Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.01.2009 11:52 - Речта, която трябва да вдъхнови една нация
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 1009 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 20.01.2017 17:55


Барак Обама: Забравете догмите в политиката, станете, изтупайте праха и да започваме работа! Николай Атанасов - 21 Януари 2009


Пълният текст на речта, която трябва да вдъхнови една нация, да промени и да изправи на крака една държава
image image image image image



Клетвената реч на американския президент Барак Обама, представена от Президентския комитет по встъпването в длъжност и цитирана от The International Herald Tribune. Речта, която трябва да вдъхнови една нация, да промени и да изправи на крака една държава:

“Скъпи сънародници,

Днес се изправям пред Вас, смирен от задачата, пред която сме изправени, благодарен за доверието, с което ме дарихте и помнещ жертвите дадени от нашите предци. Благодаря на президента Буш за службата му към нашата нация, както и за благородството и сътрудничеството, което ми оказа в периода на предаването на властта.

44 американци са положили президентската клетва. Техните думи са произнасяни по време на издигащите се приливи на просперитет и сред тихите води на мира. Но много по-често тази клетва е била произнасяна насред надвисващи облаци и бушуващи бури. В тези моменти Америка е продължавала напред не само заради уменията или визията на тези най-висши ръководители, а защото ние, хората, сме оставали верни на идеалите на нашите предци и искрени пред основополагащите документи на нашата нация.

Така е било. Така трябва да бъде и с това поколение американци.

Това, че сме насред криза, е добре известно. Нацията ни е във война с разпростряла се надалеч мрежа на насилие и омраза. Нашата икономика е силно отслабена, в резултат на алчността и безотговорността на част от няколко, но също така и заради общата ни неспособност да правим трудни избори и да подготвим нацията за новите времена. Домове бяха изгубени; работни места изчезнаха, бизнеси бяха закрити. Здравеопазването ни е твърде скъпо; училищата ни подвеждат твърде много; и с всеки изминал ден се убеждаваме все повече, че начините, по които използваме енергията дават сила на неприятелите ни и застрашават нашата планета.

Има признаци на кризата, които се виждат в цифрите и статистиката. Много по-трудно измеримо, но не по-малко дълбоко е пресъхването на увереността навсякъде в страната – нарастващият страх, че упадъкът на Америка е необратим и следващото поколение трябва да ограничи кръгозора си и да сведе поглед.

Днес ви казвам, че предизвикателствата, пред които сме изправени са истински. Те са много и са сериозни. Те няма да бъдат посрещнати леко и няма да преминат бързо. Но знай, Америка – те ще бъдат посрещнати.

Днес сме се събрали, защото избрахме надеждата пред страха, единството на целите пред конфликта и разногласията.

Днес дойдохме да обявим края на дребнавите оплаквания и фалшивите обещания, на взаимните обвинения, да се оттърсим от догмите, които твърде дълго задушаваха нашата политика.

Ние оставаме млада нация, но дойде време да забравим детинщините. Дойде време да затвърдим издръжливостта на нашия дух; да изберем една по-добра история; да понесем напред този ценен дар, тази благородна идея, предавана от поколение на поколение: Даденото от Бог обещание, че всички са равни, всички са свободни и всички заслужават възможността да преследват пълното щастие. 

Затвърждавайки величието на нашата нация, трябва да разберем, че величието никога не се дава даром. То трябва да бъде заслужено. Нашето пътуване никога не е било избор на по-краткия път или задоволяване с по-малкото. Това не е бил пътят на страхливците и малодушните – за тези, които предпочитат развлеченията, вместо работата, или търсят само удоволствията на богатството и славата. Напротив, това е бил пътя на поемащите рискове, на дейците, на създателите и конструкторите – някои чествани, но повечето мъже и жени, сблъскващи се с много пречки в делото им, които ни движиха напред по дългия и неравен път към благоденствието и свободата.

За нас, те събраха малкото си материални вещи и прекосиха океани в търсене на нов живот.

За нас, те се трудиха упорито във фабриките и заселиха Запада; търпяха ударите на камшика и ораха твърдата земя.

За нас, те се биха и умряха, на места като Конкорд и Гетисбърг; Нормандия и Хе Сан (Khe Sahn; пронция Канг Три, Южен Виетнам, б. ред.).

Отново и отново тези мъже и жени страдаха и се бориха, и работиха докато ръцете им се покриха с рани, за да можем ние да живеем един по-добър живот. Те видяха Америка толкова голяма, колкото е голям сбора на личните ни амбиции; по-велика от всички различия по рождение, по богатство или по убеждения.

Това е пътуването, което ще продължим днес. Ние оставаме най-проспериращата и могъща нация на Земята. Нашите работници не са по-малко продуктивни, отколкото преди кризата. Нашите умове не са по-малко изобретателни, нашите стоки и услуги не са по-малко нужни, отколкото преди седмица, преди месец или преди година. Нашите възможности остават неограничени. Но нашето време на застой и закостенялост, на защита на тесни интереси и на оставяне настрана на неприятните решения – това време със сигурност свърши. Започвайки от днес, трябва да се вдигнем на крака, да се отупаме от праха, и да започнем пак работа, за да построим наново Америка.

