Утре ще бъде представен важен стратегически документ на Европейската комисия за източната политика на Европейския съюз. Той предвижда да се утрои помощта на ЕС за Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна, пише "Независимая газета". През следващата година Брюксел ще свика среща с участието на тези шест страни, на която Русия не е поканена. Според експерти, ако бъде осъществен проектът "Източно партньорство", плановете на Москва за създаване на общо икономическо пространство с бившите съветски републики ще се провалят.

В "Съобщение на Еврокомисията за "Източното партньорство" - документ, съгласуван с всичките 27 страни-членки, се казва, че помощта, която ЕС оказва сега на бившите съветски републики, трябва да се увеличи три пъти. До 2020 година Единна Европа трябва да отпусне 1,5 млрд евро на Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна. Тези страни още следващата година може да ускорят своето сближаване с ЕС.

"Източно партньорство" е относително нова инициатива. Допълнителен тласък за осъществяването на тази идея, издигната от Полша и Швеция, даде конфликтът в Закавказието през август. Роля ще изиграе и поемането на председателството в ЕС от Чехия, което през юли 2009 година ще премине в Швеция. Отношенията на Москва с тези страни са сложни. Стокхолм фактически подкрепя позицията на Варшава в руското направление.

Инициативата "Източно партньорство" бе официално обнародвана от външните министри на Полша и Швеция през май. Ирена Бусич, секретар по печата на външния министър на Швеция Карл Билд, разясни пред "Независимая газета" нейната същност: "Швеция и Полша предлагат ЕС да води по-силна политика спрямо Армения, Азербайджан, Беларус, Модлова, Грузия и Украйна. Пълно участие на Беларус е възможно, само когато се появят съответните условия." Според Бусич, създаването на "Източно партньорство" ще позволи да се задълбочи двустранното сътрудничество между ЕС и посочените страни в такива области като миграцията и свободната търговия, а също ще помогне за извършването на вътрешни реформи.

Смята се, че ако страните полагат "сериозни усилия за реформиране", ЕС ще им предложи "по-дълбока интеграция". Впрочем, засега в съобщението на Еврокомисията не се говори за перспективите за присъединяване на шестте бивши съветски републики към ЕС. Но и без това осъществяването на този план рискува да изостри отношенията между Русия и ЕС. Както заяви пред "Независимая газета" Александър Рар, директор на програмите за Русия и страните от ОНД при Германския съвет за външна политика, този документ на Еврокомисията е "най-важната точка, която е изработила ЕС досега спрямо политиката на изток".

Германия и Франция, които досега се опитваха да отговарят за дейността на ЕС в източното направление, се ориентираха преди всичко към сътрудничество с Русия. "Но сега навлизаме във фаза, когато Русия ще бъде изолирана и ще й се оказва натиск. ЕС сериозно се изплаши от руско-грузинската война. И обвинява за конфликта не само Михаил Саакашвили. А това, че Москва призна независимостта на Абхазия и Южна Осетия, се разглежда като тяхното анексиране от Русия. Сега ЕС ще укрепва зоната на своите интереси в постсъветското пространство", каза Рар. Той обърна внимание на факта, че ЕС възнамерява да включи в зоната на своите интереси Беларус и Азербайджан. Т.е. Евросъюзът иска не толкова да се сближава с демократичните държави, колкото да възпира Русия. Наблюдателите смятат, че Москва едва ли ще наблюдава спокойно как Европейският съюз активно ще развива демократичните институции в постсъветското пространство.

"Отпускат се четвърт милиард евро годишно за изграждането на гражданско общество и демократични институции в тези шест държави. В документа се говори също за създаването на свободна икономическа зона с тези страни, а не с Русия. Така това напълно разрушава руската идея за единно икономическо пространство върху постсъветската територия. Всъщност Беларус ще бъде измъквана от Съюзната държава с Русия", посочва Александър Рар. Той смята, че постепенно между Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова, Украйна и ЕС ще се въвежда безвизов режим, докато перспективите за подобно нещо с Русия се отлагат. В резултат се създава опасността от нова "завеса" между постсъветските страни и Русия. "Това е много тревожен документ за Русия, който показва, че ЕС е сериозно обезпокоен от "неоимперската" политика на Русия", е мнението на германският аналитик.

Политолозите смятат, че Русия трябва да обърне сериозно внимание на тази нова стратегия на ЕС на източното направление, която може да започне да се осъществява още след месец и очевидно ще заеме едно от приоритетните места в дневния ред на бъдещите председатели в Евросъюза - Чехия, Швеция и (през 2011 година) Полша.

В документа на ЕС Русия не се критикува пряко. Акцентът е да се отслаби влиянието на Москва в постсъветското пространство. В Брюксел смятат да поощряват проекта за доставянето на каспийски нефт по тръбопровода Набуко, защитава се идеята за създаване на нов транзитен коридор, заобикалящ Русия, с цел да се увеличат енергийните източници. Същевременно не е казано, че ЕС се отказва от мащабния проект за доставянето на руски газ за Германия по дъното на Балтийско море (проектът "Северен поток")

http://evropa.dnevnik.bg/show/?storyid=592782