2008 Всички права запазени. Позоваването на Информационна Агенция Фокус е задължително!




Фокус: Г-н Безлов, Центърът за изследване на демокрацията отдавна се занимава с проблема с безмитните магазини и безмитните бензиностанции. Трябва ли да бъдат затворени те и ако да, защо?
Тихомир Безлов: Още при първите анализи, които правихме на контрабандата, от Центъра за изследване на демокрацията дефинирахме това, че безмитните магазини са една форма, през която бюджетът губи – тогава десетки милиони левове, а сега – стотици милиони левове.
Фокус: Има ли точни данни колко са загубите от безмитните магазини?
Тихомир Безлов: Бихме могли да ги изчислим по следния начин: ако знаем, че при продажбите на цигари за 2006 година по данни на Министерство на финансите има продадени в безмитни магазини около 340 милиона кутии цигари, можете да ги умножите по средната цена, която има една кутия цигари тогава, например „Виктори” – 2 лева и да умножите по 340 000 000. Това е сумата, която ще имате от продадени цигари в безмитните магазини. Автоматично на това място безмитните оператори казват: „Нашите данни са четири пъти по-малко”. Всъщност безмитните оператори отчитат стойността, по която те са обявили, че са продали цигарите, но в тази стойност всъщност липсва най-голямото перо, което дават тези стоки за вътрешния пазар – акцизи и ДДС. Държавата е изгубила тези акцизи и ДДС, защото повече от половината от тези стоки са били продадени на българския вътрешен пазар. По този начин може да оценим какъв е обемът на загубите, независимо от това, че стойността, която безмитните оператори обявяват, е значително по-ниска. Но ако проследим по веригата, виждаме, че, за да стигне стоката до крайния купувач на българския пазар, по пътя много хора са направили своята печалба за сметка на бюджета на държавата.
Фокус: Ощетяват ли се българските производители, например на цигари?
Тихомир Безлов: Да погледнем данните за 2006 г., която е много ключова, защото точно тогава бе решено, че акцизът на цигарите стръмно ще се повиши, за да се изравни с минималния европейски акциз. Данните, които има от 2005 г. за продажби на „Булгартабак”, са за около 18 000 тона продадени цигари, за 2006 г. – „Булгартабак” е продал между 13 000 – 14 000 тона цигари, а безмитните магазини са продали 5000 тона цигари. Представете си в единия случай какво е загубил „Булгартабак”, в другия случай – какво е минало през безмитните магазини. Като числа става дума за почти двукратно увеличение на продажбите на безмитните магазини през 2006 г. спрямо 2005 г.
Фокус: Имате ли вече данни за продажбите в безмитните магазини през 2007 г.?
Тихомир Безлов: Има спад на продажбите. Има две причини – първата е закриването на безмитни магазини на вътрешните граници – с Гърция и Румъния. Тези магазини и бензиностанции осигурява сериозен процент от продажбите на безмитните оператори. Втората причина беше, че ако през 2006 г. големите производители на цигари не присъстваха на пазара, защото държавата пазеше монопола на „Булгартабак”, през 2007 г. този монопол падна. И всички големи производители – „Филип Морис” и др., влязоха много агресивно на българския пазар, развиха свои дистрибуторски мрежи и съответно наложиха цени на най-популярните си цигари, например „Вайсрой”, „ЛМ” и др. През 2006 г. например „Вайсрой” влизаше или през безмитните магазини, или с куфарни търговци контрабандно от Сърбия. На вътрешния пазар цената, на която се продаваше, беше от типа на 2,10, 2,20 лева, в най-добрия случай. С идването на пазара на „БАТ”, „Вайсрой” започна да се продава на 2 лева. По този начин те направиха по някакъв начин икономически неизгоден каналът през безмитните оператори за някои марки. В този смисъл безмитните оператори изгубиха тогава, но приемайки закона в края на 2006 г., който предвижда компресациите им с нови обекти ще възстанови загубеното. Този закон беше един пример за открит лобизъм. До такава степен, че по вътрешна информация – адвокатите на безмитни оператори написват голяма част от закона! В този закон, си записаха, че ще получат обезвъзмездяване, затова, че са затворили магазини.
Фокус: Ако сега се затворят безмитни магазини по външните граници, държавата ще трябва ли пак да плаща обезщетения на безмитните оператори?
