Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.01.2009 00:54 - Обратно при Брежнев
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 1102 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 18.01.2009 00:56


imageВърнахме се във времената на Брежнев - имитация на власт, имитация на единомислие, имитация на пропаганда и имитация на доверие. Всичко това се превръща не само в имитация на държава, но и в имитация на страна.


Вертикалът на властта провисна във въздуха. Лостовете й вече са неприложими. И отново в сила е поговорката от времената на Брежнев - "Вие се правите, че ни плащате, ние се правим, че работим". Страната отново се отдръпна и показва само онова покорство, което е необходимо, за да бъде оставена на мира от властта.

Това стана очевидно на третия ден от грузинската война, когато президентът Дмитрий Медведев - върховен главнокомандващ - обяви по всички телевизионни канали, че войната е завършена, армията спира и напуска Грузия, а армията нито спря, нито напусна. Армията не се разбунтува, тя тихо саботира публичната заповед на главнокомандващия си.

Можеше да се помисли, че страната саботира само решенията на президента, но не - решенията на министър-председателя също са саботирани, точно като продоволствената програма от времената на Брежнев.

Това стана особено забележимо в началото на кризата. Премиерът пътуваше из страната, буквално всички, с които той разговаряше за това как няма криза, кимаха - няма, а на следващия ден продължаваха по старому да продават акциите си и да изнасят пари зад граница.

Ако през 99-а предизборният рейтинг на премиера непрекъснато растеше, то в средата на 2008-а, независимо от телевизионната му пропаганда, борсите така и не послушаха премиера.

Вероятно заради това президентът и премиерът почти едновременно направиха изпитан PR-ход - появиха се с животни. Президентът Медведев заложи на куче - символ на послушание и вярност. Наистина, говори се, че кучето било чуждо. А премиерът Путин бе показан по телевизията с малко тигърче - премиерът го галеше, побутваше по лапите, а тигърчето не се съпротивляваше, слушаше, умилкваше се.

Впрочем освен политика Гозман (Леонид Гозман, вицепремиер в правителството на Егор Гайдар - бел. ред.) и журналиста Бовт (Георгий Бовт, независим политолог, бивш главен редактор на списание "Профил"- бел. ред.) никой не последва примера на тигърчето. Дребничката Ингушетия настоя, че не желае президента Мурат Зязиков.

Огромната Америка съвсем нагледно показа, че икономиката й няма да рухне, колкото и да му се щеше на господин Путин. А в това време руските борсови индекси, въпреки разпоредбите на Путин, не само че не се повишиха, но и продължиха да падат.

imageАко си спомним нашумялата публична снимка на Путин - гол до кръста да лови риба в Тува, то пред нас ще се формира един съвсем нов образ на Владимир Владимирович.

Сега той е Рамбо. Той остана сам и сам воюва срещу всички. А срещу него не воюва никой.

Никой не се изправя в открита конфронтация, както го направи Ходорковски. Но гората е пълна с партизани. И се поражда чувството, че цялата страна е от партизани.

Върнахме се във брежневските времена - имитация на власт, имитация на покорност, имитация на управление, имитация на единомислие, имитация на пропаганда и имитация на доверие.
Права и привилегии


Стана така, че живеем в брежневска парадигма. На нас например не ни харесва корупцията, но всички я ползваме и вече почти не помним как се живее без нея.
Ние, както и в брежневските времена, безкрайно се възмущаваме от привилегиите, които елитът ползва, но не протестираме против тези привилегии, а гледаме да се причислим към тях. Само че, ако във времената на Брежнев ставаше въпрос за достъпа до специалното разпределение на продукти, където по празници раздаваха пушен салам и сирене "Виола", то сега става въпрос да караш по улиците с буркан или за достъп до държавни пари в момент на ликвидна криза. 

А ние продължаваме да стоим на опашки точно така, както стояхме във времената на Брежнев. Само че сега смисълът на чакането малко се промени.

