Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.08.2008 21:20 - Как изглежда в действителност "войната за петрола"
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 1040 Коментари: 1 Гласове:
0



Как изглежда в действителност "войната за петрола"
Първо "Юкос", после Грузия

Холман У. Дженкинс, "Уолстрийт джърнал"

13 Август 2008

image
Путин председателства заседание във Владикавказ, столицата на Северна Осетия, на 9 август
Сега светът започва да разбира как реално изглежда "войната за петрола". Малцина на Запад осъзнават до каква степен Владимир Путин и съветският..ъъъ...руският елит се придържат към предвоенните възгледи за властовите отношения и националното величие. Техните възгледи не се основават на самопродуциращи се институции, иновации и могъщество на търговията, а на територията и ресурсите, на онова, което един от техните идеологически предтечи нарече lebensraum.

Каквито и да са претекстът и емоционалният резонанс, република Грузия, която е транзитна територия на два важни енергийни тръбопровода, беше предизвикателство към стремежа на Путин да властва чрез контрол върху енергийните доставки, особено за жилищно отопление на Западна Европа.

Западните правителства и топ-мениджърите на западните петролни компании изиграха неразумна роля в плана на Путин. Очевидно каквото и да е количество анулирани контракти, откровена конфискация на имущество или големи вреди, нанесени на дъщерните им компании от страна на руските власти, не са в състояние да ги разубедят от прахосването на огромни пари в опити да получат достъп до руски енергоресурси. Не се чу и "гък", когато западните миноритарни акционери в "Юкос" бяха разорени, след като руското правителство конфискува петролната компания по обвинения в данъчни закононарушения. Нямаше почти никакъв официален отпор, когато нарушения на екологичното законодателство бяха изтъкнати като претекст за изтикване на западните партньори от редица проекти за добив и пренос на петрол и газ, в които бяха вложени милиарди долари.

Наистина, с каква завидна самоувереност Путин превърна западните петролни компании в политически "боксови круши", знаейки, че в техните страни западни политици (Нанси Пелоси, Байрън Дорган, Дик Дърбин и др.) правят абсолютно същото, преследвайки собствените си тесни и късогледи политически цели.

Барак Обама смята, че решението за високите цени на бензина е се наложат наказателни данъци на Exxon. Всичко това няма как да не е уверило Путин, че Западът няма да инвестира политически капитал в защита интересите на своите петролни компании. Той знае, че неговите съюзници са готови да отидат твърде далеч, дори да извършат ядрен тероризъм (дори има такова повдигнато обвинение), за да убият един от политическите му опоненти в Лондон и това да няма последствия. Защо да очаква някакъв ответен удар само за това, че неедонкартно мами западни енергийни инвеститори?

През цялото това време правителствата и висшият мениджмънт смятаха, че рано или късно Русия ще открие колко ценно за нея е да съблюдава принципите на международната търговска етика: Русия се нуждае от западни капитали и технологии да развива своите нефтени находища. За да вземеш, трябва да дадеш; потенциалните партньори трябва достатъчно дълго време да виждат, че Русия спазва дадената дума.

Западът неправилно оцени способността на Путин да оценява неправилно ситуацията – грешка, която са правили и преди.

Неведнъж сме оприличавали Путин на Саддам Хюсеин. И двамата взеха надмощие над застаряващите си ментори и ги принудиха да излязат в пенсия. И двамата започнаха войни (Чечения и Иран). И двамата заложиха на това, че контролът им върху енергоресурсите ще ги имунизира срещу ответни мерки на Запада. Независимо, че водената от САЩ коалиция съзнателно изтегли иракския и кувейтския петрол от световните пазари след нахлуването на Саддам през 1990-те години, дори с цената на галопиращи цени и рецесия на Запад. Саддам до края вярваше, че подмамвайки французите и руснаците с петролни контракти, се предпазва от твърдата решимост на втория президент Буш да го отстрани от власт.

Вероятно и Путин също оценява ситуацията неправилно. Западните сили може да не направят много в кратки срокове по повод неговия натиск в Грузия, но с времето той ще открие, че е създал условия за възникване на коалиция за въздържане на руската енергийна мощ. Неговите непосредствени съседи, които имат пресни спомени от съветското господство, ще бъдат още по-запалени да се ориентират към съюз със Запада и НАТО. Възможно е дори късогледата Германия да забележи, че е отишла твърде далеч, позволявайки на Москва да я направи свой енергиен заложник. Германците дори може да започнат настойчиво да питат какво прави техният бивш канцлер Герхард Шрьодер в борда на "Северен поток" – структура на "Газпром", целяща да засили зависимостта на Германия от руски газ.

Онези, които са склонни да бягат от действителността, ще приемат всичко това като причина да възложат на Конгреса да изхарчи милиарди за фалшивата утопия "енергийна независимост". В близките месеци ще се чуе подобен брътвеж, но той няма да донесе много. Вместо това Америка ще се изправи пред необходимостта да възприеме реалистичен принцип спрямо Русия; ние ще се изправим пред своята отговорност да диверсифицираме нашите енергийни доставки – снемането на търговските бариери пред етанола от Бразилия и отваряне на нашите собствени енергийни запаси за развитие биха били добра начална стъпка.

Момент на истинско безпокойство ще настъпи, когато Америка, следвайки примитивни концепции като тази за енергийна независимост, реши да последва Путин и да се върне към 1930-те години.


http://mediapool.bg/show/?storyid=142422





Тагове:   как,


Гласувай:
0
0



1. watchtowerman - На магнатът Форд
13.08.2008 21:33
се приписва мисълта: "На мен не ми трябва да владея една държава политически, контролът го постигам чрез ресурсите за икономиката".
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13139169
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9760
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930