Какво може да предизвика един рикоширал куршум в страна, претендираща да е люлката на демокрацията? Истинска експлозия от натрупан гняв, безредици, палежи, протести, мародерство... За една нощ и точно посред коледния сезон Гърция пропадна в дълбока политическа криза. Правителството, крепящо се на 1 глас мнозинство в парламента, се оказа заклещено между чука на младежкото недоволство и наковалнята на несъгласието на обществото с прилагането на извънредни мерки.

Събитията напомниха на премиера Костас Караманлис какво бе казал преди време чичо му (и един от най-успешните министър председатели) Константинос Караманлис: "Тази страна е почти невъзможно да бъде управлявана."

От една страна, гърците настояват най-после да се възстанови редът и да бъдат разгонени буйстващите анархисти и леви екстремисти, причинили щети за поне 200 млн. евро. От друга, властите не могат да изкарат жандармерията или да обявят извънредно положение, защото страната с грижливо подхранвани от десетилетия наред левичарски настроения реагира изключително болезнено на всичко, което й напомня на омразната военна хунта от 1967 - 1974 г.

В подобни ситуации политическият елит обикновено се обединява около каузата за пресичане на анархията. Не и в Гърция - опитът за постигане на консенсус с опозиционните социалисти се провали за няколко часа и сега те настояват за оставка на кабинета. Популистките партии веднага подкрепиха протеста.

Проблемът е, че на пръв поглед атаката е срещу управляващата десница, но в действителност е

бунт срещу цялата политическа класа

Всички са недоволни, че тя се превърна в каста от няколко клана от политически фамилии и гравитиращи около тях бизнесмени, които през няколко години си прехвърлят властта. В същото време една пета от гърците живеят под линията на бедността.

Разбира се, младите са най-разочаровани, защото се чувстват изолирани от политиката и бизнеса. "Има много объркани младежи, които не очакват нищо добро от бъдещето и се изолират все повече от обществото. Средната класа е уморена и уплашена за работата си, замразената заплата, скъпотията след въвеждането на еврото и покачващите се данъци", казва проф. Танос Докос пред Асошиейтед прес. Неофициално младежката безработица е над 20%. Психологът Зоя Албани допълва пред "Гардиън": "У младите има натрупано толкова много разочарование, гняв и безнадеждност, толкова много мечти остават нереализирани. Ако някой си намери работа, тя е за 500 евро на месец, а с толкова не се живее. Стават на 26-27 години и все още не могат да напуснат родителите си. Иска им се да имат семейство и деца, но не могат да си го позволят." "Зад трагедията с момчето се подредиха всевъзможни групи и цели. Младежите очакват мрачно бъдеще, в което стандартът им на живот може да е по-нисък от този на бабите и дядовците им. Ядосани са и са склонни към насилие. Всичко това няма да спре скоро", казва и Андре Геролиматос, преподавател от университета "Саймън Фрейзър".

Родителите им ги подкрепят, че заемат някаква позиция, но и правят разлика между маскираните хулигани и децата им, които се борят. И те, и властите обаче се страхуват, че в бъркотията ще загине още някой младеж и тогава положението ще излезе извън контрол. Интересът на световните медии към събитията в Гърция се обяснява и с факта, че това може би са първите масови бунтове на кризата, които да плъзнат из изпадналата в рецесия Европа. Протести имаше пред гръцки консулства и нападения срещу банкови клонове в Париж, Лондон, Берлин, Никозия, Мадрид, Барселона.

Много от тях са дело на учещи в чужбина гърци, избягали от нереформираните и

неефективни безплатни държавни университети

в Гърция (макар че който се върне у дома, започва с около 600 евро заплата и не по специалността си). Преди две години правителството опита да ги модернизира с въвеждане на такси, но бе посрещнато с вълна от протести на студенти и на професори, които не желаят да изгубят доходите си от частни уроци и да бъдат подлагани на периодична оценка на уменията им.

В същото време заради ролята си в свалянето на хунтата през 1973-1974 г. академичните сгради се ползват с изключителна автономност, фиксирана в конституцията. Там е забранено да влиза полиция и при всяко по-малко напрежение университетите се окупират от радикални студенти и екстремисти, които ги превръщат в командни центрове на протест и място за трупане на арсенал от коктейли "Молотов". Тук са традиционните гнезда на всевъзможни фракции - маоистки, антиимпериалистически, антиамерикански - готови да протестират срещу каквото се сетите: глобализацията, ролята на Запада в Близкия изток, охранителните камери на полицията...

