Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.12.2008 23:03 - Пряката демокрация
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 1186 Коментари: 2 Гласове:
0



image
При пряката демокрация решенията ги взима целият народ | europe.bg

Демокрацията, или "управлението на хората", възниква в Древна Гърция и представлява алтернатива на монархията и диктатурата. Първоначално демокрацията е била само пряка, т. е. решенията се взимали непосредствено от хората. За целта мъжете в древния град-държава се събирали на площада и след (понякога бурни) разисквания с гласуване са решавали важни обществени въпроси. Постепенно пряката демокрация е била изместена от представителната, при която властта се осъществява от избрани органи - градски съвет, парламент, президент.

За представителната демокрация е важна мандатността, която представлява невъзможност да се заема една и съща изборна длъжност неограничено дълго време. Така например постът на държавен глава в повечето страни не може да се заема повече от два последователни мандата. За разлика от длъжността "монарх", която може да се заема до живот, или докато съответното лице само се откаже. Тук проблемът е какво да се прави, когато монархът е връхлетян от тежка деменция и не ще да си ходи сам? Ами тогава често му помагат да си отиде от поста, а понякога и от живота. Или просто го поставят в изолация, а от негово име управляват някакви царедворци. Това е един от основните недостатъци на монархията като форма на управление. Още повече, че понякога въпросната деменция спохожда монарха още в млада възраст. Което не е чудно предвид на генетичната обремененост и начина на живот при някои монархически династии.

Същевременно забележително е постоянството, с което демократично избрани лидери плюят на правилата и се опитват да останат на власт до живот. Христоматиен пример е фюрерът на Третия райх, който освен че унищожи себе си, успя да съсипе и въпросния райх. В по-нови времена мераци за вечно президентстване показват държавните глави на Венецуела и Беларус въпреки трагичните примери с някои техни предшественици. Интересно е също, че само в Третия райх откровено не са се лигавели с правене на избори, докато в Съветския съюз и в страните на покойния соцлагер незнайно защо се имитираха избори, които населението сполучливо наричаше "състезание с един кон".

Пряката демокрация почти не се е практикувала по нашите земи, с изключение на гръцките полиси по Черноморието преди повече от две хилядолетия. Интересно е защо? По време на Третото българско царство такава възможност в Търновската конституция не е била предвидена. В комунистическа България референдуми са правени, но тяхната легитимност е повече от съмнителна. С такъв референдум през 1946 г. е премахната монархията. Този референдум се оспорва по редица причини. Първо, той се провежда в условията на Търновската конституция, а тя не е предвиждала такава форма на промяна на държавното устройство. Второ, тогава в България е имало окупационни съветски войски и е върлувал червен терор, при което са били избити 30 000 души и десет пъти по толкова са били интернирани или хвърлени по лагери и затвори. И трето, резултатите от гласуването са били масивно фалшифицирани - нещо, което неизбежно се случва, когато комунисти правят избори. Странно е, че лишеният тогава от българската корона Симеон Втори досега не се е изказал категорично за фарса, разиграл се на 8 септември 1946 г. с референдума против монархията. Впрочем, трябва ли да се учудваме? По-добре май е да гледаме позитивно.

С друг фалшив референдум през 1971 г. е приета т. нар. Живковска конституция. Да се приема с референдум цял закон и още повече конституция е пълна глупост: един избирател може да е "за" едни текстове и "против" други. Тогава как да гласува този човек? Независимо от това референдуми за конституции се правят и в наши дни. Например конституцията на Русия е приета през 1993 г. именно по този начин по предложение на президента Борис Елцин.

Няма пряка демокрация в демократична България и днес. Една причина за това е калпавият Закон за допитване до народа, приет през 2000 г. Този закон е фарс и пряка подигравка с българския народ. И наистина, там е предвиден национален референдум, който обаче има ... препоръчителен характер! Което пък значи, че примерно българите масово гласуват за нещо си, а депутатите после им казват "мерси за гражданската позиция, ама сега си гледайте работата". В момента в Народното събрание има внесен законопроект за референдумите, който е напълно разумен. Което няма да попречи на депутатите да го окепазят при второ четене в пленарна зала. Но този законопроект си стои и отлежава, като че ли е вино някакво. Ясно е, че страх голям имат народните избраници от народната любов. И може би има защо.

