Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.12.2008 21:39 - Защото не искаме социализъм!
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 774 Коментари: 0 Гласове:
0



Защото не искаме социализъм!
image
Борислав Цеков*
Bulgarian Post
02.12.2008 г.

Финансовата буря залива света. Левичари от всички страни се съединяват - със заклинания за „крах на капитализма”, „залез на неолиберализма”, „реабилитация на държавната намеса в икономиката”. Затова си мислех, гледайки отминалия конгрес на БСП и тяхната симпатична амбиция да покажат, че времената се менят, а идеите са вечни. И по странен начин се върнах към 1986 г., когато група осмокласници бяхме арестувани, защото поднасяхме цветя пред „Стената” на Джон Ленън (Нотариата в София) и пеехме Let it be. Градският комитет на БКП и ЦК на ДКМС заклеймиха това като проява на „чужда идеологическа диверсия” и после дълго време ни тормозиха. Със същия „блясък в очите” преди дни конгресът на БСП обяви Джон Ленън за един от тях. Хората са си същите, за идеите им не знам.

Всъщност, глобалната финансова криза възкреси позатихналия през последните десетилетия идеологически сблъсък между „пазарници” и „бюджетници” - т.е. между радетелите за свободата на пазара и поклонниците на държавното всемогъщество. Естествено е тази полемика да има и своите български измерения. Кризисните очаквания в обществото вече се трансформират в осезаемо усещане, че кризата прекрачи и нашия праг. Борсов крах - SOFIX едва се държи над 300 пункта, а BG40 се срина до базовата си стойност. Отлив на чуждестранни капитали, притиснати от кризата в Западна Европа и САЩ. Наченки на масови съкращения в отделни отрасли. Спад на цените на недвижимите имоти. Скок на цените на парното и тока… Въобще, все по-благодатна изглежда почвата за онези, които вярват в теориите на социалното инженерство или пък търсят реванш за историческия провал на социализма.

На този фон твърде противоречиви са посланията, които излъчват много от основните политически субекти.

В БСП модернизацията едва си пробива път сред мъгливата носталгия по „зрелия социализъм”. Всъщност аз съм от тези, които много искат да видят БСП обърната повече към бъдещето, с по-модерна визия за живота, базирана на достиженията на западната социалдемокрация. Затова е повече от добре, че Сергей Станишев утвърди своя лидерски авторитет и позиции - той все по-реално се очертава, като носител на модернизационна енергия в левите среди! Наред с това, БСП показа и добра предизборна кондиция - самочувствие, мобилизация и воля за участие в нов управленски мандат. Въведената мандатност на партийните постове е реален опит  за разчупване  на партийния  феодализъм в редица червени структури. Но всичко друго си остава по старому!

Очевидно нееднозначното минало все още тегне твърде силно над червените партийни редици. Беловласите емоции за „хуманния социалистически строй”, изграден след преврата на девети септември 1944 г., бяха подобаващо погъделичкани. От праха на историята беше поизтупана даже овехтялата идеологема, че „отвъд капитализма би трябвало да има по-справедливо обществено устройство”. (Бог да прости милионите, принесени в жертва на езическото капище на тази социална илюзия!). За капак се оказа, че един лош художник е нарисувал доста несръчна корица на брошурата „Защото сме социалисти” и така окепази иначе добрия труд на автора на съдържанието.

Да изобразиш като идейни съратници направо оксиморонни политически фигури! Да приравниш комунистически вождове (като Георги Димитров например), които в името и със средствата на революционния терор и пролетарската диктатура са погазвали масово човешките права, към светли личности, борили се неотклонно за граждански свободи и демокрация, каквито са Мартин Лутър Кинг и Нелсън Мандела. Да припишеш социалистически възгледи на Баба Тонка, Райна Княгиня, Джон Ленън и Стинг, слагайки ги в един кюп с днешни партийни функционери на БСП. Да изтипосаш мъченика на българската социалдемокрация д-р Дертлиев като съмишленик на онези, които го натириха в концлагер… Това си е направо вавилонско  смешение на  ценности и идеи.