От съветските времена ни остана ни останаха опашките пред чиновниците и всесилните комунални служители. Млада жена - моден фотограф, ми разказа как получила ключовете от неотдавна купеното си жилище на Ходинско поле. Компанията-строител й дала ордер. С него трябвало да отиде за ключовете от апартамента, които били във типична Жилищно експлоатационна компания (ЖЭК - във времената на социализма в СССР това беше организация, подобна на «жилфонд» (жилищен фонд). Тя отговаряше за поддръжката на държавните жилища, в които живееха болшинството от съветските граждани, а и много от българските - бел. ред.), която управлявала собствеността. Тя отишла в кантората, а там типична социалистическа кантора. Небързаща лелка крещяла на хората от опашката - "Вие сте много, а аз съм сама", точно както крещяха техниците от ЖЭК във времената на Брежнев.

И собствениците на новите жилища покорно седели и слушали обидите й. Забележителното в тази случка е че, най-евтиното жилище в Ходинско поле струва четвърт милион долара, а средният тристаен апартамент - над милион. Това значи, че в тази социалистическа кантора е седяла цяла опашка от милионери, които покорно чакали ключовете от жилищата, купени за луди пари, и не смеела да се обади. Така беше във времената на Брежнев - на ЖЭК не възразяваше никой - нито генерал, нито академик.

Впрочем, появиха се и опашки от нов тип. Ако във времената на Брежнев се чакаше предимно за потребителски стоки, то сега основно опашките са за свободно придвижване. Ние всеки ден седим в задръствания, а ако това не е опашка, кажете ми какво е. Седим с часове пред светофарите не по-малко покорно от начина, по който седяхме във времената на Брежнев чакахме да ни хвърлят на тезгяха турски кожухчета. Още по-покорно ние чакаме за свободното придвижване пред визовите служби на посолствата.

Най-унизеният човек в днешна Русия е този, който е приел за правило, че ако на опашката в магазина има трима души, той ще се обърне и ще си излезе. В същото време обаче той чака покорно пред посолствата и без възражения топи пръста си в мастило, за да даде отпечатъци.

Най-накрая ние покорно чакаме на опашка за регистрация на летището. Готови сме на всичко - да си сваляме обувките, да си разпасваме панталоните - свободата на движение е истинският дефицит в днешно време. Достъпът до свободното предвижване - чрез визи и покани е една от съществените привилегии, от които опозицията се възползва. Паметни са думите на Путин, че опозиционерите, които обикалят посолствата, са проявление на съветската завист - наистина много опозиционери имат до-добър достъп до чуждестранните легации от самият премиер.

"Время", кухните, самиздат

Ако се вгледаме, ще ни стане ясно, че голяма част от брежневските реалии се повтарят и сега и то, по правилото на Маркс, като фарс.

Всеки, който е гледал по телевизията посланието на президента към Федералното събрание, е обърнал навярно внимание, че посланието не беше предавано по един, покриващ цялата страна телевизионен канал, а по два едновременно. Освен това трети го излъчваше на запис.

Точно по този начин във времената на Брежнев точно в девет часа по двата основни телевизионни канала започваше програма "Время". При това доверието към тези "новини от мястото на събитието" в брежневските времена беше нулева, а сега телеканалите губят рейтингите си, въпреки отчаяните си усилия да ги повишат.

Телевизия, по думите на социолозите, са престанали да гледат хората, които вземат решения. Сериозни решения като тези къде да инвестират средствата на големи компании. А също и малки решения за това да си купят ли през този месец пералня или миялна машина.

Хората даже и да не очакват да получат от телевизора някаква значима информация. Те я търсят в интернет. Сега той играе ролята на "самиздат"- а от брежневско време. И точно като в самиздат е невъзможно да се отдели зърното от плевелите. Точно както самиздатското списание "Вече" се ползваше с голяма популярност, несравнима с тази на "Хроника на текущите събития", така и сайтът "Съученици" се ползва с доста по-голяма популярност от всички други сайтове.

Интелигентските разговори в кухнята днес са заменени от разговорите на кафе. По-голямата част от свободното си време, а и част от работното, интелигенцията прекарва в заведения от типа на "Маяк", "Жан-Жак", "Билингва", а по-богатите - в GQ. Там се формира мнение, обсъждат се проекти, сключват се славни съюзи, протичат отвратителни разправии. И всеки може да се преживее така както иска, сякаш зад стените на кафенето няма никого - нито народ, нито власт.

