|
Руската империя е неизлечимо болна. Няма изгледи в обозримо бъдеще да чуем откъм Москва друго говорене, освен ръмжене. Малката Грузия си позволи да има собствени политики и да се разпорежда в собствените си граници. Само че те изведнъж се оказаха граници и на Русия. Тя присъствала там “исторически”, сега вече и истЕрически.
Ситуацията в Кавказ поразително напомня испанската Гражданска война, където се събраха всички лявомислещи под претекста да защитят Републиката. В този момент военни колони на руската армия вече навлизат в Южна Осетия, по-късно и в Северна Осетия, а накрая и в същинска Грузия. Донски и разни другоречни казаци събират доброволци и формират мотострелкови полк в помощ на двете Осетии. Руските президент и премиер говорят за фашизъм и няма никакво съмнение, че думите им са подготовка за мащабна инвазия. Всъщност фашизма го практикуват те. Двамата разгъват имперските си практики само дни, след като бяха обвинени, че правят все по-висока фасадата на демокрацията по руски.
Руският Голиат е гневен. Някакъв си грузински Давид го предизвиква. Президентът Саакашвили въобще не се съобрази със заплахите откъм метрополията, където неглижирането на малките държави неизменно води и до неглижиране на техните лидери.
Саакашвили определено не се вписва в схемата на руските васали. Той е демократ, комуто обстоятелствата налагат да си съжителства с не-демократи, да не използваме по-тежка дума. Не може да се очаква от хора, които подтискат собствения си народ, да имат някакви задръжки към съседите. Призванието на империята е да деморализира морала.
Що се отнася до България, те вече са го постигнали. До този момент няма никаква официална българска реакция на руската агресия. И това е нормално в ситуация, в която руското външно министерство нарича навлизането в Южна Осетия “миротворческа мисия”. Услужливите руски политолози побързаха да заявят, че по всяка вероятност всичко това ще завърши с признаването на грузинската провинция за независима държава. И точно тази бе целта на руската външна политика през последните месеци.
Историята се повтаря, всеки път като фарс. Руските лидери не бива да се учудват, че новите демокрации мразят онова, което те олицетворяват. Омразата ще става все по-силна, защото само тя може да изолира империята и да я остави сама с нейните амбиции. Интегритетът на Грузия и членството в НАТО винаги са били големите цели на Саакашвили. Точно тези две цели обаче по никакъв начин не се вписват в имперската концепция на Русия.
Руската пета колона изпълняваше изключително стриктно дългосрочните виждания на своето ръководство. Те успяха да разконцентрират усилията на новото грузинско правителство за консолидация на страната и успяха да откъснат от нея три области, внушавайки им идеята за независимост от суверена Грузия и последващата васалност от режима в Русия.
Не всички държави в региона обаче са България. Трябва да оценим по достойнство факта, че в момента Грузия дава нагледен урок на Русия по независимост във вътрешен план и във външнополитическите приоритети. Пред очите на целия свят. Всякакви цензурирани съобщения за “изравнения със земята” Цхинвали и “етническо прочистване в действие” в крайна сметка ще се окажат извън контекста. Обикновена пропаганда.
Надявам се българските десни лидери да поздравят президента Михаил Саакашвили и да му засвидетелстват подкрепата си. Защото утре това може да се случи на нас.
http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=14&ct=50&id=16004
