Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.08.2008 16:35 - Краят на мита за "миротворческата" роля на Русия в Южен Кавказ
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 1648 Коментари: 1 Гласове:
0



Чрез размразяване на "замразени конфликти" – към нова "Студена война"?
Краят на мита за "миротворческата" роля на Русия в Южен Кавказ

Българска външно-политическа мрежа

26 Август 2008

Според една стара максима на римското право "никой не може да бъде съдия в дело, по което сам е страна”; съответно, не може да си "посредник” или "миротворец” в конфликт, където си действал като воюваща страна. Ако досега Москва имаше поне формални основания да твърди, че е посредничеща сила в сблъсък между Тбилиси и сепаратистите от Южна Осетия и Абхазия, която се опитва да запази мира по южните си граници и да предотврати евентуална криза, след 11 август т.г. ситуацията коренно се промени. Русия се превърна от "мироопазваща” в окупационна сила. Преговори и договори се водят вече между нея и Грузия, макар и с посредници.

Какъвто и да е поводът за началото на военните действия в Южна Осетия в нощта на 7 срещу 8 август 2008 г.,  вече е ясно, че досегашното статукво на "замразените конфликти” в региона на Южен Кавказ е разбито. И това несъмнено е едно от най-важните последствия на военната операция, старателно подготвяна от Москва и формално стартирана от ръководство на Грузия. Поради неравнопоставеността на силите, изходът от военна гледна точка бе предизвестен.

В политически план Тбилиси осъществи изключително важен пробив. Претенциите на Русия, че е стабилизиращ фактор в Кавказкия регион – и без друго поставени под съмнение от несъразмерните действия на руските въоръжени сили по време на войните в Чечения през 90-те години на миналия век – днес са окончателно обезсилени. След непропорционалния военен отговор на Русия срещу относително скромните въоръжени сили на Грузия, последван от нахлуване и окупация на безспорни грузински територии, е ясно, че Кремъл е страна във военен конфликт.

Това ще има своите последствия не само за положението в Кавказкия регион, нито само за конкретните участници, но и за европейската и глобална сигурност.

Триумфално завръщане на “суперсилата” или Пирова победа?

В крайна сметка безапелационното на пръв поглед военно надмощие на руските войски над противника може да донесе на Кремъл не повече от краткотрайно тактическо предимство. По подобие на чеченската война – изгода от войната имат висшите кръгове в специалните служби, военното ръководство и местните "силни” – които добре усвояват огромни финансови средства. Видими са и други вътрешнополитически дивиденти за руското политическо ръководство - обществената консолидация и легитимацията на силови действия извън границите на страната.

Ситуацията в Грузия, обаче, има "двойно дъно”. Редица зависимости – икономически, политически, дори лична дипломация, които безупречно сработваха до този момент за Путин и силовиците в кампанията срещу Чечения, аферата "Юкос", газовата битка с Украйна, днес не сработват.

Съществува реална възможност на Кремъл да бъдат предявени политически "сметки” със задна дата, защото за никого не е тайна, че успехите на Путин станаха възможни единствено и само благодарение на благосклонността на ключови ръководители от Г-7, на енергийните приходи и събития извън контрола на Кремъл. Без войната в Ирак, която наля в държавните, корпоративни и лични сметки на руския елит милиарди долари, беше финансово невъзможен управленският модел на контролираната демокрация. Без намесата на Запада в Афганистан и антитерористическото взаимодействие, Русия не можеше да се справи с ислямската заплаха в Северен Кавказ.

В САЩ и ЕС вече никой няма съмнение, че военната интервенция на Русия е предварително обмислен план - реванш за разпадането на Съветския съюз. Най-вероятно в Москва са сметнали, че времето работи срещу нейните интереси и трябва да се форсират решения, с които да се обърне историческата тенденция. Ударът срещу Грузия е логично продължение на усилията за дискредитация на "оранжевата” заплаха на постсъветското пространство.

Тбилиси успя да се противопостави на непрестанния военен, политически и икономически натиск на Москва, което създаде опасен прецедент на постсъветското пространство. Провокирайки Тбилиси към военен сблъсък, Кремъл разчиташе на окончателно затваряне на перспективите за членство в НАТО не само на Грузия, но и на всяка друга страна от ОНД. Унищожаването от руските сили на новоизградената или модернизирана гражданска и военна инфраструктура на страната би трябвало да е сериозен удар не само по отбранителните й способности, но и по САЩ и НАТО, които фактически помогнаха на Грузия да реформира и превъоръжи армията си.

