Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.10.2008 13:47 - Смърт за различните!
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 1319 Коментари: 1 Гласове:
0



Смърт за различните!

В Танзания има една кървава практика, която не смущава никого, освен самите жертви - да се убиват по безпощаден, жесток и безскрупулен начин албиноси. Това са хора, в чиято кръв не достига пигментът меланин и това прави кожата и косата им непривично светли. Има ги навсякъде по света, но в Танзания те са най-много.

Проблемът идва от там, че шаманите разпространяват убеждението, че албиносът е въплъщение на злото. Според легенда, лек от крака, ръце, коса и кръв на аблинос носи щастие и богатство. И от тук започва кървавата вендета. Белите негри биват убивани, разчленявани и посичани посред бял ден, а части от телата и вътрешните им органи се използват за магьоснически ритуали.

Нe сe прави разлика между мъже и жени, старци и пеленачета. Преследваните живеят в постоянен страх и търсят помощ от полицията, която обаче много лесно минава на страната на поддръжниците на кървавата система за печелене на пари.

Този ужасяващ пример е доказателство за това как различните биват отхвърлени в едно традиционно общество. В него властва първичното, първобитното и затова критериите за "свой" и "чужд" са толкова примитивни и прости - цвят на кожата, на косата и др. Тези племенни взаимоотношения са свидетелство за един изконен и устойчив страх - че различните са опасни, странни, чужди.

В нашето модерно общество би следвало да сме надмогнали подобни примитивни убеждения. Това обаче е така само на пръв поглед. Защото днес различните биват дамгосвани, преследвани и унижавани дори по-безапелационно от преди. "Цивилизованата" ни култура се е научила да убива "цивилизовано" - не заради пол, възраст или цвят на кожата, а заради несъгласие с тълпата.

Социума, като цяло, и властимащите, в частност, са изключително чувствителни към всеки, дръзнал да въстане срещу тях. Под чувствителни разбирайте непримирими. Сега няма шамани, които да организират лов на хора - тази работа се върши от правителство, тайни и явни служби, организации, групировки. Те поръчват премахването на неудобните, с властта си те решават кой да живее и кой да умре.

Давам пример само за някои от "различните" по света и у нас, за да стане ясно, че между кръвожадните практики на африканските племена и "цивилизованата" саморазправа на днешната върхушка няма абсолютно никаква разлика.

Беназир Бхуто

Беназир Бхуто е лидер на Пакистанската народна партия, първата жена министър-председател на Пакистан, като между 1988 и 1996 е два пъти начело на правителството. Управлението и е широко дискутирано, но е факт, че тя винаги се е стремяла да засили демократичните процеси в страната.

Когато е обвинена в корупция, Бхуто доброволно заминава в изгнание в Лондон и Дубай. Щом удря часът на щастливото завръщане в родината, тя си дава пълната сметка, че поема изключителен риск, и има защо. Срещу нея е организиран атентат, при който загиват около 130 души, но самата тя остава невредима.

Непримиримите врагове на Бхуто обаче постигат целта си - при втори самоубийствен атентатна на 27 декември 2007 единствената жена на политическата сцена на ислямския свят е убита. Отговорност поемат Ал Кайда с мотива, че Беназир е инструмент на САЩ в Пакистан.

Обективната истина е проста - Пакистан не е светска държава, правораздаването е според шериата, а идеята за жена на такъв ръководен пост беше неприемлива за много хора. Бхуто беше харизматична и силна личност, като кампанията и винаги е била насочена към прогресивно и светски ориентираните и сънародници и към демократичния курс на страната. Да, тя беше противоречив политик, но е факт, че със смъртта и Пакистан загуби много. Сега държавата е изправена едва ли не на ръба на гражданска война. Кой знае, ако Беназир Бхуто беше жива, може би нещата щяха да са различни.

Анна Политковская

Руската журналистка беше яростен критик на авторитарното управление на Путин, разследваше корупцията във военното министерство и командването на руските федерални сили в Чечня. Политковская нищи до край правните проблеми в Русия, войната в Чечня и репресиите над цивилни граждани в затворите на "управляващата дълга ръка на Путин в Чечня" Кадиров.

Дисидент като нея просто няма как да бъде оставен на мира в държава, в която всичко се решава с твърда ръка. Заплашвана, тровена, преследвана, Политковская до последно продължава да вади кирливите ризи на автократичната власт в "Путинова Русия". Докато не се стига до датата 7 октомври 2006, когато в асансьора на блока, в който живее, Анна Политковская бива застреляна. Убиецът я прострелва в гърдите и след това произвежда втори, напълно безсмислен изстрел - в главата. Политковская умира така, както и бе живяла - лице в лице с всички, които са я мразели, и които неуспешно са опитвали да сломят непримиримия и дух.

Александър Литвиненко

Горе-долу същата е схемата и с Александър Литвиненко. Той е бивш полковник в руската Федерална служба за сигурност (ФСС) (която е приемник на КГБ), специалист в борбата с организираната престъпност и тероризма. След дълга служба Литвиненко публично обявява, че му е било наредено да убие руския милиардер Борис Березовски, но е отказал.

Бившият полковник разследва смъртта на Анна Политковская и пише книги, в които заявява, че всъщност Путин идва на власт чрез държавен преврат и че тогавашният президент и ФСС имат дълбоки и трайни връзки с организираната престъпност.

Желязната логика в случая с руските дисиденти следва своя неумолим ход - на 1 наември 2006 Литвиненко внезапно се разболява и в последствие е установено, че е отровен с полоний-210. Кой е поръчителят? Литвиненко знае отлично. В авторитарна държава с мнима демокрация е така. Политическата игра, разиграваща се в Кремъл, е прекалено важна, за да бъде смущавана от подобни "външни дразнители". И той, и Политковская стават жертви именно на тази игра.