Навсякъде където и да погледнем, има работа да се свърши. Положението на икономиката призовава към действия, смели и незабавни, и ние ще действаме – не само за да създадаем нови работни места, но и да положим новите основи за растеж. Ще строим пътищата и мостовете, електрическите мрежи и цифровите линии, които ще захранят нашата търговия и ще ни свържат заедно. Ще върнем науката на заслуженото й място и ще овладеем технологичните чудеса, за да вдигнем качеството на здравеопазването и да го направим по-евтино. Ще впрегнем слънцето, и вятъра, и земята, за да задвижват колите и заводите ни. И ще трансформираме училищата, колежите и университетите ни, за да посрещнат изискванията на новите времена. Всички тези неща можем да направим. И всичко това ще направим.

Има някои, които подлагат на съмнение размера на нашите амбиции – които предполагат, че системата ни не може да понесе твърде много големи планове. Тяхната памет е къса. Защото те са забравили това, което тази страна вече е постигнала; какво свободните мъже и жени могат да постигнат, когато въобръжението се обедини с общата цел и необходимия кураж. 

Това, което циниците не могат да разберат, е че земята се е пропукала под краката им – че закостенелите политически аргументи, които ни използваха толкова дълго, вече не важат. Въпросът, който задаваме днес е не дали правителството ни е твърде голямо или твърде малко, а дали работи – дали помага на семействата да намират работа с прилично заплащане, грижите, които могат да си позволят, и старини, изпълнени с достойнство. Ако отговорът е “да”, продължаваме да се движим напред. Ако отговорът е “не”, слагаме край на тези програми. И на тези от нас, които управляваме обществените пари, трябва да се търси сметка – да харчат мъдро, да променят лошите навици и да вършат работата си на светло – защото само тогава можем да възстановим жизненоважното доверие между хората и тяхното правителство.

Пред нас не стои въпросът, дали пазарът е добра или лоша сила. Мощта му да създава благосъстояние и да разширява свободите е ненадмината, но тази криза ни напомни, че без зорко око, пазарът може да излезе извън контрол – и че нацията не може да просперира дълго, ако облагодетелства само преуспелите. Успехът на нашата икономика винаги е зависел не само от размера на нашия Брутен вътрешен продукт, но и от обхвата на нашия просперитет; от способността ни да предоставим възможности на всяко изпълнено с желание сърце – но не от благотворителност, а защото това е най-сигурният път към общото ни благо.

Що се отнася до общата ни отбрана, ние отхвърляме фалшивия избор между нашата сигурност и нашите идеали. Бащите, основали нашата нация, изправени пред опасности, които едва ли можем да си представим, създадоха харта, която да гарантира властта на правото и правата на човека, харта, която бе дописана с кръвта на поколения. Тези идеали все още осветяват света, и ние няма да ги предадем заради личната изгода.

Така че, за всички останали хора и правителства, които гледат към нас днес, от най-големите столици до най-малкото село, където се роди баща ми: Знайте, че Америка е приятел на всеки народ и всеки мъж, жена и дете, които се стремят към мирно и достойно бъдеще, и че ние сме готови да ги поведем още веднъж.

Спомнете си, че предишните поколения свалиха фашизма и комунизма не само с ракети и танкове, но със здрави съюзи и трайни убеждения. Те разбраха, че само нашата собствена сила не може да ни предпази, нито ни дава правото да правим каквото си искаме. Вместо това, те знаеха, че нашата сила расте с благоразумната й употреба; нашата сигурност произхожда от справедливостта на нашата кауза, силата на нашия пример, и проверените достойнства на скромността и въздържаността. 

Ние сме пазители на това наследство. Напътствани отново от тези принципи, ние можем да посрещнем тези нови заплахи, които изискват дори още по-големи усилия – дори по-дълбоко сътрудничество и разбирателство между народите. Ние ще оставим отговорно Ирак на народа му и ще изковем спечелен с мъка мир в Афганистан. С нашите стари приятели и бивши неприятели, ще работим неуморно за ограничаването на ядрената заплаха и ще възстановим облика на затоплящата се планета. Няма да се извиняваме за начина си на живот, нито ще се поколебаем да го защитим, и на тези, които смятат да постигнат целите си с терори и клане на невинни, сега казваме, че духът ни е силен и не може да бъде прекършен; вие не можете да ни надживеете и ние ще ви победим.

Защото ние знаем, че нашето смесено наследство е сила, а не слабост. Ние сме нация от християни и мюсюлмани, евреи и хиндуисти, и невярващи. Ние сме оформени от всеки език и култура, докарани тук от всяко кътче на Земята; и тъй като сме вкусили горчилката на гражданската война и сегрегацията, и сме излезли от тези мрачни епизоди по-силни и по-обединени, ние знаем и вярваме, че старата ненавист някога ще отмине; че линиите на племената скоро ще се размият; че докато светът става все по-малък, общата ни човечност ще изплува; и че Америка трябва да изиграе ролята си за възцаряването на нова ера на мир.

