15 Декември 2008

Иван Бакалов  

Интернет е пълен с носталгици по времето на комунизма. Купища мнения под каквато и да е статия обясняват колко е било хубаво при Живков, какви са били ниски цените, как хората са ходели на море, защитават Русия, руското оръжие и Путин, пишат против НАТО, ЕС и САЩ.
Като ги чете човек, ще остане с впечатление, че това е преобладаващото обществено мнение – че при комунизма било хубаво, а сега е зле.
Защо тогава тази значителна маса от носталгици по комунизма не е направила своя партия, да се организира, да влезе в парламента и да управлява? Трудно е да се отговори.

Като следи човек коментарите, ще забележи, че повечето изразители на такива мнения симпатизират на Бойко Борисов, на Сидеров и “Атака”, и в отделни случаи дори на Иван Костов. Симпатиите към БСП се прикриват и не се изразяват открито, защото е непрестижно. И е много неизгодна позицията да се показваш като симпатизант на партия от омразната тройна коалиция, която управлява в момента. И за която казват, че управлява зле (а не е по-зле нито от времето на Виденов, нито на Костов).

Очевидно носталгията по Живков е свързана с нагласата, че има нужда от силна ръка, от някой като Бойко, като Костов или Сидеров. Макар да показват враждебност един към друг и да демонстрират политически различия, в тях избирателят припознава онази личност, която може да наказва, уволнява и въвежда ред. Трудно е да се каже дали това е само остатък от сталинския комунизъм, когато е създадена практиката за дребно провинение да се уволнява, да се пращат в Сибир и осъжда на смърт. Тогава е формирана и нагласата да се търси вина и виновен дори за обективни явления и инциденти.

Така или иначе, парадоксът съществува – хора, които харесват комунизма, Живков, СССР, живота в някогашния соцлагер, не смеят открито да се заявят като комунисти. Или дори като привърженици на БСП. А голяма част от тях се крият именно в партията наследница на БКП - която беше за членство в НАТО и Европейския съюз, прие разполагането на американски бази у нас, пращането на рота в Ирак и т. н. – все неща, които носталгиците по соц-а не приемат и бичуват яростно. Но те са в БСП като конспиратори – сякаш тия неща с НАТО и ЕС са временни, конюнктурни. Сякаш сега така трябва - да се прикриваме, защото такова е времето. Да се снишим, докато отмине бурята, както казваше Живков.

Ръководството на БСП, в което са представени всякакви интереси – и на твърдолинейни, и на привърженици на Русия, и на европейски ориентирани, и на червени богаташи – много добре усеща това и го използва. Поради тая причина внучката и осиновена дъщеря на Живков – Жени – е депутат от БСП. Тя дори не е член на партията. Тя е поканена като внучка. За да дръпне гласовете на носталгиците по Живков. Тя се държи съвсем независимо. Преди последните парламентарни избори дори се изказа против лидера на партията Станишев – били близки, играли заедно като деца, но той не ставал за премиер. Това не може да си го позволи нито една лява или дясна партия в цивилизования свят – преди избори кандидат от листите й да заяви за лидера, че не става за премиер. Но изказването й не предизвика никакви последствия за нея. Очевидно целта е по-важна – привличането на гласове. Поради такива причини БСП преди години възстанови членството на изключения Тодор Живков.

Това са шеги на времето. По времето на Живков имаше масово недоволство от висшата номенклатура и от привилегиите, с които се ползваше тя. Внучката на Живков се возеше на бял мерцедес, нещо изключително дразнещо по време, когато хората чакаха ред по 15 години да си купят лада. И живееше в луксозен апартамент на ул. “Сан Стефано” до Докторската градина, по време, когато хората чакаха ред по 15 години да си купят панелка в “Люлин”. Сега това е забравено. Така БСП съществува като един сложен организъм, съчетал в едно “червените бабички и червените мобифони” – по израза на покойния публицист и главен редактор на в. “Дума” Стефан Продев.

Защо носталгиците по комунизма не заявят открито, че искат да се върне соц-а и да се борят на избори? Компартиите в България (те са 3-4) са маргинални и незначителни. Не могат дори да се организират и да се регистрират за изборите. Никой не смее открито да се пише техен привърженик. В парламентарната група на БСП има само един депутат комунист - шеф на коалиционния партньор Комунистическата партия в България.