Георги Стоев

Пречистилият се грешник, мутрата не-мутра, свидетелят на създаването на СИК и ВИС. Георги Стоев. За себе си казва, че е бил информатор на Христо Калчев и че е участвал в група за "мокри поръчки", но никога не е извършвал убийство.

В книгите си за СИК, ВИС и трилогията
"BG Кръстникът" Стоев прави шокиращи разкрития за света на Маджо, Маргините, Поли Пантев, Любен Гоцев, та дори и Бойко Борисов. Факт е, че писателят изнесе данни за подземния свят, които никой преди него не бе и помислял да разгласи.

Той открито заявяваше, че групировките са в тясна връзка с полицията, видни бизнесмени и високопоставени политици. И плати за това. На 7 април 2008 посред бял ден той беше убит край хотел "Плиска". Едно повече от демонстративно поръчково убийство.

Колко точно Георги Стоев беше свързан с мафията и до каква степен информациите му бяха доставерни, за това може само да се гадае. Стряскащото в случая е, че се посегна не само на свободата на словото, но и на волята, и на истината.


Стойчо Раданов

Съдебният експерт влиза в този списък, защото, макар да няма доказателства, е меко казано странно един уважаван специалист да се самоубие публично, и то на детска площадка. Стойчо Раданов беше ръководител на екипа, направил повторната аутопсия на сестрите Белнейски. Втората експертиза рязко противоречеше на първата, доказвайки, че момичетата са загинали в следствие на катастрофа, а не са били изнасилени, като самото изнасилване е било чисто и просто инсценировка. Причината? Евентуално пиян син на висш магистрат е убил сестрите с джипа си... Но това, естествено, е само слух.

Раданов беше съдебен експерт и по делото на Чората, по повод на което се изказа, че полицаите е трабвало просто да задържат Ангел Димитров. Вместо това, те са го пребили до смърт. Логично, срещу това изявление се надигна голяма вълна от полицейско и съдебно недоволство.

Този инцидент е най-скорошният и затова, най-неизясненият. Ако приемем обаче хипотезата, че професорът не се е самоубил, а "са му помогнали", то тогава отново лъсва истината за саморазправата у нас - показни екзекуции, които гласят: "Да му мислят ония, дето посмеят да ни излязат насреща!"

Георги Марков

Дисидентът, който се осмели да покаже социалистическия режим в България в неговата най-уродлива светлина. Писателят наричаше това управление чист феодализъм и откровено потистичество. Далавери, кражби, гаври, престъпления - това са основите на комунистическата доктрина у нас, описана болезнено откровено в "Задочните репортажи".

Марков е достатъчно интелигентен, за да си даде сметка, че опасността, която го грози в това положение, е огромна. Затова той се опитва да я избегне, емигрирайки в Лондон. Железните ръце на Държавна сигурност обаче, сковавали в ужас милиони хора, са прекалено дълги.

На 7 септември 1978 на моста "Ватерло" в Лондон Георги Марков се разминава с мъж и при сблъсък с чадър в бедрото му бива инжектирана сачма, в която е била вкарана отрова, вероятно рицин. В последствие документите са разархивирани. Изплува образът на убиеца - агент "Пикадили" - Франческо Гулино, както и фактът, че ДС е координирала действията си с КГБ. Появява се и информацията, че убийството всъщност е било поръчано дирактно от Тодор Живков. Така ликвидирането на Георги Марков и досега остава едно от най-арогантните и брутални поръчкови политически убийства в историята ни.

Ето само част от примерите за това как инакомислещите плащат най-високата цена за привилегията да бъдат себе си. Защото в общество, което се стреми да фабрикува хора, истини и норми по калъп, да бъдеш себе си наистина е привилегия.

Изброените истории наглед са много различни една от друга. Но само наглед. Подбрани са така, че да покажат как в различна обстановка на религиозно, етническо и политическо напрежение по света и у нас, методите за премахване на неудобните са абсолютно едни и същи. Убитите са имали такава съдба по различни причини - били са съперници на политическата сцена, противници на управляващите, опълчили се срещу системата смелчаци... Всички обаче са имали една цел - да променят нещо или да възроптаят срещу изкривените догми на нашето общество.

То, съответно, им е отговорило с насилие. По неандерталски. В традиционното общество подобни мерки се считат за нормални, защото се основават на логични доводи, разбирания, култове или обичаи. От наша гледна точка обаче, това се счита за варварство и архаична жестокост. Истината всъщност е, че "цивилизованата" ни култура постъпва по същия начин. Това се нарича лицемерие - да заклеймяваш насилствената саморазправа, а сам да прибягваш до нея, когато видиш "враг".

Чудно е само за какво са били всичките тези векове на еволюция - за да заменим нетърпимостта към различните физически с нетърпимост към различните морално ли? Има една древна китайска поговорка: "Пиронът, който стърчи над останалите, получава удар с чук". Явно това е било кредото на кръвожадните първобитни хора, явно това е кредото и на днешните варвари.


http://world.actualno.com/news_191096.html



Тагове:   смърт,


Гласувай:
0
0



1. meto76 - Съгласен съм, че в България прот...
26.10.2008 22:16
Съгласен съм, че в България протестантството се подтиска за сметка на традиционното източно православие.Макар че като атеист според мен няма полза от нито една религия.Религията носи само смърт и разрушение.Справка историята.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13329306
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9760
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Август, 2021  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031