На национален референдум трябва да се задават прости и ясни въпроси с еднозначен отговор. Примерно "за" или "против" членство в даден икономически или военен съюз, "за" или "против" развиването на определен тип енергетика, "за" или "против" даването или отнемането на граждански или групови права. Но и тук има тънкости. По въпроса за ядрената енергетика примерно коректният въпрос би бил "Искате ли ядрени блокове, алтернатива на изчерпващите се нефт и газ, които обаче ще завещаят ядрен боклук на следващите сто поколения? И които блокове след трус от 8,5 по Рихтер ще превърнат Европа в пустиня?" И други деликатни моменти има при референдумите. Например, решеният уж въпрос със смъртното наказание. Ако след серия жестоки убийства, да не дава Господ, някой реши да трупа точки и постави въпроса на референдум, съмнява ли се някой, че 80% от хората ще подкрепят връщането на екзекуциите като средство за наказание и назидание? И дори фактът, че тогава вече сигурно ще ни изритат от Евросъюза, няма да спре гневните граждани.

Практически в цяла Европа, и особено в Швейцария и скандинавските страни, референдумите, гражданските инициативи и другите форми за допитване до народа са действени и широко използвани механизми на пряката демокрация. Но и там нещата не са еднозначни. Когато властите искат да прокарат дадено решение чрез референдум, а народът не ще, следва упражнението "референдуми до дупка". В Дания примерно отначало народът не искаше да се интегрира тясно с Европейския съюз. Ей така, надвили си бяха хората на масрафа и не щяха да ги командват евробюрократи. И отхвърляха всякакви евроинициативи, включително и приемането на еврото. На което властите отговаряха с перманентен референдум, докато накрая омаломощеното население не кандиса. В Ирландия циркът също беше голям. Отначало ирландците не щяха разширяване на Евросъюза, което пък щеше да ни остави извън борда. След това обаче някак склониха.

Евроинтеграцията също яко си изпати от референдумите в някои непослушни страни от ЕС. Първо Франция и Холандия на референдуми отхвърлиха проекта за Европейска конституция (а и вече знаем, че да се приема цяла конституция с едно просто "да" е глупаво). На това евробюрократите отговориха с бърз маньовър, като замениха внушителния 800-страничен конституционен проект, който така и никой не успя да прочете до края, със значително по-късия, но по същество идентичен с него Лисабонски договор. Поучени от опасната игра с допитванията, правителствата на повечето държави от ЕС си спестиха референдумите. Палавата Ирландия обаче пак прояви характер и проведе референдум за Лисабонския договор. И кой знае защо, никой не беше изненадан, когато ирландците бодро отхвърлиха и този договор. Сега, все едно нищо не е станало, ирландското правителство готви нов референдум на същата тема. Което би могло да се определи и като "референдум без граници".

Независимо от опасностите от манипулации, националните референдуми са мощно и полезно средство, чрез което суверенът на държавната власт - народът, може и трябва да упражнява своя пряк вот при решаването на важни за бъдещето на нацията въпроси. На свой ред местните референдуми позволяват активиране и консолидиране на съответните общности за решаване на регионални проблеми. Но за да станат реалност механизмите на пряката демокрация, е необходимо народните избраници да изоставят демагогията и празноговоренето и да дадат реална пряка власт в ръцете на хората. България навлиза в тежък период на дълга криза и вероятна политическа нестабилност. В такива случаи обикновените хора остро се нуждаят от справедливост, властта - от доверие, а нацията - от единство. Механизмите на пряката демокрация позволяват тази триада да се случи.


проф. Михаил Константинов, в-к Политика

http://news24.bg/novini-17008-pryakata_demokraciya_demokraciyata_ili_upravlenieto_na_horata_vaznikva_v_drevna_garciya_i_.html



Тагове:   демокрация,


Гласувай:
0



1. grigorsimov - Европа и пряката демокрация
11.12.2008 00:49
Сами цитирате, как гледат в Европа на референдумите (т.е. пряката демокрация) и как ги манипулират. Та какво остава за в днешна България!?
Да не кажа "всяка надежда...", но "всяка наивност оставете"! Но идеализма и вярата не оставяйте! Но с повече реачлизъм.
цитирай
2. meto76 - В Европа поне има референдуми. А тук ...
13.12.2008 18:15
В Европа поне има референдуми.А тук няма и такива пък били и манипулирани.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13823621
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9761
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Декември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031