Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.01.2009 11:45 - Путинизмът в криза
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 680 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 07.01.2009 11:46


 Вследствие на изострената икономическа ситуация беше решено светлината в края на тунела да се изгаси като временна мярка". Това е само една от шегите, обикалящи Русия през последните дни, по време, в което страната е изправена пред най-тежката си криза за десетилетие.

Моето поколение - на родените в началото на 60-те години на XX век - помни две кризи. Първата, последвала рухването на Съветския съюз, приличаше почти на катаклизъм - магазините бяха празни, държавата - банкрутирала, всички спестявания изчезнаха. Другата засегна всички руснаци, но не беше толкова сурова - неплатежоспособността на Русия през 1998-ма, придружена от четирикратно обезценяване на рублата. Днешната криза е остра, но няма усещане за наближаващ апокалипсис.

Ситуацията обаче тепърва ще се изостри - не само защото цените на основните руски стоки за износ (нефт, газ и метали) рязко се сринаха, но и защото правителството, което явно вярва в своята безгранична сила и мъдрост, сега изглежда неспособно да отговори на новите предизвикателствата. Да, Русия разполага с огромни златни и валутни резерви, но те много бързо се изчерпват. Не след дълго и те ще бъдат изхарчени най-вече за защита на рублата.

По-важното е, че никой по високите етажи на властта не може да промени икономическата политика на страната. Вместо това

Русия се управлява от "Господата Да"

които са способни само да се съгласяват и да повтарят: "Както кажете, г-н министър-председател...", "Както желаете, г-н президент...". Една от причините е, че държавното ръководство, изглежда, консумира и възприема същата отпадъчна информация, с която храни и обществото.

Цели региони - Урал и Република Мордовия - се намират в застой. Москва, на която се пада лъвският пай от икономиката, също страда, защото твърде много зависи от природните ресурси, а най-големите й данъкоплатци - концерните "Газпром", "Лукойл", "Транснефт" - в момента са в лошо състояние. Бюджетът на Москва дори загуби близо една четвърт от приходите си. Но вземайки предвид вкусовете и желанията на московския кмет, можем спокойно да предположим, че той ще продължи да налива останалите му бюджетни средства в строителния бум в столицата. Което не носи пари - улици, училища, болници, детски градини - без съмнение ще пострада.

Както и в началото на 90-те години, всички се страхуват от безработица. Но тогава безработицата не надмина 12%, защото според руския кодекс на труда съкращения се извършват много трудно, а и излиза скъпо. А и повечето руснаци не възразяват особено на орязването на заплатите, ненормираното работно време и неплатените отпуски.

За това послушание съществуват достатъчно основания. Почти невъзможно е да преместиш и да си купиш нов апартамент в друг град, което превръща руските работници в трудно мобилна група. В съветски времена хората бяха горди, че са работили само на едно или две места през целия си живот. А които мислеха и действаха различно, бяха иронично причислявани към "непостоянните работници", тези, които скачат от една работа на друга.

И днес хората стоят до пустеещи заводи - привидно заети, но без да правят нищо и да получават смислени възнаграждения. От време на време заводът им плаща някакви пари, но най-често работниците се изхранват благодарение на своите зеленчукови градини. Резултатът е

масов алкохолизъм, бедност и липса на перспектива

Реалните измерения на кризата вече са очевидни. Консумацията на електричество спадна през ноември със 6% спрямо година по-рано, а стокообменът намаля с 20%. Дори министерството на икономиката признава, че Русия е влязла в рецесия, която ще продължи най-малко 6 месеца.

Странното в днешната криза е, че руските милиардери бяха ударени по-силно, отколкото останалите. Не се безпокойте, олигарсите на Русия не гладуват, но благоденствието им се срина. Друга шега, която също обикаля из Москва, гласи, че един милиардер взел от друг назаем 300 рубли (малко над 10 долара), за да си купи последния брой на списание "Форбс" и да провери на кое место е в класацията на най-богатите.

Безразлично към бедността, руското правителство активно подкрепя своите паднали олигарси, и най-вече близките до Кремъл. Държавата отпусна например заем от 4.2 млрд. долара на алуминиевия магнат Олег Дерипаска (заемащ първото място в класацията на "Форбс" преди кризата), за да може да се изплати на западните си кредитори. И макар че експертите въобще не са сигурни дали Дерипаска въобще ще върне заема, Кремъл и олигарсите си имат

собствени начини за уреждане на дългове

Дерипаска, който придружаваше президента Дмитрий Медведев по време на скорошната му обиколка из Латинска Америка, призова руските управляващи да проучат "Новият курс" на американския президент Франклин Рузвелт през 30-те години на XX век като модел за икономическо възстановяване. Идеята на Рузвелт за договор между индустриалците и властите е особено привлекателна за руските олигарси. Забележително е, че Дерипаска предложи правителството да създаде "стабилизационен фонд" за алуминиевия отрасъл, защото индустрията - неговата индустрия! - загубила пари и глобално пазарно присъствие.

Владимир Путин, разбира се, вече беше въвел споразумение между руското правителство и най-богатия човек в страната, който пък се съгласи да не коментира действията в държавата, в замяна на което получи свободата да печели колкото си поиска и колкото е възможно повече. По силата на тези споразумения, ако високопоставен държавен служител поиска да влезе в успешен бизнес, то отказът не се приема.

За щастие руснаците знаят как да преживеят тежките времена. Спомням си края на 80-те години не само заради надеждите за свобода, но и заради тоталната липса на бебешка храна, от която се нуждаех, за да нахраня дъщеричката си. Оттогава изминаха 20 години, дъщеря ми порасна. Днес има достатъчно бебешка храна по магазините. Но пък няма никакви надежди за свобода.

Московските интелектуалци сега дискутират дали икономическата криза ще доведе до нова вълна на либерализация в Русия. Това е ключовият въпрос и за мен. С чувство за наближаваща свобода всяка икономическа криза може да се изтърпи по-леко. Досега обаче това чувство си остава само привидение.
 
http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=609530



Тагове:   криза,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13140697
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9760
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930