На мюсюлманския свят ще кажа, че търсим нов път напред, на основата на взаимния интерес и на взаимното уважение. На лидерите по света, които искат да разпалят конфликт, или обвиняват за болестите на обществата си Запада – знайте, че хората ви ще ви съдят, на основата на това, което може да построите, а не на това, което сте разрушили. На тези, които се вкопчват във влъстта посредством корупция и измами, и заглушаване на различното мнение, знайте че сте на погрешната страна на историята; но ние ще ви подадем ръка, ако поискате да отпуснете юмрука си.

На хората от бедните народи, ние обещаваме да работим заедно, за да процъфтяват фермите ви и да пречистим водата; да нахраним гладуващите тела и да заситим гладните умове. А на тези нации като нашата, които се радват на относително благосъстояние, ние казваме, че не можем повече да си позволим равнодушие към страданието отвъд нашите граници; нито можем да консумираме световните ресурси, без да си дадем сметка за последствията. Светът се промени и ние трябва да се променим с него.

Докато оглеждаме пътя, който ни предстои, си спомняме с дълбока благодарност за тези храбри американци, които и в този час патрулират в далечните пустини и планини. Те имат да ни кажат нещо днес, също както падналите герои, които лежат в Арлингтън, ни шепнат през вековете. Ние ги почитаме не само защото са пазители на нашата свобода, а защото въплъщават духа да служиш; готовността да открият значимостта на нещо по-голямо от самите тях. И сега в този момент – момент, който ще извае едно ново поколение – точно този дух трябва да изпълни всички нас.

Извън това, което може и трябва да свърши правителството, точно вярата и решимостта на американците е нощото, на което разчита тази нация. Това е добрината да приютиш непознат, когато дойде потопа, самопожертвованието на работниците, които предпочитат да намалят собствената си заработка, вместо да оставят приятел без работа, които ще ни преведат през най-мрачните времена. Това е куражът на пожарникарите, устремяващи се към стълбището изпълнено с дим, както и желанието на родителя да отгледа детето си, които в крайна сметка ще решат съдбата ни.

Нашите предизвикателства може да са нови. Инструментите, с които ще ги посрещнем може да са нови. Но тези ценности, от които зависи успеха ни – здравата работа и почтеността, куражът и честността, толерантността и любопитството, лоялностат и патриотизмът – тези неща са стари. Тези неща са истински. Те са били тихата сила на прогреса в нашата история. Това, което се иска сега, е да се върнем към тези истини. Това, което се изисква от нас сега, е нова ера на отговорност – признаването от всеки американец, че ние имаме задължения към нас, към нацията и към света, задължения, с които не се нагърбваме неохотно, а поемаме с готовност, сигурни в знанието, че няма нищо по-удовлетворяващо за духа, толкова изграждащо нашия характер, от това да си поставим трудна задача.

Това е цената и перспективата на гражданството.

Това е източника на нашата увереност – познанието, че Господ ни призовава сами да изковем съдбата си.

Това е смисълът на нашата свобода и убеждения – че мъжете, жените и децата от всяка раса и всяка вяра могат да се обединят в тържествата на този булевард, и това, че човек, чийто баща преди 60 години не би могъл да се храни в близкия ресторант, днес стои пред вас, за да положи тази най-свещена клетва.

Така че, нека в този ден си спомним, кои сме ние и колко далеч сме стигнали. В годината на раждането на Америка, в най-студените месеци, малка група патриоти, струпани около гаснещите лагерни огньове на бреговете на ледената река. Столицата е изоставена. Врагът напредва. Снегът е оцапан с кръв. В момента, когато изхода от нашата революция, бе поставен под съмнение, бащата на нацията ни нареди тези думи да стигнат до хората:

“Нека бъдещият свят да знае... че в най-дълбоката зима, когато нищо освен надеждата и добродетелта не може да оцелее... че градът и страната, известени за общата опасност, трябва да излязат напред, за да я посрещнат”.

Америка, пред лицето на общите опасностиAmerica, в тази зима на нашите трудности, нека си спомним тези вечни думи. С надежда и добродетел, нека се впуснем храбро в ледените потоци, и да устоим на бурите, които ни предстоят. Нека децата нанашите деца да знаят, че когато сме били подложени на изпитание, не сме оставили това пътуване да приключи, не сме обърнали гръб и не сме паднали; и с очи вперени в хоризонта и с Божията благословия над нас, ще понесем напред великия дар на свободата и ще го предадем сигурно на бъдещите поколения.

Благодаря Ви. Бог да Ви благослови. И Бог да благослови Съединените американски щати”.


http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=3&id=17869



Тагове:   нация,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13026506
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9759
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Февруари, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728