Все едно да нарисуваш дявола как с удоволствие вдишва сладкото благовоние на тамяна, вместо да бяга от него.

По дефиниция крайните леви уклони, които мътят икономическите „води” на демократичните общества,се балансират от реализма на десницата и либералния център. Бедата е, че у нас десните политически „територии” пустеят. Задълбочаващият се разпад на автентичната десница в лицето на СДС и ДСБ и вакуумът, който оставят след себе, засега дават поле за изява главно на агресивно политическо празнодумство и изтъркани идеи за смяна на конституцията, като панацея за бъдещото развитие на страната.

Дори и при ГЕРБ, който доскоро изглеждаше като безапелационен победител в следващите избори, се появяват симптоми на дезориентация и електорална ерозия. Политически грешки, нацъфтели скандали с корупционен аромат незадоволително управление на някои от общините, в които на власт са кметове от ГЕРБ. Дали това няма да постави началото на отлив най-вече на по-умерените избиратели, които търсят стабилност и ясна реформаторска политика?

От друга страна, затъването на ДПС и новата коалиция „Напред” в неясни сюжети в известна степен блокира възможностите им да произвеждат сериозни алтернативи на лявата политика.

Излиза, че на този етап само НДСВ се очертава като „остров на стабилността”, който има капацитет да бъде солидна управленска алтернатива на левицата. И готовност в името на националните интереси да се търси разбирателство и съчетаване на усилията, а не безплодна конфронтация. Навярно все повече стават онези, които си дават ясна сметка, какво можеше да стане, ако днешното управление беше лишено от държавническата и градивна позиция на царя. За справка - времената на Виденов, или безвремието на Беров.

Важното в крайна сметка е, че страната има нужда от политическа стабилност и дългосрочна предсказуемост в управлението и политиката. Няма място за икономически волунтаризъм, прекомерна държавна намеса и свръхрегулиране на икономиката, за сметка на свободната стопанска инициатива и премахването на бюрократичните пречки за бизнеса. Лоша политика е онази, която иска увеличаване на данъчната тежест и премахване на плоския данък.

Прочее добре би било онези, които се опияняват от словесни еквилибристики за краха на икономическия либерализъм и тържеството на социализма, бързо да изтрезнеят. И да вникнат по-добре в причините за глобалната криза. Ако го направят, ще разберат, че коренът на икономическото „зло” не е в някакви вродени дефекти на пазарната икономика, а в поредица от погрешни държавни решения и държавна намеса в икономиката по социални съображения. (Трябва ли да се припомня например, че разклащането на ипотечния пазар в САЩ започна най-вече с краха на държавните фондове „Фреди Мак” и „Фани Мей”, които осигуряваха жилища за социално слабите, дори, когато те нямат добра кредитна история?).

Изводът е - колкото повече социализъм, толкова повече криза в икономиката и отдалечаване от просперитета. Разбирам въжделенията на БСП за общество, в което няма бедни и богати. Но ги отхвърлям априори! Защото това би означавало всички да бъдат еднакво работливи и еднакво умни. Което е невъзможно и направо абсурдно! Затова днес всички - либерали, християндемократи, консерватори, социалдемократи и даже социалисти - трябва извикаме на висок глас: не искаме „социализъм”! Искаме общество, в което се живее по правила, които дават възможности на всички и искат отговорност от всеки. В което държавата помага само на онези, които са уязвими или са поставени в неравностойно положение. А на останалите дава свобода да устройват живота си според собствените си сили и способности. В такова общество и социалистите живеят добре!

*Статията е публикувана във в-к "Монитор" и препечатана в Bpost със съгласието на автора

http://www.bpost.bg/story-read-18378.php



Тагове:   социализъм,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13951275
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9761
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Януари, 2023  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031