Илюзорна е надеждата на Русия, че САЩ и НАТО няма да поемат риска да възстановят разрушеното и продължат модернизацията на военната и гражданска инфраструктура на Грузия. Днес това изглежда все по-сигурно, най-малкото защото прякото и значимо военно присъствие ще гарантира непрекъсваемостта на енергийния транзит от Каспия и Централна Азия по тесния коридор между Иран и Русия.

Правителството на Путин, с присъщите му популистки пропагандни средства, активно налага образа си на силно държавно ръководство, действащо решително и когато потрябва – с военна сила – за защита на рускоезичното население зад граница и на интересите на Русия пред останалия свят. Но екстремната конфронтация не влиза в плановете на политическия и корпоративния елит, който е силно интегриран в глобалната финансова система. В Москва не могат да не си дават сметка, че дрънкането на оръжие и преките атаки срещу големите енергийни международни компании правят уязвими руски държавни и корпоративни интереси извън Русия.

Осъществената за пръв път след края на Студената война широкомащабна военна операция извън нейните предели следваше да потвърди решимостта на Русия да възстанови статута на "суперсила”, която няма да търпи по периферията си нелоялни малки държава. Позиционирайки се като самостоятелен глобален център - антитеза на НАТО и ЕС, Москва автоматично губи заслона на политическо доверие, което получи при Горбачов и Елцин. Връщането към традиционната за СССР политика на сплашване чрез военна или икономическа сила – както на държави-опоненти, така и на страни-партньори, може да даде краткосрочни предимства, но в дългосрочен план неизбежно връща рефлексите на Студената война.

Досега Западът гледаше по-скоро със снизходителност към руската намеса в Южна Осетия и Абхазия и като че ли беше приел статуквото на "замразените конфликти”. След "подгряването” им от инвазията на 58-ма армия в Грузия, репортажите на световните медии за жертви, разрушени цивилни обекти и "забавящи да се изтеглят” руски военни части само на двадесет километра от грузинската столица, нещата започнаха да се променят. Западните правителства са стреснати от собственото си недоглеждане на спецоперацията по превръщането на Русия от партньор в съперник, който не споделя основните ценности на европейската демокрация и действа в противовес и деструктивно по отношение на интеграционните процеси на европейския континент.

Нахлуването в Грузия е логическа брънка от демонтажа на руската демокрация, започнала с установяването на пълен контрол върху руските електронни медии, атаката срещу "Юкос", газовата дипломация, силовата реч на Путин в Мюнхен, фактическия отказ от демократичен избор в изборите за президент, централна и местна законодателна власт, за губернатори.

Репликата на министър Лавров, че САЩ трябва да избират между Русия и Грузия, остана да виси във въздуха, така както и редица други "силови” изявления – като персоналните закани срещу президента Саакашвили, признаването на независимостта на Южна Осетия и Абхазия, ракетните заплахи срещу Чехия и Полша изстреляни от Кремъл в разгара на грузинската криза.

По подобие на украинската газова война, действията на Русия постигат обратен на желания ефект – Европа форсира проектите за намаляване на енергийната зависимост от руските доставки, а дейността на руските енергийни компании попадна във фокуса на "стратегическия контрол” на почти всички европейски държави.

Последното и поредно разочарование за Москва е повратът в сделката със сръбския енергиен монопол – НИС. Почти сигурно е, че подобен тип разочарования тепърва предстоят. При сегашните тенденции "Южен поток" и Бургас-Александропулис стават политически невъзможни проекти за всяко следващо българско правителство.

 Има ли Евроатлантическата общност достоен отговор?

Евроатлантическата общност е изправена пред екзистенциален избор, от който ще зависи бъдещето на НАТО и ЕС. Колкото и да критикуваме президента Саакашвили за неговата роля в последните събития, той форсира развития, които мнозина на Запад предпочитаха да не забелязват, а някои и да толерират.

Ако сега бъде позволено на Русия да остане военно в Грузия, това ще даде картбланш на проруските елити в другите "замразени” конфликти, които не крият жаждата си за реванш за изгубеното в края на Студената война. Нов кураж ще получат наследниците на "съветската връзка” в съвременните политически и икономически елити на бившите социалистически страни, значителна част от които продължават да бъдат финансово и икономически зависими от усилване на влиянието на Русия върху развитието на ЕС.

