Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01.2009 10:42 - Саудитска България
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 994 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 27.01.2009 10:44


Ако България си имаше свой Мартин Лутър Кинг, той щеше да се провикне от Беклемето: "I have a dream..." и щеше да продължи: "... В Орешака да бликне нефт. И никога да не спре."
Много искаме да сме като Саудитска Арабия. Не по отношение на вярата и климата, а по отношение на нефта. Представяме си успешната държава като държава с големи нефтени кладенци.

Отдавна се разбра обаче, че нефт край Орешака няма да има. Затова сме унили. Единственото, което може да ни разведри, е нещо, което напомня на нефт. Голям енергиен източник. Например атомна електроцентрала. Ако може две. Или пък още един-два комплекса като "Марица-изток". Доскоро бяхме склонни и на варианта с многото тръби, които се сипят-сипят от изток като утринни слънчеви лъчи.

Някак си българинът живва, щом чуе думата "енергетика". Ние разбираме енергетиката по един-единствен начин. По саудитски. Да извира от едно място, да се държи от две здрави ръце и да се изнася. И като не можем като Саудитска Арабия да бъдем енергиен център на света, поне да станем енергиен център на Балканите.
Сещам се за Берлинския договор, за балканските войни, за това как безвъзвратно загубихме моретата и Македония. Саудитският ни енергиен копнеж ще ни върне онова загубено историческо достойнство.

Идеята да изнасяме ток за Турция е не просто икономическа, а национална. Ще можем да им дръпнем шалтера. Не че ще го дръпнем, ние не сме диви като руснаците, ама самата наслада, че може да го дръпнем, ни стига като награда за Одрин и за 500-те години. И освен това ще станем богати по магичен начин. Така както баба Ванга ни направи прозорливи, енергетиката ще ни направи богати. И най-сетне и руснаците ще ни споменават с почит. Сега от наште те почитат само баба Ванга, но ако изнасяме ток, всички ще ни зачитат.

Разни еколози и икономисти се опитват да ни обяснят, че атомни централи не се строят в земетръсни зони и че има и по-евтин начин да си осигурим тази енергия. И се чудят защо никой не им се хваща на приказките. Много просто - за нас енергетиката няма нищо общо с разумното използване на енергия, за нас в енергетиката се съдържа друга, по-висша цел. Тя е въпрос на национално достойнство. Тя е нашата Обетована земя, земя, която ни е обещана някъде отгоре, земя, залята с бетон, на който гордо седят атомни реактори. Никаква икономика, никаква екология няма да ни разколебае в този блян.

По улиците на София плъзнаха гневни граждани, които си искат своята свещена земя и развяват байраци, на които пише "Напред! За силна българска енергетика!". "Напред" е сборно име на сдружения, които се прекланят пред силата на атома и кюмюра. Зад тях стои Ковачки, който иска от черното си злато да изкове светло бъдеще за народа си.

Ако някой им обещае ток с още по-високо напрежение, енергетичните демонстранти ще го последват чак до Белене, където той ще разсече Дунава на две, за да могат енергетичните му последователи да пресекат на другия бряг. И после да се върнат, за да изградят копняните и обещани свише енергийни източници.
Нищо не потиска България така, както спрян реактор. Ни спрени фондове, ни турски клозети. И нищо няма да върне националния дух, така както би го върнал един пуснат реактор.

Ще кажете, България има нужда от енергийна независимост, хората ги е страх от режим на тока, още помнят тежките години след 1989 г. Това са плоски заблуди. Ние сме готови да стоим на тъмно и студено само и само да имаме големи електроцентрали и да сме енергиен център на Балканите. Ако проблемът се свеждаше до такива дреболии като това дали имаме, или нямаме ток, щяхме да си прокараме още няколко тръби от Гърция и Турция, щяхме да развием алтернативни източници на енергия и щяхме да си изолираме къщите, за да не харчим три пъти повече енергия, отколкото би трябвало.

Наскоро един таксиджия ми обясни как той и жена му работели по десет часа на ден, имали двустаен апартамент, отоплявали една стая и били добре. Оттогава това изречение не ми излиза от главата: "Добре сме, отопляваме една стая." В каква страна човек може да твърди, че е добре, след като отоплява само една стая? Колко силна трябва да е българската енергетика, за да отоплява отрудения таксиджия и двете си стаи? Колко АЕЦ, ТЕЦ и други Ц-та трябва да се изградят в България, за да могат хората да си отопляват всичките стаи?

Отговорът е прост - колкото и Ц-та да построиш, токът и топлината все ще струват същото и моят таксиджия ще продължава да е добре с една отоплена стая. Странното обаче е, че той  подкрепя идеята за силна българска енергетика, която няма да му стопли втората стая.

България има нужда от интелигентна, а не от силна енергетика, от енергетика, която ползва разнообразни енергийни ресурси, която не е зависима от една държава и която разчита и на възобновяеми източници на енергия, и на висока енергийна ефективност. Лошото на подобна енергетика е, че тя не е драматична. В нея няма ни обетована, ни бетонирана земя, няма комини, които да стърчат над облаците, няма мощни електроцентрали.

Липсва саудитското изобилие. Патриотичният българин от висотата на едната си отоплена стая няма да приеме подобно национално унижение. Ние обичаме излишъка. Ако не остане, значи не е стигнало, казва нашата народна мъдрост. А ние обичаме да управляваме икономиката си като войнишко изпращане. Да има. Да прелива. Ако не прелива, не стига.

Един Нобелов лауреат определя икономиката като дисциплина, което изучава начина, по който обществата използват недостига на ресурси, за да произвеждат и разпределят ценни неща помежду си. Нашият икономически инстинкт спрямо недостига е не да го управляваме, а да му се противопоставим чрез генериране или бленуване за излишък.

Нашето национално самочувствие се държи на три икономически кита: АЕЦ, дебелото руско газово черво, в което ту има газ, ту няма, и бюджетния излишък. Когато тези три торби са издути, ние сме спокойни и доволни. Когато те започнат да се празнят, ние изпадаме в недоумение пред бъдещето като саудитски принц пред внезапно пресъхнал петролен кладенец.

В своите енергийни планове и икономическо управление ние сме жертва на непреодолим иманярски нагон. Готови сме да прекопаем една нива девет пъти, за да видим къде е заровено съкровището, вместо да я прекопаем веднъж, засеем и ожънем. Копнежът ни по изобилието никак не се свързва с мизерията на всекидневието. България продължава да е най-бедната страна в ЕС и продължава да е страната, която харчи най-много енергия, за да произведе едно евро БВП (осем пъти повече от средноевропейското ниво).

В подобрената енергийна ефективност на наште сгради се крие поне една, ако не и две, атомни електроцентрали. Отоплението на втората стая обаче не е част от националното икономическо уравнение, защото икономически интелигентното частно благоденствие няма отношение към основната национална ценност - излишъка.
Газовата криза обаче хвърли сянка върху нашия блян. Икономическата криза ще изяде излишъка. Златните еврореки не оказаха пълноводни. Може би пък ще зарежем най-сетне националния си идеал и ще си зададем въпроса за отоплението на втората стая.


http://www.dnevnik.bg/analizi/kolumnisti/2009/01/25/621030_sauditska_bulgariia/


http://www.julianpopov.com/



Тагове:   България,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13181357
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9760
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31