Роджър Коен, в. "Интернешънъл хералд трибюн"

Решителният ден не реши нищо. Кой все пак победи в "супервторника" и какво следва оттук нататък? Според мен Барак Обама бе този, който победи. Очакваше се по това време Хилари Клинтън вече да си е осигурила номинацията на Демократическата партия. Само допреди няколко седмици тя бе непобедимият фаворит.

Колкото по-дълго продължава това, толкова повече време има Обама да покаже достойнствата си. Той вече успя да превърне предизборната си кампания в движение, подхранвано от ентусиазма на обикновените избиратели.

"Знаехме, че ако искаме да спечелим, това ще стане бавно", ми каза Саманта Пауър, съветничка на Обама по външнополитическите въпроси. Но за колко бавно става въпрос? Демокрацията е това, което САЩ проповядват на света, макар и със смесени резултати.

Този нерешителен ден на масови първични избори и партийни събрания означава, че сега страната ще получи огромна доза от собственото си лекарство. Джон Маккейн затвърди неочаквания си възход до статута на основен претендент за номинацията на републиканците, без да нанесе съкрушителен удар на опонентите си.

Той все още трябва да убеди консервативното крило на партията, разделено между приветливия баптистки пастор Майк Хъкаби и приличащия на робот бизнесмен Мит Ромни. При демократите Клинтън и Обама си размениха удари в ожесточена битка, която може да се проточи чак до националния партиен конгрес в Денвър в края на август.

Това няма да е приятна гледка. Ситуацията ви е ясна: цигари, уиски, пари, задимени стаи в Колорадо, докато един особен вид високопоставени политици, наричани суперделегати, правят сделки. Обичам това. След страха, равнодушието и машинациите, характерни за администрацията на Буш, това, от което се нуждаят САЩ, за да възпламенят отново притъпените чувства и изплашените надежди, е водена щат по щат битка за президентската номинация на Демократическата партия.

Жена и афроамериканец с рядък талант вдигат политическата летва и нарушават стереотипите точно когато имиджът на Америка бе най-вял. Клинтън победи в големите крайбрежни щати - Ню Йорк, Ню Джърси, Калифорния и Масачузетс, където подкрепата на Кенеди за Обама не постигна много. Обама наруши господството й на североизток с победа в Кънектикът и демонстрира колко много са привържениците му от Джорджия до Аляска.

Тя спечели в големите щати, но той победи в повече щати. Обама получи повече гласове в повечето от 22-та щата, гласували в най-важния ден от първичните избори в историята на страната. Във важния щат Мисури, който винаги е добър показател за това накъде духат политическите ветрове, преднината му пред Клинтън бе много малка. Фаворит сред по-възрастните бели жени бе Хилари Клинтън.

Испански говорещите и американците от азиатски произход масово гласуваха за нея в и извън Калифорния. Тя спечели и по-голяма подкрепа от Обама сред по-бедното бяло население. Обама обаче имаше повече привърженици сред афроамериканците, младежите, бялото население в провинциалните райони, което подкрепяше Джон Едуардс и сред по-заможните американци.

Накратко, двамата демократи са все още в схватка, която изглежда без изход. Това, което има значение в крайна сметка е аритметиката: не кой в колко щата е победил, а кой се е добрал по-близо до необходимите 2025 делегати за спечелване на номинацията на демократите. Пропорционалната система, по която демократите определят делегатите, прави изчисленията доста трудни, но две неща са ясни: Клинтън и Обама са с почти еднаква подкрепа и са далеч от постигане на необходимите делегати.

Обама обаче има повече поводи за задоволство от Клинтън. В неговата кампания се наливат пари - над 30 000 000 долара през януари - с по-бързи темпове, отколкото в кампанията на Клинтън. Това може да се окаже жизненоважно, тъй като кампанията се проточва с месеци. Първичните избори и партийните събрания през идната седмица в щати като Луизиана, Небраска и Мериленд може да облагодетелстват Обама, ако имаме предвид тенденциите до този момент.

Републиканците, които вероятно ще бъдат водени от Маккейн с неговия призив към безпартийните, са единодушни, че предпочитат да се състезават с Клинтън, отколкото с Обама. Много безпартийни никога не биха гласували за Клинтън, но може да подкрепят Обама. Това би наклонило везните: демократите знаят, че рядко или почти никога, звездите не са изглеждали толкова благосклонни към тях. Провалът би бил пагубен. Фундаменталното послание на Обама изглежда по-ясно от това на Клинтън и започна да получава отзвук.

Той го повтори в Чикаго: "Тази есен дължим на американския народ истински избор. Трябва да изберем между промяната и застоя. Трябва да изберем дали да гледаме назад или напред". Повече от четвърт век в САЩ управляват две фамилии - Буш и Клинтън. Това е доста време за страна, която се опитва да поучава колко са важни промените, които са храна за демокрацията. Гласуването във вторник показа, че Обама има съществени проблеми. Испански говорещите не го харесват, а жените и по-възрастното население предпочитат Хилари.

Той трябва да засили икономическото си послание, особено към американците с по-ниски доходи. Първичните избори обаче показаха и че движението му е завладяло страната. Обама не беше категоризиран по расов признак: белите мъже го харесват. Семейство Клинтън се изправи пред битка, която допреди три месеца не можеше да си представи. Колкото по-дълго се борят двамата демократи, толкова повече печелят републиканците.

Маккейн може да засили позициите си, като избере жизнерадостния Хъкаби за свой кандидат за вицепрезидент. Това изглежда заплашително. Правейки своя избор, демократите трябва внимателно да мислят как да се преборят с растящото предизвикателство от страна на републиканците. БТА