Трансграничната свързаност на руския елит с европейски финансови, икономически и енергийни кръгове му позволява да реализира "скрито” членство в ЕС и привилегии, невъзможни за руския народ като цяло. Именно тези зависимости караха Кремъл да вярва, че конфронтационното поведение няма да се отрази върху привилегиите на управляващата върхушка да се движат свободно и реализират интересите си в ЕС и САЩ. Роман Абрамович или всеки друг руски политически олигарх до сега можеха да разчитат на базови ценности на западната демокрация за защита на своите лични и корпоративни интереси. При това независимо от руската практика – достатъчни е да споменем атаката срещу Ходорковски, а в по-късни времена срещу представителите на "Шел", "Ексън-Мобил" или "Бритиш Петролеум". Престъпването на "червената линия” в Грузия рязко променя правилата на играта, като рязко разширява кръга на уязвимост за руските икономически интереси на Запад.  

На Русия ясно и твърдо се казва, че няма да и бъде позволено да извлече дивиденти от предизвиканата и от нея криза. Върху Кремъл ще продължи да се оказва нарастващ международен натиск – двустранен и многостранен по линия на ООН и ОССЕ – за незабавно изтегляне на руски въоръжени сили от грузинска територия. Никакви преговори, стратегически споразумения за партньорство, покани за членство в международни структури за сътрудничество не може да се провеждат, подписват или отправят към Москва, докато нейни окупационни части присъстват на територията на суверенна Грузия. НАТО вероятно ще замрази дейността на Съвета "НАТО-Русия”, а ЕС - съответните си механизми за  взаимодействие с Москва.

Надеждите за привилегировани преговори с ЕС за сметка на взаимодействието със САЩ и НАТО, която хранят привържениците на силовия подход в руската външна политика, постепенно се изпаряват. Ехо на тези надежди бяха изпуснатите реплики на външния ни министър, че НАТО нямала място при разрешаване на кризата в Грузия, защото "Русия била против”.

Грузия, която понесе не само огромни материални щети и човешки загуби, но ще трябва да приюти най-голямата вълна от бежанци – близо 100 хиляди души – от Южна Осетия и Абхазия. В Москва услужливо забравят, че към миналата най-голямата бежанска вълна от Абхазия от 300 хиляди грузинци се добавя нова вълна от хора, бягащи от насилието в Абхазия и Южна Осетия. Ето защо предстои ЕС и НАТО да координират в най-кратки срокове масирана помощ, както хуманитарна, така и за бързо възстановяване на отбранителните й способности.

Действията на Кремъл изтеглиха напред в дневния ред на ЕС и НАТО темата Грузия. Русия надцени възможностите да диктува политиката на Северно-атлантическия алианс. Шансовете на Грузия за подписване на План на действие за членство в НАТО нарастват, най-малкото защото влизането на страната по пистата на членството ще засили влиянието на Съюза върху поведението на нейното ръководство и цялостното развитие на страната.

Сключването на съответно споразумение за пребиваване и преминаване на сили на НАТО през територията на страната, както и за статута на такива сили, би представлявало допълнителен силен знак на подкрепа от страна на евро-атлантическата общност за суверенна и демократична Грузия.

В същия дух, ЕС би следвало да започне преговори с Тбилиси за подписване на споразумение за асоцииране и стабилизиране, както и за облекчен визов режим.

И най-накрая, което е и най-важното: на Кремъл едва ли ще бъде позволено да капитализира върху извършеното от самия него грубо потъпкване на основните принципи на всяка мироопазваща мисия – неутралност, безпристрастност, минимални рискове за мирното население. Завземането от руската армия на Южна Осетия делегитимира Русия като мироопазващ фактор на Кавказ. На Москва ясно трябва да бъде казано, че полуколониалните сочински споразумения, наложени на Тбилиси през 1992 г. в условията на остро вътрешнополитическо противостояние и граждански конфликт в страната, са обезсилени от руската инвазия на 10-12 август т.г. Опазването на мира в размирните райони следва да се поеме от пълноценна международна мисия с истински международен мандат – под ръководството на ЕС или НАТО. В такава мисия Русия може да има само ограничена роля.

България, като пълноправен член на Европейския съюз и на Северно-атлантическия алианс, има своята роля и трябва да поеме своята отговорност за реализирането на тези цели.

Ако сега не се действа с необходимата решителност и експедитивност, съвсем реална е перспективната утре да станем свидетели на нова "Студена война”. Нещо, което няма да е в интерес нито на България, нито на Европа, нито на самата Русия и останалия свят.

*Българска външно-политическа мрежа: Блог за външнополитически анализи, дискусии и прогнози


http://www.mediapool.bg/show/?storyid=142877&srcpos=2




Гласувай:
0



1. анонимен - Keep silence when pros are on the roads
28.08.2008 12:19
http://www.dnes.bg/article.php?id=56420
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 14580450
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9761
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031