реди време бе подхвърлена темата за легализирането на проституцията в България. Отново се заговори за европейски практики, хигиенични и здравни приоритети, връзката с престъпността, както и обществено отношение по въпроса. Считам, че това разискване се прави некомпетентно, ограничено и не напълно осъзнато в немалка част в публичного пространство.
Каква е и каква трябва да е проституцията у нас?
Аз искам да бъде регулирана - не легализирана, тъй като тя й сега не е
незаконна ,но нерегулирана. Регулацията ,в случая, е вкарване в рамки на дейност, която де факто се осъществява, но де юре не присъства в правният мир. Същото важеше за промените в Семейният кодекс. Употребяват се термините “търговия с плът” като синоним на проституцията, и това не е далеч от истината. Изнасят се доклади, които се отнасят единствено за документираните случаи на престъпване на закона при действащата проституция, а не за цялата такава. Какво реално представлява проституцията у нас? Еднаква е като проституцията в останалата част на света - жени ( и мъже - нещо което се изпуска навсякъде, говори се само за женска плът! ) правят секс с други мъже и жени срещу пари. Колко от хората, които се изказват против нея са имали дори и минимален досег със самата проституция? В това разбира се, не се включват проститутките по пътя, които сме видяли. Колко души имат лично мнение, съставено от преживяно и видяно, а не от някакви необосновани предразсъдъци и насадени чужди желания и мнения? Колко мъже при една анонимна анкета ще кажат, че никога не са искали да отидат на проститутка? Колко жени? Колко ще говорят за истинското им желание за неангажиращ, независещ от нищо, необвързан с последващи притеснения и коментари за преждевременно свършване, малък пенис, увиснали гърди, целулит или скритите “странни” сексуални желания, и спокойствие във физическото здраве на другият. За какви обществени отрицателни настроения говорим, при положение, че почти всеки поне по един път е искал/искала да опита? Аз съм твърдо против принуждаването на жените да проституират. Твърдо против каквато и да е форма на насилие, принуда и противоправна употреба на хората въобще. Но не съм против неангажиращият секс срещу пари, тъй като е професия и доставя удоволствие, и не носи никакви емоционални последствия.
Въпрос на лично мнение
Проституцията не е продажба на тяло, а продажба на удоволствие. Продажбата на тяло се включва в търговията с органи според мен, а не в доставянето на чисто физическо задоволяване. Въпросът е, че проституцията се свързва неразривно с изневярата, и това поражда много силни отрицателни настроения към нея. Скрити и явни. Възприема се като прегрешение, приема се като обида и накърняване на светостта на семейната връзка, и чисто и просто: нещо, което половинката не може да даде. Това според мен не е така. Прегрешение? Задоволяването на физическите потребности, свързано с подчертаната полигамност на човека няма никаква връзка с греха. Съвремието предлага много повече идеи и желания свързани със секса, затова какъв грях е човек да поиска да опита? Проблем за дома? Ако не се лъжа, сексуалните изневери ( изрично пиша сексуални, тъй като емоционалната изневяра - тази на чувствата е вече гадно нещо ) не на едно място се сочат за отдушник и спомагател за успокояването на личността, което рефлектира и в семейните отношения. Спорен и нееднозначен е въпросът за признаването и споделянето на изневярата, но не това е темата. А това, че при проститутка или жиголо могат да се опитат неща, които или ни е срам да поискаме у дома, или знаем, че няма да ни дадат, е въпрос, който не търпи според мен разискване, тъй като всички знаем, че ако поискаме там, то просто ще ни покажат не вратата, а ценоразписа.
Престъпление, мотиви и наказание
Основният мотив против законовото рамкиране на проституцията според мен трябва да е легализацията на престъпността, свързана с този отрасъл. Това е ужасно сериозен проблем, чиито ефект трябва да бъде сведен до минимум, преди отново да се отвори дума за закон за проституцията, тъй като последствията от него са отвратителни и жестоки. Физическата потребност и психическо желание за необвързан секс нямат нищо общо със зависимостта към алкохол или наркотиците, за да бъде осъждано като неправилно. Мисля, че за съжаление като общество сме доста мнителни и неискрени за да признаем какво приемаме, какво отричаме и защо го правим с истинските му мотиви. Защото съществуващото от хилядолетия явление “проституция” и отвратителното й криминално проявление плюс неясните лични предразсъдъци са коренно различни неща. Чистият секс и престъплението се вплитат в доста неясен обществен монолог, като единствено държавниците у нас и Европа казват ясно защо не искат да се легализира
Още от Петър Ванев може да четете на peter.vanev.info
http://www.capital.bg/showblog.php?storyid=595485