Тихомир Безлов: От моя гледна точка – не виждам защо да плаща. Те са на едни територии с много специален статут, каквито са граничните зони. Там държавата има тотални права на собственост заради сигурността. Присъствието им тези зони е компромис пред частните безмитни оператори, преди това е имало държавен безмитен оператор, но логика е била комунистическата държава да получава твърда валута. Впоследствие е приватизиран, става дума за „Трансимпекс” и сега печели пари, за когото трябва. Още като са създавани, частните безмитни оператори са създавани с много документи и разрешителни, само и само да им се осигури достъп до тези зони. По закон тези зони са с изключителен статут. Няма никаква законова причина частни оператори и търговски дружества да присъстват в тези зони. С много хитрости и постоянство те са се установили там. Но когато те са си правили закона, разбира са си вкарали вътре многобройни ангажименти на държавата, включително и тежки компенсации, които трябва да им се платят. Дори да им бъдат дадени всички компенсации, които да им се платят, държавата и бюджетът като цяло ще спечелят в пъти повече от това, което трябва да им се плати.
Фокус: Как стои въпросът в съседните държави?
Тихомир Безлов: Мога да ви дам пример – сърбите и македонците тотално затвориха магазините. Те осъзнаха, че щетите, които ще им нанасят, например българските магазини, които в определен период осигуряваха евтини цигари за сръбския пазар, ще са по-малки от това което ще спечелят от затварянето им. Знам, че дълги години е имало дискусии между двете гранични служби това да се прекрати, но ние не сме го прекратили. Сърбите и македонците, въпреки че имат тези загуби, предпочитат да затворят магазините, но в крайна сметка да спечели бюджетът. В това отношение е доста смешен аргументът – ами ние и да ги затворим, те от другата страна ще влизат. На сръбската и македонската граница просто такива магазини няма. Докато у нас, в момента, след споразумението, което безмитните оператори постигнаха с държавата миналата година след изключително лобиране, те строят нови магазини и бензиностанции на всякакви от външните граници: Златарево, Гюешево, на турската граница където нямаше безмитни магазини и бензиностанции Лесово, Малко Търново...
Фокус: Има ли точна статистика – колко са безмитните оператори, които имат безмитни магазини по границите със Сърбия, Турция и Македония, колко са безмитните магазини и кои са фирмите, които оперират с тях?
Тихомир Безлов: В Министерство на финансите има специален режим и има точни данни колко са операторите. Но това, което си заслужава да се каже, че имаме класически олигополен пазар: там вие, ако искате да си отворите магазин, няма да ви разрешат. Там участват само привилегировани играчи. Има десетки истории и дори съдебни процеси – как някой се опитва да влезе на този пазар, и как не бива допускан. Няколко са операторите, по-малко от пет, според мен, които притежават всички обекти – и безмитните магазини и безмитните бензиностанции.
Фокус: В посветения на безмитните магазини доклад на Центъра за изследване на демокрацията от декември 2007 г. предлагате два подхода за намаляване на отрицателния ефект от тези обекти: радикален – затваряне от юни 2008 г., и умерен – въвеждане на ограничения за продажбите. Бихте ли ги пояснили?
Тихомир Безлов: Компромисният подход дойде от хипотезата, че ще има много юридически проблеми и икономически проблеми (по-специално с Турция). Защото там например от другата страна на границата има бензиностанции. Друг е проблема, че България сега може да иска от Турция да затвори безмитните си бензиностанции и то за първи път от позиция на силния. Тя представлява ЕС и защитава икономическия интерес на Съюза Но като цяло това, което се дискутира от наши и чужди експерти е, че всъщност опитите да се ограничават безмитните оператори с проверки и контрол е неефективен. След 2005 г. и през 2006 г., когато е имало най-много проверки, има най-голям ръст на продажбите им.
Фокус: Как се получава така?
Тихомир Безлов: Няма как да спрете икономическия интерес. Ако може да правите на една кутия цигари, която струва два лева, 50 стотинки печалба, това няма как да го спрете. В Германия, където имат изключително добре работещи правозащитни и финансови институции както и ефективна съдебна система и, там години наред много дълго и упорито се бореха с тези нелегални мрежи за разпространение на цигари, които започваха от големите мултинационални компании, които осигуряваха тези цигари, които трябва да са качествени, а не фалшификати, за да има интерес пушачът, минаваха през полски складове и стигаха до виетнамци продаващи на улицата. Представете си една голяма, добре работеща система. Същата ситуация която е в България: правят се масирани проверки на Калотина, продажбите спадат с 50 % – 60 %. Свършва седмицата и съответно продажбите отново скачат с 50 – 60 %.
