Точно преди 10 години на Европейският съюз обяви тържествено премиерата на финансовите пазари на първата и засега единствена единна валута на една икономическа и политическа общност. След трудното начало на еврото повечето икономисти са единодушни в твърдението си, че еврото е успех, който позволи да има по-евтин кредит, улесни търговските връзки и туризма и стимулира растежа, укрепвайки позициите на европейското пространство.

Когато на 1 януари 1999 г. еврото стана официална валута в 11 страни - Австрия, Белгия, Германия, Испания, Ирландия, Италия, Люксембург, Португалия, Финландия, Франция и Холандия, то бе използвано единствено при трансакции на финансовите пазари в продължение на три години преди да бъде пуснато в обращение на 1 януари 2002 година.

Евро-семейството нарасна с присъединяването на Гърция (2001 година), Словения (2007 година), Кипър и Малта (2008 година). А за десетата годишнина на единната европейска валута край празничната торта ще застанат и представителите на Словакия, която от 1 януари 2009 година ще стане 16-ата членка на еврозоната.

Бившият член на управителния съвет на Европейската централна банка Отмар Исинг отбелязва във връзка с юбилейната годишнина на еврото, че привлекателността на единната валута се дължи на способността й да бъде източник на стабилност и защита през кризисни периоди. "Еврото е стабилна валута: рисковете от инфлация бяха овладени от самото начало", заяви Исинг в интервю за Асошиейтед прес.

От въвеждането на еврото инфлацията в еврозоната е спаднала до близо 2 процента и това равнище е по-ниско от средно 3,5 процента през 90-те години и много под 7,5 процента, достигнати през 80-те години.

Някои страни, които все още са извън еврозоната, като Исландия или Унгария, тъй като не са покрили необходимите условия за въвеждането на еврото, не успяха да предпазят от срив националните си валути при настъпилата финансова криза и бяха принудени да се обърнат за финансова помощ към Международния валутен фонд.

Заради кризата или убеждавайки се в предимствата на еврото, някои страни като Швеция и Великобритания, по традиция настроени твърде евроскептично, вече започват да преразглеждат позицията си към единната валута.

Основните оплаквания от националните правителства срещу еврото са свързани с политиката на определяне на лихвите в еврозоната, която налага Европейската централна банка (ЕЦБ), защото техните централни банки не могат да фиксират подходящото според тях равнище на водещите лихви в зависимост от икономическата конюнктура.

И все пак еврото, според общото мнение, е един от стожерите на европейската икономика. След рязкото поевтиняване през първите дни след поява на еврото - то дебютира при курс от 1,18 долара и струваше една 82 цента през октомври 2000 година - ЕЦБ и Управлението за федерален резерв на САЩ бяха принудени да извършат интервенции за укрепване на валутните курсове. Еврото обаче засили позициите си като през отминаващата 2008 г. достигна максимален курс от 1,6038 долара и в края й се разменяше за около 1,40 долара.

А броени дни преди края на изтичащата година, националната валута на Острова достигна рекорден минимум спрямо еврото и се разменяше за 1,022 евро - най-ниското равнище от 1999 година.

"Еврото помогна на правителствата да започнат реформи на данъчните системи и на пазара на труда, които бяха абсолютно задължителни", подчертава Рандал Филер, професор по икономически науки в Пражкия университет и в Хънтър колидж в Ню Йорк, цитиран от световните агенции. Според Филер еврото стана "практична изкупителна жертва", за да могат да бъдат прокарани наложителните икономически реформи.

Над 15 милиона нови работни места бяха създадени през последните шест години благодарение на улеснения търговски обмен и активизирането на туристическата индустрия. Еврото освен това насърчи чуждестранните инвестиции. Страните, използващи единната европейска валута, са облагодетелствани от облигационен пазар, който е по-обширен и по-ефективен при по-нисък риск от активизиране на инфлацията и девалвиране на валутата.

Еврозоната - на 15-те си досегашни членки - дава 16,4 процента от световния брутен вътрешен продукт (БВП) в сравнение със САЩ, които осигуряват 21,6 на сто и Китай с 10,9 на сто. С влизането на Словакия в еврозоната единната европейска валута ще се използва вече от 330 милиона души, чийто БВП ще се равнява на 4 трилиона долара.

Новите страни членки на Европейския съюз като Полша, Чехия и балтийските страни, започнаха да изпълняват критериите, които са необходими за влизането в еврозоната, но икономическата криза неизбежно ще отложи дата на присъединяването им към евросемейството.