Този път има нова кауза - глобалната криза и щетите, които носи на силно зависимата от туризма гръцка икономика. Според опозицията 28-те милиарда евро спасителен план на властите помагат само на банките, а обикновените хора ще платят сурова цена.

Недоволството от загубата на стандарт, натрупан с големи държавни дългове, не може да бъде успокоено. "Не можем да взривим всичко само заради временно спокойствие. Дълговете ни връзват ръцете - плащаме над 11 млрд. евро за погасяването им всяка година", каза премиерът Караманлис.

Съвпадането на безредиците с 24-часовата национална стачка в сряда само нажежи още повече емоциите. Вътрешният министър Прокопис Павлопулос веднага подаде оставка, премиерът се извини, двамата полицаи са арестувани и обвинени в убийство, но и това не помогна. "Обществото е обхванато от безпомощност и безнадеждност, мнозина вече не вярват в нищо. Политиците си направиха собствени клики и прогонват всеки, който не мисли като тях. Писна ни от скандали и корупция", обяснява 44-годишният Стелиос Бахис, бивш корабен инженер, който сега работи като пазач в музей.


 Заради кого пламна пожарът

Приятелите на 15-годишния Александрос Григоропулос го описват като тих и прилежен тийнейджър. За полицая, изстрелял заблудения куршум, той е бил част от вилнееща тълпа анархисти.

След избухването на уличните безредици истината за загиналия "Грегори" потъна в дима на палежите, сълзотворния газ и превръщането му в символ на бунта.

Противно на очакванията, че става дума за подрастващ лумпен без бъдеще, Александрос идва от семейство с добър стандарт. Майка му е бижутер, баща му е мениджър в банка, а младежът е посещавал частно училище в предградията на столицата. Съученици и приятели разказват, че Григоропулос бил скромно момче, което обичало да чете, да кара скейтборд и да слуша пънк рок и хип-хоп. С две думи, типичен тийнейджър от ХХІ век.

Какво е правил тогава Грегори в онази бурна нощ в квартал "Екзархия", прочут с изблиците на улично насилие и младежки банди? Според приятели той бил там на купон и се е оказал на грешното място в неподходящото време.

Полицията твърди, че миналата събота нейна патрулка е била нападната с камъни от около 30 младежи. Когато двамата полицаи излезли от колата, последвал нов залп. Те отвърнали с шокова граната и три изстрела във въздуха. Очевидци настояват, че полицаят е стрелял срещу момчето, но според адвоката му аутопсията е потвърдила, че куршумът, който го е ударил в гърдите, е от рикошет.

Гърците обаче не приемат версията, че Григоропулос вероятно е просто случаен герой. На мястото на трагедията се трупат цветя, свещи и бележки, а страницата във "Фейсбук", създадена в негова памет, има над 90 хиляди членове. "Ти ни напомняш,, че твоите безмилостни и хладнокръвни убийци никога няма да приемат свободата на идеите, свободния дух и свободната воля", е написал в сайта Спирос Расидзакис. 

Екзархия - окото на бурята

Столичният район "Екзархея" - пълен със студентски барчета и кафенета - е място, където от години властите мълчаливо толерират присъствието на младежки банди, анархисти, наркотърговци и рекетьори. Точно тук преди над 20 години имаше същият инцидент - в бой на анархисти с полицаи бе застрелян 15-годишният Михалис Калтезас, последва окупация на Химическия факултет, палежи в сградата, полицейска акция и спорадични улични битки в следващите няколко месеца.

Сблъсъците с полиция по кръстовищата на "Екзархея" са станали нещо като ритуал за изпускане на парата, а провокирането на полицаи е обичаен "спорт" през уикенда. Само че младежкото спречкване с униформените в събота завърши с трагедия. След четири нощи игра на котка и мишка по улиците на Атина и още десетина града от Солун на север чак до островите Корфу и Крит на юг полицаите са уморени и изнервени и не му мислят много, преди да размахат палките.

За мнозина гърци обаче това не е въдворяване на ред, а полицейска бруталност на забравилата ги държава. Те си спомнят случая отпреди три години, когато 7 полицаи безнаказано пребиха студент, който се възстановява три месеца в болница.

"Ченгетата са свине и си заслужават всичко, което им се случва. Понеже не им стиска да се бият с анархистите, гонят нас, спират ни непрекъснато по улиците. Не бива да се трошат витрини и да се пали, но да се хвърлят камъни по полицаите е символичен акт, защото те са копелета", казва Андреас, 19-годишен студент от Атина. 
http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=599077