Комунистите в България като че ли изчезнаха вдън земя. Има само хора, които повтарят колко било хубаво при Живков. Но не смеят да заявят открито – искаме държавно определяни цени, разтуряне на партиите, едноличен режим, васално положение към Русия, която ще доставя евтин петрол (наричано някога “дружба с СССР”). Искаме държавна икономика, държавни магазини и тотален дефицит, искаме скапани стоки и алтернативата им - валутни магазини “Кореком”, искаме държавни кафенета, ресторанти и автосервизи, искаме съответната висша номенклатура и привилегиите й, и т. н. Никой не иска да изрече гласно това. Носталгиците само дращят из Интернет колко било евтино при соц-а и как сега имало просяци. Звучи добре. Но е голяма демагогия.

Защото соц-а на практика е невъзможен. Не може да има отново едноличен режим или комунистическа диктатура тук. Руските олигарси няма как да доставят евтин петрол и газ на измислени цени. И ще ни скубят с монополните си цени и с проекти като АЕЦ “Белене”, както е в момента. Няма как държавата да стане най-големият работодател, да плаща заплати на цялото население (при 99% заетост). И да се върне отново поговорката “Те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че им работим”.

Няма как България да изнася в огромни количества скапано вино, цигари и електрокари в СССР. Сега няма СИВ (б. а. - Съвет за икономическа взаимопомощ – стопанска организация на соц-страните), а свободен пазар и силна конкуренция. Няма смисъл да се изреждат всички причини, поради които онова време не може да се върне. И въпреки впечатлението за всеобща носталгия по соц-а, няма социална база за създаване на прокомунистическа или подобна партия, която да възстанови държавата от онова време. Никой не го иска открито. Има само едно мърморене, че тогава било добре.

По-любопитни са носталгиците по комунизма, които са противници на БСП. Те симпатизират на други партии, защото по някаква причина са разочаровани от червените. Най-твърдите са за “Атака”. Тази партия е против НАТО, САЩ и дори против ЕС (макар и прикрито зад компромисни формулировки). Тоест – има съвпадение на интереси. Но ако се запиташ “за” какво е “Атака”, няма ясен отговор. Не е за социализъм от времето на Живков, макар в изказванията на Сидеров да прозират симпатии към онова време и тогавашната национална политика. “Атака” не говори за дружба със СССР (Русия), но досега партията не е отронила дума за енергийната зависимост на България, за монополните цени на бензините (“Лукойл”) и газа (“Газпром”), за руското влияние и съмнителното сближаване с Путин. Повече вдига врява срещу американските бази и приятелските отношения със САЩ.

Носталгици по соц-а има и сред симпатизантите на Бойко Борисов. А неговата партия се определя като дясна. Външни наблюдатели я наричат дясно-популистка. Борисов е агресивен към БСП и управляващите, но от време на време изразява симпатии към Живков, на когото е бил бодигард. Неотдавна заяви, че не замисълът, а изпълнението на преименуването на турците било порочно, и че не бил виновен Живков, а Държавна сигурност. Като възпитаник на някогашната комунистическа школа на МВР в Симеоново Борисов понякога се изказва за затягане на положението, за твърда ръка и т. н. – все неща, които се харесват на носталгиците по времето на Живков. Но Борисов се определя като десен, партията му ГЕРБ е член на Европейската народна партия и има силна подкрепа от десните в Германия. Затова е парадоксално, че у нас го подкрепят и привърженици на соц-а.
Няма нито една партия, която да иска връщането на онова време, излизане от НАТО и ЕС и т. н. А има хора, които го искат. Така в България се наблюдава една особена политическа мимикрия, при която фенове на комунистическото общество симпатизират на десни партии. И не е ясно какво очакват от тях.

Но като цяло впечатлението от форумите в Интернет, че феновете на времето на соц-а преобладават, е погрешно. Просто те са по-афектирани и пишат повече. Някои пишат десетки мнения на ден, с различни имена и псевдоними. “Дават отпор на вражеската пропаганда”, както се казваше по времето на Живков. Поради безпомощност, липса на подкрепа и чувство на неразбиране, настървено коментират, повтарят едно и също, смятайки, че могат да убедят някого. И тъй като аудиторията на Интернет е предимно младежка, коментарите на тези отчаяни носталгици по комунизма могат да оставят у част от родените в края на 80-те и след това впечатление, че във времето на соц-а е било по-добре.
Но и сред тези, които не са преки свидетели на живковия режим, няма преобладаващо положително мнение за онова време. Соц-а е някаква екзотика от миналото. И неговите фенове са като осиротели деца. Те търсят своя бащица, който се е грижил за всичко. 


http://e-vestnik.bg/5221