Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.09.2008 23:32 - 22 септември датата, която ни направи нация
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 942 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 23.09.2008 23:06


 22 септември датата, която ни направи нация
image Точно преди 100 години в църквата "Свети 40 Мъченици" във Велико Търново е обявена независимостта на България
Георги Георгиев
Bulgarian Post
22.09.2008 г.

Септември месец винаги е бил много важен за българите. По една или друга случайност той носи много радост и тъга на България. 6-ти и 22-ри са може би най-светлите дати в българската история, които обаче през комунизма забравихме.

Помните ли онези репортажи на телевизиите, в които репортерът на празнични дати спира случайни хора и ги пита какво празнуваме днес. Тогава всички се смеем на тези, които притиснати от камерата говорят пълни глупости. Чувстваме се по умни и по големи от тях.

Истината обаче е, че хората не са виновни. По време на комунизма, 22-ри септември и 6-ти септември са умишлено подтискани празници, тъй-като до голяма степен официалната доктрина отхвърля каквато и да е положителна роля на българските монарси след освобождението.

Двете дати имат и нещастието да са в близост до “големия” 9-ти, което още повече ги маргинализира. След падането на комунистическия режим обаче възстановяването на традицията на честването на тези дати е бавно и мъчително.

Докато денят на Съединението по една или друга причина започва отново да се налага като голяма дата, обявяването на Независимостта на България като че ли продължава да не бъде усещан като истински празник от много хора.

Каква е причината?

Разбира се причините за това са комплексни. От една страна противоречивата личност на монарха Фердинанд, който само 10 години след тази велика дата си тръгва прокуден, след като е довел страната до две национални катастрофи и две загубени войни.

От друга, на всички е ясно, че обявяването на независимостта е политически акт и в този смисъл това е преднамерен ход, на управляващите, с който народът няма почти нищо общо.

Исторически погледнато нито едната нито другата причини са основателни. През 1908 г. България преживява икономически бум. Страната се развива с главозамайващи темпове и до голяма степен, монархът е харесван и обичан от поданиците си.

Освен това той заедно с правителството на Александър Малинов успяват да удържат една от най-големите дипломатически победи, само 22 години след дръзкото обявяване на съединението.

Българските политици преценяват прекрасно момента и подреждат нещата по този начин, че делото да успее. На първо място те обявяват независимостта в момент, в който най-потърпевшия – Турция не може да реагира по никакъв начин.

Тогава страната е разтърсена от младотурската революция и последната грижа на Истанбул (Анкара ще стане столица десетилетие по-късно) са непокорните българи, които отново разбунват духовете.

Другите велики сили също не са заинтересовани от това, което се случва в малката балканска страна. Германия и Франция спорят за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина.

“Големият брат” Русия е простил на България “своеволието” на предишния й монарх Александър Батенберг и се стреми да поддържа добри отношения с новия – Фердинанд.

Защо обявяването на независимостта е важно?

През 1908 г., въпреки че България съществува едва от няколко десетилетия и склонността на българския политически елит да решава споровете помежду си с насилие, перспективите пред страната са бляскави.

Само тридесет години след освобождението страната е в постоянен икономически подем, а след обединението на Княжество България с източна Румелия, тя фактически става най-голямата държава с най-силна позиция на Балканите след Османската империя.

Съвсем естествено е след тези успехи България да продължи напред. Българските политици имат много работа. Много българи са извън пределите на родината и набиращата мощ държава не може да остави нещата така.

В този момент идва обявяването на независимостта. Фактически това е дата, която поставя темелите и програмата на България в следващите тридесет години. Нейната цел е една – Обединение.

Цялата символика на обявяването на независимостта показва това. Монархът приема титлата “цар”, което е равно на император и същевременно хвърля мост към величието на средновековните владетели. Актът се извършва в църквата "Свети 40 Мъченици”, където веднъж вече българската държавност се е възродила. На 22 септември 1908 г. това се случва за втори път.

В този смисъл Обединението на България е официалното заявяване на претенция за обединение на българския народ. Сигнал, както към все още поробените българи, така и към съседите на България и великите сили, че страната има претенции и сили да ги отстоява.

3-ти март е идеалът за единна и целокупна България, 6 септември е първата и най-голяма стъпка към реализирането му, а 22 септември политическо послание, че сме решени да отидем докрай за неговото реализиране.

Тези три празника са неразривно свързани и с еднаква стойност за нас българите. Те са основните маркери на еманципирането на държавата ни и нейното израстване. На 22 септември българите показват, че са достатъчно големи, за да следват мечтите си и да живеят обединени в една държава.


http://opinions.bpost.bg/story-read-17710.php


 Днес ще отбележим 100 години от провъзгласяването на независимостта на Българската държава.
На 22 септември 1908 година с Манифест в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в старопрестолния град Велико Търново княз Фердинанд обявява третата Българска държава за независима.

МАНИФЕСТЪТ:

"По волята на незабавния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна.

Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о" бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.

Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.
Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.

Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (вериги - бел. съст.), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция.

Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.

да живее свободна и независима България!
Да живее българският народ!"
22 септемврий 1908 год.
Фердинанд I


Българско царство е признато от Великите сили през пролетта на 1909 г./News.bg

http://www.rusenews.eu/news,1,19745.htm



Тагове:   Направи,   нация,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13033317
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9759
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031