Властта отново, като в брежневските времена, започна да се възприема като природно явление. Никому не идва на ум да спори, обществото е настроено така, че да се адаптира към властта и да си живее живота - като мами и използва властта за своите интереси.

Изявлението на президента за това, че мандатът му трябва да бъде продължен от четири на шест години не предизвика протеста дори на дежурните недоволни. Това е обстоятелство с непреодолима сила, което слабо променя живота ни. Все едно радиото да съобщи, че студът ще се задържи не четири, а шест месеца. И какво? Мие така или иначе сме си уплътнили прозорците и сме приготвили дърва за печката. Четири или шест - каква е разликата? Все едно - дълго е. Затова пък ти дава възможност да караш кънки или да играеш хокей. В брежневските времена, както и сега, никой не мислеше, че и това ще свърши.

Всеки пети руснак смята, че 70-80-те години са били епоха на благополучие, а всеки трети - че по време на управлението на генералния секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев доброто е било повече от лошото. Откъде се взе носталгията към времената, оставали в историята като "застой"?

Това даже не е носталгия, а някакъв натаманен спомен за брежневската епоха като за златен век, когато всичко е било хубаво, когато властта е била разбираема за народа, не му е досаждала особено и въобще му е позволявала да прави каквото мнозинството иска. Това е оперетна картина. Онази епоха беше скучна, сива, задушаваща, абсолютно неблагополучна, пълна с неувереност и безперспективност. Настина, понякога властта малко отпускаше хватката, с която ни държеше за гърлото.

Повече свобода не придобихме - просто се появиха повече възможности да хитруваме с властта. Образът на златната брежнева епоха се формира като контраст на така наречения хаос от 90-те години, когато хората обедняха, когато им се налагаше много да се свият, за да запазят стандарта си от 70-80-те години. През 2000 година започна масирана кампания от официалните медии - 90-те бяха черна диря, бездна, ужас... За това говореха първите лица на държавата, в това число и Путин. Така възникна картината на епохата на Брежнев. Тя е фиктивна, художествена, условна, измислена. Но удовлетворява повечето хора.

Кои социални групи останаха податливи на тази носталгия? Най-често това са възрастните, по-слабо образованите, живеещите в социалната периферия. Не са малко тези настроения и в средите на по-образованите. 90-те удариха силно така наречената служеща интелигенция - учители, библиотекари, хора с хуманитарни професии. Незначителна част от тях успяха да се справят с новата ситуация без да загубят статуса на професията си.

Особено трудно беше на образованите хора от периферията. Те са особено носталгични към времената на Брежнев, независимо от тогавашния дефицит - от филмите до водката и месото. Тези хора сега предпочитат да забравят. Русия - това е общество от хора, които не вярват, че могат да направят нещо с живота си.

Повече от 2/3 смятат, че животът им не им принадлежи - това е бедно общество, бедно дори на възможности. Бедните общества ценят само стабилността, а не промяната. Матрата на тази стабилност е "Само да не стане по-зле". Непрекъснато се опитват да ни убедят, че епохата, в която живеем е благополучна и стабилна. Но събитията от последните два - три месеца не оставиха и следа от чувството на стабилност. Заплатите падат, инфлацията расте, рублата отслабва - увереността в утре-то изчезва. В тази координатна система се изгражда и блажената земя "епоха на Брежнев.

Валерий Панюшкин, Newsland.ru (Мы вернулись в брежневские времена)

http://bgvesti.com/index.php?option=com_content&view=article&id=21998:2008-11-21-16-42-26&catid=80:2008-09-17-19-43-11&Itemid=130



Тагове:   обратно,   Брежнев,


Гласувай:
0
0



1. анонимен - Русия повтаря историята на СССР
24.01.2009 19:58
на бързи обороти.Краят ще бъде същия,както на Съветския съюз и това щестане по-бързо отколкото можем да си представим.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13378604
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9761
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930