Фокус: Как бихте степенували отговорността на различните институции – Министерство на финансите, Гранична полиция, Агенция „Митници”, Министерство на вътрешните работи...
Тихомир Безлов: Според мен отговорността може да се степенува, но няма смисъл. Става дума за политическа воля. Ако ние имаме политическа воля като Сърбия и Македония да кажем: „Ние няма повече да си позволяваме да губим няколкостотин милиона, каквото и да става, ще затворим безмитните оператори”, това е въпрос на политическо решение. Случаят с бившия заместник-министър на финансите Георги Кадиев за мен е изключително показателен – човек, който искаше да го направи, който много ясно си дефинира аргументите пред министър-председателя и въпреки това, благодарение на коалиционния баланс и други неща, това не бе направено. Така че това е въпрос на политическа воля: Това е един от примерите за тест за политическа воля. Или искаш да спреш нещо, което за всички е ясно, че е легализирана контрабанда, или решаваш, че ще пазиш политически баланс, ще пазиш олигарсите, които са ти платили изборите и са те хранили докато си в опозиция. Проблемът с тази политическа воля продължава вече десетина години. Още правителството на Костов беше взело решение, че ще затваря безмитните магазини, след това в правителството на Сакскобургготски се стигна до оставка на министъра на финансите при темата за затварянето на безмитните магазини, който после я оттегли. През 2005 г., когато възникваше проблемът със затварянето им, заради влизането в ЕС, проблемът отново беше почти решен, и отново държавата и общественият интерес изгуби в полза на частния интерес.
Фокус: Как се отразява съществуването на безмитните магазини на хората по региони? Конкретно за Благоевградско, Кюстендилско, Хасковско – каква среда се създава покрай тях?
Тихомир Безлов: Имахме едно изследване през 2004 г., в което бяхме разгледали няколко града. Наши анкетьори опитаха да си купят чужди цигари с някакви нарушения. Тогава около 90 % от цигарите, които бяха купени в Благоевград, София и др., бяха с бандероли duty free. Имаше и едно предаване на Нова телевизия, в което репортер ходеше от депутатска маса на депутатска маса и навсякъде се пушеха чужди марки и имаше лепенката duty free.
Всички по веригата в някакъв смисъл печелят. Като се започне от операторите, които взимат своята печалба, мине се през гранични митнически служители, за които това е възможност за сериозен допълнителен доход и стигнем до жителите на пограничните градове, села, сръбски, български, които продават по схемата – купуват се цигари, пренасят се през граница, продават се на търговец на едро, оттам отиват в складове, разпределят се нататък и др. Всяка от тези групи печели за себе си. В някои погранични райони, където няма друг поминък, това се оказва един много важен доход.
Фокус: МВФ е препоръчало затваряне на безмитните магазини. Защо не успяха?
Тихомир Безлов: МВФ много отдавна, още 2001 – 2002 година, бяха казали, че нямаме достатъчно добри инструменти, за да спрем това. Нивото, на което е нашата администрация, митническа, гранична, данъчна, не може да се справи с такъв икономически интерес. Бяха препоръчали държавата да определи някакъв бюджет за компенсация на тези субекти, колкото се може по-малък, и дейността им просто да се спре. След това възникна възможността да се спрат, когато им изтичаха лицензите и трябваше да се прелицензират, но те отново се пребориха.
Защо не успяха? Защото имаше икономически интереси, които имат добро, многопартийно политическо представителство. Както при югоембаргото – имаше международни наблюдатели, но това не пречеше да преминават стоки за Сърбия. И международните наблюдатели са достатъчно неефективни в една среда, където има проблеми с ефективността, капацитета и лоялонстта на правораздавателните и финансовите институции.
Фокус: Как гледате на наново повдигнатия дебат за затваряне на безмитните магазини от страна на министъра по европейските въпроси?
Тихомир Безлов: Според мен първи от правителството го повдигна министърът на вътрешните работи в миналата „Неделя 150”. Като според мен проблема бе поставен от „Гранична полиция”, които установиха, че потоците преминаващи куфарни търговци захранвани от безмитните магазини са голям риск за охраната на европейските граници. Сега виждам, че и Гергана Грънчарова е повторила искането за закриване вероятно изхождайки от друг риск свързан с отношенията ни в Евросъюза.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13372168
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9760
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930