Франция и Германия с помощта на Гърция и няколко западноевропейски държави превърнаха срещата на върха на НАТО в Букурещ от голям пробив в голямо разочарование и де факто помогнаха на Русия да се завърне като решаващ фактор в европейската политика по сигурността.

Кремъл победи в Букурещ Фотогалерия - НАТО - Среща на върха в Букурещ

Коментар на Дневник: Обезличаване

Заради неуредения спор за името й гърците наложиха вето и Македония не получи покана за членство в алианса. "Казаха, че сме сторили всичко необходимо и ни наказват само защото сме македонци", каза правителственият говорител Никола Димитров. "Атина напълно постигна целите си", заяви външният министър Дора Бакояни.

Париж и Берлин оглавиха групата държави, които се противопоставиха на САЩ и отказаха включване на Украйна и Грузия дори в програмата за подготовка за членство в НАТО. "Позицията на Франция и Германия - охранените котки на Европа, се обяснява от техния страх от Русия и от влошаване на отношенията с Москва", заяви Александър Рондели от грузинската Фондация за стратегически и международни изследвания.

Разочарованата македонска делегация се срещна за кратко с американския президент Джордж Буш и демонстративно напусна форума. "Заради Гърция НАТО избра нестабилността в региона", заяви външният министър Антонио Милошоски.

Понеже същият сценарий може да се разиграе и за членството в ЕС, страната увисва в международна и вътрешна безтегловност, застрашаваща целия район. Огромна въпросителна надвисва и над всички международни инфраструктурни и енергийни проекти през Македония, което пък засилва тежестта на тези през Северна Гърция и Албания.

На Киев и Тбилиси бе обещано само, че един ден може и да станат натовски членове. Отказано им бе поне началото на процес на реформи, който и без това щеше да отнеме до 10 години, преди двете страни да са готови да влязат в алианса. Официално двете бивши съветски републики приеха като "исторически пробив" декларацията на НАТО, че вратата остава отворена и Москва няма да има думата кой да мине през нея. Но доминиращите неофициални коментари са категорични - че Русия е удържала голяма геополитическа победа. "Това може би е най-важната победа на руската дипломация за последното десетилетие", заяви Владимир Корнилов, ръководител на украинския филиал на Института за ОНД, московски политически институт.

Руският посланик в НАТО Дмитрий Рогозин коментира, че прегледът от алианса на кандидатурите на Украйна и Грузия през декември няма да промени нищо. Руският президент Владимир Путин изпрати писма до лидерите на Абхазия и Южна Осетия, в която ги уверява, че дори и в НАТО властите в Тбилиси няма да успеят да си върнат отцепилите се от Грузия райони "с икономически, политически или военен натиск".

Путин пристига днес в Букурещ за безпрецедентно участие на руски президент на подобен форум. Очакванията бяха за повторение на острата му реч от конференцията в Мюнхен миналата пролет. След решенията в четвъртък Кремъл смекчи тона и подчерта, че Путин ще наблегне на общите интереси в глобалната сигурност и вероятно ще предложи през руска територия да минава снабдяването на 45-хилядния натовски корпус в Афганистан с невоенно оборудване. Истинските стратегически разговори обаче ще са в неделя в Сочи между Путин и Буш.

Френският президент Никола Саркози потвърди, че ще праща 700 войници в Афганистан (Франция и Германия участват в мисията ИСАФ под условие, че хората й няма да участват в бойни мисии) и призова скоро да бъде решено официалното завръщане на страната във военните структури на НАТО, които тя напусна през 1966 г. САЩ приветстват военната помощ, но заедно с Великобритания подозират, че така Париж се опитва доста евтино да спечели съгласие за своя проект за европейска армия, който де факто дублира и отслабва атлантическия съюз. Анализатори настояват, че НАТО отчайващо се нуждае от нова стратегическа концепция преди 60-годишния си юбилей догодина. Сегашната е от 1999 г., т.е. преди новата реалност, създадена от атентатите от 11 септември 2001 г. и разширяването до руските граници през 2004 г. Френско-германската ос продължава да работи за създаване на "НАТО на двете скорости" и публичното приятелство с Америка, демонстрирано от Саркози и Меркел, не се покрива с реалните им действия по цял спектър въпроси - от Афганистан през Ирак до Русия, коментира Нийл Гардинър от вашингтонския институт "Херитидж".

В Букурещ само Хърватия и Албания бяха поканени за членове, а с Босна и Черна гора ще има по-близки отношения. По принцип бе подкрепен проектът на САЩ за противоракетен щит в Европа (с несъгласие на северните членове да плащат за защитата на България и южния фланг) и бяха обещани още неколкостотин европейски войници за мисията в Афганистан. Но положителните новини се изчерпиха дотук.


http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=480412


http://e-vestnik.bg/3633


http://www.youtube.com/watch?v=HvETOWZv7QU

Не знам отвътре как са нещата в Грузия, но в Украйна пракически половината от хората са против влизането в НАТО. Днес в най-големите градове имаше митинги,хората протестираха против влизането по решение, взето от президента и министър-председателя, а не след референдум.

То и в България повече от половината бяха против влизането в НАТО, а какво стана.Сега нищо се не чува.А в Грузия гласуваха на референдум и 60 - 70% гласуваха за членство.