Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.11.2008 23:20 - Апел на четирима лидери: Световнатата криза е зов за събуждане
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 969 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 22.11.2008 23:06


  Апел на четирима лидери: Световнатата криза е зов за събуждане

13 Ноември 2008

в. Интерн. хералд трибюн  

Бан Ки-Мун, Сусило Бамбанг Юдхойоно,
Доналд Туск и Андерс Фог Расмусен
*

image Мъж търси годни за използване въглища на бунище на въгледобивна мина в Чангци, китайската провинция Шанси. Снимка: Ройтерс

Когато световните лидери се съберат този уикенд във Вашингтон, ще е добре да си спомнят, че сме изправени пред две кризи. Световната финансова криза е по-непосредствената, но климатичните промени са по-екзистенциални. Спешният характер на първата не е оправдание да се пренебрегне втората. Напротив, това е възможност с един удар да се ударят два заека.

Да приведем аргументи от прагматичната икономика. Световният растеж се забавя. Бюджетите се свиват все повече. Вероятно ще разполагаме с все по-малко ресурси, за да се справяме с все по-големия брой глобални проблеми. Тогава какво можем да направим, за да създадем нови работни места и да насърчим растежа? Как можем да гарантираме енергийни доставки на достъпни цени? Какво трябва да направим, за да защитим световната финансова система от повтарящи се шокове и циклични “спукани балони”, така че хората от всички нации да могат да живеят в икономическа сигурност?

Отговорът е да се намерят общи решения на сериозните предизвикателства, пред които сме изправени. А когато става дума за две от най-сериозните - финансовата криза и климатичните промени - този отговор е “зелената” икономика.
Учените са единодушни, че за справяне с климатичните промени ни трябва енергийна революция, цялостна промяна в начина, по който захранваме енергийно обществата си. Икономистите също са единодушни, че най-бързо развиващата се индустрия в света е тази на възобновяемите енергоизточници. Това е сферата, където вече се създават работните места на бъдещето и където се извършват техническите нововъведения, които ще доведат до следващата ера на икономическо преобразяване.

Практичните философи ни напомнят, че утре започва от днес. Да, финансовата среща на върха този уикенд във Вашингтон е от жизнено важно значение. Ние обаче се изправяме пред не по-малко предизвикателство в началото на декември в Познан, Полша, на следващия кръг преговори по конвенцията на ООН за климата. Срещата се свиква “по средата на пътя”, по който поехме миналата година в Бали, Индонезия. Целта й е да подготви голяма сделка в Копенхаген през декември 2009 година, когато световните лидери ще договарят амбициозно споразумение за климатичните промени, което да може да се приеме от всички страни.

В Познан министрите на околната среда и климата ще се срещнат за пръв път, за да изготвят дългосрочна програма за координирани действия. За да постигнем споразумение в Копенхаген, трябва да имаме ясен работен план с конкретни цели за намаляване на емисиите парникови газове и за адаптиране към вредните въздействия от климатичните промени.
Нужна ни е съгласувана институционална архитектура, сериозен ангажимент за Фонд за адаптация и най-вече готовност от страна както на развитите, така и на развиващите се държави да свършат своята част от работата. Ключът ще е финансирането. Ако на развиващите се страни им липсват финансовите ресурси и технологиите да “станат зелени”, не можем ефективно да се борим с климатичните промени.

Пожеланията не се превръщат автоматично в дела. Нека обаче да сме наясно - това се иска от компаниите, инвеститорите, правителствата и гражданските организации. Всъщност това вече се случва. По оценка на Програмата на ООН за околната среда до 2020 година глобалните инвестиции в енергия, която няма парников ефект, ще достигнат 1,9 трилион долара - това е значителна част от световния БВП. В световно изражение близо два милиона души работят в новите индустрии за вятърна и слънчева енергия, половината от тях в Китай. Програмата на Бразилия за биогорива създава близо един милион нови работни места годишно. В Германия се очаква инвестициите в технологии за опазване на околната среда да нараснат четворно през следващите години, като достигнат 16 процента от произвежданата продукция до 2030 година и в този сектор да работят повече хора, отколкото в автомобилната индустрия.

Не е нужно да изчакваме появата на нови технологии, нито да се безпокоим прекалено колко ще струват предприетите действия. Изследвания показват, че САЩ биха могли значително да съкратят емисиите на въглероден диоксид и това ще струва малко или почти нищо, като се използва вече съществуващото ноухау.

Доказателство са огромните инвестиции на Дания в “зелено” развитие. От 1980 година нейният БВП е нараснал със 78 процента, а увеличаването на енергопотреблението е минимално. През последните 17 години Полша намали емисиите си от парникови газове с една трета чрез решителни мерки за повишаване на енергийния КПД, макар че същевременно икономиката й се развиваше бурно. За фирмите подобни спестявания носят печалба. Днес европейските компании в сектора на “зелените технологии” се ползват със значителни предимства като “първи включили се” и заемат една трета от зараждащия се световен пазар на екотехнологии.

С правилна политика и насърчения можем да насочим икономическия растеж към нисковъглеродни емисии. С правилна политика и правилни стимули можем да направим така, че както развитите, така и развиващите се страни да допринасят за каузата на борбата с глобалното затопляне, без да се поставя на риск правото на всяка държава, да се грижи за икономическото благосъстояние на гражданите си.

Най-далновидните изпълнителни директори знаят това. Това е една от причините бизнесмените в толкова много страни по света да искат ясна и смислена политика за климатичните промени. Да приемем, че много пътища водят до Рим. В Познан, а после и в Копенхаген някои ще се стремят да извоюват стриктни ограничения на емисиите парникови газове. Други ще предпочетат принципа за доброволност в преследването на конкретни цели. Трети ще спорят за предимствата и недостатъците на търговията с въглеродни квоти пред данъците и националната регулация. Мнозина ще призоват да се намали обезлесяването, на което се дължи грубо казано една пета от емисиите парникови газове. Инвестиции от 17 до 30 милиарда долара годишно могат да намалят това количество наполовина и същевременно да увеличат работните места в съхраняването на околната среда в тропически държави като Индонезия.

Нужни са ни всички тези подходи. Нещо повече, ще ни е нужно водачество. Световната финансова криза е зов за събуждане. Тя изисква новаторски решения, които вземат предвид големите предизвикателства, пред които сме изправени. Това не е покана да отложим нужните за спасяването на бъдещето ни мерки. Нямаме повече време за губене.

Бан Ки-мун е генерален секретар на ООН, Сусило Бамбанг Юдхойоно е президент на Индонезия, Доналд Туск е министър-председател на Полша, а Андерс Фог Расмусен е министър-председател на Дания.

По БТА 
http://e-vestnik.bg/4997



Тагове:   криза,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13037916
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9759
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031