От Русия с омраза
Кети Йънг, в. "Ню Йорк таймс"
24 Ноември 2008

Малко преди президентските избори присъствах на дискусия за руско-американските отношения в Кеймбридж, на която говорещите и от двете страни изразиха надеждата, че избирането на Барак Обама ще бъде знак за възобновяването на едно чудесно приятелство. Тези надежди бяха попарени ден след победата на Обама. В обръщение към руския парламент президентът Дмитрий Медведев приветства новоизбрания президент Обама със заплаха за разполагане на руски ракети на границата с Полша, ако САЩ изградят противоракетна система в Източна Европа. Макар да последваха някои признаци на помирение, по всичко изглежда, че Кремъл възнамерява да продължи "новата студена война".

Само три дни преди речта на Медведев държавата финансира провеждането на митинг на младежката организация "Наши" пред американското посолство в Москва в стил Хелоуин. Почти 20 000 младежи носеха тикви, на които бяха издълбани имената на "жертвите на Америка", сред които и загиналите в Южна Осетия. На митинга беше прожектиран любителски филм, в който актьор, играещ пияния Джордж Буш, се хвалеше, че САЩ са замислили двете световни войни и издигането на Хитлер, за да разширят властта си.

Според руския журналист Леонид Радзиховский "екзистенциалната празнота на нашата политика се запълва изцяло с антиамериканизъм", а отхвърлянето на тази реторика "би било равносилно на сриване на основите на държавната идеология". В Русия, а и сред някои западни анализатори е широко разпространена представата, че този антиамериканизъм е отговор на това, което се възприема като заплаха за руската сигурност - най-вече разширяването на НАТО и противоракетната отбрана в Източна Европа. Все пак водещи военни експерти като бившия висш служител в руското министерство на отбраната ген. Владимир Дворкин са убедени, че нито противоракетният щит, нито разширяването на НАТО представляват някаква военна заплаха за Русия.

Унижението на Русия след студената война е действително. Но както ми каза наскоро активистката в областта на човешките права Елена Бонер, вдовица на великия учен и дисидент Андрей Сахаров: "Никой не е унижавал Русия. Тя се унижи сама."

В постсъветския период много руснаци се ядосват, защото тяхната страна няма нито положението, нито жизнения стандарт, който според тях тя заслужава. Когато неудовлетвореността се увеличава, често е по-лесно вината да се хвърли върху външна сила, отколкото върху собствените неуспехи на страната.

Резултатът е комплекс за малоценност към Запада и в частност към САЩ като водещата западна сила и противник от студената война. Това широко разпространено чувство е съчетание от възхищение, завист, недоволство, обида и жажда за уважение и приемане като равен. За повечето руснаци неотдавнашният конфликт в Грузия е победа над американците - това е по-скоро въпрос на психологическо себеизтъкване, отколкото на стратегически егоизъм.

В речта си от 5 ноември президентът Медведев заяви, че "антиамериканизмът не ни е вродена черта". Така е, но през последните години антиамериканизмът бива внимателно подхранван от официалната и неофициалната пропаганда - особено по контролираната от държавата телевизия, - която манипулира обществената несигурност и лесно прераства в откровена параноя.

През 2005 г. Сергей Лисовский, който по онова време беше заместник-председател на Комитета по аграрнопродоволствената политика и рибното стопанство към горната камара на руския парламент, каза, че птичият грип е мит, създаден от американците, за да се унищожи птицевъдството в Русия. Тази година руската телевизия отбеляза годишнината от 11 септември 2001 г. с програма, излъчена в най-гледаното време, която лансира конспиративната теория, че атаките са замислени от американските империалисти като повод за война. Според проучване от миналата година изумителна част от руснаците - 43 процента - са съгласни, че "една от целите на външната политика на САЩ е пълното унищожаване на Русия".

Днес правителството може би е особено нетърпеливо да активизира антиамериканизма в отговор на избирането на Обама, който вероятно ще направи по-трудно за Русия да използва враждебността към САЩ в Европа и дори в третия свят. Обама и неговото правителство трябва да отговорят едновременно с твърдост и гъвкавост. Добре е той да покаже, че ще помогне на демокрациите от Източна Европа и от бившия Съветски съюз да се противопоставят на руския натиск, като в същото време даде ясно да се разбере, че не се търси конфронтация с Русия заради самата конфронтация.

Един от главните съветници на Обама за Русия - Майкъл Макфол - намеква за покана към Русия в посока на членство в НАТО. Разбира се, сегашните руски ръководители биха отхвърлили всяко подобно предложение, защото то би включвало демократични реформи, които Русия не е склонна да предприеме. Но предложението би дало на руските реформатори ясна цел и би направило по-трудно убеждаването на обикновените руснаци, че Америка винаги ще се отнася към Русия като към враг.

Добре би било Обама да направи предложението лично, при посещение в Русия. Визитата на Роналд Рейгън в СССР през 1988 г. допринесе значително за разрушаването на антиамериканските стереотипи в съзнанието на доста руснаци в края на студената война. Обама, към когото е насочено любопитството и интереса на много хора, е американски политик, който може да повтори този подвиг.

в. "Ню Йорк таймс", 24 ноември

По БТА

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=146262&srcpos=14