Зимбабвийска полиция за борба с размириците пред сградата на Върховния съд в Хараре (Alexander Joe/AFP/Getty Images)

Победата във Войната на терора, като част от най-голямата Студена война, не може да бъде постигната в Хараре или Техеран, или Багдад, или Кандахар, или дори в планините на западен Пакистан. Победата ще дойде – и може единствено да дойде – с Пекин. Америка и нейните съюзници няма да бъдат в безопасност, докато Китай не стане свободен – и този ден ще е много по-близо, ако можем да помогнем на народа на Зимбабве да се освободи от своя подкрепян от комунизма тиранин.

От кръвопролитията в Дарфур до парализиращата тежест на натрупани от клептократичните диктатори дългове, страданието на Африка е обект на разгорещени дебати от години. Но сега, когато една конкретна африканска нация – Зимбабве – се нуждае от внимание, е налице шокиращо и болезнено мълчание.

За пръв път от конституционния референдум преди 8 години диктаторът на Зимбабве, Робърт Мугабе, загуби контрол над избирателния процес и партията му всъщност претърпя провал в парламента. Широкоразпространена е тезата, че той се е класирал втори и на президентските избори, въпреки полемиката за необходимостта от балотаж.

В началото изглеждаше, че Мугабе може и да се оттегли. Сега става все по-ясно, че той се опитва да спечели време, като арестува журналисти и претърсва офисите на опозиционното Движение за демократична промяна (Movement for Democratic Change / MDC) с надеждата, че светът ще се умори и умилостиви преди него.

Но защо това е от значение? Защо Зимбабве е така важен? Защо Робърт Мугабе трябва да се оттегли?

Мугабе не оцелява поради подкрепата на своя народ. През това десетилетие той вече два пъти краде изборите и очевидно има намерение да потрети. Силата, която го държи на власт, е неговият чуждестранен съюзник и единствен негов истински приятел – комунистически Китай.

По-рано съм обяснявал какво означава Зимбабве за комунистите. Достатъчно е да кажем, че за терористи и тирани Робърт Мугабе е пример No. 1 за това, какво може да направи за тях комунистически Китай. Пекин помогна на Мугабе да изгради армията си, да блокира радиоемисиите на опозицията и да се възползва от океаните от „инвестирани” пари.

В замяна на това комунистите получават две неща: най-доброто от зимбабвийската икономика и ентусиазиран търговски посредник по света.

Ако Мугабе се задържи на власт, той ще остане символ за всички други тирани, че на Запада може да бъде оказана съпротива, особено с помощта на Китайската комунистическа партия (ККП). Всички други анти-американски главорези – включително много от враговете, пред които сме изправени във Войната на терора (или, както аз я наричам, уахабистко-баатистко-кхомейнска (УБК) война) – ще забележат и ще бъдат привлечени още по-навътре в орбитата на комунистически Китай. Това важи особено за Ким Йонг Ил и за кхомейнските молли, хвърлящи в затвора иранския народ.

От ограничената перспектива на УБК-войната, Зимбабве е в периферията. От по-широка перспектива – признаваща, че с комунистически Китай сме всъщност в студена война от приблизително две десетилетия – Зимбабве е център на военните действия.

Трябва да му отдадем значимостта, която заслужава, и да изясним някои неща. Преди всичко, че ще почетем истинските резултати от изборите – което означава, че ако Мугабе успее да открадне още едни избори, ние ще признаем само Морган Цвангирай за истински лидер на Зимбабве.

Второ, трябва да покажем ясно на останалата част от Африка, че очакваме от нея да последва примера (подкрепата за Цвангирай и за Движението за демократична промяна би могла да бъде отлично условие за облекчаване на дълговете, което толкова много от тези нации желаят и от което се нуждаят).

И накрая, ако Движението за демократична промяна се нуждае от помощ, трябва да му се притечем на помощ, както помогнахме на „Солидарност” през 80-те години и на сръбската опозиция на Слободан Милошевич през 90-те.

Ако го направим, можем да изпратим и собствено послание – послание до всеки друг тиранин, разчитащ на комунистически Китай за своето оцеляване. А именно, че ще направим каквото можем, за да помогнем на онези, които са управлявани от тирани, да си върнат държавата обратно. Но това трябва да правим не само за съюзниците и сателитите на комунистически Китай; трябва да го направим и за самия Китай.

Без ККП тиранията по света би преживяла съкрушителен удар, такъв, от който няколкото тирани – включително Мугабе, ако все е още жив, или ако не е – неговия наследник, не биха се възстановили.

Победата във Войната на терора, като част от най-голямата Студена война, не може да бъде постигната в Хараре или Техеран, или Багдад, или Кандахар, или дори в планините на западен Пакистан.  

Победата ще дойде – и може единствено да дойде – с Пекин. Америка и нейните съюзници няма да бъдат в безопасност, докато Китай не стане свободен – и този ден ще е много по-близо, ако можем да помогнем на народа на Зимбабве да се освободи от своя подкрепян от комунизма тиранин.

Д.Дж. Магуайър е съосновател на  China e-Lobby и автор на „Дракон в мрака: Как и защо комунистически Китай помага на враговете ни във Войната на терора” (DragonintheDark: HowandWhyCommunistChinaHelpsOurEnemiesintheWaronTerror).

 http://www.epochtimes-bg.com/2008-01/2008-04-15_01_d.html