24 Октомври 2008

e-vestnik  

Лидерът на популисткия десен Съюз за бъдещето на Австрия и губернатор на австрийската провинция Каринтия Йорг Хайдер загина на 11 октомври при автомобилна катастрофа. Смъртта му развълнува австрийските политици, а заместник-председателят и говорител на партията Стефан Петцнер каза: „За нас това е като краят на света.” Оказва се, че лично за него загубата на Хайдер е нещо повече от загуба на политически лидер. За хомосексуализма и влиянието му върху политиката пише в. “Тагесцайтунг”.

„Хайдер гей? Кой се интересува от това?”, писа в заглавие виенският вестник “Ди пресе” миналия декември. А след това подчерта: „Това вече се превърна в класическа градска легенда. Приятелят на един добър приятел на един братовчед май правил секс или най-малкото имал контакт, който водил в същата посока.” Послание на любителите на воайорството, които се надсмиват на воайорството на другите. Нещата не са ясни, а и няма нужда да бъдат.

Австрийските медии, включително жадните за сензации издания, винаги са се придържали към максимата да не подвигат темата за сексуалните предпочитания на Хайдер. Защото – поне така беше формулиран техният принцип – лидерът на популистите никога не беше насъсквал омраза срещу хомосексуалистите. Ако го беше направил, щеше да е съвсем различно – тогава щеше да става дума за двоен морал и за политическа недостоверност. А тъй като това не стана, нещата стояха по друг начин: Хайдер има жена и две дъщери. Ако обичаше (и) мъже, това засягаше само него и най-близките му.

Поведението на разследващите смъртта на политика обаче се оказа не толкова морално извисено. В края на краищата никой нямаше достатъчно безспорни доказателства, които можеха да им повлияят.

След зрелищната смърт на Хайдер – губернаторът на Каринтия се разби със 142 км в час и 1,8 промила алкохол в кръвта – темата отново стана гореща. По две причини: първо, Щефан Петцнер – неговият говорител и наследник като шеф на Съюза за бъдещето на Австрия – се превърна по доста особен начин в пара-вдовица. Второ, в пространството витае въпросът какво се е случило в последните час и половина от живота на Хайдер. От една седмица 27-годишният Щефан Петцнер, най-близкият приближен на Хайдер през последните години, вие пред всяка камера, която намери. Когато не е загубил самообладание, говори за връзката си, която била надскочила приятелството. Йорг „постоянно се притеснявал, разказва той, заради разликата в годините ни.” Хайдер беше 31 години по-голям от Петцнер. „Доколко” връзката им е надскочила приятелството Петцнер не уточни, но добави, че вдовицата на Хайдер Клаудия нямала нищо против. А дали е бил любовник на Хайдер, не се осмелява да попита директно нито един интервюиращ от благочестие, което придава на разтърсващо двузначните разговори характера на мръсно шушукане.

Спекулациите бяха подхранени и от подвеждащите дании, които съобщи Петцнер за последната вечер на Хайдер – първоначално той каза, че се е разделил с Хайдер непосредствено преди смъртоносното му пътуване. По-късно стана ясно, че Петцнер и Хайдер отишли заедно на един купон във Велден, но си тръгнали оттам – явно карайки се – между 22 и 23 часа. Тогава Хайдер все още бил трезвен. След това губернаторът отишъл в заведението „Цум Щадкремер”, което е най-известният бар за хомосексуалисти в Клагенфурт. Там случайно бил заснет, докато седял на бара с непознат до този момент млад мъж и се напивал.

Има ли всичко това отношение към политиката? Сега, разбира се, не, защото Хайдер е мъртъв. Но естествено, че има значение за публичната личност, която беше Хайдер до по-миналата неделя. Магнетизмът на Хайдер се дължеше както на блестящата му противоречива личност, която си играеше с еротичните жестове, така и на нееднозначността му. Той имаше лична магия, която явно действаше особено силно на мъжете, особено ако са около 20-годишни, които той привличаше около себе си и издигаше съвсем млади на високи постове.

Хайдер беше – без значение от каква политическа гледна точка бъде анализиран – интересна фигура, а това просто не може да бъде описано и разбрано без неговото хомоеротично измерение – а най-вероятно не и без вътрешното му страдание от така и неизживяната открито сексуалност. Лидерството му се опираше на млади, елегантно облечени млади мъже, които бяха емоционално зависими от него и които той свързваше със себе си силно, но които отхвърляше с драматични жестове. Дали всичко това е имало еротичен подтекст или експлицитно сексуално измерение не се знае.

Това не е ли личен въпрос? Да.

Но може ли да бъде разбран Хайдер, все още въздействаща фигура в австрийската следвоенна история, ако не проумеем този личен въпрос? Със сигурност не.

По вестник “Тагесцайтунг”  

http://e-vestnik.bg/4878