Полша посочи датата 2012 година като цел за влизане в еврозоната, но вероятно това ще стане по-късно, коментират наблюдатели. Чехия, напълно реалистично, не определя засега дата за въвеждане на еврото.

В Будапеща се споменават 2001 и 2013 година, но това бе преди да връхлети финансовата и икономическата криза. Балтийските страни са възпрепятствани да се присъединят към еврозоната основно заради галопиращата инфлация. В Литва се посочват евентуално 2010 или 2011 година, в Латвия - 2011 или 2012 година, а в Естония - 2001 година.

Румъния твърдо определи 2014 година за въвеждане на еврото, но навсякъде икономическата криза би могла да осуети постигането на целите в посочените срокове, коментират експерти.

България и еврото

В началото на декември Брюксел обяви, че не може да подкрепи никакви едностранни решения, свързани с единната европейска валута. Амелия Торес, говорителка на еврокомисаря по икономическите и валутните въпроси Хоакин Алмуния, направи това изявление във връзка с полемиката у нас за евентуално едностранно българско решение еврото да бъде прието за национална валута или да бъде използвано паралелно с лева като официално разплащателно средство.

"Не можем да приемем нито едното, нито другото. Нашата позиция е съвсем ясна: за да бъде признато еврото за официална валута в страна от Европейския съюз, която още не е част от еврозоната, трябва да бъдат изпълнени няколко точно определени изисквания", заяви Торес пред БТА.

Според Амелия Торес няма значение дали става дума за пълен или частичен вариант за официално използване на еврото като национална валута. Условията, свързани с официалното използване на европейската валута, трябва да бъдат изпълнени, заяви категорично говорителката на Алмуния.

Европейският съюз поставя твърде тежки условия на бившите комунистически страни, за да се присъединят към еврозоната, писа през декември британското списание "Икономист". Повечето специалисти са единодушни, че едно от основните условия пред страните, които искат да се присъединят към общата европейска валута, е неправилно формулирано.

Приемането на общата валута се прави поради различни причини - от чувство за национална гордост до необходимост на фона на финансовите сътресения, показали разходите и рисковете, пред които малките страни са изправени, ако запазят националните си валути.

За страни като балтийските държави и България (чиято валута вече е обвързана с еврото) оставането извън еврозоната носи допълнителни тежести и никакви ползи, отбеляза британското авторитетно издание. За да въведат еврото обаче, страните трябва да покрият изискванията на ЕС, който поставя като условие "висока стабилност на цените".

Това означава, че инфлацията не трябва да е повече от 1,5 процентни пункта по-висока от инфлацията в трите страни с най-добри икономически резултати. Другите условия са по-малко спорни.

Второто правило е състоянието на държавния бюджет, по който може да има дефицит от най-много 3 на сто от БВП, а държавният дълг да бъде под 60 на сто от БВП. Третото условие е стабилност на валутния курс и четвъртото - ниски лихви по дългосрочните кредити, припомни "Икономист".

Еврото ще измести долара като резерва валута към 2013 година Еврото ще измести щатския долар и до 2013 г. ще стане основна резервна валута в света, сочат резултатите от допитване сред гражданите на Европейския съюз, направено от агенция Харис (Harris) и публикувано във в. "Файненшъл таймс" в края на годината.

Анкетираните са изразили увереност в стабилността на еврото и "блестящите" му перспективи в средносрочен план. Против възстановяването на националните валути се е изказало абсолютно мнозинство от гражданите на водещите икономически сили в ЕС - Германия, Франция, Италия и Испания.

Мнозинството испанци (70 процента), две трети от французите, 58 процента от германците и 62 на сто от италианците са напълно или почти убедени, че еврото ще изпревари по значимост долара до 2014 година. Дори 48 на сто от американците изразяват същото мнение.

Един от пионерите на европейската кауза - бившият председател на Европейска комисия - Жак Делор изказа в навечерието на 10-ата годишнина на еврото удовлетвореността си от успеха на единната валута. "Въпреки резервите, които изразих през 1989 година, днес мисля, че равносметката на евро като цяло е положителна.

От 1999 до 2008 година растежът бе 2,1 на сто средно за година, а делът на инвестициите в прибавената стойност достигна 2,2 на сто и еврозоната създаде 16 милиона работни места", заяви Делор.

"Еврото допринесе за европейската интеграция: една трета от външната търговия се прави в еврозоната в сравнение с 25 процента преди 10 години, една трета от общите инвестиции са насочени в еврозоната в сравнение с една пета преди десет години", подчертава Делор с удовлетворение от успешния път, изминат през последното десетилетие от единната европейска валута. БТА 

http://world.actualno.com/news_210074.html