Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.09.2008 14:24 - Новата голяма игра
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 2537 Коментари: 0 Гласове:
0



Новата голяма игра дата : 29 Септември 2008 г. 16:30 ч. автор : Луц Кливман*, списание "Форбс" image


След военната инвазия на Русия в Грузия в западните медии започна много да се говори за новата сила на Русия. Гледката на танкове, минаващи с грохот границата с Южна Осетия, накара специалистите и политиците да се питат: дали Русия, близо 20 години след разпадането на Съветския съюз, отново излиза на сцената като агресивна свръхсила? Тревогата е разбираема. Окуражен от богатите залежи на петрол и природен газ в страната, Кремъл от години демонстрира силата си на международни срещи. Скоро след като пое щафетата, поне официално, от наставника си Владимир Путин през май, новият руски президент Дмитрий Медведев обяви: "Русия днес е световен играч".

Ключът към разбирането на новата сила на Русия е в нейните огромни ресурси на петрол и природен газ. Най-силният коз на Москва в международната политика е ролята на Русия като важен енергиен доставчик на своите съседи и Европейския съюз. Москва използва "политиката на тръбопроводите" и неколкократно спира потока на петрол и газ, за да окаже политически натиск върху Украйна, Грузия и балтийските страни. Германия разчита на Русия за близо 39 процента от потреблението си на природен газ и 32 на сто от нуждата си от петрол, сочат данни на Международната агенция за енергия. Един нов тръбопровод на Газпром през Балтийско море, срещу който Вашингтон се обяви, вероятно ще увеличи още повече енергийната зависимост на Западна Европа от Русия.

Европейците реагираха на този проблем като засилиха енергийната ефективност, разработването на алтернативни източници на енергия и диверсификация на доставките на петрол и газ. Един от ключовите проекти за намаляване на зависимостта от руските енергийни източници е тръбопроводът Баку-Джейхан, който е силно подкрепян от Вашингтон и който пренася петрол и газ от Каспийско море през южен Кавказ до Турция, и така заобикаля Русия. Тръбопроводът Набуко от Турция до Австрия, който трябва да бъде завършен през 2012 г., има за цел да прокара пряка връзка между Каспийско море и Европа за доставка на газ.

Геополитиката на петрола до голяма степен обяснява нахлуването на Русия в Грузия. За внимателните наблюдатели от години е ясно, че рано или късно Русия ще използва военни средства, за да дестабилизира Кавказ и да осуети западните проекти. Москва хитро се възползва от американската имперска свръхекспанзия в Близкия изток и колебанието на НАТО да приеме Грузия в състава си. Кампанията създаде на Русия имидж на силна страна, но не трябва да забравяме, че въоръжените й сили са остарели и разходите й за отбрана все още възлизат само на 5 процента от тези на САЩ.

Европа може и да е зависима (засега) от руската енергия, но тази зависимост е двустранна, тъй като Русия разчита много на Европа за приходите си в твърда валута. Масовият износ на природните й ресурси, който възлиза на 60 на сто от общия износ на Русия, помогна на страната да се възстанови от финансовата криза през 1998 г. Повишаването на цената на петрола от 12 долара на над 100 долара за барел се оказа голям късмет за Кремъл, защото му позволи да изплати чуждите си дългове и да натрупа огромен капитал в чужда валута. Това ще накара Москва да помисли отново, преди да затвори тръбопроводите.

Ако разгледаме по-отблизо вътрешното положение в Русия, ще се усъмним допълнително в предполагаемата нова сила на страната. Вярно е, че руската икономика, благодарение на петролния и газов бум, отбелязваше растеж от около 6 процента през последните години. Ползите от този бум са очевидни за чужденците в Москва. Столицата се дави в море от пари, луксозни бутици и скъпи коли се виждат навсякъде. Ако обаче излезете от Москва и прекосите широките сибирски степи чак до далечния изток, руската империя ще ви се стори доста по-крехка. Град Тюмен е показателен пример. Близо до западносибирските петролни и газови находища, градът е представян като новата петролна столица на Русия, един Хюстън на Изтока. Въпреки това няма и следа от петролно богатство. Вместо лъскави нови небостъргачи, съветските жилищни блокове продължават да се рушат, обществените автобуси са от 50-те години, а повечето хора изглеждат бедни и с нездрав вид. Повечето руски градове, да не говорим за малките селища, са също толкова западнали.

Въпреки цялата пропаганда за новия успех на Русия, почти никакви петролодолари не са инвестирани в основната инфраструктура. Училищата, болниците и дори трамвайните линии са в по-лошо състояние отколкото преди 10 години. Изглежда има повече руски пари в Москва (и в централен Лондон), отколкото във всички останали части на Русия взети заедно. Икономическата производителност на Русия едва сега достигна отново нивата от 1989 г., но тежката промишленост, която е в по-голямата си част под контрола на държавата, произвежда малко неща, различни от оръжия, от които светът се нуждае или иска.

В далекоизточното пристанище Владивосток почти няма стойностни износни продукти руско производство. Вместо това гигантски купища скрап чакат да бъдат натоварени на кораби за Китай, където ще се използват като строителен материал за нови заводи. Частният среден бизнес е спъван от ширещата се корупция и полудържавната репресия. Политическите лидери на Русия са дълбоко подозрителни към уверените предприемачи от средната класа и се опитват да запазят съветската система на две класи - елитът и всички останали. Дали Русия отново ще се извиси?

Най-голямото богатство на всяка страна са хората, гласи поговорката. Повечето руснаци гледат на бъдещето с песимизъм или стоически фатализъм. Бедните хора в традиционно бедни страни често носят своята бедност с определено достойнство, което липсва на много руснаци, тъй като те са видели как животът им и някога великата им страна са рухнали. Упадъкът е плъзнал от сградите към хората, безброй мъже буквално се напиват до смърт. Руското население от 143 милиона бързо намалява. Почти 30 години на сталинизъм, 40 години на съветска стагнация и днешното неосъветско възстановяване при режима на Путин оказаха ужасен и траен ефект върху националната психика. По времето на Съветския съюз повечето хора, на които не липсваше кураж, инициативност и чувство за лична отговорност, бяха или убити, или погребани живи. Тези добродетели са все още рядкост в днешна Русия. Въпреки всичките си петролодолари Русия е все още слаба и в упадък. Дори дрънкането на оръжие в Кавказ може да е знак за новата самоувереност на руския елит, дължаща се отчасти на опасната жажда за признаване от страна на Запада. Това обаче определено не е доказателство за истинска мощ.

* Луц Кливман е писател, който се е специализирал в отразяването на зони на конфликт. Той е автор на книгата "Новата голяма игра: Кръв и петрол в Централна Азия". БТА

http://world.actualno.com/news_183403.html



Тагове:   игра,   новата,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13033317
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9759
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031